№ 45
гр. Враца, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Евгения Г. Симеонова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500055 по описа за 2023 година
С Решение № 312/18.11.2022 г. по гр.д.№ 1344/2022 г. по описа на
Районен съд-Козлодуй е признато за установено, че К. В. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, е осъществила на 03.10.2022 г. акт на домашно насилие спрямо
лицето, с което е живяла във фактическо съпружеско съжителство – Ц. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, изразяващо се в осъществено физическо
насилие чрез удари в областта на гърдите и на дясната ръка, щипане на
дясната ръка, дърпани и драскане, като е отхвърлена молбата за издаване
заповед за защита от домашно насилие, осъществено чрез психически тормоз
чрез закани, че няма да види детето. Със същия съдебен акт е наложена мярка
за защита срещу домашно насилие като е задължена К. В. Г. да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Ц. С. С.. На К. В. Г. е наложена
глоба в размер на 200 лв., платима в полза на държавния бюджет по сметка на
РС-Козлодуй, и е осъдена да заплати на Ц. С. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв., както и да заплати държавна такса в
размер на 25,00 лв.
С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 1524/20.12.2022
г. районният съд е оставил без уважение молбата на К. В. Г. за изменение на
решението в частта относно присъдените разноски в полза на молителя Ц. С.
С..
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6673/28.11.2022 г. от К. В. Г., чрез
пълномощника й адв.М. С., против Решение № 312/18.11.2022 г. по гр.д.№
1344/2022 г. по описа на КРС.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
1
неправилно и е постановено в разрез с всички доказателства по делото в
частта, в която е признат за установен акт за домашно насилие, изразяващо
се във физическо насилие чрез удари в областта на гърдите и на дясната ръка,
дърпане и дране. Навеждат се доводи, че съдът се е водил единствено от
доказателствената тежест на декларацията по чл.9 ЗЗДН, без да анализира в
пълнота всички събрани доказателства, които я оборват. Посочва се, че от
приложени по делото писмени доказателства – молба и декларация по чл.9
ЗЗДН, подадени от К. Г., съдебно-медицинско удостоверение, заповед за
незабавна защита и съдебно решение по гр.д.№ 1329/2022 г. по описа на КРС,
се установява, че на 03.10.2022 г. не К. Г., а молителят Ц. С. е извършил
спрямо нея акт на психическо и физическо насилие, изразяващ се в нанасяне
на удари с лакът в гърдите, горната устна и опит за душене. Изтъква се, че от
приложеното от молителя С. съдебно-медицинско удостоверение се
установява, че е прегледан от лекар едва на следващия ден – 04.10.2022 г.,
което означава, че е имал достатъчно време да си причини сам или чрез
другиго описаните наранявания.
Жалбоподателката счита, че районният съд не е обсъдил дали
посочените драскотини представляват акт на насилие или са действия на
самоотбрана. Посочва, че по делото е безспорно, че страните са във влошени
отношения и че предходната вечер са имали спор дали на следващия ден
бащата може да вземе детето, който е ескалирал на следващия ден. Счита, че
от обясненията на самия молител, дадени в с.з. на 31.10.2022 г. става ясно, че
я е причакал пред детската градина, настоявайки да вземе детето, и тъй като
тя не е била съгласна е станал агресивен, започнал е да я обижда и псува и да
й пречи да влезе в автомобила си. Навежда доводи, че със съдебен акт е
признато за установено, че е проявил спрямо нея и физическо насилие.
Според жалбоподателката, нейното поведение е било опит да спре проявената
спрямо нея агресия и представлява акт на защита и самоотбрана за запазване
на живота и здравето й.
В жалбата се правят оплаквания, че районният съд е игнорирал
показанията на полицейския служител Д.Т., както и че изобщо не е обсъден
факта дали е било възможно К. Г. да извърши описания акт на насилие
предвид времето и облеклото на Ц. С..
Въззивницата моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на
подадената молба за издаване на заповед за защита и присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН е постъпил отговор вх.№ 6942/07.12.2022
г. от Ц. С. С., чрез пълномощника му адв.А. В., в който се оспорва въззивната
жалба. Изразява се несъгласие с изложените от въззивницата твърдения, че Ц.
