№ 3954
гр. Варна, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102218 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Н..
С исковата молба са предявени два иска – нищожност на правна сделка,
отразена в НА №50/15.10.2020г. по н.д. №213/2020г. на н-с Л. Гонова и иск за
осъждане на ответниците за парична сума.
С влязло в сила определение от 07.10.2021г. производството по иска за
осъждане на ответниците за парична сума е прекратено, поради отказ от иска.
По останалото висящо производство по иска за нищожността на
договора от 15.10.2020г. са дадени двукратно указания по редовността.
С молба от 02.11.2021г., освен някакви изявления по иска за
нищожност, е предявен за първи път в процеса иск по чл.108 ЗС за предаване
владението върху Апартамент №14. Такъв иск изобщо не е предявен с
исковата молба или първата уточняваща молба. Съдът не е давал и никакви
указания в тази насока или пък възможност ищецът да включва и нов иск,
особено за собственост на въпросния Апартамент №14.По този начин с
молбата от 02.11.2021г., в частта й относно иска по чл.108 ЗС, се достига до
последващо обективно кумулативно съединяване на искове, което обаче е
процесуално недопустимо, освен в лимитативно изброените от закона случаи
на чл.211 ГПК и чл.212 ГПК. Извън тях предявяване на нови искове в хода на
процеса нито е допустимо, нито пък съставлява „изменение” на вече приетите
за разглеждане съдебни претенции. Поради това този иск не следва да се
приема за съвместно разглеждане, нито се следват от съда действия по
отделянето му, дължими само в случаите на неприет насрещен иск (чл.211,
ал.2 ГПК). А произнасянето за това не подлежи на обжалване, защото не е
предвидено и не е преграждащо – искът може да се заяви в отделно
производство.
По останалото висящо производство по иска за нищожността на
договора от 15.10.2020г. са дадени двукратно указания по редовността.
Последно с разпореждане от 07.10.2021г. производството е оставено без
движение, като на ищеца са дадени задължителни указания за отстраняване
1
на нередовности на исковата молба.
Съобщението е връчено редовно на страната на 27.10.2021г.
На осн. чл.60, ал.4 ГПК, предоставеният на страната срок за изпълнение
се явява изтекъл към момента, считано от момента на уведомяване, видно от
призовките по делото. Върпреки това и до днес указанията не са изпълнени.
Поради изложеното съдът намира, че в предоставения на ищеца срок не
са изпълнени указанията на съда и на осн. чл.129, ал.3 ГПК производството
по делото следва да бъде прекратено.
За яснота продължаващите и до момента нередовности са следните:
Първо: В исковата молба основанието за нищожност на сделката по НА
№50/15.10.2020г. се сочи: „на основание, че имам документ за собственост“.
По повод указанията на съда относно посочването на ясно и надлежно
законово основание за нищожност на договора, с молба от 01.10.2021г.
ищецът развива принципни правни съображения, които обаче нямат нищо
общо с конкретните в случая указания; а единствено се добавя, че ищецът „е
легитимен собственик“ на имота, предмет на сделката. По повод новите
указания на съда за посочване на ясно и надлежно законово основание за
нищожност на договора, с молба от 02.11.2021г. ищецът потвърждава
позицията си от исковата молба – договорът бил нищожен, тъй като ищецът
„има нотариален акт за имота от 2011г.“. Така за съда и до момента няма ясно
и надлежно заявено регламентирано в закона основание за нищожност на
сделката от 15.10.2020г. с твърдения за всичките елементи от състава му,
което съставлява нередовност на исковата молба.
Второ: Налице е още една, при това много по-сериозна нередовност на
исковата молба, свързана с ненадлежна пасивна процесуална легитимация. И
в исковата молба, и в УМ от 01.10.2021г., и в УМ от 02.11.2021г., за
ответници по иска за нищожност са посочени: Д. Д. В. и ЕК. Б. Й., с личните
им ЕГН и адреси, тоест като физически лица. Същевременно е очевидно от
представения препис на по НА №50/15.10.2020г. (л.6 от делото), че страните
по оспорената сделка са „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД (продавач) и
„АСДС-2020“ ООД (купувач), последното представлявано от управителите
му Д.В. и Е.Й.. Така задължителни необходими другари по иска за
нищожност на сделката, предявен от третото за нея лице (ищецът) са
страните по сделката – „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД и „АСДС-2020“
ООД. Въпреки това обаче и въпреки повече от ясните и дори буквални
указания на съда (ищецът да зяви надлежни страни по иска за нищожност,
тоест страните по сделката, описани в нотариалния акт) ищецът в първата си
УМ ги повраря, а във втората дори не взема отношение по указанията. Така
иск за нищожността на сделката, описана в НА №50/15.10.2020г., предявен
срещу Д. Д. В. и ЕК. Б. Й., като физически лица (и срещу „Пиреос недвижими
имоти“ ЕООД) е недопустим, поради ненадлежна легитимация на двамата
ответници-физически лица, респективно поради липса на необходими
задължителни другари (дружеството-купувач по сделката). Което е абсолютно
достатъчно дори и само по себе си за прекратяване на производството, с оглед
двукатното неизпълнение на указанията на съда.
2
Освен всичко друго, за пълнота, с молба от 02.11.2021г. ищецът отправя
„искане по чл.214 ГПК за изменение на предявения иск по чл.26 ЗЗД“ в иск
по „чл.27 ЗЗД“, за обявяване на сделката за „относително недействителна
спрямо ищеца“. Действието е тотално неясно и порочно, първо защото
сочената норма (чл.27 ЗЗД) визира унищожаемост, а не относителна
недействителност; второ защото твърдения за унищожаемост няма; трето
защото твърдения за състав на относителна недействителност няма.Дори
обаче хипотеточно да би се счело за валидно действитето по чл.214 ГПК в
насока „относителна недействителност спрямо ищеца на ищеца на договора,
отразен в НА №50/15.10.2020г“, нищо от горепосочените изисквания за
редовност и допустимост не се променя и отново искът би останал нередовен
и с ненадлежни ответници.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по гр.д.
№2218 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти с-в, предявения за първи път с
уточняваща молба от 02.11.2021г. иск по чл.108 ЗС за осъждане ответниците
да предадат на ищеца владението върху Апартамент №14, съответно
индивидуализиран.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2218 по описа на ВОС за
2021г., 11-ти с-в, в останалата му висяща част, а именно по иска на Н.Н.
срещу ответниците: Д. Д. В., ЕК. Б. Й. и „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД,
за прогласяване за нищожен / относително недействителен спрямо ищеца на
договора, отразен в НА №50/15.10.2020г. по н.д. №213/2020г. на н-с л.
Гонова, поради това че „ищецът има документ за собственост на имота“, на
осн. чл.130 ГПК и на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, само в прекратителната му част, от ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3