Решение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260017
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 25 юли 2021 г.)
Съдия: Пенка Петкова Петрова
Дело: 20201400900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ  260017

 

гр. ВРАЦА, 07.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Търговско отделение, в открито заседание на 08 септември 2020 год., в състав:

                                                      

                     Председател: Пенка П. Петрова

 

При секретаря  Веселка Николова

като разгледа докладваното от съдия Петрова гр. дело N17 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Н.Т. гражданин на ФР Германия, с адрес: Германия, гр. ***, роден на *** г. чрез адв. Д.Г. – САК е предявил против „***" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В. Ц. М. и Ц. М. Ц. искове за имуществени вреди от неправомерна публикация на авторска снимка на ищеца на сайта на ответника www.bdmundo.bg,разположена по–конкретно на URL: http://www.bdmundo.bg/bg/krakov/ и http://www.bdmundo.bg/bg/bg-book-polsha2 за сумата от 1232лв.-пропуснати ползи от ползването на фотографията „Малкия голям Краков, както и за 300 лв.-загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ. Претендира се и сумата от 156.00лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.01.2019 г./съгласно уточнителна молба вх.№13628/08.08.2019г./

Първоначално е сезиран Софийски градски съд с исков Формуляр А по Регламент № 861/2007 г. на ЕП и Съвета, в който са изложени факти, касаещи наличието на нарушено авторско право на ищеца върху фотографията "Малкият голям Краков", разгласена на авторския му сайт "Sumfiniti" в албума "Poland" и публикувана на неговата страница във "Flickr", като ищецът е посочен като автор и в двете публикации.

С Определение № 684/05.01.2019 г. по т.д.№ 92/2019 г. СГС е прекратил производството по делото с мотив, че с оглед направения от ищеца избор на процедура искът е подсъден на Районен съд-Враца съгласно правилото на чл.624, ал.1 ГПК.

Пред Районен съд-Враца е образувано гр.д.№ 749/2019 г. и съдът се е произнесъл по същество на спора с Решение № 746/13.09.2019 г., като е отхвърлил предявените искове.

Ищецът Н.Т. - гражданин на ФР Германия, чрез пълномощника му адв.Д.Г. е подал въззивна жалба против Решение № 746/13.09.2019 г. по гр.д.№ 749/2019 г. на Районен съд-Враца и в ОС Враца е образувано в.гр.д. №672/2019г.

Въззивният състав е приел, че уредената в нормата на чл. 5, ал. 1 от Регламент № 861/2007  европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура, а решаването на спорове относно авторски права е свързано със специални знания и изисква изготвяне на специфични експертизи, чието изслушване и приемане се осъществява в открито съдебно заседание в присъствие на страните с оглед осъществяване на тяхното право на защита и гарантиране на техните интереси. Във връзка с горното съдът е приел, че процедура по смисъла на Регламент (ЕО) № 861/2007 по предявени искове за защита на авторско права на практика не може да бъде проведена (включително при спазване на посочените в регламента срокове), а ще следва да се проведе исково производство, което българският законодател е преценил, че следва да бъде разгледано от окръжен съд съгласно нормата на чл. 96 от ЗАПСП, поради което е обезсилил  Решение № 746/13.09.2019 г. по гр.д.№ 749/2019 г. на Районен съд-Враца, поради неподсъдност на спора.

След влизане на решение №405 от 20.12.2019г в сила е образувано настоящото търговско дело по исковете на Н.Т. гражданин на ФР Германия, против „***" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. Враца за сумата от 1232лв.- пропуснати ползи от ползването на фотографията „Малкия голям Краков", както и за 300 лв.-загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ. Претендира се и сумата от 156.00лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.01.2019 г.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Исковата молба е с правно осн. чл.95 ЗАПСП и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищецът- Н.Т. (N. T.), е професионален фотограф от Берлин, автор на уеб сайта за професионални фотографии "Sumfinity" (www.sumfinity.com), както и до 2013-та година на уеб-блога "Daily-HDR" (www.daily-hdr.com), на които публикува свои авторски снимки. Твърди се, че авторът поддържа и своя страница на платформата за хостинг на изображения "Flickr", където също публикува фотографиите си.

