Решение по дело №6040/2020 на Районен съд - Перник

 РЕШЕНИЕ

№…………

гр.Перник 22.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Явор Джамалов

при секретаря : Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 06040, по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание  чл.55  и чл.86 ЗЗД.

             Образувано е по искова молба на С.Т.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***,   подадена чрез процесуалния й представител – адв. Н.Ц.,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска  да бъде осъдено ответното дружество „Топлофикация - Пер­ник”   да заплати /върне/ на ищеца сумата в размер на 338.00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

             В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, не е постъпил писмен отговор.

             Процесуалният представител на ответника, в проведеното съдебно заседание иска постановяване на съдебно решение, съобразно събраните по делото доказателства.   

             Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

             От представено по делото за послужване гр.д. № *** г. на Пернишкия РС със страни като ищец  С.Т.Ф. /ищец и по настоящото дело/ и като ответник „Топлофикация Перник” АД /ответник и по настоящото дело/ се установява, че същото е   е приключило с Решение № 906/10.07.2020г., постановено по горепосоченото гр.д. № ***г.. по описа на ПРС, X с-в. влязло в законна сила, с което е признато за установено, че С.Т.Ф. не дължи  на ответника Топлофикация Перник АД, сумите по Изпълнителен лист от 20.12.2010г., издаден на основание чл. 410 ГПК и сл., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 7276/21.10.2010г., по ч.гр.д. № ***г., по описа на ПРС, а именно: 1583,39лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. — 31.10.2009г., включително; сумата от 883лв. - представляваща законна лихва за забава за месечните плащания за периода от 30.11.2003г. - 07.09.2010г; ведно със законната лихва върху главни­цата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.10.2010г., до окончателно изплащане на вземането.­

             Видно от представения препис от из.дело №579/2017г. на ЧСИ С.Б., се установява, че по време на установяване на горните обстоятелства и движение на висящото пред ПРС про­изводство по гр.д. № ***г., X с-в  са събрани по принудителен ред, чрез запор на банковите  сметки в ОББ АД на ищцата, сумите в общ размер на 338.00лв., видно от отбелязването на изп. лист и представеното  по настоящото дело Удостоверение изх. № 23151/19.10.2020г., по описа на ЧСИ Ст. Б., в периода 19.06.2017г. – 05.06.2020г..  

             Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

              Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, и чл.86 от ЗЗД вр.  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, получена от ответника за сметка на ищеца без правно основание.  В доказателствена тежест на ищеца по главните искове е да установи факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за получаването или за задържане на полученото.

               В настоящия случай от представеното по делото удостоверение  23151/19.10.2020г., г. на ЧСИ Стилян Б. се установява, че от ищцата е събрана чрез принудително изпълнение сума в общ размер от  338.00 лева. Посочената сума е събрана по изп.д.   №579/2017г.  по описа на ЧСИ Б. и  сумата е разпределена между взискателя и ЧСИ. В тази връзка съдът приема за доказан фактът на извършено плащане на парична сума – в размер от  338.00  лева.                    

              Същата е заплатена не доброволно от ищцата, а чрез принудително изпълнение в хода на изпълнително производство – по изп.д.  №579/2017г.  

              В случая преди цитираното изп.дело е било образувано друго такова №663/2011г. отново по описа на ЧСИ С.Б., въз основа на същия изпълнителен лист, видно от отбелязването върху същия, като е настъпило прекратяване по право – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 20.06.203г. Претендираните сума са събрани след изтичане на 3 годишен давностен срок, обстоятелство установено с цитираното влязло в сила решение постановено по гр.д. № ***г.. по описа на ПРС.   В тази връзка и няма отношение, че длъжникът, настоящата ищца, се е позовала на изтекъл в нейна полза давностен срок,  по-късно съответно същата е призната в един по-късен момент със съдебното решение по гр.д.  № ***г. по описа на Пернишкия РС.   

            Сумата от 338.00 лева е събрана от ищцата по реда на принудителното изпълнение и то по друго изпълнително дело – изп.д. № 579/2017 г., а не доброволно, поради което и не може да се приложи разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.

            На последно място следва да се отбележи, че ответникът отговаря за пълния размер на претенцията от 338.00 лева, макар част от същата да е отишла в полза на ЧСИ Б.. Посоченият извод следва от обстоятелството, че таксите и разноските по изпълнителното дело се дължат от взискателя на съдебния изпълнител и са за сметка на длъжника. В тази връзка и при незаконосъобразно получаване на сумите по изпълнителното дело взискателят дължи разходите по същото, които е спестил, и които в крайна сметка също са били иззети от патримониума на длъжника. 

             По тези съображения съдът намира исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата от  338.00  лева за основателна в пълен размер, поради което и същата следва да бъде уважена.

             В този смисъл Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3-то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о, на ВКС.

              По исканията за разноски на страните:

              Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на делото обаче такива се дължат само на ищцата. С оглед изхода на делото в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство в общ размер на 427.00 лева, съобразно представения списък за разноските по реда на чл.80 ГПК и представени доказателства за сторени такива.              

              Водим от горното, Пернишкият районен съд:

 

РЕШИ:

 

             ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 338.00 лева, представляваща получена без правно основание от ответника за сметка на ищеца сума по изпълнително дело № 579/2017г., по описа на ЧСИ Стилян Б. с район на действие Пернишки ОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2020г., до окончателното плащане на сумата.

           ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на  С.Т.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от общо 427.00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Вярно с оригинала:С.Г.