С. е извършил спрямо нея акт на психическо и физическо насилие. Посочва
се, че представените доказателства са във връзка с друго дело за домашно
насилие, решението по което не е влязло в законна сила. Въззиваемият счита,
че поведението на въззивницата, в т.ч. и подадената от нея жалба от
28.10.2022 г. пред РУП-Козлодуй, показва извършвано спрямо него
психическо насилие, изразяващо се във ограничаването на възможността му
да контактува с детето.
В отговора се изразява несъгласие с изложените в жалбата
съображения, че след като медицинското удостоверение на молителя е
издадена на следващия ден, то същият би могъл да се е самонаранил, като се
2
посочва, че това се отнася и до медицинското удостоверение на
жалбоподателката, която също не е посещавала семеен лекар или ФСМП към
МБАЛ Козлодуй.
Въззиваемият счита за абсурдни твърденията на жалбоподателката, че
действията й са били за самоотбрана. Намира, че действията, с които е
реализирала домашно насилие, са доказани и са наказуеми, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 7978/23.12.2022 г. от К. В. Г., чрез
пълномощника й адв.М. С., против Определение № 1524/20.12.2022 г. по гр.д.
№ 1344/2022 г. по описа на КРС.
В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че до 04.11.2022 г. в чл.22 НМРАВ е било определено
адвокатско възнаграждение за производствата по ЗЗДН в размер на 400 лв.
Посочва се, че договорът между молителя и неговия процесуален
представител е бил сключен преди тази дата, поради което и с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на спора не е налице основание за
присъждане на по-висок размер на адвокатско възнаграждение от посочения.
Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че тъй като
пълномощникът на страната е пътувал от гр.София до гр.Козлодуй, то трябва
да чу се присъди по-високо възнаграждение. Посочва се, че изборът на
адвокат е право на страната, която го е ангажирала, и именно тя трябва да
поеме допълнителните му разходи за път, е на да се товари другата страна.
Жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното определение и
намаляване на разноските за адвокатска защита от 600,00 лв. на 400,00 лв.
Постъпил е отговор вх.№ 1154/30.01.2023 г. от Ц. С. С., чрез адв.А. В.,
в който се оспорва основателността на частната жалба. Навеждат се доводи,
че след измененията в НМРАВ минималният размер на дължимото
адвокатско възнаграждение в производство по ЗЗДН е 600,00 лв. Изтъква се,
че делото е разгледано в две съдебни заседания, второто от които е проведено
след влизане в сила на изменението на Наредбата. Посочва се, че районният
съд правилно е съобразил броя на проведените заседания и времето, което
адвокатът е отделил за пътуване, като се изтъква, че е било поискано
присъждането на пътни разноски, но това искане не е било уважено. Развиват
се съображения, че всяка страна следва да е наясно, че ако загуби делото
следва да понесе разноските на другата страна. Иска се обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежат на
обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран от Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***, с молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу К.
В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която иска ответницата да бъде
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие и да посещава
3
специализирани програми за срок от 18 месеца.
В молбата се твърди, че Ц. С. С. и К. В. Г. са живели във фактическо
съпружеско съжителство от 2010 г. до 30.08.2022 г., от което имат родено
едно дете - малолетния К.Ц.С., роден на *** г. Посочва се, че на 30.08.2022 г.
страните са се разделили, като К. Г. е напуснала семейното жилище заедно с
малолетното дете.
Твърди се също, че след раздялата ответницата е възпрепятствала
контактите между бащата и детето под различни предлози, поради което на
03.10.2022 г., около 07.30 часа, молителят Ц. С. е отишъл пред детска градина
***, за да види детето. Посочва се, че К. Г. е пристигнала с автомобил и
когато е видял, че тя и детето слизат от автомобила, молителят С. се е
отправил към тях и казал на К., че иска да поговорят за детето и иска да го
вземе след приключването на занятията в детската градина и то да преспи при
него. Според изложеното в молбата, К. Г. е била груба и е заявила на
молителя, че това няма да стане и че няма да му даде детето и няма да го
вижда. Сочи се, че двамата са завели детето вътре в детската градина и на
излизане молителят е последвал К. Г., за да й обясни, че иска да вземе детето
вечерта. Твърди се, че тя не била съгласна и непрекъснато повтаряла
"изчезни, ти кой си, детето не е твое, махай се, нямаш работа при детето, не
искам да говоря с теб за детето, то не те интересува...”. Молителят
продължил да настоява, че не може да бъде лишен от детето, а К. Г. му
отговаряла, че детето не го търси, след което започнала да го бута и да му
вика „… махай се, изчезни, а бе изчезни бе, не ме пипай не ме докосвай,
махай се…” и да му нанася удари по тялото и ръцете, да го щипе по ръцете и
да го дере. Твърди се, че тези нейни действия са продължили повече от 10
минути и той не се е противопоставял, а е настоявал, че иска да се договорят
за детето и да се разберат, след което я е оставил и си тръгнал към къщи.