В исковата молба се твърди, че през ноември 2013-та година, ищецът създава снимката "Малкият голям Краков", направена в град Краков, Полша и фотографията е разгласена на авторския сайт на ищеца - „Sumfinity" в албума „Poland" („Полша"). Снимката е публикувана и на неговата страница на във „Flickr", като ищецът е посочен като автор и в двете публикации. Твърди се, че  ответникът „***" ЕООД  е вписан в търговския регистър с ЕИК *** и е специализиран в областта на посредничеството. Поддържа се, че ответникът използва сайта за извършването на дейността си като търговски посредник в сферата на покупко-продажбата на имоти, а сайта www.bdmundo.bg за посредничество при отдаване на коли под наем, закупуване на самолетни билети и резервация на хотели.

Според изложеното в молбата ответникът е посочен като собственик на сайта www.bdmundo.bg според данни на регистратора с национален код и използва туристическия портал www.bdmundo.bg за популяризирането на дестинации, до които посетителите на сайта могат да резервират самолетни билети, хотели или да наемат коли, използвайки услугите на ответника като посредник. Поддържа се, че към публикуваните дестинции на сайта се прилагат фотографии, чието предназначение е да онагледят предлаганите дестинации и да подтикнат клиентите на сайта да осъществят своето пътуване до тях чрез предлаганите от Ответника услуги.

Твърди се, че с помощта на специализиран софтуер "Photo Claim"(www.photoclaim.com) ищецът открива, че ответникът използва в търговската си дейност без лиценз или разрешение авторски фотографии на ищеца.

Твърди се, че на 3 март 2016 г. ищецът установява използването на снимката  „Малкият голям Краков” от ответника на сайта www.bdmundo.bg, разположена по–конкретно на URL: http://www.bdmundo.bg/bg/krakov/ и http://www.bdmundo.bg/bg/bg-book-polsha2

 Според ищеца снимката е използвана за визиуализиране на град Краков като дестинация, за която потребителите на сайта могат да запазят хотелски стаи чрез интегрирана система за резервации на платформата Booking.com. Твърди, че нарушението е установено и заснето от служител на Photoclaim под надзора на изпълнителния директор на компанията  Д. Т..

Според ищеца процесната снимка се съхранява на линк http://www.bdmundo.bg/pic/home~fyCzV~xyqAqf~Lir48Sj.jpg, който е разположен на сайта на ответника. Поддържа, че съдържанието на линка към момента на нарушението, на който ясно се вижда снимката също е установен със скрийншот на служител на  Photoclaim.

Поддържа, че според метаданните, запазени в сорс кода на страницата на снимката, фотографията е била достъпна на гореопосочения линк към 26 октомври 2015 г., тъй като това е датата, на която са били направени последните промени на снимката, което е и датата на която тя е била качена на страницата, при което се твърди, че фотографията е била използвана от ответника в периода 26 октомври 2015 г. до 3 март 2016 г.

 Поддържа се, че ищецът не е давал под никаква форма съгласието си процесната снимка да бъде ползвана от ответника, но въпреки това последният я е публикувал на сайта си.

Според ищеца ответникът е посочил автора само на един от линковете на нарушението. Твърди, че още в платформата "Flickr" изрично е посочено, че снимката „Малкият голям Краков" се ползва с пълна авторскоправна защита ("All rights reserved"), а не се разпространява чрез някоя от лицензните на Creative Commons, които разрешават свободното използване на снимки само чрез посочване на авторство. Твърди, че непосредствено след установяване на нарушението, на 4-ти март 2016г., ищецът  уведомява ответника да преустанови използването на фотографията, както и да заплати обезщетение като в отговор на изпратения имейл ответникът признава, че е нарушил авторското право на ищеца и предприема действия относно преустановяване на нарушението, изявявайки желание за доброволно уреждане на спора и заплащане на обезщетение за вреди.

