РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе.30.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия
в публичното_____заседание________на______двадесет и втори_____ноември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Петър Балков
Членове:1. М. Пейчева
2. Александър Иванов
при секретаря_______Маня Пейнова__________________и в присъствието на
окр. прокурор______Георги Г._________като разгледа докладваното от
председателя________Петър Балков________________ВНОХД № 571 по описа
за 2018 год.: и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 8/18.05.2018 год., постановена по НОХД № 337/2016
год., Бл.РС- нак. състав е ПРИЗНАЛ
подс. Р.С.М. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2015г.в
землището на гр.Б.,обл.Р., в непосредствена близост до ПП І-5 /гр. Р.-гр. В. Т./,
в района на км 53+800, в условията на повторност ,при немаловажен случай ,след предварителен
сговор с И.Р.Ш., Ш.Р.Р. и М.Р.Р., при немаловажен случай, чрез използване на МПС
и технически средства,направил опит да отнеме чужди движими вещи- 350 м.кабел, тип
ТПП 500x2x0,5 на стойност 6484,28 лв., 350 м.кабел , тип МККБ 4x4x15x4x1,2, на стойност
6841,28 лв. и 350 м. кабел, тип ТЗБ 24x4x0,9 на стойност 4737,60 лв., всички на
обща стойност 18 063,16 лв. от владението на БТК ЕАД гр. София без съгласието на
представителния орган, с намерение противозаконни
да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от волята му
причини поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4,
пр.1 и пр.2, т. и т. 7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР
НА ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „ОБЩ” режим.
ПРИЗНАЛ е подс. Р.С.М. ЗА НЕВИНЕН
в това, че предмета на престъплението е в големи размери – престъпление по
чл.195, ал.2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал в тази част на
обвинението.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. М. Р. Р. *** за ВИНОВЕН
в това, че на 27.03.2015г.в землището на гр.Б.,обл.Р.,в непосредствена близост до ПП І-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/, в района на км 53+800, след предварителен сговор с И.Р.Ш., Ш.Р.Р. и Р.С.М., при немаловажен случай, чрез използване на МПС и технически средства,направил опит да отнеме чужди движими вещи - 350м. кабел, тип ТПП
500x2x0,5 на стойност 6484,28лв., 350м.кабел тип МККБ
4x4x15x4x1,2 на стойност 6841,28лв. и 350м.кабел тип ТЗБ
24x4x0,9 на стойност 4737,60лв., всички на обща стойност 18 063,16лв. от владението на БТК ЕАД гр. София без съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвои , като деянието останало недовършено, поради независещи от волята му причини, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, му е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ ефективното изпълнение на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.67, ал.1 от НК е ВЪЗЛОЖИЛ възпитателните мерки на инспектор от РУПолиция в гр.
Плевен.
ПРИЗНАЛ е подс. М. Р. Р. ***, ЗА НЕВИНЕН в това, че предмета на престъплението е в големи размери –
по чл. 195 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го Е ОПРАВДАЛ в тази част на обвинението.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ е подс. И. Р. Ш. *** за ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2015 г. в землището на гр.Б., обл. Р.,в
непосредствена близост до ПП І-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/, в района на км
53+800, в условията на повторност, при немаловажен случай, след предварителен
сговор с Р.С.М., Ш.Р.Р. и М.Р.Р., при немаловажен случай, чрез използване на
МПС и технически средства,направил опит да отнеме чужди движими вещи- 350 м.кабел,
тип ТПП 500x2x0,5 на стойност 6484,28 лв., 350 м. кабел, тип МККБ 4x4x15x4x1,2,
на стойност 6841,28 лв. и 350 м. кабел, тип ТЗБ 24x4x0,9 на стойност 4737,60 лв.,
всички на обща стойност 18 063,16 лв. от владението на БТК ЕАД гр.София без
съгласието на представителния орган, с намерение противозаконно да ги присвои ,
като деянието останало недовършено , поради независещи от волята му причини,
поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр.чл.
194, ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, му е НАЛОЖИЛ
НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ ефективното изпълнение на наказанието за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.67, ал.1 от НК ВЪЗЛОЖИЛ възпитателните мерки на инспектор от РУПолиция гр. Плевен.
ПРИЗНАЛ е подс. И. Р. Ш. *** ЗА НЕВИНЕН в това, че предмета на престъплението е в големи размери по
чл.195, ал.2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ в тази част на обвинението.
С тази присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. Ш. Р. Р. *** ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 27.03.2015 г. в землището на гр. Б., обл.Р., в непосредствена
близост до ПП І-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/, в района на км 53+800, в
условията на повторност, при немаловажен случай, след предварителен сговор с И.Р.Ш.,
Р.С.М. и М.Р.Р., при немаловажен случай, чрез използване на МПС и технически
средства, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 350 м. кабел, тип ТПП
500x2x0,5 на стойност 6484,28 лв., 350 м. кабел, тип МККБ 4x4x15x4x1,2, на
стойност 6841,28 лв. и 350 м. кабел, тип ТЗБ 24x4x0,9 на стойност 4737,60 лв.,
всички на обща стойност 18 063,16 лв. от
владението на БТК ЕАД гр.София без съгласието на представителния орган, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено,
поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.195
ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, му
е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
ПРИЗНАВА подс. Ш. Р. Р. *** ЗА НЕВИНЕН в това, че предмета на престъплението е в големи размери по
чл.195 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ
в тази част на обвинението.
