Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното
от съдия Дончева гр. д. № 310 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство
Й.И.Й., чрез особен представител адв. И.А. срещу
Решение от 22.03.2019 г., постановено по гр.д. № 00234/2018 г. по описа на РС- Етрополе,
с което е признато за установено, на осн. чл. 422,
ал. 1 ГПК съществуване на вземанията на М. "С.А.С." АД, ЕИК:, със
седалище и адрес на управление ***, р-н М., ул. "Д.М." № 00 по
отношение на ответника Й.И.Й. от гр. Е. за сумата от 445, 00 лева - главница,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-05.02.2018 г. до погасяване на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 71 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
22.03.2018 г. по ч.гр.д. № 120/2018 г. по описа на ЕтРС.
Й.И.Й. е осъден да заплати на М. "С.А."
С. АД сума в общ размер на 325, 00 лева разноски по делото.
Постановено решение е обжалвано изцяло от ответника
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че ищецът
не е ангажирал доказателства, от които да се установи налични ли са данни за
издаване на оформени фактури, извършени ли са плащания по тях или не,
постъпвали ли са суми от ответника или не, издавани ли са касови бонове и какъв
е точния размер на сумата за лечение. Посочва, че ищецът не е доказал
твърдените от него факти. По същество моли да бъде отменено решението и
предявения иск отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба
М. "С.А." С. АД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирано лице- ответника по иска Й.И.Й., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът М. "С.А." С. АД е предявил
срещу Й.И.Й., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът Й.И.Й. дължи вземанията, за които е
издадена заповед № 71 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.03.2018 г. по ч. гр.д. № 120/2018 г. по описа на РС-Етрополе, както следва:
сумата –главница 445,00 лева, представляваща цената на предоставената на
ответника медицинска помощ, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 05.02.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски по
делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника
Й.И.Й., чрез назначения му особен представител адв. А..
Изразява съображения, че липсват счетоводни документи, установяващи
претенцията. Не оспорва обсоятелството, че е бил здравнонеосигурен към датата на проведеното лечение.Оспорва
твърдението, че е бил поканен да заплати дължимата сума. Оспорва се твърдението,
че медицинските дейности са извършени.
Съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 120/2018 г. по описа на
РС-Етрополе се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК
на 22.03.2018 г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на заповед № 71/22.03.2018 г. за претендираните
суми.
От представена медицинска документация /вкл. картон на пациента, история на заболяването
№ 20251, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури, епикриза и др./, се установява, че Й.И.Й. е постъпил за лечение
в М. "С.А." С. АД на 25.09.2017 г. и изписан на 26.09.2017 г., с
поставена диагноза "Фрактура осит метатарзи I, II ет
фрактура фаланги дисталис дигити
I педис синистри.
РНС.Имобилизацио. Счупване на метатарзална
кост, закрито".
От представения картон на пациента, с приложен
ценоразпис се установява, че дължимата сума за проведеното лечение на пациента Й.И.Й.
възлиза в размер на 445,00 лева за следните дейности - легло ден, ПКК и
биохимия, 5 бр. рентгенография, КТ без контраст, УЗД, консултация хирург, пулмолог, неврохирург, гипсова имобилизация
долен крайник.
Безспорно по делото е, че към момента на
постъпването си в болничното заведение, ответникът е бил здравнонеосигурен,
което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 6 от делото/, съгласно която лицето е с прекъснати
здравноосигурителни права. Справката е направена служебно от лечебното
заведение на 28.09.2017 г., т.е. след изписването на пациента, но това не
променя факта, че ответникът е с
прекъснати здравноосигурителни права към момента на провежданото му лечение и
този факт е бил известен и на пациента. В история на заболяването, в деня на
постъпване в лечебното заведение на 25.09.2017 г., е отбелязано, че болният е
неосигурен, постъпва за клинично наблюдение, за което е уведомен началника на
КОТ и заместник директора на УМБАЛ "Св
Анна" /л. 14 от делото/. Неоснователни са твърденията на въззивника, че не е бил уведомен за заплащането на проведеното
лечение, тъй като в история на заболяването е отбелязяно,
че поради невъзможност за плащане на здравните осигуровки, близка на пациента е
направила искане да бъде изписан, удостоверено с положен подпис.
Към момента на приемането му в лечебното
заведение на 25.09.2017 г., ответникът Й.И.Й.
е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Кръгът на лицата, които са
задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл.
52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ
по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински
и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. В чл. 82 от Закона за здравето са
изброени предпоставките, при които извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят
медицински услуги. В т. 1 е посочена медицинската помощ при спешни състояния.
Легално определение на понятието "спешен пациент" се съдържа в т. 2
от раздел II от Медицински стандарт "Спешна медицина", утвърден с НАРЕДБА № 3
от 6.10.2017 г., според което „спешен пациент“ е всеки, при който е налице
спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни
диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети
незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални
увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт. В т.2. от раздел I
на стандарта е посочено, че основна цел на специалността "Спешна
медицина" е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали
животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи
или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания
или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение. От медицинската документация става ясно, че на пациента
е проведено консервативно лечение по повод травмата и очевидно не попада в
категорията "спешни пациенти", поради което не може да се приложи
изключението, предвидено в чл. 82 от Закона за здравето, по силата на което
пациентът да бъде освободен от обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като
лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ.
Съдът не споделя и възраженията, че не е
издадена фактура и касов бон, поради което сумата е недължима. Касовата бележка
е документ, който удостоверява продажба на стоки или услуги. Това е първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца, за да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги. Фискалният бон се
издава при извършено плащане на услугата, а в случая същата не е заплатена.Фактурата
е също първичен счетоводен документ, с който продавач документира продажба.
Освен това съгл. чл. 113, ал. 3, т. 1 от
ЗДДС фактура може да не се издава за
доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, от което
следва, че ищецът не е задължен да издаде фактура за предоставените и извършени
медицински услуги на ответника Й.И.Й..
В отговора на исковата молба е релевирано
възражение, че дейностите посочени в медицинската документация не са извършени. По делото са приети
множество медицински документи, в които е отразено какви медицински услуги са
предоставени на ответника във връзка с претърпяната от него травма, а именно
–ЕКГ, ултразвуково изследване, ПКК, рентгенография на гръден кош,
рентгенография на тазови кости, рентгенография на цервикални
прешлени, рентгенография на лумбални прешлени,
компютърна томография на глава, рентгенография на стъпало, закрито наместване
на отделна епифиза и др. Представените медицински
документи представляват официални документи, изготвени от
длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с
правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
респ. имащи обвързваща формална доказателствена
сила за съда / решение №
250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ
г. о. на ВКС/.Ответникът не е ангажирал доказателства, които
да оборват посоченото в медицинските документи, поради което съдът приема, че
ответникът дължи заплащане на всички посочени медицински услуги, съгласно
приетият ценоразпис, който е общодостъпен и на сайта на лечебното заведение.
С
оглед изложеното съдът намира, че в полза
на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е
издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
в пълен размер. Като законна последица върху главницата ще се присъди и
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 05.02.2018 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изложеното, решението на РС-Етрополе следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото Й.И.Й. следва да бъде
осъден да заплати на М. "С.А." С. АД разноски в размер на 300, 00 /триста/
лева за особен представител.
Въззивника Й.И.Й. следва да бъде
осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 25, 00 лева по сметка
Софийски окръжен съд.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 234/2018
г. по описа на РС-Етрополе.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН: **********
да заплати на М. "С.А.С." АД, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление ***, р-н М., ул. "Д. М." № 00, разноски за производството
в размер на 300, 00 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 25, 00
лв. /двадесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.