Поддържа се, че между страните е сключено споразумение за изплащане на дължимото от ответника обезщетение, по което по сметка на ищеца са постъпили само част от дължимите суми.

Твърди се, че с противоправното си поведение ответникът е лишил ищеца от законното му право да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин последният е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесните снимки. Поддържа се, че пропуснатите ползи за ищецът се изразяват във възнаграждението, което би получил за ползването на фотографиите си при правомерно развитие на отношенията с ответника, а именно - лицензионен договор с предмет процесиите фотографии и цел на употребата им.

 Ищецът твърди, че е гражданин на ФР Германия и практикува професията си на територията на тази страна като средните цени, срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се обобщават и систематизират в ежегодния сборник на "BVPA - Bundesverband Professioneller Bildanbieter" („Съюз на професионалните търговци на фотографии") - "Bildhonorare" ("Фотографии хонорари"). Част от сборника „Bildhonorare" е таблицата "MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing" („Осреднени цени за продажба на фотографии" .

  В подадения отговор ответника ***" ЕООД оспорва предявеният иск като неоснователен по основание и размер.Твърди, че не е реалиризирал приходи от посредническа дейност, както и каквато и да е друга дейност свързана с предлагане на туристически услуги. Твърди се, че липсва нарушение на авторското право, тъй като фотографията се използва с информационна цел. Твърди, че липсва представителна власт на Р. Ф. по време на първоначалните извънсъдебни преговори.

В депозираната пред настоящия съд допълнителна искова молба  се твърди, че ответникът с отговора си потвърждава, че уебсайтът www.bdmundo.bg предоставя достъп на потребителите до официални платформи за закупуване на самолетни билети, резервации на хотелски услуги и др., посредством банери и препратки към съответните сайтове.

Според ищеца ответникът признава използването на процесната фотография на уебсайта, като твърди, че това е направено при надлежно посочване на автора и източника на произведението чрез поставяне на хиперлинк към платформата Flickr. Поддържа позицията, че Ищецът е разрешил използване на фотографията от неограничен кръг лица чрез публикуването й в интернет.

Уебсайтът на ответника www.bdmundo.bg е свързан с предоставянето на услуги в сферата на посредничеството, туризма и транспорта - предметът на дейност на "***" ООД. Това е видно от представените скрийншотове от страниците на уебсайта за отдаване на коли под наем и резервация на самолетни билети.  На тях ясно се вижда, че ответникът предоставя възможност за резервация чрез платформата на www.bdmundo.bg. и е с очевидно търговски характер и приканва потребителите да резервират именно чрез нарушаващия уебсайт.

Още повече, резервацията и предоставянето на туристически услуги не са единствения начин собственикът на онлайн платформа да реализира приходи. Както Ответникът признава в ОИМ, той е поставял банери и препратки към други уебсайтове за резервации. Рекламата също се извършва с търговска цел и един от най-разпространените бизнес модели за реализиране на приходи онлайн. Приложените доказателства към ИМ сочат еднозначно, че ответникът като търговско дружество, рекламиращо и предоставящо достъп до платформи за резервация чрез уебсайта си, използва въпросния уебсайт именно с търговска цел.

Ответникът е посочил автора само на един от линковете на нарушението, а той има това задължение при всяко едно използване Освен това, източник на фотографията е авторският сайт на Ищеца (www.sumnifity.com), а не платформата "Flickr". Подобно обозначаване би могло да се приеме като допустимо, ако Ответникът беше посочил конкретния линк, на който се намира качената фотография във "Flickr", а не просто хипервръзка към самата платформа.

Твърдяната от ответника в ОИМ липса на представителна власт на Р. Ф. по време на първоначалните извънсъдебни преговори е ирелевантна за правния спор и за валидността на споразумението.

Както е подчертано в т. 2.5. от ИМ извънсъдебното споразумение е развалено след спиране на плащанията от страна на ответника. Поради тази причина ищецът приспада частично платената сума в размер на 102 евро (200 лв.) от общия размер на претендираното обезщетение (т. 3.7 от ИМ). Тъй като тази сума не се включена в размера на иска, няма основание той да бъде намаляван по размер.

