Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1077
гр.
Пловдив, 8.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 03.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3547/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление №20-1030-003495 издадено от началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Ф.Д.Ц. е наложено наказание:
-глоба в
размер на 200лв за нарушение по чл.119 ал. 1 от ЗДвП
-глоба в
размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по
чл. 123, ал. 1 т.2, б. А от ЗДвП
-глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1
т.2, б. Б от ЗДвП
-глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1
т.2, б. В от ЗДвП
С
жалбата и в съдебно заседание се навежда довод, че извършването на нарушенията
не е доказано по несъмнен начин. Излагат се твърдения за допуснати в хода на производството
процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на наказаното лице. Моли
се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично
потвърждаване и частично отменяне по
следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се
издават за това, че на 30.03.2020 г.
около 12:00 часа в гр. Пловдив на бул. Руски - кръстовище с ул. Янко Сакъзов, в
посока юг, Ф.Д.Ц. управлява собствения си лек автомобил Нисан с рег. № *****като
допуска следните нарушения:
1. Не пропуска пресичащата по
пешеходна пътека пешеходка – М.А. А., вследствие на което я блъска - ПТП с
пострадало лице;
2. Напуска местопроизшествието
без да уведоми органите на МВР
3. Напуска местопроизшествието, без
да изчака пристигането органите на МВР
4. Напуска местопроизшествието без
да окаже помощ на пострадалата
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай
констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по
делото доказателства- показания на актосъставителя, който изрично потвърди в
съдебно заседание посоченото в АУАН, както и показанията на свидетеля очевидец А..
Показанията на
двамата свидетели съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства- съдебно медицинско удостоверение
на пострадало лице, констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя
и на административно наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. Нарушенията са допуснати на 30.03.2020,
АУАН е издаден на 02.04.2020г., а НП - на 14.04.2020., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички
съставомерни фактически признаци на вменените нарушения. Надлежно са
индивидуализирани и сочените като нарушени правни норми.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя, след непосредственото му изслушване от
контролния орган, с което в пълнота е гарантирано правото му на защита.
Относно
нарушението по чл.119 ал. 1 от ЗДвП
Съдът
намира, че досежно това нарушение правилно е приложен материалния закон. Нормата
на чл. 119 ЗДвП въвежда безусловно задължение за водачите на МПС да пропуснат
движещите се по пешеходна пътека пешеходци.
В конкретния случай това не е сторено, въпреки че пешеходката А. не само е била стъпила на пешеходната
пътека, но и нещо повече вече
е била на средата на пътното платно, тоест за водача на МПС не е имало
никакво съмнение, че пешеходката желае да упражни правото си на предимство. Освен
това в конкретния случай предимството на пешеходката е произтичало не само от
обстоятелството, че вече е била осъществила движение по пешеходната пътека, но
и от установеното обстоятелство, че за
нея е светел зелен пешеходен светофар.
Въпреки
безусловното задължение да пропусне пешеходката, жалбоподателката е отнела предимството й, като я е блъснала,
в резултат от което св. А. претърпяла наранявания под формата на болки и
страдания без разстройство на здравето, представляващи лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.2 НК, видно от представеното СМУ.
Очертаното
квалифицира настъпилият противоправен резултат като ПТП с пострадало лице, поради което и съвсем законосъобразно
на дееца е наложена санкция по чл. 179,
ал. 2 ЗДвП. Предвижданата в закона глоба в този случай е в абсолютно определен размер – 200 лева и той изцяло е
съобразен от наказващия орган.
В
конкретния случай е налице и
отрицателната предпоставка по смисъла на чл. 179, ал.2 ЗДвП, а именно деянието
да не съставлява престъпление, доколкото съставомерни по чл. 343 НК са само
средни и тежки телесни повреди и смърт, причинени при управление на МПС, но не
и лека телесна повреда, както е в настоящия случай.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи и че за разлика от много други
случаи при определяне на санкционната норма съвсем коректно е направени и
привръзката с чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 ЗДвП, сочещо като нарушение именно несъобразяване
на правилата за предимство.
В
смисъл че при идентична фактическа обстановка нарушената норма е именно по чл.