Молителят поддържа, че с тези си действия К. Г. се стреми да го лиши
от детето, като ограничава контактите му с него и на 03.10.2022 г. е
извършила спрямо него акт на домашно насилие, представляващо психически
тормоз и физически удари с лакът в областта гърдите и на дясната ръка,
щипане по дясната ръка, дърпане, дране и закани, че няма да види детето, че
детето не е негово, а само нейно, защото тя го е родила. С така изложеното
обосновава правния си интерес от образуването на производство по чл.18
ЗЗДН.
Ответницата К. Г., чрез процесуалния си представител адв.М.С.,
оспорва молбата като неоснователна. Изразява становище, че на посочената
дата е извършен акт на домашно насилие, но от Ц. С. спрямо нея, за което е
образувано друго съдебно производство по реда на ЗЗДН.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
Към молбата за защита е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
в която Ц. С. С. декларира, че на 03.10.2022 г., около 07:30 часа, на паркинга
пред детска градина *** спрямо него е извършен акт на домашно насилие от
К. В. Г., изразяващо се в психически тормоз и закани, че няма да види детето,
че ще види какво ще му се случи, че детето не е негово, а е само нейно,
защото тя го е родила, както и в многократни удари с лакът в областта на
гърдите и дясната ръка, в щипане по дясната ръка, дърпане и драскане.
Между страните не се спори, а и от приложеното към молбата
4
удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г.
на Община ***, е видно, че К. В. Г. и Ц. С. С. имат едно малолетно дете –
К.Ц.С., роден на ***г.
Безспорно са и обстоятелствата, че страните нямат сключен
граждански брак и са живели във фактическо съпружеско съжителство до
30.08.2022г, когато К. Г., заедно с малолетното дете, са напуснали молителя
Ц. С. и към настоящия момент живеят при друг мъж в гр.***.
По делото няма данни страните да са уредили доброволно или по
съдебен ред отношенията по повод упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на малолетното дете К.Ц.С..
Към молбата е приложено заверено копие от съдебно медицинско
удостоверение № 89/2022г. от 04.10.2022г., издадено му от д-р П.Г., видно от
което при извършен медицински преглед на Ц. С. С. е установено, че по
външна повърхност на дясна мишница, в средна трета има две успоредни една
на друга почти вертикални, червеникави, лентовидни охлузвания с дължина
10 см. и дебелина 0,5см. и още две лентовидни, червеникави охлузвания с
дължина 8см. и дебелина 0,5см. спускащи се отзад-напред и кръстосващи
гореописаните в долния край като образува “V”. В средна трета на външна
част на дясна мишница има овални тъмно червеникави точковидни
охлузвания две на брой с диаметър 0,2см.
В подкрепа на своите твърдения ответницата е представила копие от
Решение № 275/19.10.2022г. по гр.д. № 1329/2022г. по описа на Районен съд
Козлодуй, от което е видно, че е била уважена подадена молба от К. Г. срещу
Ц. С. за защита от домашно насилие, извършено на същата дата и място - на
03.10.2022г. сутринта пред детска градина ***, представляващо физическо
насилие осъществено с удари по тялото, удар по устата и стискане за врата,
както и психическо насилие осъществено с обиди. Представено е и копие от
издадена по същото дело Заповед за защита № 6/19.10.2022 г. Не се спори, че
представеният съдебен акт не е влязъл в законна сила, тъй като е подадена
жалба и към настоящия момент делото е висящо пред ОС-Враца. Както пред
първата инстанция, така и пред въззивния съд са представени копия от жалби
на К. Г. до РУ-Козлодуй и РП-Козлодуй, в които са изложени оплаквания за
нарушаване на издадената в нейна полза заповед за защита. Съдът намира, че
тези жалби не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към
правния спор, предмет на настоящето съдебно производство.