ОСЪДИЛ е подс. Р.С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ
за разноски по делото , както следва : сумата от 89,93 лв./осемдесет и девет лв 93ст/ за вещо лице от досъдебното производство
в полза на ОД на МВР гр. Русе, както и сумата в размер на 89,65лв /осемдесет и девет
лв 65 ст./ разноски в съдебна фаза на процеса,в полза на съдебната власт, по сметката
на Районен съд гр. Бяла.
ОСЪДИЛ е подс. М. Р. Р. *** ДА ЗАПЛАТИ за разноски по делото , както следва : сумата
от 89,93 лв./осемдесет и девет лв 93ст/ за
вещо лице от досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Русе, както и сумата
в размер на 89,65лв /осемдесет и девет лв 65 ст./ разноски в съдебна фаза на процеса,в
полза на съдебната власт, по сметката на Районен съд гр. Бяла.
ОСЪДИЛ е подс. И. Р. Ш. *** ДА ЗАПЛАТИ за разноски по делото , както следва : сумата
от 89,93 лв./осемдесет и девет лв 93ст/ за
вещо лице от досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Русе, както и сумата
в размер на 89,65лв /осемдесет и девет лв 65 ст./ разноски в съдебна фаза на процеса,в
полза на съдебната власт, по сметката на Районен съд гр. Бяла.
ОСЪДИЛ е подс. Ш. Р. Р. *** ДА ЗАПЛАТИ за разноски по делото, както следва : сумата
от 89,93 лв./осемдесет и девет лв 93ст/ за
вещо лице от досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Русе, както и сумата
в размер на 89,65лв /осемдесет и девет лв 65 ст./ разноски в съдебна фаза на процеса,в
полза на съдебната власт, по сметката на Районен съд гр. Бяла.
ОТНЕЛ е в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК веществените доказателства по делото : 1.пет броя
ластични въжета с монтирани в двата им края по една метална кука, 2.един брой найлонова
торбичка от веригите Кауфланд, 3. крик, 4.един брой джантов ключ с надпис
„Ford”, 5. два броя въжета тип алпиниски, 6.три броя прави лопати е пластм. оранжева
дръжка, като лопатата е метална, обща дължина 116 см. Ширина на режещата глава на
лопатата е 18 см. и дължина 27 см. 7.горнище на анцуг, черно със сини ивици по него,
8. кувертюра жълто-зеленикава на цвят,
9.маслен крик в разпънато положение и дължина 38 см. и рамо за крика,
10.ключ, тръбен, без означения по него, 11.кожено яке - черно, размер XL 175/92А,
12.чифт обувки марка Wander full - размер 41 с дължина на подметката 28,5 см.,
13.черно горнище на анцуг „Рита” с размер XS 14.черна платнена шапка, 15.трансмитер
за запалка с поставена USB памет в него; 16. 3 болта и една гайка за джанти и 1
бр. секретен болт; 17.1 бр. капак за бушонна кутия с поставени върху нея 2 резервни
бушона за автомобил 10А и 25А, както и щипка за вадене на бушони. 18. два броя кутии
от цигари, 19.тринадесет броя фаса от цигари, 20.джантов ключ, 21. три броя косми,
22.ножовка, оранжева на цвят с дължина режещата лента 31 см., 23.ключ, към който
има прикачено дистанционно „TOAD” и четири бутона и ключ е надпис „SOLID, 24.слушалка
от стар телефон срязана на половина с прикачен към нея кабел, завършващ с жак;
25.1 бр. радио към което допълнително е монтирана и изведена на корпуса женска букса,
в която влиза гореописания жак от тел. слушалка, 26.кутия на авторадио с видими
следи от преправяне, 27.един брой мобилен апарат Нокия модел 501 с ИМЕЙ1
-359198/05/873840/1 и ИМЕЙ2-359198/05/873841/9 ведно със СИМ карта с фабричен №
89359050100506040881 на Теленор, 28.един брой мобилен апарат Нокия модел 6300 ведно
със СИМ карта на Глобул, като постановява унищожаването като вещи с незначителна
стойност на веществените доказателства по т.2,т.7,т.8,т.11,т.12,т.13,т.14,т.18,т.19,
т.21, т.24 , т.26 по реда на ПАС.
Жалбоподателя Р.С.М. *** чрез договорните
си защитници адв. М. М. от СфАК и адв. Т. К. от ПлАК резервния си защитник адв.
М.М. от РАК, недоволни от нея я обжалват в законния срок и развивайки оплаквания
за необоснованост и незаконосъобразност, молят присъдата да бъде отменена и
вместо нея да постанови друга присъда, с която да го оправдае.
Алтернативно е наведен и довода за явна несправедливост на наказанието с искане
същото да бъде намалено.
Жалбоподателя М. Р. Р. *** чрез договорните
си защитници адв. Ан. С. от РАК и резервния защитник адв. М.Г. от РАК, недоволни
от нея я обжалват в законния срок и развивайки оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност,
моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да постанови друга присъда, с която
да го оправдае. Алтернативно е наведен и довода за явна несправедливост на наказанието
с искане същото да бъде намалено.
Жалбоподателя И. Р. Ш. *** чрез
договорния си защитник адв. М. М. от СфАК и резервния защитник адв. М.Г. от РАК,
недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплаквания за необоснованост
и незаконосъобразност, моли присъдата да бъде отменена и вместо нея да постанови
друга присъда, с която да го оправдае. Алтернативно е наведен и довода за явна несправедливост
на наказанието с искане същото да бъде намалено.
