РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Пловдив, 17.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2627 по
описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Държавна агенция ,,Национална сигурност“, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт М.А., срещу решение № 933 от 29.06.2021
г., постановено по а.н.д № 3713 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив,
XVI – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №
38-26 от 23.04.2021 г., издадено от Председател на Държавна агенция
,,Национална сигурност“, с което на ,,Стал 2007’’ ЕООД с ЕИК ********* е
наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер от 5 000
лева за извършено нарушение по чл. 65, ал. 1, изр. 2 вр. с чл.54, ал.7 вр. с
чл.53, ал.1 вр. с чл.15, ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че характерът
на регулираните от ЗМИП обществени отношения изключва възможността за
квалифициране на деянието като „маловажен случай“. Сочи се, че последното не
разкривало нито по – ниска обществена опасност спрямо нарушенията от същия вид,
нито били налице други смекчаващи обстоятелства, които да обосновава
изключването на административнонаказателната отговорност. Решението се оспорва
и в частта, с която районния съд без искане от другата старта служебно е
присъди съдебни разноски.
Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ,,Стал 2007’’ ЕООД с ЕИК: *********, адрес: ***,
представляван от управителя – П.С.А., чрез адвокат М.Б., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира
съдебни разноски за касационната инстанция.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от ,,Стал 2007’’ ЕООД срещу НП № 38-26 от 23.04.2021 г., издадено от
Председател на Държавна агенция ,,Национална сигурност“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № ФР-10-1093/16.02.2021 г.,
съставен от С.С.С.– на длъжност експерт в отдел „Контрол върху задължените
лица“. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На
13.01.2020г. в гр. Пловдив ,,Стал 2007’’ ЕООД, в качеството на задължено лице
по чл. 4. т. 3 от ЗМИП, не е идентифицирало представлявания (управител на „АВС
– ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********) при извършена сделка чрез представител
(пълномощник) преди подписване на договор за заем № К-19-12311/13.01.2020г., с
което извършило нарушение на чл. 65, ал. 1, изр. второ вр. чл. 54, ал. 7, вр.
чл. 53, ал. 1, вр. 15, ал. 1 от ЗМИП.
В случая били събрани
данни за упълномощеното лице – Ж.М.П.като му била снета самоличността и било
направено копие от документ за самоличност, но това не било сторено за управителя
на „АВС – ИНВЕСТ“ ЕООД – А.В.С., тъй като за него не било направено копие от
личната му карта.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП
е наложил на нарушителя „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Въпреки това съдът установил
наличие на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“, което дало самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Установената от районния съд фактическа обстановка не е спорна, спорът е
правен и се концентрира относно прилагането и тълкуването на материалноправните
норми.
Като лице по чл. 4. т. 3 от ЗМИП ,,Стал 2007’’ ЕООД е било длъжно преди
установяването на делови взаимоотношения с клиента (арг. чл. 15 ЗМИП) да
приложи мерките за комплексна проверка на клиентите, сред които и задължението
по чл. 65, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 7 и чл. 53, ал. 1 ЗМИП да идентифицира управителя на клиента –
юридическо лице чрез на изискване на официален документ за самоличност и
снемане на копие от него.
В случая отговорните лица за дейността на задълженото по закон лице са се
задоволили единствено да снемат данните
от документа за самоличност, но не и да го копират. С това безспорно е
осъществен и съставът на вмененото на дружеството административно нарушение, за
което санкционната норма на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП предвижда съответно
административно наказание.
Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За органа
съществува императивното задължение винаги преди да издаде наказателно
постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице условията
за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за законосъобразност
на издаденото вече наказателно постановление – задължението да извърши преценка
и на това основание като част от цялостната проверка за законосъобразност, като
при констатиране на маловажно нарушение следва да отмени постановлението дори
само на това основание.
В горния аспект видът и характерът на защитените обществени отношения не
може да бъде самостоятелно основание за изключване приложимостта на института
на „маловажния случай“, в каквато насока са съжденията на оспорващия. Възможността
и задължението за индивидуална преценка по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен
случай на административно нарушение не се явява и в противоречие с приложимото
европейско законодателство. За да се прецени степента на обществена опасност на
нарушението, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка следва да бъдат
претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването
на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Такава проверка от
районния съд е извършена. Обстоятелството, че в случая идентификацията на
управителя на клиента – юридическо лице е постигната чрез снемане на данните от
личната му карата косвено кореспондира и с целта на закона. Действително копие
от този документ не е събрано, но това по никакъв начин в последствие не е
попречило да бъде идентифицирано процесното лицето. Това смекчаващо обстоятелство и фактът, че
нарушението е първо по ред, разкриват по – ниска обществена опасност на
деянието спрямо типичните нарушения от същия вид. Отделно, видно от
представените доказателства, изискванията на закона са били удовлетворени в
цялост по отношение на пълномощника на клиента, което обоснова извод, че
нарушителят като задължено по закона лице се е стремило да прилага способите за
постигане целите по чл. 1 от ЗМИП, с което е манифестирал и организация на
дейността си, която не се явява в ярък разрез с установения ред на държавно
управление.
Независимо, че административното нарушение е извършено посредством
бездействие и настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия
му състав, то съвкупната преценка на смекчаващите обстоятелства в случая
разкрива явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9,
ал. 2 НК, вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника
за присъждане на разноски се явява основателна. Последните се доказват в разноски на 1200 лева за осъществена
адвокатска защита.
В хода на настоящото производство жалбоподателят
е оспорил присъдените на ответника съдебни разноски пред първата инстанция. По
съществото си това възражение има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, което
следва да бъде подадено в законоустановения срок за оспорване на решението пред
съда, който го е постановил. Жалбоподателят в настоящото производство не е
процедирала по този ред. Преценката дали отправеното искане е допустимо и
основателно, в частност дали се явява годно да възбуди производството по чл.
248 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 144 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на първо място се дължи от районния съд, поради което искането следва му
да бъде изпратено за произнасяне по компетентност.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 933 от 29.06.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3713 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XVI
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Държавна агенция ,,Национална сигурност“ да заплати
на „Стал 2007’’ ЕООД с ЕИК *********, адрес: ***, представляван от управителя –
П.С.А., сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Изпраща за разглеждане от Районен съд - Пловдив, XVI – ти наказателен състав,
искането на Държавна агенция ,,Национална сигурност“ за изменение в частта за разноските
на решение № 933 от 29.06.2021 г., постановено по а.н.д № 3713 по описа за 2021
г. на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.