ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260210
гр. Пазарджик, 30.03.2021 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на деветнайсети март през две
хиляди двайсет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.
при секретаря
Петя Борисова
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано
по подадени:
І. Възражение
вх. № 2982 от 31.03.2020 г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“
№ **, срещу приемане
от синдика в списък по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на:
1. вземане на
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 24 000 лева, представляващо
обезщетение за ползване на част от имот с площ 9 740 кв. м. за шестмесечен
период: април – септември 2019 г., съгласно Решение № 48/07.02.2020 г. по т. д.
№ 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;
2. вземане на
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 12 000 лева, представляващо
обезщетение за ползване на част от имот с площ 9 740 кв. м. за тримесечен
период: октомври - декември 2019 г., съгласно Решение № 48 от 07.02.2020 г. по
т. д. № 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;
3. вземане на
Националната агенция за приходите (НАП) в размер на 2 080.37 лева, част от
приетото вземане в размер на 7 409.17 лева, представляващо задължителни
осигурителни вноски за април – ноември 2019 г., с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 от ТЗ;
4. вземане на
Националната агенция за приходите в размер на 105.17 лева, част от приетото вземане в размер на 212.71
лева, представляващо лихви върху публични вземания за задължителни осигурителни
вноски за април – ноември 2019 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 7 от ТЗ.
Първите две
вземания на „С.“ ЕООД се оспорват, тъй като не били ликвидни, не са уточнени по
основание, както и липсват каквито и да е доказателства, които да обосноват
размера, който се претендира. Излагат се подробни съображения.
Последните
две вземания на НАП се оспорват, тъй като по делото са налице данни, че същите
са заплатени, видно от определения № 296/08.05.2019 г., № 450/11.07.2019 г. и №
485/30.07.2019 г., с които съдът е разрешил на синдика, а той е изтеглил
съответните суми за заплащане на задължителни осигурителни вноски в размер на
2 080.37 лева за април, май и юни 2019 г. Липсата на главници води и до
извод за липса на лихви за забава.
ІІ. Възражение вх. № 3050/06.04.2020 г. от
кредитора Националната агенция за приходите (НАП) – гр. С, ул. „Княз Дондуков“
№ 52, чрез юрисконсулт К., срещу
неприемането на публични вземания в размер на 6 041.19 лева, от които
главница 5 184.89 лева (задължения за данък
сгради и такса смет върху недвижимите имоти на длъжника за 2017 г. и 2018 г.)
и лихви 856.30 лева върху посочената главница за периода от съответния падеж на
задължението до 08.01.2020 г. Изложени са съображения, че неприетите вземания
са възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и за тях не се прилага срока за предявяването им по чл. 688,
ал. 1 вр. чл. 685 от ТЗ.
ІІІ. Съдът е
съобразил, че по предявеното с молба вх. № 275/10.01.2020 г. от НАП вземане в
общ размер от 63 074.89 лева, от които главница в размер на 59 211.41
лева и 3 863.48 лева – лихви към 08.01.2020 г., синдикът се е произнесъл
чрез съставяне на списък на приети, респ. на неприети вземания, публикувани в
ТР на 26.03.2020 г., в размер общо на 62 664.24
лева, който е по-малък от сезирания с молбата за предявяване, като е указал на
синдика да се произнесе по цялото искане.
С
оглед на това, синдикът се е произнесъл за разликата от 410.65 лева,
представляващи 318.58 лева – главница за публични вземания (задължения за данъци
по ЗДДФЛ за април и май 2019 г. и за данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.
201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г.) и 92.07 лева – лихва върху
главницата за периода от съответния падеж на задължението до
08.01.2020 г., като е съставил списък на неприети вземания, публикуван в ТР на 14.09.2020 г.
