№ 86
гр. Разград , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 429 от 15.01.2021г. по гр.д № 1033/2020 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА за установено по отношение на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес
на управление бул.“Симеоновско шосе“, №67А, че договор за застраховка
„Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №93001910027375
от 15.04.2019 г. е вадиден.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско
шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона въз
основа на договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със
застрахователна полица №93001910027375 от 15.04.2019 г. сумите:
249,80 лв. /двеста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
заплатени от последния по фактура №*********/08.01.2020 г. за
репатриране на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“,
рег.№ Р 0484 КА;
11 069,44 лв. /единадесет хиляди шестдесет и девет лева и
1
четиридесет и четири стотинки/ заплатени от последния по фактура
№34627/09.03.2020 г. за отстраняване на щети на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№ Р 0484 КА,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 30.07.2020
г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от "ИНОКСИС" ООД, ЕИК
********* със седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена
зона срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско
шосе“, №67А за заплащане на сумите 14,22 лв. мораторна лихва върху
сумата 249,80 лв. за периода 08.01.2020 г. – 30.07.2020 г. и 556,55 лв.
мораторна лихва върху сумата 11 069,44 лв. за периода 01.02.2020 г. –
30.07.2020 г.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско
шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона сумите:
6,38 лв. /шест лева и тридесет и осем стотинки/ мораторна лихва
върху сумата 249,80 лв. за периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г.,
282,89 лв. /двеста осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/
мораторна лихва върху сумата 11 069,44 лв. за периода 30.04.2020 г. –
30.07.2020 г.
и отхвърля исковете, предявени в условията на евентуалност в
останалата им част до размера на 6,38 лв. и 282,89 лв.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Симеоновско
шосе“, №67А ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона сумата 2
783,04 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и три лева и четири
стотинки/ за направените по делото разноски, в т.ч. и платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено с участие на "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление район Лозенец, ж.к.“Лозенец“, бул.“Черни връх“, №32А, ет.6
като трета подпомагаща на ищеца "ИНОКСИС" ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Разград и адрес на управление Гарова промишлена зона страна.
Недоволен от това решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА и
ОСЪДИТЕЛНАТА части, останал жалбоподателя "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, който го обжалва, чрез пълномощника си
2
юрисконсулт Красимир Младенов. Намира решението в обжалваните части за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Ето защо, се моли
решението да бъде отменено и исковите претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Сочи, че доколкото не били извършени оглед и
заснемане на автомобила към датата на застрахователното събитие /ПТП-то
от 08.01.2020г./, вследствие на което застрахователната полица не била
влязла в сила, към тази дата, а е влязла в сила едва след предоставянето на
автомобила за оглед и заснемане на 16.03.2020г., с оглед разпоредбата чл. 17
от Общите условия към застрахователния договор. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна
"ИНОКСИС" ООД, чрез пълномощника си адвокат С.В. А. от АК - Бургас,
депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли
решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира
разноски. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
Третото лице помагач - "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
не депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
жалбоподателя не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт
Красимир Младенов депозира писмена молба, с която моли делото да се
разгледа в негово отсъствие, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК
и излага доводи в подкрепа на въззивната жалба. Претендира разноски за
двете инстанции. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна страна "ИНОКСИС" ООД, се явява пълномощника
адвокат С.В. А. от АК – Бургас. Поддържа отговора на въззивната жалба и
излага допълнителни съображения за неоснователността на жалбата.
Претендира разноски и намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя по чл. 78, ал.5 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
третото лице помагач - "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не се
явява представител и не се изразява становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят
така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
3
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени
правилно като са преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявените обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405 и чл. 409 КЗ /за
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" и
акцесорно обезщетение за забава в издължаването му/, както и инцидентния
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното
съдебно решение, с което е уважил предявените искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК) е
доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т. нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.
154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове е обоснован при правилна преценка на събраните по
делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателността на
предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
4
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
В отхвърлителната му част първоинстанциноното решение е влязло в
сила, като необжалвано.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За основателност на предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки:
възникване на валидно застрахователно правоотношение, настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
Не се спори между страните, а и се установява от застрахователна
полица № 93001910027375, че на 15.04.2019г. е сключена застраховка „Каско
на МПС“ /л.148 РС/ за лек автомобил Фолксваген Туарег с рег.№ Р0484КА за
периода от 00,00 ч. на 19.04.2019 г. до 24,00 часа на 18.04.2020 г. Уговорената
застрахователна премия е в размер на 3 431,31 лв. и е уговорено същата да
бъде заплатена на четири вноски съответно до 15.04.2019 г., 19.07.2019 г.,
19.10.2019 г. и 19.01.2020 г. Ответникът – застраховател не оспорва факта,
че тези вноски са надлежно престирани и приети от него. Действителната
стойност на автомобила, отразена в договора е 40 000 евро. Такава е и
застрахователната сума. Собственик на автомобила е настоящото трето лице -
помагач, който е и лизингодател, а ищеца по делото е лизингополучателя
относно процесното МПС.