119, ал.1 ЗДвП, а коректната санкционната
норма е чл. 179 ал.2 вр.чл.179 ал.1, т.5 пр.4. от ЗДвП е и трайната съдебна практика.
Така
изрично Решение № 2711 от 18.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3284 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 826 от 22.04.2016 г. по
н. д. № 331/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 353 от
16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3330 / 2017 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив
Относно нарушенията по чл. 123, ал. 1 т.2, б. А, Б и В ЗДвП.
Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП Водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:
2. когато при произшествието са
пострадали хора:
а) да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането на органите по
буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността
на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него;
Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални
щети.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Според чл. 7 ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи
Видно от чл. 11, ал.3 НК, към
която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Съгласно трайната съдебна
практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената
опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .
Задължението за предвиждане на
противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията,
отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост,
изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а
друга част възприети в прилагани добри
практики.
За да се направи преценка дали
деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от
средата. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна
възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава
би била налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена.
Така изрично Решение № 246 от
25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.
От систематичното тълкуване на
цитираните по-горе разпоредби следва, че за
да е съставомерно деянието на жалбоподателката по вменените правни
норми от субективна страна, следва да се установи в условията на
алтернативност:
-или че тя е разбрала, че при съприкосновението
между нейния автомобил и св. А. същата е получила увреждания
-или че тя
не е разбрала това, но от конкретните обстоятелства по делото да се
установи, че е могла и била длъжна да
разбере, че св. А. е претърпяла увреждания.
Важно е да се отбележи, че при
вменено нарушение във връзка с причинено ПТП
с пострадало лице, за да е
съставомерно деянието от субективна страна у дееца следва да е налице съответното психично отношение именно
към обстоятелството, че пострадалото лице е претърпяло увреждания.
Психичното отношение към факта на простото физическо съприкосновение между МПС
и пешеходеца е ирелевантно. Това е така, доколкото според цитираната легална
дефиниция на ПТП, за да е
налице такова, следва да са причинени съответните съставомерни материални щети или
увреждания на лице. Простия контакт между МПС и друго МПС или между МПС
и пешеходец, без да са последвали никакви щети или телесни увреждания не
съставлява ПТП по разбиранията на законодателя.
В конкретния случай не е спорно
между страните че жалбоподателката не е разбрала за претърпените увреждания от
св. А.. Спорният въпрос е дали тя е могла и е била длъжна да стори това.
Според настоящия състав от
конкретните обстоятелства по делото не може да се направи несъмнен извод за
наличие на обективна възможност и
безусловно задължение за водачката на МПС да разбере, че св. А. е претърпяла
съставомерни наранявания.
В тази връзка се установи, както
от показанията на актосъставителя, така и от разказа на самата пострадала, че същата отскочила назад още преди съприкосновението
с МПС. Последвал удар, но той не
бил директно в тялото на пострадалата. Предницата на МПС ударила носените от пострадалата картони,
като МПС се движело със съвсем лека
скорост, поради това че извършвало завой.
Пострадалата не паднала на земята, не изохкала, на извикала от болка, не предприела никаква жестикулация.
Погледнала водачката, а тя на свой ред й
се усмихнала. По време на зрителния контакт пострадалата не предприела никакви действия, с които
да индикира на водача, че е претърпяла каквито и да било увреждания.
След като пострадалата и водачката се
погледнали, пострадалата се
отправила към тротоара, за да не остава повече в средата на пътното
платно. В този момент жалбоподателката потеглила.
При така установените факти според
настоящия състав е напълно житейски
оправдано жалбоподателката въпреки
видимия удар с кашоните да не
е разбрала, че св. А. е претърпяла и телесни увреждания.
В този
смисъл обстоятелството, че водачката на МПС не е разбрала, че е настъпило ПТП с
пострадало лице по смисъла на законовата дефиниция, не
се дължи на нейната небрежност.
При положение,
че наказания субект не е разбрал за
настъпило ПТП и това не се дължи на нейно виновно
поведение, то тя няма как да носи отговорност и за неизпълнение на
задълженията й свързани с това ПТП, което е останало извън нейното съзнание.