Жалбоподателя Ш. Р. Р. *** чрез
договорния си защитник адв. М. М. от СфАК и адв. Т. К. от Пл.АК и резервния
защитник адв. Т. Б. от РАК, недоволни от нея я обжалват в законния срок и развивайки
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, молят присъдата да бъде отменена
и вместо нея да постанови друга присъда, с която да го оправдае. Алтернативно е
наведен и довода за явна несправедливост на наказанието с искане същото да бъде
намалено.
Представителят на окръжна
прокуратура гр. Русе счита, че жалбите са неоснователни, поради което настоява
присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид
доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становището на
представителя на РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1
от НПК, намира, че
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е
налице. Не е налице и изменителното основание по чл.337 ал.1 т.1 от НПК.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след
задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано
е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация
на извършеното от четиримата подсъдими - квалифицирана кражба по смисъла на чл.
195 ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК
за всички подсъдими. Настоящата въззивна инстанция счита, че в хода на делото
не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани
в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, както и на тези по чл. 301, чл. 303 и чл.
305 ал. 3 от НПК, които да са довели до ограничаване правата на защита на
подсъдимите.
Подсъдимият Р.С.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********,***,
български гражданин, образование начално, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият М. Р. Р. е роден на 14.02 1997 г.в гр.Плевен,
с ЕГН **********,***, български гражданин, образование начално, неженен, не
работи, неосъждан.
Подсъдимият И. Р. Ш. е роден на *** ***, с ЕГН **********,***,
български гражданин, образование начално, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият Ш.Р.Р. е роден на *** ***, с EГH **********,***,
български гражданин, образование основно, неженен, не работи, осъждан.
Четиримата подсъдими са братя и живеят в с. Т., обл. П..
Били безработни. Подсъдимият Ш.Р. притежавал лек автомобил М.П.“ с peг. № ****
Подсъдимите Р.М. и Ш.Р. – нередовно призовани, не се явяват
в съдебно заседание. По данни на кметството в с. Т., обл.П., където е постоянния
и настоящ адрес на двамата подсъдими, същите се намират извън пределите на РБългария. От извършената справка за задгранични пътувания
на подс. Р.М. се установява, че последният последно е напуснал РБългария на
11.07.2016 г. От извършената справка за задгранични пътувания на подс. Ш.Р. се установява,
че последният последно е напуснал РБългария на 13.10.2016 г. Двамата подсъдими са
обявени за общодържавно издирване, като до приключване на производството същите
не са открити на територията на РБългария. От защитата е представен превод на бълг.
език на Съдебно решение от 21.10.2016 г. на първоинстанционен следствен съд № 1
от гр. С., Кралство И., с което е постановено временно лишаване от свобода без гаранция на Р. Р.Ш. и неговите синове Р.С.М.
и Ш.Р.Р.. По делото са представени копия от пълномощни, с които двамата подсъдими
Р.М. и И.Ш., са упълномощили адв. М. М. *** и Пълномощно, с което адв.М. М. е преупълномощил
адв. Я.С. ***, като защитник на тримата подсъдими Р.М., И.Ш. и Ш.Р.. На основание
чл.94, ал.4 от НПК съдът е назначил на двамата подсъдими резервни защитници
- съответно на подс. Р. М. – адв. М. ***
и на подс. Ш. Р. – адв.Б. ***.
С оглед данните за продължителното отсъствие на подс. Ш.Р. и подс. Р.М. , които се намират извън пределите
на РБългария, съдът разгледа делото в тяхно отсъствие на основание чл. 269, ал.3,
т.4, б.“б“ от НК. Упълномощеният защитник – адв.С. и преупълномощеният защитник
адв.Я.С. на двамата явили се подсъдими считат
обвинението за недоказано и пледира подзащитните му да бъдат оправдани.
Подсъдимите решили да реализират доходи чрез продажба на кабели,
с които да се снабдят чрез кражбата им. Знаели, че в района на гр.Бяла, в близост
до главния път Русе – В.Търново, се намира положен мрежови кабел на БТК. В изпълнение на уговорената
се снабдили със специално пригоден за търсене на проводници металотърсач. Вечерта
на 26.03.2015 г. подсъдимите взели три броя прави лопати и ножовка за рязане и въже. Сложили ги в лек автомобил „М. П.“ с per. № ****
и тръгнали в посока към гр.Б.,
обл.Р.. Около 20.00 часа се намирали в района на км 53+800, в непосредствена
близост до ППІ-5 /гр.Русе-гр.Велико Търново/, в ляво посока гр.Русе, преди бензиностанция
„ОМВ“. Навлезли в нива и спрели автомобила до друг такъв автомобил. Покрили задната
табела на регистрационния номер на автомобила си с текстилна кърпа, а предната табела
с черна найлонова торбичка, за да не се виждат и разпознават. В автомобила като
негов водач останал подс. Р.М.. Останалите подсъдими с металотърсача и започнали
да търсят местоположението на мрежовия кабел. След като го установил, тримата с
лопатите от автомобила започнали да копаят
дупки в земята по трасето на кабела. Изкопали 15 бр. дупки с правоъгълна форма,
с дълбочина 1 м.и разстояние една от друга 25 м. С носената от тях ножовка се опитали
да прережат кабела в една от дупките, като кабела бил обелен. По този начин се задействала сигнализацията на трасето в БТК.