Ответницата представя и съдебно медицинско удостоверение №
88/2022г. от 03.10.2022г. издадено от д-р П.Г., видно от което при извършен й
медицински преглед са установени подробно описани кръвонасядания по
лицето (горната устна) и тялото.
Районният съд е изискал служебно справка от РУ-Козлодуй, както и
справка за съдимост и характеристични данни за ответницата К. Г..
От писмо рег.№ 288000-7716-12.10.2022 г. на РУ-Козлодуй е видно, че
не са установени жалби от К. В. Г. срещу Ц. С. С..
Приложена е справка за съдимост рег.№ 22101200500002616 от РС-
Козлодуй, от която е видно, че К. В. Г. не е осъждана.
С писмо рег.№ 988000-7981/21.10.2022 г. на РУ-Козлодуй е
представена и характеристична справка за К. Г. , от която е видно, че същата
не е криминално проявена и няма официални данни да е нарушава
обществения ред, да употребява наркотични или упойващи вещества или да
5
злоупотребява с алкохол.
Районният съд е изискал и социален доклад от ДСП-Козлодуй, като от
приложения такъв се установява, че след раздялата на родителите, основни
грижи за детето К.С. се полагат от майката К. Г., като по данни и на двамата
родители детето има срещи със своя баща, но последният счита, че тези
срещи са крайно недостатъчни. Посочено е, че детето посещава ДГ ***, както
и че е привързано и към двамата си родители. При проведените срещи
родителите са консултирани, че не е в интерес на детето да бъде поставяно в
центъра на съществуващия помежду им конфликт и че е необходимо да
предприемат правни действия за разрешаване на противоречията си по повод
упражняването на родителските права и личните отношения с детето.
В първоинстанционното производство съдът е изслушал и двете
страни.
Молителят Ц. С. потвърждава, че с К. Г. са разделени от 30.08.2022 г.,
когато тя му съобщила, че има нов мъж и квартира и го е напуснала, като е
взела и детето К.. Посочва, че на 02.10.2022 г. се е прибрал от чужбина и е
писал на ответницата, че на 03.10.2022 г. ще ги чака пред градината, за да
види детето. На 03.10.2022 г. сутринта отишъл пред детската градина и когато
дошли К. и детето, отишъл при тях. Твърди, че детето е дошло при него и го е
гушнало, но К. Г. е започнала да го дърпа и е станала агресивна. Посочва, че
двамата са завели детето до входа на детската градина и след като са го
оставили на връщане той многократно я молел да се разберат за детето, но тя
му казала „изчезвай от тук” и продължила да върви, като не пожелала да
поговори с него. Когато излизали от градината той я хванал леко за рамото, за
да я спре, а след това я изпреварил и се облегнал на нейната кола на
шофьорската врата, като й казал, че няма да я пусне да влезе в колата докато
не се разберат за детето. Твърди, че тогава К. е започнала да се опитва да го
махне от вратата на колата, за да може да се качи, но тъй като не е успяла да
го помести е започнала да го блъска, удря, щипе и дере по ръката. Молителят
поддържа, че е продължил да стои на вратата на нейната кола и да й пречи да
влезе, тъй като е искал да я спре, за да си поговорят за детето, защото един
месец не е могъл да го вижда. Отрича да я е удрял и душил. Посочва, че
когато К. се качила в колата си и потеглила, той помислил че отива към
нейния блок и тръгнал след нея. Следвал я до паркинга на супермаркет „Т
Маркет”, където тя спряла, защото искал пак да поговорят за детето.