В тази връзка
по делото е постъпило и Възражение вх. №
260819/23.09.2020 г. от НАП – гр. С, ул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу
съставения от синдика допълнителен списък за неприети вземания в общ размер от 410.65
лева, представляващи: 318.58 лева – главница за публични вземания (задължения за
данъци по ЗДДФЛ по декларация образец 6 вх. № 130021904550274/14.05.2019 г. за
април 2019 г. и декларация обр. 6 вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. за май
2019 г., и за данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за
второто тримесечие на 2019 г.) и 92.07 лева – лихва върху главницата от 318.58 лева за
периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г.
ІV. Възражение вх. № 3500/12.05.2020 г. от кредитора „М.И.“ ООД – гр. Н.,
И. и „М.И. Б.“ ООД – гр. С., чрез адв. К., срещу
реда на удовлетворяване на
приетото от синдика вземане на НАП за законна лихва в общ размер на
2 915.11 лева по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ вместо по чл. 722, ал. 1, т. 9
вр. чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Синдикът е
представил становище по възраженията по чл. 690, ал. 2 от ТЗ. За да откаже
приемане на една част от вземанията на НАП и да ги включи в списъка на
неприетите вземания, синдикът е изложил, че същите са погасени поради
непредявяването им в срока по чл. 688 вр. чл. 685 от ТЗ доколкото представляват
местни данъци и такси битови отпадъци, дължими за 2017 г. и 2018 г., т. е.
срокът за предявяването им от кредитора е изтекъл на 31.01.2018 г. за тези от
2017 г., съответно на 31.01.2019 г. за тези от 2018 г.
Относно възражението
на кредитора К. досежно приетото вземане на НАП синдикът излага, че същото е частично
основателно, респ. списъкът следва да се промени от приетите (за данъци и задължителни
осигурителни вноски в периода април – ноември 2019 г.) вземания за 7 409.17
лева на 6 099.74 лева (разликата от 1 309.43 лева, представляваща данъци и задължителни
осигурителни вноски за април 2019 г. са платени, а тези за май и юни 2019 г. са
били само одобрени от съда, но не били платени), респ. от 212.71 лева на 140.56
лева – за лихвите.
По допустимостта на производството:
Изготвените от синдика основни
списъци на приети и неприети вземания, възникнали след датата на откриване
производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 от ТЗ спрямо длъжника „Б.М. -
С.“ АД, ЕИК ********* (н) са
обявени в търговския регистър на 26.03.2020
г., като по остатъка от вземането на НАП, за което първоначално липсва
произнасяне от синдика, е съставен допълнителен списък на неприети вземания,
публикуван на 14.09.2020 г.
Възраженията
са в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ при съобразяване на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗМДПИП.
От фактическа
страна:
С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д.
№ 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална
дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с
произтичащите от това последици.
С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с
произтичащите от това правни последици. За постоянен
синдик на „Б.М. - С.“ АД е назначен
И.Л.К..
Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 9771/31.10.2019
г., с която предявява вземане в размер на 26 100 лева за шестмесечен период:
април – септември 2019 г., или по 4 350 лева на месец, представляващо обезщетение за лишаване
от ползване на площ от 12 600 кв. м., част от собствения му недвижим имот
№ **, находящ се в местност „Р**“ по КВС за землището на гр. С., видно от Постановление за
възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния
регистър на 23.12.2017 г. Навежда доводи, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика
срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от
имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н).
Твърди, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи
обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г.
От същия кредитор „С.“ ЕООД е подадена и молба вх. №
594 от 20.01.2020 г., с която предявява вземане в размер на 13 050 лева за тримесечен
период: октомври – декември 2019 г., по 4 350 лева на месец,
представляващо обезщетение за лишаване от ползване на площ от 12 600 кв.
м., част от собствения му недвижим имот № ***, находящ се в местност „Р*******“ по КВС за
землището на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г.,
влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г.
Навежда доводи, че на 30.09.2017 г. е
изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г.
за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция,
собственост на „Б.М. - С.“ АД (н). Твърди, че доколкото тази продукция не била
премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание,
считано от 01.10.2017 г.