По предварителна оперативна информация органите на полицията
били осведомени за предстоящата кражба и по този повод била организирана полицейска
операция. След като се задействала сигнализацията на БТК към мястото се насочили
намиращите си там полицейски служители, между които св. В. и св. К.. Двамата заедно
с полицейски екипи извършили проверка в посочения участък и установили няколко прясно
изкопани дупки в земята. Дълбочината им била до мрежовия кабел на БТК, който не
бил отрязан, което им подсказало, че извършителите
на кражбата са в непосредствена близост и са започнали активни действия но отнемане
на кабела. С уред за нощно виждане св. В. видял, че на около 500 м. от тях в нивата
се намират два високопроходими автомобили с изгасени светлини. Тогава полицейските
служители, между 01,30ч. -2,00ч. на 27.03.2015 г. предприели действия по задържане
на извършителите и намиращите се там автомобили.
Когато се приближили към тях, подсъдимите взели лопатите и ножовката, качили се
в автомобила и водачът му – подс. Р.М., потеглил през нивата с цел бягство. Въпреки
подаденото полицейско разпореждане да спрат и да се предадат подсъдимите не го изпълнили
и продължили напред, където излезли на главния път. По него продължили в посока
гр.Бяла. Намиращият се на местопроизшествието друг автомобил също потеглил, но в
посока с. Ц..
В светлата част на деня в землището на с. П., община Ц.
бил установен изоставения в нива лек автомобил „М. П.“ с рама V44-4020520, без
регистрационни табели и с три спукани гуми. Той бил подобен на
автомобила, намиращ се на местопроизшествието до автомобила на
подсъдимите. В хода на разследването не са установени лицата, които са го
използвали.
За задържането на лек автомобил „М. Па.“ е pег. № ****, управляван от подс. Р. М. и другите трима
подсъдими в него били предприети
съответните полицейски действия. Свидетелят К. и негов колега с полицейски
автомобил се намирал на пресечен път преди моста над р. Янтра, когато покрай
тях в посока гр. Бяла преминал лек автомобил „М. П.“ със закрити регистрационни
табели. С полицейския автомобил и автомобилът с подсъдимите в него бил
проследен при навлизането му по улиците в гр. Б.. След като достигнали до
улица, която е в ремонт и не може да се премине по нея четиримата подсъдими
слезли от автомобила, изоставили го и хукнали да бягат. Били проследени от
полицейските служители. Използвали нощната тъмнина и успели да се скрият в
близките дворове и постройките в тях. Свидетелят К. и колегата му успели да
открият и да задържат на място подс. Р.М..
Другите трима подсъдими успели да се придвижат до края на
гр. Б., на изхода за гр.П.. Свързали се с баща си -Р. Р.Ш., с когото са поддържали
връзка по телефоните си преди, по време на извършване на престъплението и след това.
Обяснили му, че са били разкрити, че са успели да избягат и че автомобилът е изоставен,
както и че брат им Р.М., когото наричали Р. е задържан. Подсъдимите поискали от
баща си да им помогне и организира прибирането им до тяхното село Т.. За да помогне на синовете си Р. Ш. се свързал
по телефона със св. П. Т. от гр. П. и го помолил да отиде до гр. Б. е личния си
автомобил и прибере тримата му синове. Обяснил му, че са закъсали с автомобила си.
Свидетелят Т. се съгласил и потеглил с личния си лек автомобил. По време на пътуването
си ,св. Т. провел няколко разговора с подс. И.Ш.. Уговорили се да го чакат на отбивка
извън гр. Б., в посока гр. П..
На уговореното място св. П. Т. качил в автомобила си
тримата подсъдими - М.Р., И.Ш. и Ш.Р., които лично познавал като синове на Р. с
прякор Н.. Подсъдимите казали на св. П.Т.
да се отправи към с. К. така, както им казал баща им по телефона. След това
продължили през гр. Г.О., гр. В. Т., гр. С. към
гр. Л., където били задържани.
По случая било образувано ДП № 336-ДП- 738 /2015 г. по
описа на ОДМВР Русе.
От назначената
ценова експертиза в досъдебното производство е установено, че стойността на 350м. кабел, тип ТПП 500x2x0,5 е 22 956,50лв.; стойностга
на 350м.кабел , тип МККБ 4x4x15x4x1,2 е 20 632,50лв. и стойността на 350м,кабел,
тип ТЗБ 24x4x0,9 е 13 636.00лв., като обща им стойност била 57 225.00лв. С оглед обстоятелствата по делото и предвид стойността
на процесните вещи, предмет на престъпление, която стойност надвищава 70 пъти
минималната работна заплата към датата на деянието и представлява голяма по смисъла
на закона, четиримата подсъдими били привлечени към наказателна отговорност за извършено
от тях престъпление по чл.195 ал.2, вр.ал. 1, т.4,пр. 1 и пр.2 , т.5 , т.7 /без
М. Р./, вр.чл.194, ал.1 вр.чл.18,ал.1 от НК.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка
и неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства,
а именно от свидетелските показания на всички свидетели очевидци – П. В., К. К. и П. Т. се установяват факти и обстоятелства, които
са пряко свързани с предмета на доказване и авторството на престъплението. Двамата
полицейски служители - П. В., К. К. са присъствали на местопроизшествието, видели
са там автомобила, с който се придвижват подсъдимите и който след това е изоставен
от тях в центъра на гр. Б.. Свидетелят К. е присъствал на задържането на подс. Р.