Ответницата К. Г. също потвърждава, че с молителя са разделени и
имат дете на 5 години, което живее с нея. Не отрича, че с молителя С. имат
конфликт за това кога той да вижда и взема детето след раздялата им, но
счита, че това се дължи на неговото поведение, тъй като той не желае да се
съобрази с желанието й детето да нощува при нея, когато на следващия ден
трябва да посещава детската градина. Посочва, че на 03.10.2022г. сутринта тя
е завела детето на детска градина, като бащата е бил пред градината и ги е
чакал. Не отрича, че предната вечер й е написал, че ще вземе детето за
няколко дни, с което тя обаче не била съгласна. Заявява, че пред детската
градина е започнал спор между тях за това дали бащата да вземе детето след
детска градина с преспиване. Тя не искала да разговарят, защото разговорите
им обикновено завършвали с обиди, а преценила и че мястото не е подходящо
– на улицата, където минават хора. Твърди, че когато отивала към паркинга,
за да се качи в автомобила си, Ц. С. се опитал да я спре, като я блъснал с
6
лакът в гърдите и я хванал за врата, след което я изпреварил,подпрял се на
шофьорската врата на автомобила й и я ударил с ръба на телефона си през
устата. Тя се уплашила. Потвърждава, че се сдърпали около автомобила й, но
успяла да се качи и да потегли. Обадила се на мъжа, с когото живее и отишла
пред полицейското управление, за да подаде жалба. Ц. С. през цялото време я
следвал с автомобила си и спрял до нея на паркинга на супермаркет „Т
Маркет”, където продължил да настоява да се разберат за детето.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелят С.С. , който е баща на молителя, твърди,
че на 03.10.2022г. сутринта е бил при детската градина северозападно от
южният вход на около 20 метра. Заявява, че е отишъл, защото Ц. предния ден
му казал, че ще ходи сутринта да види детето, и свидетелят е искал да
наблюдава и да види какво ще стане и ако има нещо неблагоприятно да го
предотврати. Свидетелят твърди, че е видял караница, както и че е видял, че
К. върви напред почервеняла, ръкомаха и крещи „детето е мое и няма да го
дам, няма да го видиш”, а Ц. върви след нея. Свидетелят сочи, че не е видял
дали К. се качва в колата. Твърди, че Ц., вървейки след К., е искал да говори
с нея и я хванал за рамото. Според свидетеля, Ц. е бил доста настоятелен,
поради което К. се е ядосала и е започнала да блъска и ръкомаха и да дърпа
Ц.. Свиделеят заявява, че след това си тръгнал и се прибрал в къщи, а по-
късно Ц. е дошъл при него и му показал какво му е направила К., като цялата
му дясната ръка била одрана. Твърди, че не е видял Ц. да удря К., да я хваща
за врата или друга реакция на Ц. към К. и затова не се е намесил.
Настоящият съдебен състав намира, че при извършената преценка на
свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК районният съд правилно е
приел, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани. От
една страна следва да бъде отчетена близката родствена връзка между
свидетеля и молителя и обусловената от това заинтересованост на свидетеля
от изхода на спора. От друга страна съдът взема предвид обстоятелството, че
в молбата си за защита самият Ц. С. не посочва, че е имало очевидец на
скандала. Най-сетне следва да бъде съобразена и вътрешната
противоречивост в показанията на този свидетел, който сочи, че е отишъл да
предотврати неблагоприятни последици, а не се е намесил като е видял
караницата.
В показанията на другата допусната по молба на молителя свидетелка
Б.С. се съдържат косвени данни за случилото се на 03.10.2022 г. В
показанията си свидетелката, която е близка на молителя и кръстница на
детето, се посочва, че не е била очевидец на случая от 03.10.2022г., но през
същия ден е разбрала от молителя, който дошъл в дома й, че сутринта е
отишъл да види детето в детската градина, за което К. била предупредена. От
разказа на Ц. е разбрала, че там станало скандал и К. се развикала на паркинга
пред градината, като му е казала, че няма да му даде да вижда детето, че е
негова майка и тя решава кога, след което Ц. е продължил да опитва да
говори с нея, но от нейна страна се е чувало само, че няма да вижда детето, да
го остави и е започнала е да го блъска. Свидетелката заявява, че Ц. е показал
на нея и съпруга й драскотини и червеникави петна по дясната си ръка.
По молба на ответницата в първоинстанционното производство са
изслушани и свидетелите В.В., Б. Г. и Д.Т..
От показанията на свидетеля В.В., който живее на съпружески начала с
7
ответницата К. Г. от началото на месец септември 2022г., се установява, че не
е бил очевидец на случилото се пред детската градина, но на 03.10.2022 г.
около 07:50 часа К. му се обадила и му е съобщила, че е била нападната от Ц.
С.. Казала му, че е била ударена и душена от него, че се е заключила в колата,
а той продължава да чука по прозореца с телефона си. Казала му, че отива
към полицията да подаде жалба. След това му се обадила и казала, че е
отишла в полицията, където се е опитала да подаде жалба, но не са я приели и
са й казали, че това трябва да мине през съда. Разбрали се да дойде да го
вземе от работа, след което двамата отишли първо в съда, а след това се
срещнали с адвокат. Свидетелят установява, че след това са отишли в ***,
където К. е била прегледана от лекар и е получила медицински документ.