Според ищеца фактът дали ответникът е бил успешен в дейността си и е реализирал печалба, независимо дали от резервации, посредническа дейност или реклама, няма никакво отношение към за наличието на търговска цел при управлението на уебсайта www.bdmundo.bg.

Освен това, съгласно чл. 95 ал. 3 от ЗАПСП, съдът определя размера на обезщетението като взима предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Размерът на претенцията на Ищеца в ИМ е изчислен на база пропуснати ползи (т. 3.1 от ИМ) и претърпени загуби (т. 3.2 от ИМ) и не е обвързан с реазлизираните приходи на Ответника или липсата на такива.

Ответникът твърди, че тъй като процесната фотография е използвана единствено с информационна цел, налице е изключение за свободно ползване по “една от лимитативно изброените хипотези" на чл. 24 от ЗАПСП (не посочва коя точно).

Изключенията за свободно използване с информационна цел по чл. 24 от ЗАПСП се отнасят единствено за произведения свързани с актуално събитие, каквото в случая няма, и то при използване от средствата за масово осведомяване, каквото нарушаващият уебсайт не е. Още повече, изключенията за свободно ползване изискват надлежно посочване на източника и автора на произведението, каквото в случая също не е налице.

Тъй като действията на ответника не попадат в нито една от хипотезите на свободно използване по чл. 24 ЗАПСП, той е длъжен за поиска предварително съгласие на автора за използване на фотографията (чл. 35 ЗАПСП) и да заплати дължимото възнаграждение на автора (чл. 19 ЗАПСП.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба се изтъква, че действително, *** ЕООД е администратор на www.bgmundo.bg представляващ информационен портал, с възможност за достъп на потребителите до официални платформи за закупуване на самолетни билети, резервация на хотелски услуги и др., посредством банери и препратки към съответните сайтове. Дружеството не е реализирало приходи от твърдяната в претенцията посредническа дейност. Процесната фотография е била достъпна за посочения период, като е посочен автора - Н.Т., както и източника, чрез поместване на линк към платформата „Flikr“. Соченият за автор е регистриран и има свой профил в „Flikr“. Ищецът, чрез самия интернет уеб-сайт е предоставил достъпа до своето произведение до неограничен кръг от лица. Той е разрешил използване на неговите произведения. Същите освен на уеб-сайта на ищеца, може да се открият в интернет пространството в редица други уеб-сайтове, без те да имат връзка с автора и да обозначават авторството.

Прави следните възражения: На първо място, *** ЕООД не е реализирало приходи от посредническа дейност, както и каквато и да е друга дейност, свързана с предлагане на туристически услуги. Невярно е твърдението, че уеб-сайтът на ответното дружество е свързан с предоставянето на услуги в сферата на посредничеството, туризма и транспорта, какъвто е и предметът на дейност на *** ЕООД. Обстоятелството, че дружеството е регистрирано в Агенция по вписванията, Търговски регистър с предмет на дейност „посредническа дейност при продажба на недвижими имоти в страната и в чужбина, производствена, търговска, транспорт, реклама, туризъм, както и всякаква незабранена от закона дейност“, само по себе си не установява използването на процесната фотография с търговска цел. Нещо повече, през периода за който се твърди да е използвана фотографията в нарушение на правото на ищеца, дружеството не е извършвало каквато и да е търговска дейност по смисъла на закона. С декларация с вх. № 0600И0059246/15.02.2017 г. това обстоятелство е декларирано по реда на чл. 92 ЗКПО пред компетентната териториална дирекция на НАП.

На второ място, несъстоятелно е твърдението, че предоставянето на услуги с търговска цел се предполага от поставените в информационния портал www.bgmundo.bg препратки (банери) към различни платформи за онлайн търговия със самолетни билети, наемане на автомобили под наем и др. с цел реклама, като един от най-разпространените бизнес модели за реализиране на приходи. Нещо повече, същите се администрират от търговски дружества — различни от ответника. Уеб-сайтът, администриран от *** ЕООД, е информационен портал, достъпен е за широк кръг от потребители, единствено с цел информиране на същите, като не е налице търговска цел.