М.. Той лично е видял, че преди това от преследвания от тях автомобил слизат и започват
да бягат четирима мъже, един от които е задържан. Последователно и логически свързани
с показанията на двамата полицейски служители
следват показанията на св.П. Т.. Той лично е получил указания от бащата на
подсъдимите на 27.03.2015 г. около 04,10 ч. за това, къде се намират, както и че същите трябва да се
приберат в селото си, защото „ са закъсали в гр.Бяла“ . В показанията в с.з. и в
зачетените показания в ДП, на основание 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК свидетелят
обяснява, че на изхода за гр. П. е взел останалите тримата подсъдими, като лично посочва в залата
присъстващите двама – М.Р. и И.Ш.. Подробно разказва след това за пътуването им
до гр.Ловеч и задържането им там. Съдът изцяло
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като те се потвърждават
от всички останали събрани писмени, гласни и веществени доказателства, поради което
намират и своето съществено място в доказателствената съвкупност. Твърденията на
разпитаните свидетели не са опровергани или поставени под съмнение, поради което
съдът ги приема за изцяло отговарящи на обективната истина. Тези показания съдът кредитира като последователни, логически
издържани, непротиворечиви, взаимно допълващи се. Свидетелите ясно пресъздават възприети
от тях факти и обстоятелства, с които изграждат напълно фактическата обстановка. Съдът не поставил под
съмнение техните показания, тъй като те изцяло се подкрепят от събраните други доказателства
– заключението на в.л. по съдебно ценовата експертиза.
По делото са разпитани водените от защитата св.Д. Й. и С. А.. Техните разпити
не допринасят съществено за разкриване на обективната истина, тъй като са неконкретизирани
като време на събитията, за които говорят, както и за лицата, за които се отнасят.
В зачетения разпит на основание чл.281, ал.4,
вр. ал.1,т.2 от НПК на св.Д. Й. същият твърди,
че в деня на престъплението 27.03.2015 г. трима от синовете на Р. Р.Ш. посетили дома му в гр. К.. Предвид събраните
други доказателства по това време подсъдимите са били задържани
Двамата подсъдими М. Р. и И. Ш. на досъдебното
производство дават кратки обяснения, в които категорично отричат участието си в
престъплението. Представят допълнителни гласни доказателства в подкрепа на твърденията
си.
В проведения в с.з. разпит на присъстващите подсъдими Ш. и Р., същите не се признават за виновни, отричат
участието си в престъплението и не желаят да дават подробни обяснения. Съдът не
приема за достоверни обясненията на подсъдимия, като счита, че те са само израз
на защитната им версия, която не се подкрепя от събраните други доказателства, поради
което твърденията им звучат изолирани и не отговарящи на обективната истина.
По делото са изискани и събрани писмени доказателства, свързани
с процесните вещи – ел.кабели. По искане на защитата е назначена и изготвена повторна
съдебноикономическа експертиза/л.407/, в която е поставена и допълнителна задача
за това каква е стойността на процесните вещи, след като се начисли амортизация
и овехтяване на вещите, съобразно представената от БТК ЕАД информация. От пострадалото
ЮЛ БТК ЕАД е изискана справка за това кога са положени кабелите, каква е тяхната
амортизация и овехтяване, годни ли са за употреба по предназначение, каква е тяхната
отчетна стойност. След анализ на изисканата информация заключението на в.л. е, че
общата стойност на процесните вещи е 18 063,16 лв. Заключението е неоспорено от
страните и прието по делото. Съдът изцяло го кредитира, като обосновано и пълно,
изготвено от доказан и незаинтересован по делото специалист в икономическата област, който изцяло
се е съобразил с цялостната информация, събрана по поставените въпроси.
За нуждите на разследването в ДП с протоколи за доброволно
предаване били иззети мобилните телефони на четиримата подсъдими. Подсъдимите Ш.Р.
и М.Р. предали мобилни телефони без СИМ карти.
Подс.Р.М. предал мобилен апарат „Нокия 6300“ с имей 356401/01/009458/9 и
СИМ-карта на „Глобул“/“сега Телонор/с №89359050100709024021. Подс.И.Ш. предал „Нокия
501“ с имей1 359198/05/873840/1 и имей2 359198/05/873841/9 и СИМ карта на „Теленор“
с №89359050100506050881. Последните два телефона са бил обект на изследване по назначената
в хода на ДП техническа експертиза, в заключението на която е посочена наличната
информация в съдържанието на двата телефона-съдържание на телефонен указател, запаметени
входящи и изходящи кратки текстови съобщения в паметта на телефона, както и наличните
записи на неприети входящи и изходящи телефонни набирания. В с.з. е изслушано в.л.
Заключението по назначената експертиза е неоспорено и прието по делото, като съдът
го кредитира, тъй като е пълно и обосновано.
В ДП е назначена съд.техническа експертиза, която да установи
предназначението на иззетите от автомобила на подсъдимите /М. П.“ с peг. № **** / по време на огледа на
местопроизшествие веществени доказателства
- слушалка от стар телефон с прикачен кабел към нея, завършващ с жак, радио с допълнително
монтирана към него и изведена на корпуса женска букса и кутия на авторадио с
видими следи от преправяне. Съгласно заключението на в.л. тези предмети и електронни
изделия в своята съвкупност представляват дълбочинен металотърсач за откриване на скрити проводници, по които не тече ел.ток. В
съдебно засезание е изслушано вещото лице. Заключението по назначената експертиза
е неоспорено и прието по делото, като съдът го
кредитира, тъй като е пълно и обосновано.
