№ 626
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по частна жалба от повереника на Е. Д. М. срещу
разпореждане от 14.04.2022 г. на съдията - докладчик по НЧХД № 4744/2020
г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 129-ти
състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.
В жалбата се излагат доводи, че чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК не предоставя
възможност на съда да прекрати наказателното производство на основание, че
изложеното в тъжбата не представлява престъпление, а съдът трябва да
развие същински състезателен процес, преди да се произнесе. Твърди и, че
неправилно са възложени разноски на тъжителя. Иска от въззивния съд да го
отмени разпореждането и да върне делото на друг състав на Софийски
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу жалбата не е подадено възражение от подсъдимия и/или
защитника му.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
1
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът поддържа
изложеното в частната жалба, като заявява, че според него прекратяването на
делото представлява неоснователен отказ от правосъдие.
Жалбоподателят и частен тъжител М. поддържа подадената жалба. Сочи,
че с обжалваното разпореждане първоинстанционният съдебен състав
произволно и необосновано го лишава от правото му на достъп до съд, като
описаното в атакувания акт е в противоречие с всички закони. Моли за
отмяна на разпореждането и връщане на делото на друг състав на СРС.
Защитникът на подсъдимия, счита, че атакуваното разпореждане е
правилно, тъй като съгласно чл. 81 НПК в частната тъжба следва да са
посочени обстоятелствата за престъплението, което изискване на закона в
случая не е изпълнено, доколкото според нея твърдените в тъжбата обидни
думи и изрази не могат да се свържат пряко с личността на тъжителя, а са
насочени към група лица – „крокодилите“ и името на тъжителя не е цитирано.
Защитникът сочи, че в съдебната практика е категорично възприето, че
обидни думи и изрази, изказани по отношение на група лица или организация,
не са основание за ангажирането на наказателна отговорност по тъжба на
конкретно лице, участващо в тази група, поради което и такива деяния не са
съставомерни по смисъла на НК. Моли съда да потвърди обжалваното
разпореждане.
В реплика, частният тъжител възразява срещу него, като излага доводи,
че статията, цитирана в тъжбата, е насочена именно срещу неговата личност,
въпреки че не са посочени името и ЕГН-то му. Твърди, че подсъдимият
многократно го е опозорявал, разпространявайки информация, накърняваща
доброто му име, както и че същият не е случайно лице, а прави това от
години, поради което и в тъжбата са посочени индивидуализиращи
подсъдимия данни, които са известни на тъжителя М. от други водени срещу
подсъдимия Т. дела.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и служебно провери правилността на определението, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
2
По повод подадена частна тъжба от Е. Д. М. чрез адв. И. Ю. срещу С. Б.
Т., било образувано НЧХД № № 4744/2020 година на СРС, НО, 107-ми
състав. С Разпореждане от 19.05.2020 г. съдията-докладчик указал на частния
тъжител, че в 7-дневен срок следва да приложи документ за внесена
държавна такса, като в противен случай частната тъжба ще бъде върната, а
производството по нея прекратено. С Определение от 26.08.2020 г. съдията-
докладчик, след като е установил, че по делото все още не е приложен
документ за внесена държавна такса, прекратил наказателното производство
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Посоченото
определение било обжалвано от частния тъжител и с решение от 25.11.2021 г.,
СГС, НО, XIII-ти въззивен състав отменил атакуваното определение и е
върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. С определение от 30.03.2022 г. съдията-
докладчик при СРС, НО, 107-ми състав се е отвел от разглеждането на НЧХД
№ 4744/2020 г. на основание чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 НПК.
Делото е било преразпределено на 129-ти състав на СРС, НО. Съдията-
докладчик преценил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК,
тъй като в нея липсват основни факти и обстоятелства, които да мотивират
презумпция за извършено престъпление, с оглед на което същата не се явява
волеизявление, годно да инициира наказателно производство от частен
характер и с разпореждане от 14.04.2022 г. прекратил наказателното
производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Основен довод за прекратяване на делото е, че от изнесените в тъжбата факти
не може да се приеме, че е налице посочване на тъжителя Е. М. като лице,
спрямо което са осъществени съставомерни действия от страна на С. Т.,
поради и което действията на последния не могат да бъдат предмет на
наказателно преследване по частен ред пред съда. В подкрепа на горния
извод, съдията-докладчик е констатирал, че никъде в инкриминираните
изрази не се споменава името на частния тъжител М., с оглед на което липсва
основание да се приеме, че той е техен адресат и съответно пострадал от
престъплението, следователно инкриминираните изрази нито обективно
съдържат унизителни за честта или достойнството твърдения, свързани
конкретно с личността на тъжителя, нито пък му приписват извършване на
престъпление. Установил още, че по отношение на твърдяната от тъжителя
клевета, съдържаща се в публикувания във вестник „24 часа“ текст,
3
независимо дали същият е адресиран до частния тъжител или не, в самото
изявление не съдържат твърдения за извършено престъпление или позорящи
такива, а се заявява единствено, че СОБТ служител е подпомагал дейността
на „крокодилите“, без да има данни относно естеството на тази дейност, с
оглед на което приел, че описаното в тъжбата не представлява съставомерно
деяние „клевета“.