Кредиторът НАП е подал молба вх. № 275/10.01.2020 г., с
която предявява на основание чл. 164, ал. 3 от ДОПК вземане в общ
размер от 63 074.89 лева, от които главница в размер на 59 211.41
лева и 3 863.48 лева – лихви към 08.01.2020 г., а именно: публични
вземания за данъци по чл. 42 от ЗДДФЛ за април и май 2019 г., за данък по чл.
55, ал. 1 от ЗЗДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019
г., за такса битови отпадъци за периода от 2017 г. до 2019 г., за задължителни
осигурителни вноски за периода април – ноември 2019 г., за държавна такса по
издаден изпълнителен лист в полза на ОС – Пазарджик по т. д. № 64/2012 г., подробно
описани в молбата.
От правна страна:
Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ
не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към
разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на
вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В това
производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на кредиторите
да се разреши при условия, които обезпечават възможността за пълното и главно
доказване на вземането, както и по възможност да бъде избегнато пренасянето на
спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.
До настоящия
момент, при произнасяне по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражения досежно вземания на
кредитора „С.“ ЕООД за лишаване от ползване на процесната част от собствения му
имот, настоящият състав на съда е приемал, че е налице нередовност на
отправената претенция, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част
и петитум, като е извел извод за наличие на съществени съмнения относно
съществуването й.
В настоящия
случай това вече не е така.
Видно от
развилото се исково производство по предявен по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ иск,
като продължение на производството по чл. 690 от ТЗ, с влязло в сила на
20.02.2021 г. решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е
прието, че претенцията на кредитора „С.“ ЕООД (която съвпада като изложение на
обстоятелствата на които се основават и настоящите претенци; разликата е в
периода) сочи на правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Фактическият състав
на неоснователното обогатяване включва имуществено разместване в патримониума
на двете страни по спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за
сметка на другата; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването;
липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Не се оспорва
фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на
несъстоятелния длъжник. Доколкото липсва правно основание за ползване на имота
от длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото
ползването се явява без основание и длъжникът се обогатява неоснователно,
спестявайки си разходи за наем. Обогатяването е налице не само при увеличение
на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни средства за сметка на
имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.
В
конкретиката на казуса, от едни и същи факти, а именно - упражняването на
фактическа власт и ползване без основание от страна на несобственик
(несъстоятелния длъжник) на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, произтичат,
както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от
възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на
другиго през процесния период, така и обогатяването на длъжника „Б.М. - С.“ АД,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната
част от имота през процесния период от време.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията е доказана по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Тоест не може
да се отхвърли доказан в своето основание иск, само защото липсват
доказателства за неговия размер.
В случая съдът не може да ползва заключение на експерт по
други дела, поради което следва да определи основателния размер по своя
преценка.
В Решение №
48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е прието, че следващият се
(среден пазарен) наем е в размер на 4 383 лева месечно или за октомври, ноември
и декември 2017 г. в размер на 13 149 лева, респ. претенцията на „С.“ ЕООД е
приета за основателна за 12 000 лева за разглеждания тримесечен период.
Претенцията
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД принципно се изчислява на база месечен пазарен наем,
като се вземат предвид и конкретните особености на спора, поради което
настоящият състав на съда намира обезщетение в размер на 4 000 лева
месечно за основателно, като за процесния шестмесечен период
април – септември 2019 г. – определя същото на сумата от 24 000 лева, а за
тримесечния период
октомври – декември 2019 г. – на сумата от 12 000 лева.
Възраженията
на кредитора К. спрямо вземанията на „С.“ ЕООД се явяват неоснователни.