Свидетелят заявява, че е видял следите по К., като в дясно на врата си е имала
червено петно, в ляво много тъмно червено петно, а по устната си е имала
червено петно и в областта на ребрата от едната страна три тъмни точки. От
К. разбрал, че Ц. я е обиждал като я е наричал „курва, миндил, ненормална” и
я е псувал на майка. Свидетелят заявява, че от К. е разбрал, че след скандала
пред детската градина, Ц. я е последвал до полицията и ва паркинга пред "Т
Маркет" също е имало размяна на реплики. Свидетелства, че вечерта на
02.10.2022г. К. получила съобщение от Ц. към 23 часа, че детето ще бъде
взето от градината от него. Тя му отговорила, че не може така през нощта в
единадесет часа да се разбират за това в последния момент, а Ц. й написал
„ще те чакам пред градината”. Според свидетеля, в началото на раздялата, К. е
давала детето на Ц. за по 3-4 дни с преспиване.
От показанията на свидетеля Б. Г. която е майка на К. Г., също се
установява, че не е била очевидец на случката, но знае за случилото се от
дъщеря си и от Ц. С., който още сутринта на 03.10.2022г. към 8.00 часа й се
обадил по телефона и й казал, че е бил в градината, за да разговарят, но К. не
е пожелала да разговарят и му е казала, че отива в полицията. Свидетелката
заявява, че впоследствие около 09:40 часа Ц. е дошъл на работното й място в
банковия офис по работа и тя не видяла да има следи от насилие по лицето и
ръцете си, а и той не й е казал нищо за насилие. Към обяд при нея е дошла К.,
коятое е била видимо притеснена и свидетелката е видяла, че горната й устна
е подута и по шията има червенини. К. й разказала, че пред детската градина
Ц. я нападнал, ударил я с телефона по устата, хванал я за шията и се опитал да
влезе в автомобила й, за да вземе ключовете, но тя успяла да потегли и
отишла в полицията. Знае, че К. и Ц. след раздялата си имат спор за срещите
на бащата с детето.
От показанията на свидетеля Д.Т. се установява, че е служител на РУ
Полиция Козлодуй и на 03.10.2022г. сутринта е бил на работа, когато дошла
К. Г. и провел с нея разговор. Разбрал, че тя иска да подаде жалба за домашно
насилие и била консултирана да стори това в районния съд.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Подадената молба е с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.10, ал.1
ЗЗДН, а с оглед безспорното обстоятелство, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство, ответницата попада в кръга на лицата,
посочени в чл.3, т.2 ЗЗДН, спрямо които молителят може да търси защита.
B производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя,
8
като са допустими всички доказателствени средства по ГПК - документи,
свидетелски показания, експертизи, признания и т. н., както и изрично
посочени в чл.13, ал.2 и 3 ЗЗДН доказателствени средства. Декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретния
насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от
този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който в рамките на
специалното производство по ЗЗДН притежава материална доказателствена
сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от
общия исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат
материална доказателствена сила само ако удостоверяват неизгодни за
издателя факти). За да е годно доказателствено средство тази декларация
трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който същият е
описан в молбата за защита. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН,
когато няма други доказателства съдът може да издаде заповед за защита и
само въз основа на приложената към молбата декларация. Тази специална
материална доказателствена сила и облекчения режим на доказване са
обясними с факта, че често актовете на насилие се извършват без преки
очевидци. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за
извършеното насилие и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за
защита. B случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери тези
доказателства за противоречащи на декларацията и за по-убедителни от нея,
следва да отхвърли молбата за защита (т. е. материалната доказателствена
сила на декларацията е оборена). При направено от ответника оспорване, в
негова тежест е да проведе доказване на твърдените от него факти и
обстоятелства.
В настоящия случай молителят е представил декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, в която е описан акт на психическо и физическо насилие, извършен от
ответницата на 03.10.2022 г. пред ДГ ***. Индивидуализираният в
декларацията акт на насилие съвпада с начина, по който същият е описан в
подадената молба за защита, поради което настоящият съдебен състав
намира, че декларацията се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила.