Действително в случая от обективна страна
нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А, Б и В са допуснати, но по трите
административни обвинения извършеното се явява несъставомерно от субективна страна. По изложените
съображения НП в тази част следва да се отмени.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително в практиката на
административен съд Пловдив в редица случаи, в които деецът е твърдял, че не е разбрал за
ПТП, съдът е приемал, че деянието е
извършено виновно с форма на вина непредпазливост.
Така Решение
№ 203 от 14.02.2017 г. по н. д. № 2918 / 2016 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1723 от 29.09.2016 г. по н. д. № 1767
/ 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 493 от
27.03.2017 г. по н. д. № 38 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2619 от 23.12.2015 г. по н. д. № 823/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2820 от 21.12.2012 г. по н. д. № 3033
/ 2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Във всички
цитирани случаи, обаче фактическата обстановка
съществено се е различава от тази по настоящото дело. По делата
обсъдени от административен съд-Пловдив деецът просто е твърдял, че не разбрал
за ПТП. В настоящия случай обаче са
налице редица конкретни обстоятелства, подробно обсъдени по-горе, които
са били от обективното естество да
създадат у водачката добросъвестното убеждение, че пешеходеца не е претърпял
увреждания, поради което и непредпазливостта е изключена.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че доколкото във фактическите и правните си изводи съдът изцяло приема за доказана защитната позиция на жалбоподателката
изразена в писмените обяснения пред полицията, в жалбата и в пренията, то по
никакъв начин не са ограничени правата й с отказа да се събират допълнителни доказателства,
които не са били необходими за установяване на обективната истина по делото.
При този изход на спора на основание
чл. 63, ал. 3 и ал.5 ЗАНН, вр.чл. 189, ал.4 НПК право на разноски имат и двете
страни съразмерно с уважените части от исканията им.
Въззиваемата страна би имала право на
разноски съразмерно с частта от наказателното постановление, която е
потвърдена. Доколкото обаче разноски не са поискани, то такива не следва да се
присъждат.
При този изход на спора на основание
чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има
право на разноски. Същият е доказал заплащането на 300 лева адвокатски хонорар.
Доколкото въззиваемата страна изрично е направила възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар, съдът дължи изрични мотиви за размера, който следва да се
възложи върху въззиваемата страна.
Съгласно чл. 36, ал.2 от Закон за
адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и
обоснован. За да определи този размер съдът съобрази следното:
- вида на
оказаната адвокатска защита и съдействие- изразила се, както в изготвяне на
жалбата, така и в процесуално представителство в едно открито съдебно
заседание, протекло с разпит на свидетели;
-фактическата
и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай поставя редица
въпроси за приложението на материалния закон, които са надлежно повдигнати от
адвоката;
-качеството
на оказаната адвокатска защита намерила проявление в изключително подробното и
мотивирано изложение на адвоката досежно основанията за отмяна на НП;
- интересът
от делото. В случая жалбоподателят е
наказан за 4 самостоятелни нарушения на
ЗДвП, за които му е наложена не само глоба в размер на общо 350 лева, но и наказание лишаване от права за срок
от 3 месеца Мотивиран
от всичко гореизложено съдът намира, че
уговореният между страните размер на адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лева се явява справедлив и обоснован, поради което и следва да се присъди съразмерно с изхода
на делото.
Съдът като съобрази, че с НП
жалбоподателката е наказана за 4 самостоятелни нарушения, като същото следва да бъде отменено за 3 от
нарушенията и да бъде потвърдено за едно от тях, намира, че по съразмерност на жалбоподателя
следва да се присъдят 225 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. В случая въззиваемата страна
Сектор пътна полиция не е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат
възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-1030-003495 издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция В ЧАСТТА, с която на Ф.Д.Ц. е наложено наказание:
-глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.2, б. А от ЗДвП
-глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.2, б. Б от ЗДвП
-глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.2, б. В от ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-1030-003495 издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция В ЧАСТТА, с
която на Ф.Д.Ц. е наложено наказание:
-глоба в
размер на 200лв за нарушение по чл.119 ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Ф.Д.Ц., ЕГН ********** сумата от 225
лева, представляващи разноски за адвокатска защита и съдействие пред Районен
съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.