Съгласно, чл. 17, раздел VI от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства /л. 78-90 РС/:
„Застрахователния договор, включително и при всяко негово подновяване,
влиза в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане
/застраховано/ МПС, които се извършват в оторизирани пунктове на
застрахователя, за което се съставя талон за оглед подписан от
страните“.
В самата застрахователна полица се съдържа текст: „ Запознат съм,
че полицата влиза в сила след оглед и заснемане на МПС, съгласно т. 17,
Раздел VI от ОУ“ /л.148 РС/.
Не се спори, че оглед и заснемане на автомобила е бил извършен едва
на 16.03.2020г. /л.226 РРС/ - т.е. след процесното ПТП от дата 08.01.2020г.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото /л. 128-
130 РС/, че на 08.01.2020 г. /т.е. преди огледа и заснемането по чл. 17 от ОУ/
с процесния автомобил е допуснато ПТП в гр.Разград, на бул. “Княз Борис“,
5
като върху автомобила са причинени щети, относно които са предявени
процесните осъдителни искове.
Относно това ПТП, при ответника била заведена щета № 1601-1201-
20-400494. Застрахователят – ответник, приел че липсва основание за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към датата на
настъпване на застрахователното събитие, автомобила не е предоставен за
извършване на оглед и заснемане, съгласно чл. 17 ОУ /л. 213 и л. 205 РС/.
Това становище, ответникът поддържа и в настоящото производство.
Ответникът счита, че доколкото автомобила е предоставен за оглед и
заснемане на дата 16.03.2020г., съобразно т.17 от Общите условия към
застрахователния договор и е влязъл в сила от тази дата, то към датата на
настъпилото застрахователно събитие - 08.01.2020 г., застрахователния
договор не е бил валиден /л. 228-229 РС/.
Така основният спорен въпрос настоящото производство е следния:
Неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за
представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, отразява
ли се на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена
застраховка "Каско", щом цялата дължима премия или първата вноска от
нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от
застрахователя.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
доколкото не били извършени оглед и заснемане на автомобила към датата на
ПТП-то /08.01.2020г./, вследствие на което застрахователната полица не била
влязла в сила, към тази дата, а е влязла в сила едва след предоставянето на
автомобила за оглед и заснемане на дата 16.03.2020г. Действително, в чл. 17
от Общите условия към застрахователния договор е посочено, че до
извършване на оглед и заснемане на МПС-то, застрахователният договор не
влиза в сила, но следва да се има предвид, че с оглед определението на
застрахователния договор по чл. 343, ал. 1 КЗ и посочения от законодателя в
чл. 351, ал. 3 КЗ момент на влизането му в сила – след плащане на цялата
дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане,
договореното между страните отлагане действието на същия до изпълнение
на конкретни задължения на застрахования, свързани с установяване
техническото състояние на автомобила към момента на сключване на
договора, няма правната характеристика на отлагателно условие по смисъла
на чл. 25 ЗЗД – едно бъдещо несигурно събитие, от сбъдването на което да
зависи дали този договор ще породи действието си между страните. Поради
това, независимо, че неизпълнението на тези задължения на застрахования
евентуално би могло да е относимо към обема на застрахователната
отговорност, то е правно ирелевантно за момента на влизане в сила на
застрахователния договор и за неговото действие. Неизпълнението на
предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на
6
автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на
влизането в сила на застрахователния договор по имуществена
застраховка "Каско", щом цялата дължима премия или първата вноска
от нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от
застрахователя. Поради това и с оглед установеното обстоятелство, че
застрахованият е заплатил първата вноска по застрахователната премия, се
налага извод, че са породени целените от страните правни последици на
сключения между тях застрахователен договор, предвид и че в процесната
полица са обективирани всички съществени клаузи, обуславящи
действителността на така сключения договор за имуществено застраховане.
Така и Решение № 990 от 1.05.2019 г. на САС по т. д. № 240/2019 г.
Относно установителния иск.
Поради гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е
уважил инцидентен установителен иск.
Относно осъдителните искове.
Разпоредбата на чл. 408 от КЗ регламентира хипотезите, при които
застрахователят може да откаже да изплати обезщетението, а именно: 1/. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в закон.
Съгласно константната практика на ВКС, по приложение на идентичната
разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.); обективирана в Решение № 86
от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК и др., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, както и в по новата практика, формирана по
прилагането на актуалния чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ – Решение № 143 от
19.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1505/2020 г., I т. о., ТК, за да бъде отказано
плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя,
последния следва да установи, съгласно носената от него доказателствена
тежест, наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение,
което е предвидено в договора; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
Посочената практика е приложима и за случаите, в които застрахователят
7
обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната
опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да
способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства
доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание
за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата
на изключен риск.