На следващо място, за процесната фотография и начина на нейното използване - с информационна цел - е предвидено изрично изключение в една от лимитативно изброените хипотези на чл. 24 ЗАПСП. В този смисъл, в конкретния случай не е налице нарушение на авторското право на сочения за автор - ищец по чл. 18, ал. 1, вр. ал. 2 , т. 1-3 и 6 и чл. 19 ЗАПСП. Още повече, не е нарушено и правото му да иска да бъде отбелязан по подходящ начин като автор на произведението - чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП. Това обстоятелство се признава в подадената допълнителна искова молба от ищеца.

Не на последно място, счита, че представените в приложените към Формуляр А, писмени доказателства, представляващи кореспонденция по имейл между ответника и Р. Ф., съдържащи изявление за извънсъдебно уреждане на спора и съгласие за плащане на вноски на обезщетение, не обвързват *** ООД.

Накрая, оспорва претенцията и по размер. *** ООД е извършил плащане в размер на 102.00 EUR по сметка на ищеца, представляваща недължимо платено обезщетение. Алтернативно, ако съдът приеме претенцията за основателна и доказана, счита, че е налице погасяване на претендираното вземане.

Съдът след като прецени събраните доказателства в тяхната пълнота приема за установена следната фактическа обстановка:

Установи се, че ответника „***" ООД е администратор на сайта www.bdmundo.bg, представляващ информационен портал с възможност за достъп на потребителите до официални платформи за закупуване на самолетни билети, резервация на хотелски услуги и други, посредством банери и препратки към съответните сайтове.

Н.Т. (N. T.), е професионален фотограф от Берлин, автор на уеб сайта за професионални фотографии "Sumfinity" (www.sumfinity.com), както и до 2013-та година на уеб-блога "Daily-HDR" (www.daily-hdr.com), на които публикува свои авторски снимки. Ищецът поддържа и своя страница на платформата за хостинг на изображения "Flickr", където също публикува фотографиите си.

 През ноември 2013-та година, ищецът създава снимката "Малкият голям Краков", направена в град Краков, Полша и фотографията е разгласена на авторския сайт на ищеца - „Sumfinity" в албума „Poland" („Полша"). Снимката е публикувана и на неговата страница на във „Flickr", като ищецът е посочен като автор и в двете публикации.

По делото е представена клетвена декларация от 08.01.2019 г., с която  ищецът е декларирал, че е автор на фотографията „Малкият голям Краков”.

На 3 март 2016 г. ищецът установил използването на снимката  „Малкият голям Краков” от ответника на сайта www.bdmundo.bg, разположена по–конкретно на URL:http://www.bdmundo.bg/bg/krakov/ и http://www.bdmundo.bg/bg/bg-bool-polsha2

 Безспорно между страните е, че снимката е използвана за визиуализиране на град Краков като дестинация, за която потребителите на сайта могат да запазят хотелски стаи чрез интегрирана система за резервации като процесната снимка се съхранява на линк http://www.bdmundo.bg/pic/home~fyCzV~xyqAqf~Lir48Sj.jpg, който е разположен на сайта на ответника.

Безспорно между страните е, че фотографията "Малкият голям Краков" е била използвана от ответника в периода 26 октомври 2015 г. до 3 март 2016 г., когато след предупреждение отправено от ищеца до ответника по електронната поща е премахната от сайта www.bdmundo.bg.

Безспорно между страните е, че ищецът не е давал съгласието си процесната снимка да бъде ползвана от ответника без уточнение на автора Н.Т., както и източника, откъдето я е придобил - а именно профила на Ищеца в платформата „Flickr" като само на една от страниците на които фотографията се използва, ответникът е посочил автора, Н.Т., както и източника, откъдето я е придобил - а именно профила на Ищеца в платформата „Flickr".