Във връзка е проведените ОИМ и ОТМ били установени комуникатори,
осъществили трафик преди, по време и след произшествието,за което са били изискани
справки от мобилните оператори на основание чл. 159 а ал.3 от НПК и от които се
установява, че те са били на клетки, покриващи територията на гр.Бяла, в близост
до и в района на местопроизшествието. За тях има изготвени ВДС. Тяхното съдържание доказват,
че подсъдимите са техни ползватели. В инкриминираното време те
се намирали в района на местопроизшествието и между тях се е водила активна комуникация.
Посочените ВДС, обособени в том 3 от ДП са предявени на страните и приети по делото.
Съдът е постановил присъдата си, изяснявайки си делото изцяло
от фактическа страна и чрез събраните писмени доказателства в ДП № 336 ДП 738 /
2015г. по описа на ОД МВР Русе – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол
за оглед на веществени доказателства и приложените фото албуми към тях, протоколи за разпит на свидетели, протоколи за
доброволно предаване, протоколи за връщане на веществени доказателства, изискани
и приложени писмени доказателства – справки за съдимост, справки от мобилни оператори, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 НПК. На страните по реда на чл.284 от НПК в с.з. са предявени
събраните веществени доказателства при извършения оглед на местопроизшествие. Сред
тях съществено място имат вещите, пряко доказващи подготовката за извършването на
кражбата на проводници - пет броя ластични въжета с монтирани в двата им края по
една метална кука, два броя въжета тип алпиниски,
три броя прави лопати е пластмасови оранжеви
дръжки, ножовка, оранжева на цвят с дължина режещата лента 31 см., слушалка от стар
телефон срязана на половина с прикачен към нея кабел, завършващ с жак; 1 бр. радио
към което допълнително е монтирана и изведена на корпуса женска букса, в която влиза
гореописания жак от тел. слушалка, кутия на авторадио с видими следи от преправяне.
При правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните
доказателства по нея съдът установи, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимите за извършен от тях опит за кражба
е безспорно и категорично е доказано.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите
правни изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно, законосъобразността
на квалификацията на извършеното от четиримата подсъдими престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7/ за М.,
Ш. и Р./, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице съставомерния предмет на кражба
– движими вещи, каквито по смисъла на закона е са кабел тип ТПП 500x2x0,5, кабел
тип МККБ 4x4x15x4x1,2 и 350м.кабел тип ТЗБ
24x4x0,9. Дължината на процесните кабели,
обект на кражба са определени спрямо разстоянието, което е било прокопано от редуващи
се отвори в земята над преминаващите по трасето кабели – 350м. Те имат своята стойност,
която в процесния случай е установена от повторната и допълнена експертиза – обща
стойност 18063,16лв. Този размер не обосновава квалифициращото обстоятелство по
чл.195, ал.2 от НК – големи размери на евентуалната щета, поради което в тази част
на обвинението четиримата подсъдими са частично оправдани. Вещите са чужди за подсъдимите,
тъй като безспорно е установено ЮЛице, което е
техен собственик и ползвател – БТК ЕАД и това обстоятелство е известно на подсъдимите. Съществен елемент от
обективната страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на владелеца,
което в процесния случай е категорично установено
от последвалите действия и разпити на представителите на пострадалото дружество.
Установявайки конкретния начин, по който подсъдимитe са подготвяли
за отнемане и изнасяне процесните кабели, предмет на престъпление – с л.а. автомобил
„М. П.“ е per. № ****, съдът е приел, че от обективна страна деянието е осъществено
при по-тежката правна квалификация на чл.195, ал.1,т.4,пр.1 НК – използване на МПС,
отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока - т.11,пр.1
от ПВСС № 6/71 по н.д. № 3/71.
От обективна страна е налице квалифициращото
обстоятелство по чл.195 ал.1т.4, пр.2 от НК – кражба извършена чрез използване
на техническо средство. При огледа на изоставения от подсъдимите автомобил са
открити и иззети множество сечива – лопати, ножовка, както и части на
металотърсач, без които осъществяването на деянието не би било възможно.
Наличието на тези вещи, предназначени за извършване на технически операции
обосновава наличието на това по-тежко квалифициращо обстоятелство по чл. чл.195
ал.1т.4, пр.2 от НК - т.11,пр.2 от ПВСС № 6/71 по н.д. № 3/71.
Предвид всички събрани доказателства за организирането на
кражбата – снабдяване с технически средства за откриване и достигане до
процесните вещи, придвижване от населеното място в което живеят до
местопроизшествието, което е на около 90к м, очевидно е, че между подсъдимите е
бил налице предварителен сговор по смисъла на чл. 195, ал.1, т.5 от НК, а не
обикновено съучастие по см. на чл.20, ал.2 от НК, поради което съдът приема за
обосновано и доказано наличието на това по-тежко квалифициращо обстоятелство, с
оглед и наличието на другите квалифициращи обстоятелства по чл.195, ал.1, т.4,
пр.1 и 2 от НК, обосноваващи случая като немаловажен.