ІІ. За разлика от т. нар. стари вземания (възникнали до
откриване на производството по несъстоятелност), правилото при новите вземания
(възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност) е, че те
следва да се удовлетворят
на падежа съгласно чл. 639 от ТЗ, без да е
необходимо предявяването и приемане им по реда на глава 43 от ТЗ. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва
да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва
изискуемостта. Ако
обаче на кредитора не се плати на падежа, от момента на настъпването му за
кредитора възниква правото на предявяване
на вземането и той може да го упражни. При непредявяване на новите вземания
до приключване на производството се погасява самото материално право – чл. 739,
ал. 1 от ТЗ. Или, новите вземания се предявяват в срока от неплащането на падежа до приключване на
производството (чл. 688, ал. 3 и чл. 639 ТЗ).
Няма спор, че
кредиторът НАП е подал молба вх. № 275/10.01.2020 г. за вземания (2017-2019), чиято
изискуемост е настъпила след откриване на производството по несъстоятелност.
Ето защо вземанията на НАП не са погасени, а кредиторът е упражнил правото си
да предяви вземанията в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ доколкото не са били
платени на падежа. За доказване на вземанията са представени писмени
доказателства, като допълнително съдът е
изслушал заключение на вещо лице по допусната съдебносчетоводна експертиза, от
която се установява, че предявените с молба вх. № 275/10.01.2020 г. вземания, след установеното плащане само спрямо главницата в размер
на общо 772.70 лева (досежно цялото вземане по декларация обр. 6 вх. № 130021904550274/14.05.2019 г. за
април 2019 г. в размер на 36.46 лева и частично за вземането по декларация обр. 6 вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. за май
2019 г. в
размер на 131.75 лева, както и за задълженията
за задължителни осигурителни вноски за април и май 2019 г. за сумата от общо 604.49
лева), съществуват в общ
размер от 62 302.19 лева, от които главница в размер на 58 438.71 лв., включваща вземания за данъци по посочените две декларации по чл.
42 от ЗДДФЛ за април и май 2019 г., данък по чл. 55, ал. 1 от ЗЗДФЛ и по чл.
201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г., такса битови отпадъци за
периода от 2017 г. до 2019 г., задължителни осигурителни вноски за периода
април – ноември 2019 г. и държавна такса по издаден изпълнителен лист в полза
на Окръжен съд – Пазарджик по т. д. № 64/2012 г., като дължимата законна лихва върху главниците по реда
на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания е в
размер на 3 863.48
лв., изчислени към 08.01.2020 г.
Твърденията
на синдика за платени данъци и задължителни осигурителни вноски за април 2019
г. в размер на 1 309.43 лева не са подкрепени с доказателства.
Представената справка не доказва плащането, а отделно от това не може да се
установи и от чий информационен масив изхожда сащата.
Синдикът излага
в становището си, че разходите за данък и задължителни осигурителни вноски за м. май и юни
2019 г. били одобрени от съда по несъстоятелността, но не посочва от кои
определения на съда прави този извод.
Твърденията
на кредитора Л.К. са, че видно от определения № 296/08.05.2019 г., №
450/11.07.2019 г. и № 485/30.07.2019 г., съдът е разрешил на синдика да се
разпореди с посочените в съдебните актове суми за заплащане на задължителни
осигурителни вноски, а синдикът е изтеглил сумата от 2 080.37 лева за
тяхното заплащане.
Видно от
цитираните определения (с които принципно само се разрешава на синдика да се
разпореди със съответната сума на основание чл. 658, ал. 1 т. 9 от ТЗ, но
съдебните актове не представляват доказателства за извършеното плащане) само в
първото от тях от 08.05.2019 г. е включена сума, която е с предвидено предназначение
за заплащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. В определението
от 11.07.2019 г. съдът е разрешил разпореждане със суми за възнаграждения на
синдика за май 2019 г., за възнаграждение на охраната на обекта за юни 2019 г.