Между страните след преговори на 23-ти март 2016 година се е постигнало споразумение за намаляване размера на дължимата сума до 402 евро и според споразумението сумата трябва да се изплати разсрочено на четири вноски в следния срок: първа вноска от 102 евро до 25.03.2016 год., втора вноска от 100 евро до 25.04.2016 год., трета вноска от 100 евро до 25.05.2016 год. и Четвърта вноска от 100 евро до 25.05.2016 год.. Безспорно между страните е, че  по сметката на ищеца постъпва в срок само първата вноска от 102 евро, но впоследствие изплащането на сумите е преустановено. 

От представената декларация с вх. № 0600И0059246/15.02.2017 г. е декларирано по реда на чл. 92 ЗКПО, че дружеството ответник не е извършвало каквато и да е търговска дейност по смисъла на закона.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 95, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, възпроизвежда нормата на  чл. 94  от преди изменението на закона със ЗИДЗАПСП, обн. в бр. 28 от 29.03.2018 г. на "Държавен вестник", в сила от 29.03.2018г. Съдържанието й урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение и подлежащ на установяване от ищеца съобразно правилата за разпределение на тежестта за доказване, включва принадлежност на авторско или на сродно на него право на ищеца, нарушаване на правото, вина у нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния закон права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото и да е обективна форма, като фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския. С оглед общите принципи на авторското право и формулировката на закона за защитени в България следва да се приемат тези фотографски произведения, които са резултат на творческа дейност и произведение на изкуството, като и двата критерии се схващат широко. При установените по делото факти съдът приема, че процесната фотография „Малкия голям Краков” е създадена в резултат на творческата дейност на ищеца и е надлежно обективирана. Тя  е публикувана уеб сайта за професионални фотографии "Sumfinity" (www.sumfinity.com) и уеб-блога "Daily-HDR" (www.daily-hdr.com), където е указано и авторство на ищеца, обстоятелство, което не се отрича от ответика.

Безспорно между страните е, че снимката е използвана за визиуализиране на град Краков като дестинация, за която потребителите на сайта могат да запазят хотелски стаи чрез интегрирана система за резервации като процесната снимка се съхранява на линк http://www.bdmundo.bg/pic/home~fyCzV~xyqAqf~Lir48Sj.jpg, който е разположен на сайта на ответника.

Безспорно между страните е, че фотографията "Малкият голям Краков" е била използвана от ответника в периода 26 октомври 2015 г. до 3 март 2016 г., когато след предупреждение отправено от ищеца до ответника по електронната поща е премахната от сайта www.bdmundo.bg.

Съгласно  чл.18,ал.1 ЗАПСП авторът има правото на ползване върху своето произведение и правото да разреши използването му. Втората алинея на тази норма подробно изброява какво се има в предвид под използване и в т.10 е посочено и, че това включва и предлагането по безжичен път или по кабел, на достъп на неограничен кръг лица до това произведение. Следователно самия автор е предоставил достъпа до своите произведения до неграничен кръг от лица. Авторът, чрез  самия интернет сайт,който е създал и на които е изложил своите произведения, ги е направил достъп на неограничен кръг от хора. За произведенията няма обозначена цена, нито за закупуване, нито за свободното използване. Съдът намира, че след като авторът разрешава свободно ползване на неговото произведение, без някакви конкретни ограничения и посочена цена, то по начина по който го е разрешил на своя сайт, го е разрешил за лично ползване.

 От друга страна правото на свободно ползване на авторските произведения е разрешено от закона, когато е за лични нужди и в конкретно посочени хипотези чл.23 и чл.24 от ЗАвПСП, но в тези хипотези съгласие на автора не е необходимо. В конкретния случай съдът намира, че автора е дал разрешението си на неограничен кръг неизвестни лица да ползват произведенията му, за лични нужди. Ответникът не ги е продавал, той ги е направил достъпни, на определена категория лица – своите клиенти, отново по интернет. Използвал ги е обаче при упражняване на своята търговска дейност.