С оглед изложените по-горе в мотивите на съдебния акт съображения
относно доказателствената стойност на показанията на свидетеля С.С.,
настоящият съдебен състав намира, че изложените в декларацията
обстоятелства не се потвърждават пряко от показанията на свидетел-
очевидец. Изложените факти обаче се подкрепят косвено от останалите
доказателства по делото. От представеното съдебно-медицинско
удостоверение № 89/2002 г. се установява, че на 04.10.2022 г. съдебен лекар е
констатирал, че молителят Ц. С. С. има травматични увреждания по дясната
мишница, които могат да бъдат причинени в срок и по начин, както съобщава
пострадалия, а именно – чрез нанесени на 03.10.2022 г. удари с ръце, дърпане
и драскане с нокти. Обстоятелството, че прегледът е проведен на следващия
ден, по никакъв начин не променя доказателствената сила на документа, а
изложените във въззивната жалба доводи, че с оглед изтеклия период от
време Ц. С. е могъл сам или чрез другиго да си причини описаните в
удостоверението увреждания, са само догадки, които не се подкрепят от
9
никакви доказателства. Изложеното в декларацията, както и в съдебно-
медицинското удостоверението се подкрепя и от показанията на свидетелката
Б.С., която през същия ден е разбрала от Ц. С. за скандала и е видяла следи от
драскотини и червеникави петна по дясната му ръка. Фактът, че на 03.10.2022
г. между страните е имало скандал се потвърждава и от показанията на
разпитаните по молба на ответницата свидетели. По безспорен начин, както
от обясненията на страните, така и от показанията на разпитаните свидетели,
се установява, че причината за конфликтни отношения между страните, както
и за конкретния скандал, е неразбирателството им след раздялата по
въпросите за срещите и личните отношения на бащата Ц. С. с малолетното
дете К..
При така установеното настоящият съдебен състав приема, че на
03.10.2022 г. с поведението си К. Г. е осъществила спрямо молителя Ц. С. акт
на домашно насилие, попадащо в посочените в разпоредбата на чл.2 ЗЗДН
проявни форми, а именно – физическо насилие, изразяващо се в удари с ръка,
бутане, дърпане и драскане Настоящият съдебен състав не споделя изводите
на районния съд, че не е доказано да е осъществено психическо насилие,
изразяващо се в отправянето на закани, че няма да вижда детето, но този
въпрос не следва да бъде обсъждан, тъй като първоинстанционното решение
не е обжалвано в частта, в която районният съд е отхвърлил молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено чрез
психически тормоз.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че районният съд не е отчел
фактът, че на 03.10.2022 г. на паркинга пред ДГ *** е извършен акт на
физическо насилие от Ц. С. спрямо К. Г., изразяващ се в многократни удари с
лакът в гърдите, удар с мобилен телефон в горната устна и опит за душене, че
е игнорирал събраните по делото доказателства в тази насока, както и че не е
обсъдил установения факт, че поведението на ответницата е акт на защита и
самоотбрана за запазване на живота и здравето й. Във връзка с тези
възражения следва да бъде отбелязано, че евентуално упражненото спрямо К.
Г. насилие не я освобождава от отговорност за извършените от самата нея
действия и за констатирания в рамките на настоящето производство
конкретен акт на насилие от нейна страна, а би могло да бъде предмет на
обсъждане в рамките друго дело по реда на ЗЗДН за защита на нейните
накърнени права, за каквото са налице данни, че е образувано.
Конституционно гарантираната неприкосновеност на личността задължава
всяко лице да се въздържа от каквито и да са действия, засягащи не само
телесната неприкосновеност, но и душевното спокойствие на личността. С
поведението си на 03.10.2022 г. въззивницата е пренебрегнала това правило и
дори да е била провокирана от съществуващите противоречия между нея и Ц.
С. по въпросите за упражняването на родителските права и личните
отношения с малолетното им дете, е следвало да съобрази, че начинът за
разрешаването на тези спорове е чрез законоустановените способи за това, а
не чрез взаимни нападки и посегателства и чрез самоволно налагане
ограничения на бащата.