и за възнаграждение на счетоводителя за май 2019 г., т. е. не се установява
разрешение за суми, предвидени за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски. В определението от 30.07.2019 г. съдът е дал разрешение за разпореждане
със сума, представляваща 50 % от възнаграждението на синдика и счетоводителя за
юни 2019 г., т. е. отново няма данни за разрешаване на сума за данъци и
задължителни осигурителни вноски.
Като
обобщение, вземането на НАП е дължимо до установения в настоящото производство
общ размер от 62 302.19
лева, от които главница в размер на 58 438.71 лева и законна лихва върху
главницата в размер на 3 863.48 лева, изчислени към
08.01.2020 г. За разликата от 58 438.71 лева до претендираните с молбата 59 211.41
лева вземането е неоснователно доколкото се установи погасяване чрез плащане
за сумата от
772.70 лева.
По
възражението за реда на привилегията на вземането на НАП за лихва:
Синдикът е
включил вземането на НАП в размер на 2 915.11 лева за лихва върху
публичните вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Не е спорно,
че процесните вземания на НАП за данъци, задължителни осигурителни вноски и т.
н. са необезпечени. При това положение, вземанията за законна лихва върху тях,
дължима на основание Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания,
следва да бъдат удовлетворени в девети ред – съгласно чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, където се включват вземанията
по чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ за законна и договорна лихва върху необезпечено
вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Възражението
е основателно.
По същия
начин следва да се определи и привилегията на неприетото от синдика вземане за
лихва в размер на 92.07 лева, включено в списъка от 14.09.2020 г., а именно по
чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 2982 от 31.03.2020 г. от кредитора Л.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № ****, в частта срещу приемането на:
1. вземане на
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 24 000
(двайсет и четири хиляди) лева, представляващо обезщетение за лишаване от
ползване на 9 740 кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № ****, находящ се в местност „Р***“ по КВС за
землището на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост
на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за
шестмесечен период: април – септември 2019 г. (или по 4 000 лева/месец), с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, за което е съставен
списък на приетите вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, публикуван на 26.03.2020 г. в
ТРРЮЛНЦ.
2. вземане на
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на 12 000
(дванайсет хиляди) лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване
на 9 740 кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № ***, находящ се в местност „****“ по КВС за
землището на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост
на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за тримесечен
период: октомври - декември 2019 г., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 7 от ТЗ, за което е съставен списък на приетите вземания с правно осн.
чл. 688, ал. 3 от ТЗ,
публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ.
УВАЖАВА възражение вх. № 2982 от 31.03.2020
г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № **, в частта срещу приемане на вземане на
Националната агенция за приходите за сумата от 604.49 лева, част от приетото вземане в общ размер от 7 409.17
лева, представляващо задължителни осигурителни вноски за април и част от май 2019
г., като
ИЗКЛЮЧВА от допълнителен списък по т. 2,
публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, приетото вземане на кредитора
Националната агенция за приходите – гр. С, за сумата от 604.49 лева, част от приетото вземане в
общ размер от 7 409.17 лева, представляващо задължителни осигурителни
вноски,
като погасени
чрез плащане: 2.29 лева
за април 2019 г. и 602.20 лева за май 2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
вх. № 2982 от 31.03.2020 г. от кредитора Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***,
комплекс Е., ул. „С.“ № ***, в частта срещу приемане на вземания на Националната агенция за приходите за разликата
над 604.49 лева до 2 080.37 лева, част от приетите вземания в размер на
7 409.17 лева, както и в частта срещу
приетото вземане в размер на 212.71 лева, представляващо лихви върху публични
вземания за задължителни осигурителни вноски за април – ноември 2019 г., посочени под т. 2 и т. 3 в допълнителен списък на приети
вземания, публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ.
УВАЖАВА възражение вх. № 3050/06.04.2020 г.
