О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №232
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета Попова
Ангел Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 885 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.
С определение № 966 от 1.07.2019 г.,
постановено по н.ч.д.№ 2268/ 2019 г., Бургаският районен съд оставил без
разглеждане като процесуално недопустима жалбата на И.И.Х., ЕГН ********** чрез
адв. Ива Петкова от САК против постановление на Районна прокуратура - гр.
Бургас от 24.10.2016 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
ЗМ-261/2016 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, вх. № 5258/2014, ДП № 1460/2014
г. по описа на БРП, и прекратил производството по н.ч.д. № 2268/2019 г.
Срещу това определение е подадена жалба
от И.И.Х. чрез адв. Ина Петкова от САК. Според жалбоподателя съдебният акт е неправилен
и немотивиран, като се оспорват изводите на първия съд, че г-н Х. няма
качеството на пострадал и че жалбата е била подадена след изтичане на срока за
обжалване на прокурорския акт. Претендира се отмяна на съдебния акт като
необоснован и неправилен и връщане на делото на БРС за произнасяне по същество
на подадената жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Съдебният състав, след
като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази
закона, намира следното:
Досъдебно производство № 261/2016 г. по
описа на ОД МВР - гр. Бургас било образувано на 21.05.2014 г. срещу неизвестен
извършител за това, че през месец септември 2012 г. пред служител на Агенция по
вписванията гр. Бургас съзнателно се ползвал от неистински частен документ –
протокол от заседание на УС на ТПК „А.“ от 3.05.2012 г. и протокол от
извънредно общо събрание на ТПК „А.“ от 1.09.2012 г., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316
вр. чл. 309, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство били
разпитани свидетели, извършени съдебно-счетоводна, оценъчна и графически
експертизи и събрани писмени доказателства. С постановление от 20.07.2015 г. К.С.С.
била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 313, ал. 1 и чл. 316 вр.
чл. 309, ал. 1 НК.
С постановление от 24.10.2016 г. на
прокурор при БРП наказателното производство било прекратено поради недоказаност
на обвинението. Препис от постановлението било изпратено на К.С. и на адв. Яни
Николов от БАК, които не го обжалвали.
На 20.12.2018 г. И.Х. подал молба до
БРП за получаване на заверен препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Копие от постановлението Х. получил на 11.01.2019
г. (т. 8, л. 218 от ДП). Жалбата срещу прокурорския акт е подадена на
31.05.2019 г.
При така установените фактически
положения районният съд правилно е приел, че жалбата е просрочена.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде
обжалвано пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от
получаването на преписа. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 2 НПК срокът,
който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. В случая срокът е изтекъл на 18.01.2019 г., а жалбата е подадена
повече от четири месеца по-късно, когато правото на обжалване вече е било
погасено поради изтичане на преклузивния седемдневен срок. Затова жалбата е
процесуално недопустима и правилно районният съд я е оставил без разглеждане.
Настоящият съдебен състав изразява принципното
си съгласие с жалбоподателя, че качеството на пострадал се обосновава от
причиняването на вреди, независимо дали те са елемент от състава на
престъплението, от значение е настъпилите вреди да са пряка и непосредствена
последица от него. Въпросът дали едно лице е претърпяло вреди от престъпно
деяние се преценява с оглед на конкретните факти по делото. В конкретния случай
обсъждането на този въпрос е безпредметно, предвид просрочието на жалбата. По
същата причина въззивният съд не може да обсъжда и възраженията за допуснато
съществено процесуално нарушение на досъдебното производство. За жалбоподателя
остава възможността да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.
С оглед на изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 966 от 1.07.2019
г., постановено по н.ч.д. № 2268/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.