При така установените по делото факти съдът приема, че процесната снимка има характера на закрилян обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал.1, т.7 ЗАПСП, както и че е налице извършено нарушение на авторските правна на ищеца, поради което следва да се приеме, че в случая се е осъществил фактическият състав по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, пораждащ отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди от нарушенията на авторските права върху процесната фотография. С оглед на горното доказване на исковете по основание, но при липсата на достатъчно данни за неговия размер, претендираните обезщетения следва да бъдат определени по размер съгласно чл. 95а ЗАПСП. Цитираната норма предвижда, че в тази хипотеза ищецът може да иска като обезщетение сумата от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП.

Съдът намира, че присъждането на обезщетение от 500 лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди постига целите на закона, тъй като от страна на ищеца е осигурен достъп на неограничен кръг от хора, на сайта няма обозначена цена, нито за закупуване, нито за свободното използване. От друга страна не е установено използването на фотографията само по себе си да е довело до реализиране на някакви приходи за ответника. Престирането на минимално обезщетение за ползването на фотография е от естество да въздейства предупредително на нарушителя и всички трети лица. Това означава искът за главницата да бъде уважен до размера от 500 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1232,00 лева. Определеният размер на дължимото обезщетение ответникът следва да заплати заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Претендираните от нарушението имуществени вреди от вида претърпени загуби, възлизащи на сума в размер на 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ във фазата на опитите за извънсъдебно разрешаване на спора, обаче не представляват вреди, които да са пряка и непосредствена последица от нарушението, както изрично изисква чл. 95, ал. 2 ЗАПСП. Извършването на разноски за ангажиране на правна помощ се възмездява само ако разноските са сторени в съдебно производство, но няма основание да се обезщетяват разходи, извършени единствено и само по волята на лицето, ползвало правната помощ. Тези разноски са резултат от собственото поведение на ищеца, изразено в сключването на договор за правна помощ, но не са пряк и непосредствен резултат от нарушението.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е нарушителят на авторското право, тъй като вредите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на неговите служители. Задължението е изискуемо веднага (от момента на настъпването на вредите), т. е. от използване на снимката и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта, поради което акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху дължимата главница от 500 лева, за периода от 03.03.2016 г. до 08.01.2019 г.  възлиза на  сумата от 144.00лв., до който размер следва да бъде уважен иска, а в останалата му част до пълния размер от 156 .00лева следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда за всяка от страните, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от предявените искове. В случая уважената част от исковите претенции възлиза на 38,15%

 Ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК. В делото са  представени доказателства за извършени разноски възлизащи на сумата от 101,28 лева, представляваща внесена държавна такса. Липсват документи доказващи заплащането на  адвокатско възнаграждение. От тези разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата 38,64 лева, съобразно уважената част от предявените искове.

 Процесуалният представител на ответника в с.з. претендира разноски в размер на 600лева - платено адвокатско възнаграждение, но съдът при прегледа на делото установи доказателства за извършени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, Това означава, че от релевантните разноски за адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде присъдена сумата 185,55 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

С оглед на изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В. Ц. М. и Ц. М. Ц. да заплати на Н.Т. гражданин на ФР Германия, с адрес, с адрес: Германия, гр.***, роден на *** г. чрез адв. Д.Г. – САК, имуществени вреди от неправомерна публикация на авторска снимка на ищеца на сайта на ответника www.bdmundo.bg, разположена по конкретно на URL:http://www.bdmundo.bg/bg/krakov/и http://www.bdmundo.bg/bg/bg-book-polsha2 в размер на 500лв.-пропуснати ползи от ползването на фотографията „Малкия голям Краков”, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2019г/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, сумата от 144.75лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2016 г. до 08.01.2019 г., както и сумата от 38,64 лева деловодни разходи съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска  за заплащане на сумата от 300 лв.-загуба под формата на платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, както и исковете за пропуснати ползи от ползването на фотографията „Малкия голям Краков и мораторна лихва в останалите им части до пълните размери съответно от 1232лв. и 156.00лв.

ОСЪЖДА Н.Т. гражданин на ФР Германия, с адрес, с адрес: Германия, гр.***, роден на *** г., да заплати на „***" ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от В. Ц. М. и Ц. М. Ц. сумата от сумата 185,55 лева, представляваща разноски за отхвърлената част от исковете

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: