№ 21059
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110143369 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу К. И. Я., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 2111,26 лева , представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дружба -2“, бл. 517, вх. В, ет. 4, ап. 90, аб. № 303747, ведно със законната лихва
от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 285,86 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2021
г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата в размер на
32,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 6,06 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
36447/2021 г., по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не
била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца, а в условията на евентуалност релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
последния е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата молба
безспорно между страните е, че през исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
процесния имот е доставена топлинна енергия в твърдените от ищеца количества, възлизаща
на стойност в претендирания размер от 2111,26 лева, като тези обстоятелства са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема същите за установени.
Спорен по делото е въпросът за наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от неоспорените и събрани по делото писмени доказателства –
договор № 196 от 10.10.1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ (отм.), както и представеното удостоверение от „ГИС“-София, се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот – ап. 90, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-
2“, бл. 517, вх. В, ет. 4, чийто предходен адрес е бил описаният в договора такъв – гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. 517, вх. В. При това положение следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба ответникът в качеството му на собственик на процесния
имот, е бил клиент на топлинна енергия през исковия период. По делото не са ангажирани
доказателства и не се твърди ответникът да е отчуждил процесния имот преди исковия
период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява наличието на
правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния
период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за
ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В разглеждания случай не е спорно между страните, че стойността на доставената за
исковия период топлинна енергия в процесния имот възлиза на предявения от ищеца размер
от 2111,26 лева. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани
плащания, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер.
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
2
в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на т се дължи заплащането на осъществената услуга. Между страните не е
спорно, а и доказателствата сочат, че дължимата сума за процесния период от 01.05.2018 г.
до 29.02.2020 г. е в размер на 32,07 лева, поради което и доколкото в посочената по-горе
сума за топлинна енергия не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то
искът за дялово разпределение се явява изцяло основателен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
23.06.2021 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.06.2018
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва
да тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Давността за
вземането обаче е прекъсната с подаването на 23.06.2021 г. на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявен и разглежданият
иск, поради което възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по
давност се явява неоснователно и предявеният иск за сумата в размер на 2111,26 лева следва
да бъде уважен изцяло.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., то също се налага извод, че давността за
същата не е изтекла предвид чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ЗМДВИП), съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Ето защо този иск също следва
да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
3
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Следователно за вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за които е
издадена обща фактура № ********** от 31.07.2019 г., обезщетение за забава се дължи от
15.09.2019 г., а не от 16.07.2019 г., в какъвто смисъл е твърдението на ищеца. Определено по
реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до
08.06.2021 г. върху дължимата сума за главница от 2111,26 лева възлиза на сумата в размер
на 261,14 лева, до който размер и период предявеният иск следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 285,86 лева и за периода от 16.07.2019 г. до
14.09.2019 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорната претенция за сумата от 6,06 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. до 08.06.2021 г., се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 48,71 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на
146,83 лева
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 48,70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 97,45
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая е претендирано адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на ответника. Следователно в полза на процесуалния представител на
ответника – адвокат И. А. Н., се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, което с оглед на материалния интерес и
определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 543,53 лева. Същото съразмерно на отхвърлената част от
исковете възлиза на сумата в размер на 6,87 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу К. И. Я., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. И. Я., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дружба – 2“, бл.
517, вх. В, ет. 4, ап. 90, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
4
ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 2111,26 лева , представляваща главница за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба -2“, бл. 517, вх. В, ет. 4, ап. 90, аб. № 303747, ведно със законната
лихва от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 261,14 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019
г. до 08.06.2021 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, както
и сумата в размер на 32,07 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната
лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36447/2021 г., по описа на
СРС, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 261,14 лева до пълния предявен размер от 285,86 лева и за периода от
16.07.2019 г. до 14.09.2019 г., както и иска за сумата в размер на 6,06 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА К. И. Я., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дружба – 2“, бл. 517, вх.
В, ет. 4, ап. 90, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 146,83 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 97,45 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, с адрес на кантората гр. Ботевград, ул. „Свобода“ №
3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 6,87 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5