Правилно съдът е приел, че предвид съдебното минало на
подсъдимите М., Ш. и Р. спрямо тях е налице квалифициращото обстоятелство по
чл. 195 ал.1, т.7 от НК – деянието е извършено в условията на повторност при
немаловажен случай. Видно от справките за съдимост на тримата подсъдими :
1.Р.М. с присъда по НОХД № 661/2011 г. по описа на PC
Плевен, влязла в сила на 24.02.2012 г., на основание чл.195 ал.1 от НК е осъден
на наказание 6м., ЛОС отложено за изпитателен срок от 3 години.
2. И.Ш. по НОХД № 1278/2013 г. по описа на PC Плевен, влязла
в сила на 10.06.2013 г., е осъден за
деяние по чл.197 вр.чл.195 ал.1 от НК, като му е наложено наказание Пробация
със следните пробационни мерки – 6 м. задължителна регистрация по настоящ адрес
и 6 м. задължителни периодични срещи с пробационен служител.
По НОХД № 2381 /2012 г.по описа на PC Плевен, влязло в
сила на 03.10.2012 г.,на основание чл. 316 от НК на подс. Ш. е наложено
наказание Пробация със следните пробационни мерки: 1 г.и 6 м. задължителна
регистрация по настоящ адрес и 1 г.и 6 м. задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
Наказанията са групирани и определено едно общо наказание
Пробация със следните пробационни мерки: 1 г. и 6 м. задължителна регистрация
по настоящ адрес и 1 г.и 6 м. задължителни периодични срещи с пробационен
служител, което е изтърпяно на 15.04.2014 г.
3. Подсъдимият Ш.Р.
е осъждан многократно. С присъда по НОХД 661/2011 г. по описа на
PCПлевен, влязла в сила на 24.02.2012 г., на основание чл.195 ал.1 от НК е
осъден на ЛОС за срок от 6 м., отложено за изпитателен срок от 3 години.
Посочените горе осъждания на тримата подсъдими М., Ш. и Р.
обосновават спрямо процесното деяние наличието
на квалифициращото обстоятелство повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като тримата са извършили настоящото деяние, след като са били осъдени с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление- кражба по посочените НОХДела и спрямо
тях не е изтекъл предвидения 5-годишен срок по чл.30 от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в прекъсване
владението на стария собственик над вещта и отнемането чрез действие. В настоящия
случай деянието е на фаза опит по смисъла на чл. 18, ал.1 от НК, тъй като е започнало
изпълнението на престъплението, но деянието не е довършено и не са настъпили общественоопасните
последици. От цялостно установената фактическа обстановка се установява че четиримата подсъдими са предприели действия,
пряко насочени към отнемане на вещта от владението на другиго /в този смисъл Решение
№ 347 от 1989 г. на първо н.о. на ВКС и Решение
№ 639 от 1992г. на второ н.о. на ВКС. Налага се извода, че е започнало изпълнението
на престъплението – чрез металотърсача са
открити заровените кабели, чрез изкопите в почвата е достигнато до тях, с наличната
ножовка е следвало да бъдат срязани и после изтеглени кабелите. Действията са извършени
през нощта, закрити са регистрационните табели на използваното МПС с цел запазване
самоличността на извършителите. Само намесата на полицейските органи са предотвратили
довършване на замисленото и започнато престъпление, поради което и не е настъпил
съставомерния престъпен резултат, поради независещи от волята на подсъдимите причини.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че безспорно е участието
на четиримата подсъдими. Тъй като подсъдимите не признават пред съда авторството
на деянието си, за съда няма съмнение, предвид събраните доказателства, че именно
четиримата подсъдими са извършители на престъплението. Пряк свидетел на престъплението
е св. К., който се е намирал на местопроизшествието около 02.00 ч. през нощта и
тогава е видял само автомобила на подсъдимите
- високопроходим автомобил „М.“, марка „П.“. Посоченият свидетел е присъствал на
преследването на такъв автомобил със закрити рег. табели, появил се малко след това
от страничен път към главния път Русе – Велико Търново до центъра на гр. Бяла. Свидетелят
К. лично е наблюдавал около 03.00 ч. изостявянето на автомобила в центъра на гр.
Бяла от четирима бягащи мъже, които е видял само като силуети и един от което лично е задържал – подс.
Р.М.. С оглед посочените горе обстоятелства за този подсъдим няма съмнение, че е един от извършителите на процесното
престъпление. Относно останалите трима подсъдими всички събрани доказателства сочат
за тяхното участие в престъплението. Доказано е, че управлявания автомобил от задържания
им брат Р.М. е собственост на баща им. Установено е, че лично баща им е изпратил
св. П. Т. да прибере от гр.Б. тримата му синове, които по телефона са му съобщили,
че „са закъсали там“. Свидетелят П. Т. ясно посочва, че на изхода за гр. Б. са го
чакали и е взел с автомобила си тримата братя, като лично посочва двамата присъстващи
в съдебно заседание подсъдими И.Ш. и М.Р.. След запознаване и предявяване на ВДС,
събрани по специалния ред, няма спор, че
подсъдимите са контактували помежду си и с други лица в периода на инкриминираното време и място. В
автомобила, с който се придвижвали подсъдимите, по време на извършения оглед на
местопроизшествие са открити и иззети като веществени доказателства предмети - лопати,
ножовка, ластични въжета с монтирани в двата края куки, части на металотърсач, на
които предназначението е пряко свързано с отнемането на предмета на престъплението.
Въпреки липсата на преки доказателства, относно участието на подсъдимите в кражбата,
всички събрани косвени доказателства, обсъдени отделно и в тяхната съвкупност обосновават
категорично извода, че подсъдимите са извършители на престъплението. В съдебната
практика е утвърдено разбирането, че обвинението може да бъде доказано и при наличието
само на косвени доказателства, тогава, когато в своето единство те обосновават единствено
възможния извод, че именно посочените от обвинението лица са автори на престъплението.