На основание чл. 408, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. Прилагането на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); , идентична по
съдържание с чл. 408, т. 3 КЗ, е винаги обусловено от доказване на пряка
причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, обявено за "значително" с оглед интереса на застрахователя по
условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на
вредоносното събитие - от друга. Вж. Определение № 305 от 7.05.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2701/2019 г., I т. о., ТК.
По делото не са налице доказателства за неизпълнение на конкретно
задължение по застрахователния договор, което да е довело/способствало
настъпването на застрахователното събитие.
По делото се доказва по безспорен начин, че ищецът е изпълнил
задължението си да уведоми незабавно застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и да предоставил застрахования автомобил за оглед
от страна на застрахователя /л. 203-204 РС/. Няма данни по делото
застрахователят да е поискал от застрахования други документи, които да са
пряко свързани с установяване на застрахователното събитие и размера на
вредите. Следователно съдът приема, че не се установяват основания за
отпадане на застрахователната отговорност - не е налице нито неизпълнение
на съществено задължение по смисъла на чл. 403 КЗ, нито е налице друго
неизпълнение на задължение по договора, което да е значително за интереса
на застрахователя по смисъла на чл. 408, т. 3 КЗ и да е било предвидено в
договора. Предявените искове досежно главниците се явяват доказани по
основание и по размер. Досежно размера, до които са уважени, правилно
първоинстанционият съд е кредитирал заключението на съдебно-
автотехническата експертиза /л. 116-124, 156-158 РС/, и е приел, че исковете
са основателни.
С оглед основателността на главните искове по чл. 405 КЗ,
основателни и доказани се явяват и акцесорните искове за лихва по чл. 409
КЗ.
8
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в т. ч. и в частта на разноските като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и
предвид изричната претенция на въззиваемата страна за присъждане на
разноски, на правно основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК следва да й се присъди сумата от 850.00 лв., представляваща направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Относно възражението по чл. 78, ал.5 ГПК направено от страна на
жалбоподателя.
Съдът намира възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователно. За
да стигне до този извод, съдът извърши преценка на величината на
защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и реално
извършените дейности от пълномощника на насрещната страна.
Водим от горното, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 429 от 15.01.2021г. по гр.д №
1033/2020 г. по описа на РС - Разград в обжалваните части, а именно в
ЧАСТТА, с която прието за установено по отношение на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, че
договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица
№93001910027375 от 15.04.2019 г. е валиден, както и в ОСЪДИТЕЛНАТА
ЧАСТ, с която е осъдена "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК *********,
следните сумите:
249,80 лв. /двеста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
заплатени от последния по фактура №*********/08.01.2020 г. за
репатриране на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“,
рег.№ Р 0484 КА;
11 069,44 лв. /единадесет хиляди шестдесет и девет лева и четиридесет
и четири стотинки/ заплатени от последния по фактура
№34627/09.03.2020 г. за отстраняване на щети на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№ Р 0484 КА,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 30.07.2020 г.
до окончателното им изплащане,
6,38 лв. /шест лева и тридесет и осем стотинки/ мораторна лихва върху
9
сумата 249,80 лв. за периода 30.04.2020 г. – 30.07.2020 г.,
282,89 лв. /двеста осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/
мораторна лихва върху сумата 11 069,44 лв. за периода 30.04.2020 г. –
30.07.2020 г.,
2 783,04 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и три лева и четири
стотинки/ за направените по делото разноски пред първата
инстанция.
В отхвърлителната част, като необжалвано, Решение № 429 от
15.01.2021г. по гр.д № 1033/2020 г. по описа на РС – Разград, е влязло в сила.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
“Симеоновско шосе“, № 67А, с представители: Мария Стоянова Масларова-
Гъркова, Павел Валериев Димитров и София Николова Антонова, начин на
представляване: заедно от двама от петимата изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на "ИНОКСИС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, Гарова промишлена зона, с управители: Радомир
Пламенов Рашков и Елена Пламенова Иванова, начин на представляване:
заедно и поотделно, сумата 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за
направените разноски във въззивното производство по в.гр.д. № 107/2021г. по
описа на Окръжен съд – Разград, на осн. чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението е постановено с участие на "РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, бул. Черни връх № 32А, ет. 6,
с управители: Васил Костадинов Кошничаров и Николай Иванов Христов,
начин на представляване: заедно, като трето лице помагач на страната на
ищеца "ИНОКСИС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Разград, Гарова промишлена зона, с управители: Радомир
Пламенов Рашков и Елена Пламенова Иванова, начин на представляване:
заедно и поотделно.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и/или ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10