Въззивният съд намира, че първоинстанционното разпореждане, предмет
на проверка във въззивното производство, е законосъобразно и обосновано:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното
производство не се образува или образуваното се прекратява, ако тъжбата не
отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. Изискванията към
съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да
инициира образуването на наказателно производство за престъпление от
частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 НПК. За да сезира валидно
съда, тъжбата съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава,
следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдията-докладчик, на
когото е възложена проверката за редовността на тъжбата, трябва от
изложените в нея факти да съобрази дали те сочат на престъпление изобщо и
съответно на какво престъпление. На база на това, следва да прецени дали
описаното в тъжбата престъпление е такова, което се преследва по тъжба на
пострадалия или се касае за престъпление от общ характер, производството
за което се инициира от прокуратурата. Поради това, съдията-докладчик е
овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на
тъжбата, в частта относно данните на престъплението, да прекрати
наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
от НПК или да насрочи разглеждането на делото в открито съдебно
заседание.
С оглед горните съображения и след цялостна проверка на
допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на
разпореждането за прекратяване на наказателното производство, образувано
по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на съдията-докладчик
за това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото
липсват посочени конкретни факти и обстоятелства за извършено
4
престъпление изобщо, е правилен. В цитираните в депозираната частна тъжба
изявления действително не е посочено името на частния тъжител, нито други
индивидуализиращи го данни, още повече, че за техен адресат е използвано
множествено число – „крокодилите“. В този смисъл са правилни съжденията,
че тъжбата не съдържа данни за извършено спрямо тъжителя престъпление,
за да бъде годна същата да инициира наказателно производство. Доколкото
подадената частна тъжба от страна на ЧТ М. е за нанесени спрямо него обида
и клевета с горепосоченото изявление, публикувано във вестник „24 часа“, то
необходимо е цитираният в частната тъжба текст да може да бъде обвързан с
личността на М., като в настоящия случай видно от описаното в тъжбата не е
налице връзка между изявлението, което се твърди, че е направил подсъдимия
и частния тъжител. Становището на последния, че такава е налице, е негова
субективна преценка, която не се подкрепя от изложеното в депозираната
тъжба и съдържанието на инкриминираните изявления. При това положение,
правилно е прието, че доколкото в тъжбата не се съдържат данни за
извършено спрямо частния тъжител престъпление, то тя не е годна да
инициира наказателно производство.
Правилен е и изводът в атакуваното разпореждане, че дори да се приеме,
че обект на цитираните изявления е частният тъжител, то описаното в тях не
съдържа признаците на престъплението „клевета“, доколкото изложеното в
статията, че „крокодилите“ са били подпомагани в дейността си от СОБТ
служител, действително не съдържа позорни обстоятелства и не приписва
престъпление, тъй като не е посочено в каква точно дейност са били
подпомагани от служителя на СОБТ.
В случая, съдията-докладчик не е прекратил наказателното
производство, защото деянието описано в тъжбата не е престъпно по характер
т.е. да е разгледал тъжбата по същество, както се сочи в жалбата, а защото в
самата тъжба не се описва престъпление изобщо, нито пък такова, насочено
срещу тъжителя. Касае за тъжба, която не отговаря на изискванията на чл. 81,
ал. 3 НПК и не е годна да послужи за образуването на наказателно
производство за престъпление от частен характер.
Въззивният съд се солидизира с посочените от съдията-докладчик
доводи за това, че освобождаването от заплащане на държавни такси е
възможно само при изрично предвидени в закона предпоставки, като такива
5
не са налице по отношение на наказателните дела от частен характер. Не са
налице и разпоредби, предвиждащи освобождаването от държавна такса на
лицата, задържани в пенитенциарни заведения, когато те са частни тъжители
по делото. Настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на
първоинстанционния съд в тази му част, противно на изложените в частната
тъжба възражения, не противоречи на Решение от 25.11.2021 г., постановено
от СГС, НО, XIII-ти въззивен състав, тъй в последното не се твърди, че
частният тъжител следва да бъде освободен от заплащането на държавни
такси, а се изнася становище, че незаплащането на същите не представлява
самостоятелно основание за прекратяване на делото. Доколкото основанието
на първоинстанционния съд за прекратяване на делото се изразява в липсата
на посочени в тъжбата данни за извършено престъпление, то възражението
срещу частта на разпореждането за разноските, изложено във въззивната
жалба, се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и правилно наказателното
производство е било прекратено, като постановеното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.04.2022 г. на съдията - докладчик
по НЧХД № 4744/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 129 състав, с което е прекратено наказателното производство по
делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6