Правилно е прието също така, че по изложените съображения
съдът законосъобразно е признал за виновни четиримата подсъдими именно като съизвършители.
От субективна страна
деянието е извършено от четиримата подсъдими виновно, при форма на вина
пряк умисъл, като подсъдимите са предвиждали настъпването на общественоопасните
последици от действията си - това, че
прекъсват владението на стария собственик върху вещите му и по този начин
възпрепятстват нормалното упражняване правото му на собственост върху тях – да
ги ползва и да се разпорежда с тях по
негова преценка. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието си –
неговата противоправност и са искали настъпването на тези последици - след
прекъсване владението на стария собственик да постигнат собственото си
неправомерно обогатяване от предметите на престъплението. В този смисъл, съдът
намира, че обвинението спрямо четиримата подсъдими е доказано, поради което ги
призна за виновни в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и
пр.2, т.5 и т.7/ за М., Ш. и Р./, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Тъй като от назначената в съдебна фаза съд. икономическа
експертиза се установи, че стойността на процесните вещи не е в особено големи
размери, съдът, на основание чл.304 от НПК частично оправда четиримата
подсъдими по таза най-тежка квалификация по чл. 195 ал.2 от НК.
Съдът се занима с въпроса свързан с индивидуализация на
наказанията наложени на четиримата подсъдими и намира, че така наложените
наказания съответстват в пълна степен с обществената опасност както на диянието
така и на личностните качества на подсъдимите.
При индивидуализацията на наказанията, след извършване на
цялостна проверка на събраните по делото доказателства, съдът при спазване изискванията
на чл.54, ал.1 НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение
на четиримата подсъдими, че от престъплението няма причинени имуществени вреди,
предвид това, че същото, макар и по независещи от волята на подсъдимите причини
е останало недовършено, на фаза опит. Само за подсъдимия М. Р. като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и чистото му съдебно минало. Като отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на тримата подсъдими –М., Ш. и Р. са миналите им осъждания,
които принципно са обхванати и отчетени при квалификацията по чл.195, ал.1,т.7 от НК, вр. чл. 28, ал.1 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
четиримата подсъдими следва да се отчете
и стойността на предмета на престъпление, към който те са насочили престъпните си
намерения – 18063,16 лв, която многократно надвишава размера на минималната работна
заплата към момента на деянието. При така изложеното съдът намира, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението
на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимите следва да се
определи в границите, предвидени от закона, като са налице предпоставки да бъде
наложено наказание с размер към минималния предвиден, с оглед посочените горе смекчаващи
вината обстоятелства.
Решаващият съд правилна е приел, че са налице са всички предпоставки
спрямо двамата подсъдими М.Р. и И.Ш. определените
наказания ЛОС да бъдат отложени на основание чл.66 от НК, предвид това, че подсъдимия
М.Р. е неосъждан/справка л.466/, а подсъдимият И.Ш. е осъждан два пъти, като са
наложени наказания Пробация, което е изтърпял. Определените наказания лишаване
от свобода са с размер под три години. Характеристичните данни на двамата подсъдими
сочат, че въпреки отлагане ефективното изтърпяване на наказанието, същото ще изпълни
целите си. Касае се за мъже в млада трудоспособна възраст, които могат да преосмислят
поведението си и без изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода. По
така изложените съображения съдът отложи за двамата подсъдими ефективното изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, като възпитателните
работи в изпитателния срок съдът правилно е възложил на основание чл.67 от НК на
инспектор при РУ Полиция гр.Плевен, където е местоживеенето на подсъдимите.
По отношение на другите двама подсъдими Р. М. и Ш. Р. са налице
предпоставки за ефективно изтърпяване на наказанието при общ режим на основание
чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС. Същите са осъждани на наказание лишаване от свобода, отложено
за изпитателен срок, за което наказание не са реабилитирани, което е пречка за приложението
на чл. 66 ал.1 от НК.
Действително за да се постигнат целите, визирани в чл. 36
от НК, най-вече за индивидуална превенция, макар и през този кратък срок той би
преосмислил извършеното и своето поведение за в бъдеще. Правилно районният съд
по отношение на първите двама подсъдими е приложил института на условното
осъждане като е отложил изтърпяването на наказанията за съответен изпитателен
срок. Поради изложените по-горе съображения намира, че наложените им наказания са
справедливи.
Пред настоящата инстанция във въззивните жалби и в
съдебно заседание защитниците на четиримата подсъдими в лицето на адв. М. от
СфАК и адв. Т. К. от Пл.АК и резервния защитник адв. Т. Б. от РАК и адв. Анг. С.
навеждат довода за необснованост на присъдата, визирайки недоказаност на
обвинението.
Въззивният съд, счита, че това оплакване е неоснователно,
тъй като както правилно е приел решаващия съд, освен тези доказателства са и
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които са логични
правдоподобни, последователни и взаимно допълващи се. На тази основа изведениет
от районния съд изводи са правилни и обосновани, тъй като е кредитирал всички
гласни доказателства и тези от експертен порядък.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл.
314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. В този смисъл и предвид изложеното намира, че
присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
С оглед тези съображения и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/18.05.2018 год., постановена по НОХД №
337/2016 год., Бл.РС- нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.