Районният съд е счел, че подходяща е мярката за защита по чл.5, ал.1,
т.1 ЗЗДН. Настоящият съдебен състав приема, че тази мярка - задължаване на
ответницата К. В. Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо Ц. С. С. се
явява адекватна на установените фактически отношения и е достатъчна за
10
оказване на възпиращо въздействие с цел избягване на последващи
конфликти. Тази мярка се налага под страх от наказателно преследване по
чл.296, ал.1 НК вр. чл.21, ал.3 ЗЗДН в случай, че извършителят не изпълни
постановеното от съда задължение за въздържане от последващи актове на
домашно насилие. Като взема предвид степента на обществена опасност и
липсата на данни за опасност за живота и здравето на молителя, настоящият
съдебен състав намира, че не е необходимо налагането на друга мярка за
защита. Така определената мярка ще способства за регулиране на
отношенията между родителите до уреждането по предвидения в закона ред
на споровете им относно родителските права.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
решението на РС-Козлодуй следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част, в която е признато за установено, че на
03.10.2022 г. К. В. Г. е осъществила акт на домашно насилие спрямо Ц. С. С. и
е наложена мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
По разноските:
С Решение № 312/18.11.2022 г. районният съд е осъдил на основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН ответницата К. В. Г. да заплати на молителя Ц. С. С.
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. С
молба от 28.11.2022 г. процесуалният представител на ответницата е поискал
решението да бъде изменено в тази част и присъденото адвокатско
възнаграждение да бъде намалено до минималния размер от 400,00 лв. С
Определение № 1524/20.12.2022 г. КРС е оставил без уважение това искане.
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване пред
въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното по реда на
чл.248 ГПК определение е правилно и законосъобразно, но при съображения,
различни от изложените от първоинстанционния съд.
Съобразно постановеното по реда на чл.274, ал.3 вр. чл.280 ГПК
Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3545/2014 г., ІІ т.о., с
което е уеднаквена противоречива съдебна практика, при произнасяне по
искане за разноски и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК вр.
Наредба № 1/2004 г. съдът следва да приложи Наредбата съобразно
изменението й, тъй като се касае за материално-правна норма, която става
действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Към
датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по
същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение
за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативна
уредба, действаща към този момент.
В конкретния случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение съобразно действащата към 07.10.2022 г. (моментът на
представяне с молбата за защита на пълномощното, в което е посочен размер
на адвокатския хонорар) редакция на чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 400 лв. След тази
дата и към момента на приключване на съдебното дирене и на направеното
възражение за прекомерност в първоинстанционното производство е прието
изменение на Наредба № 1/2004г., в сила от 04.11.2022г., като в чл.22 е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по Закона за домашното насилие минималното възнаграждение
11
е 600 лв.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. е в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. към момента на приключване на
съдебното дирене, поради което възражанието по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, а определението, с което е отказано да бъде изменено
решението в частта относно разноските чрез намаляване на присъденото
адвокатско възнаграждение до размер от 400.00 лв., е правилно и
законосъобразно като краен извод и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има въззиваемия Ц. С.. От представения списък на разноските по чл.80 ГПК и
приложената разписка е видно, че Ц. С. е заплатил на адв.А. В. адвокатки
хонорар в размер на общо 800.00 лв., от които: 600.00 лв. – за процесуално
представителство във връзка с подаването на отговор срещу въззивната жалба
и 200.00 лв. – за изготвяне на отговор по частната жалба. Процесуалният
представител на въззивницата не е направил възражение по дължимостта и
заявения размер на разноските.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 312/18.11.2022 г. по гр.д.№ 1344/2022 г.
по описа на Районен съд-Козлодуй в обжалваната част, в която е признато за
установено, че К. В. Г. е осъществила на 03.10.2022 г. акт на домашно насилие
спрямо лицето, с което е живяла във фактическо съпружеско съжителство –
Ц. С. С., изразяващо се в осъществено физическо насилие чрез удари в
областта на гърдите и на дясната ръка, щипане на дясната ръка, дърпани и
драскане; наложена е мярка за защита срещу домашно насилие като е
задължена К. В. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Ц. С. С.; наложена е глоба в размер на 200 лв. на К. В. Г. и е осъдена
да заплати на Ц. С. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лв., както и да заплати държавна такса в размер на 25,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение
№ 1524/20.12.2022 г. по гр.д.№ 1344/2022 г. по описа на Районен съд-
Козлодуй.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.
С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 800.00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.17,
ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13