от кредитора Националната агенция за приходите – гр. С, ул. „Княз Дондуков“ №
52, срещу неприемането на публични вземания в размер на 6 041.19 лева, от
които главница 5 184.89 лева, представляващи задължения
за данък сгради и такса смет върху недвижими имоти на длъжника за 2017 г. и
2018 г. и лихви 856.30 лева върху посочената главница за периода от
съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г., като
ИЗКЛЮЧВА от допълнителен списък по т. 2,
публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, неприетото вземане на кредитора
Националната агенция за приходите – гр. С, в размер на 5 184.89 лева, представляващо задължения
за данък сгради и такса смет върху недвижими имоти на длъжника за 2017 г. и
2018 г., и по т. 3 от същия списък неприето вземане на кредитора
Националната агенция за приходите – гр. С, в размер на 856.30 лева, представляващо лихви върху главницата от 5 184.89
лева, за периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г. и ги
ВКЛЮЧВА в допълнителния списък с приети
вземания, публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ за главницата от 5 184.89 лева и по
чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за лихвата от 856.30
лева.
УВАЖАВА възражение вх. № 260819/23.09.2020 г.
от Националната агенция за приходите – гр. С, ул. „Княз Дондуков“ № 52, в частта срещу неприемането на публични вземания в размер на 150.37
лева – представляващи задължения за данъци по ЗДДФЛ по декларация обр. 6
вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. за май 2019 г. и за данъци по чл. 55, ал. 1
от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие на 2019 г., част от вземане общо в
размер на 318.58 лева, и 92.07 лева – лихва върху главницата от
318.58 лева за периода от съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г.,
като
ИЗКЛЮЧВА от допълнителен списък по т. 1,
публикуван на 14.09.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, неприетото вземане на кредитора
Националната агенция за приходите – гр. С, за сумата от 150.37 лева – представляващи задължения за данъци по ЗДДФЛ по
декларация обр. 6 вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. за май 2019 г. и за
данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за второто тримесечие
на 2019 г., представляващо част от вземане общо в размер на 318.58 лева, и
по т. 2 от същия списък неприето вземане на кредитора Националната агенция за
приходите – гр. С в размер на 92.07 лева, представляващо лихви върху
главницата от 318.58 лева за периода от
съответния падеж на задължението до 08.01.2020 г. и ги
ВКЛЮЧВА в списък с приети вземания,
публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 7 от ТЗ за главницата от 150.37 лева и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ за
лихвата от 92.07
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение
вх. № 260819/23.09.2020 г. от Националната агенция за приходите – гр. С, ул.
„Княз Дондуков“ № 52, в частта срещу
неприемането на вземания в размер на 168.21 лева, представляващи разлика между уважените
150.37 лева и претендираните 318.58 лева - данъци
по ЗДДФЛ по декларация обр. 6 вх. № 130021904550274/14.05.2019 г. за април 2019
г. и декларация обр. 6 вх. № 130021905378167/11.06.2019 г. частично за май 2019 г., посочени под т. 1 в допълнителен списък на
неприети вземания, публикуван на 14.09.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, като погасени чрез плащане: 36.46
лева за април 2019 г. и 131.75 лева за май 2019 г.
УВАЖАВА възражение вх. № 3500/12.05.2020 г.
от кредитора „М.И.“ ООД – гр. Н., И. и „М.И. Б.“ ООД – гр. С., срещу реда на удовлетворяване на приетото от синдика вземане на Националната агенция за
приходите за законна лихва в общ размер на 2 915.11 лева, посочен под т. 3
в допълнителен списък на приети вземания, публикуван
на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ, по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ вместо по чл. 722,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 616, ал. 2, т. 1 от ТЗ, като
ДОПУСКА корекция в списък на приетите
вземания, публикуван на 26.03.2020 г. в
ТРРЮЛНЦ, като вземането на Националната агенция за приходите за законна лихва в
общ размер на 2 915.11 лева, посочен под т. 3 в
списъка на приети вземания, публикуван на 26.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ,
вместо по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ да се счита с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението да се обяви в Търговския регистър към АВп
и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ, като се съобщи на
синдика и възразилите кредитори.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: