№…………….
12.04.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12917 по описа за 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ответника З. „Д.Ж.и
З.“ АД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от B.G.I. и Р.В.М. да
заплати на ищеца сумата от 50 (петдесет)
лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 2 514.91 лева, като
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна лява врата, лайсна на лява врата, задна лява врата, праг ляв
и лайсна на задна лява врата на собствения на ищеца лек автомобил марка
Фолксваген Туран, с рег. № В4450НТ, причинени в резултат на реализирано на
15.11.2019г., ПТП, в гр.Варна, ул. „Янко Карагяуров“,
което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. БМВ 320, с рег. № В 5496 НН,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на Исковата молба – 12.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски
и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното
право: В
исковата си молба ищецът излага, че притежаваният от него автомобил марка
„Фолксваген Туран“, с рег. №
В 4450 НТ бил паркиран в гр. Варна, ул. „Янко Карагяуров“
срещу № 3А. На 15.11.2019г., около 08.10 часа, отивайки до автомобила установилА, че същият е увреден. Обадила се на тел. 112 и
съобщили за произшествието. Докато чакала да дойде екип на пътна полиция,
поогледала паркираните автомобили около тях и установила, че близо до нейния
автомобил е паркиран л.а. БМВ 320, с
рег. № В 5496 НН, който имал увреждане по задната броня. Тъй
като познавала ползвателя на автомобила, му се обадила и и той ѝ казал,
че вечерта при маневра на заден ход е ударил нейния автомобил, но тъй като било
късно решил сутринта да я уведоми, за да попълнят Двустранен констативен
протокол за ПТП. Докато разговаряли пристигнал екип на пътна полиция, като
служителите огледали автомобилите и им указали да попълнят Двустранен протокол.
За настъпилото
ПТП попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола като виновен
посочили Росен Павлов - водач на л.а. БМВ 320, с рег. № В 5496 НН.
Ищцата излага,
че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахователна компания „З.Д.Ж.и З.“ АД, със срок на действие
23/07/2019г. - 23/07/2020г., която полица е била действаща към датата на ПТП.
На 15.11.2020г., уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис - заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени:
предна лява врата, лайсна на лява врата, задна лява врата, праг ляв и лайсна на
задна лява врата.
Като
застрахователно обезщетение получила сумата от 543.87 лв., чийто размер обаче
се оказал недостатъчен за покриване на щетите, тъй като след проучване
установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
3 058.78 лв.
Сумата, която
застрахователят следва да ѝ изплати като обезщетение ищцата определя в
размер на 3 058.78 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената
до момента сума в размер 543.87лв., или сумата, която остава да ѝ заплати
застрахователя е в размер на 2 514.91 лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по
основание и размер. Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№В 5496 НН по силата на Застрахователна полица № BG/30/119002047580,
издадена на 23.07.2019 г.
Твърди,
че е заплатил на 26.11.2019 г. сумата от 546,10 лв. на ищцата като обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди, като твърди, че тази сума е напълно
достатъчна да покрие вредите, вземайки предвид факта, че към датата на
процесното ПТП процесният автомобил е бил на 11 години от датата на своята
първа регистрация. По този начин застрахователят е взел предвид и наличието на
овехтяване при изготвяне на своята калкулация и е съобразил изготвената
калкулация с разпоредбите на Наредба №24, за да определи стойността на
дължимото обезщетение. В конкретния случай увреденото лице не е пожелало да се
ползва от възможността за доверен сервиз, нито е предоставило проформа фактура и/или фактура за извършен ремонт на
въпросното МПС. По този начин застрахователят при изготвяне на оценката си се е
съобразил със законовите разпоредби при изготвяне на оценката на насените
вреди. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че общата дължима сума във
връзка с щетата е в размер на 3 058,78 лв., като по този начин след
извършеното плащане от страна на ответника остатъкът е бил в размер на
2 514,91 лв. Ищецът не е предоставил никакви документи, на база на които
да докаже своята претенция и така заявената оценка на общата дължима сума във
връзка с настъпилите увреждания, като например проформа
фактура от сервиз. Счита, че така заявената стойност на настъпилите увреждания
в следствие на ПТП е необоснована и прекомерно завишена.
В
съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от 2255,21 лв.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество и собственика на
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №В 5496 НН е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на
Застрахователна полица № BG/30/119002047580, издадена на 23.07.2019 г.; че на
15.11.2019г. в гр.Варна, на ул. „Янко Карагяуров“,
при маневра на заден ход водачът на л.а. БМВ 320, с рег. № В 5496 НН Росен Павлов е ударил
собствения на ищеца лек автомобил марка Фолксваген Туран, с рег. № В4450НТ като
е причинил увреждания на предна лява врата, лайсна на лява врата, задна лява
врата, праг ляв и лайсна на задна лява врата, причинени в резултат на
реализирано на което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. БМВ 320, с рег. № В 5496 НН, че е била заведена щета,
при която като увредени детайли са записани предна лява врата, лайсна на лява
врата, задна лява врата, праг ляв и лайсна на задна лява врата, че на ищцата е
изплатена сумата от 543.87 лв.
Част от фактите се потвърждават и от представените по делото копие от свидетелство за регистрация на МПС, част 1,
Двустранен констативен протокол от 15.11.2019 г., Опис-заключение по щета от
15.11.2019 г..
Видно от представеното преводно нареждане за
кредитен превод № 201В1О019330012 N
от 26.11.2019 г., същото е за сумата от 546,10 лв.
Спорните
въпроси по делото са: Дали се дължи изплащане на застрахователно обезщетение по
пазарни цени или по методиката на застрахователя.
От
представеното заключение на вещото лице Ал.
В. се установява, че общата стойност
на уврежданията и извършването на ремонтни дейности на увредените части по МПС
с рег.№ В 4450 НТ по средни пазарни цени, е в размер на 2 801.31
лв., което включва следните позиции: обща стойност за резервни части –
1 744.93 лв.; общо за операции за Д/М и Р/О - 7.0 ч. х 28.50 лв. = 199.50
лв.; общо за операции за Ремонт - 4.0 ч. х 28.50 лв. = 114.00 лв.; общо за
операции за Боядисване - 15.52 ч. х 28.50 лв. = 442.32 лв.; общо за Основни и
допълнителни материали - 300.56 лв. Общата стойност на уврежданията и извършването
на ремонтни дейности на увредените части по МПС с рег.№ В 4450 НТ
съобразно Наредба №24, е в размер на 1 244.85 лв.
Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 432, ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 477, ал. 2 от ГПК по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. За възникване на правото на обезщетение
и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към
момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно
причинено от водача на лекия автомобил, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в
претендирания размер.
В случая е
безспорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за гражданска застраховка по отношение на причинилия вредата автомобил и
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, дължимото от застрахователя обезщетение
следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице.
В настоящия
случай застрахователното обезщетение е определено по експертна оценка съобразно
методика на застрахователя в размер на 546,10 лв., която сума е изплатена на
ищеца.
Размерът на
действително претърпените вреди от застрахованото лице се равняват на пазарната
стойност за репатрирането им, която е определена от вещото лице на 2801,31 лв.,
а определената от застрахователя сума съобразно методиката на застрахователя е
в размер на 546,10 лв. Тъй като изчислено по този начин обезщетението е
недостатъчно да покрие действително претърпените от ищеца вреди, то същото
противоречи на повелителната норма на чл. 386, ал.2 от КЗ. Принципът на пълната
обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество – чл. 402 от КЗ.
Или в случая дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
вреди, представляващи покрит застрахователен риск, се равнява на определената
от вещото лице средна пазарна стойност за възстановяването им в размер на
2801,31 лв., от която сума застрахователят е погасил сумата от 546,10 лв. чрез плащане.
Или дължима е останала сумата от 2255,21
лв. Доколкото настоящият иск е предявен именно за сумата от 2255,21 лв., то
същият се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят претендираните и направени разноски по
делото, съгласно приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи
заплащането им. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от
655,21 лв., от които сумата от 90,21 лв.- платена държавна такса, 100 лв.-
депозит за вещо лице и 465,00 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“
АД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от B.G.I. и Р.В.М.ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 2255,21
лева (две хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляващи
дължимо застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна лява врата, лайсна на лява врата, задна лява врата,
праг ляв и лайсна на задна лява врата на собствения на ищеца лек автомобил
марка Фолксваген Туран, с рег. № В4450НТ, причинени в резултат на реализирано
на 15.11.2019г., ПТП, в гр.Варна, ул. „Янко Карагяуров“,
което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. БМВ 320, с рег. № В 5496 НН,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на Исковата молба – 12.10.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“
АД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от B.G.I. и Р.В.М.ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 655,21 лв. (шестстотин петдесет и пет лева и
двадесет и една стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: