РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 25.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1148 по описа
за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищцата Р.К.Р. твърди, че на 23.10.2015г., в гр. Ловеч, на кръстовището на
ул. „д-р Съйко Съев“ и ул. „С.П.“ е участвала в ПТП, при което докато е
пресичала пътното платно на пешеходна пътека е била блъсната от МПС с марка
„МАН“, модел „10.180“, рег. №*********, управлявано
от Л.П.С.. Посочва, че с действията си водачът на
автомобилът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл.
116 ЗДвП. Поддържа, че след произшествието е постъпила в болница, където е
хоспитализирана за периода 23.10.2015г. – 29.10.2015г., като на 24.10.2015г. е
била подложена на операция. Твърди, че поради множеството сложни по своя медико
- биологичен характер травматични увреждания, и обстоятелството, че белият
ѝ дроб не се е разгърнал е било наложено да бъде транспортирана в друго
болнично заведение, с оглед продължаването на лечението, където е била
хоспитализирана за периода 30.10.2015г. до 19.11.2015г. Посочва, че на
30.10.2015г. е била спешно подложена на операция, като на 02.11.2015г. и
11.11.2015г. са извършени още две такива. Посочва, че в резултат на процесното
ПТП е получила множество телесни увреждания. Излага, че след изписването
ѝ е продължила лечението си в домашни условия и ѝ е назначен
домашен постелен режим, като възстановителният период продължава и към момента
на подаване на исковата молба. Поддържа, че поради факта, че счупените ребра,
лопатка и ключица не подлежат на имобилизация, тя лежи на легло и се налага
близките ѝ да я обслужват. Посочва, че в резултат на претърпените травми
и операции състоянието ѝ към настоящия момент е изключително тежко,
придружено с множество болки и страдания. Твърди, че произшествието и
последиците от него са дали отражение върху психиката ѝ, като изпитва нарушения
на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
чувство на непълноценност. Поддържа, че процесното МПС е обект на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, със застраховател - универсалния
правоприемник на ответното дружество.
Предвид изложеното,
моли съда да осъди ответника „Д.З.“ АД, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
да ѝ заплати обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинените ѝ неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните по-горе травми, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 23.10.2015г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът „Д.З.“
АД оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че не се установяват
елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Посочва, че не е налице
противоправно поведение на водачът на процесното МПС, като поведението му
съставлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Прави възражение за
съпричиняване. Счита, че претендираният от ищцата размер на застрахователно
обезщетение е силно завишен и би довело до нейното неоснователно обогатяване.
В подадената
до съда допълнителна искова молба, ищцата излага, че няма данни по делото водачът
на процесното ПТП да е бил поставен в невъзможност за предотвратяване на
процесното ПТП. Посочва, че не са налице и данни за съпричиняване от нейна
страна. Навежда доводи, че при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, съдът следва да се вземе предвид минималните
лимити на застрахователни обезщетения по задължителна застрахова „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В отговора
на допълнителната искова молба, ответното дружество навежда доводи, че лимитите
на застрахователни обезщетения по задължителна застрахова „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не следва да се вземат предвид при определяне
на размера на застрахователното обезщетение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че в причинна връзка
с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е
техният размер.
По делото се
установява, че на 23.10.2015г. около 07.20 часа, в гр. Ловеч, на кръстовището
на ул. „Съйко Съев“ с ул. „С.П.”, срещу входа на ХЕИ Ловеч, при управление на
автобус марка „МАН”, с peг. №*********, собственост на ЕТ „МКМ-М.М.” - гр. Ловеч,
ЕИК ********, с посока на движение към ж.к. „М.”, Л.П.С., нарушавайки правилата
за движение по чл. 47 и чл. 116 ЗДвП, не е пропуснал преминаващата по пешеходна
пътека ищца, не я е изчакал да приключи преминаването си по пешеходната пътека,
като намали скоростта или спре управляваното МПС и по непредпазливост ѝ е
причинил средни телесни повреди, всяка от които по смисъла на чл.129, ал.2, във
вр. с ал.1 НК - счупване на ребра в дясна гръдна половина, затруднило
движението на снагата за около 2-3 месеца, с последвало усложнение - наличие на
пневмоторакс и в последствие емпием, причинило й разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупване на дясна лопатка и дясна ключица, повреда
затруднила движенията на дясната й ръка за около 5-6 месеца; счупване на таза и
на страничните израстъци на гръбначни прешлени, затруднили движението на
снагата за около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека и
осъществява състава на престъпление по чл.343 ал. 3, предложение последно,
б.”а”, във връзка с чл.343 ал. 1, б.”б” предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1 пр. 3,
във вр. с чл.129, ал. 2, вр. с ал.1 НК, във връзка с чл. 47, чл.116, чл.119
ал.1 ЗДвП. Съдът приема тези факти за
доказани, като съобрази обвързващата сила на споразумението по НОХД № 1430/2016
г. на Ловешки районен съд, същото на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това,
съдът достигна до правния извод, че водачът на марка „МАН“, модел „10.180“,
рег. №********* - Л.П.С. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по
– горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, страна по който е ответното дружество, в
качеството му на застраховател.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
следствие на процесното ПТП, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания:
политравма, тежка гръдна травма, фрактури е разместване на 6-то, 7-мо ребра и
двойно счупване на 8-мо ребро в дясно, пневмоторакс и подкожен емфизем в дясно,
счупване на дясната лопатка, счупване на дясната ключица във външната и част, фисура
(спукване) на дясната илиачна кост на таза, счупване на задните (спинозните)
израстъци от 2-ри до 6-ти гръдни прешлени, деколман (размачкване на подкожните
тъкани) на дясната част на таза и горната част на дясното бедро, гнойно усложнение
(емпием) в дясната гръдна кухина (отстранена 1000 мл. кръвенисто-гнойна
материя). Вещите лица посочват, че при приемането в болницата ищцата е била в
тежко общо състояние. От медицинските лица е установено, че десният дроб на
ищцата е колабирал. Наложило се е обездвижване на дясната ключица на ищцата и
преливане на кръв. На 27.10.2015г. е била оперирана. Поради спецификата и
тежестта на гръдната травма на ищцата тя е била преместена в Клиника по гръдна
хирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, където върху нея са
извършени още три оперативни намеси, като лечението ѝ е продължило с ново
кръвопреливане на изогрупова кръв и еритроцитна маса и е проведена
антибиотична, антикоагулантна и обезобляваща терапия. Вещите лица дават
заключение, че описаните по-горе тежки множествени увреждания са довели на
пострадалата болки и страдания за срок от 6 месеца, като през първите 2 месеца
след злополуката, както и в продължение на 2 седмици след всяка извършена
операция, болките са били с интензивен характер. През първите 2 месеца ищцата е
имала мъчително и затруднено дишане, задух, болки и обилно отделяне на
секреция. Извън тези периоди тя е търпяла периодично явяващи се болки, най-вече
при обща преумора и при рязка промяна на времето-при студено, влажно и мъгливо
време, което я задължавало да ползва бронхолитици и обезобляващи лекарства. Наред
с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца ищцата е провеждала
лечението си при условията на строг постелен режим, а през първия месец - на
постоянна аспирация. След изписването пострадалата е продължила лечението си
при домашен стационар. В продължение на 2 месеца тя не е можела да си служи с
дясната ръка поради фрактурите на дясната ключица и дясната лопатка. През този
период пострадалата определено се е нуждаела от чужда помощ при изпълнение на
ежедневните си дейности. Посочват, че от травмите не са останали трайни
последици и към момента на изготвяне на експертизата тя е напълно възстановена,
с изключение на понижена функция на дробовете. Посочват, че в тази връзка би
могло да се проведе рехабилитация. В следствие на проведеното лечение ищцата е
развила травматичен пневмонит. От заключението се установява, че в областта на
дясното бедро на ищцата - в горно-външната му част има остатъчен груб
козметичен дефект от извършената фасциотомия. Белегът е пожизнен и трудно може
да бъде заличен и чрез пластично- козметична операция. Остатъчни белези ищцата
има и в дясната част на гърдите - 1 на 1 см. от извършените торакоцентези. Не
се очаква извършването на нови оперативни интервенции във връзка с претърпените
от ищцата увреждания.
От
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
процесното ПТП е довело при ищцата до разстройство в адаптацията - остра
стресова реакция /остра кризисна реакция, кризисно състояние/. След това е
наблюдавано състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с
епизоди на спонтанна репродукция на инцидента, дистимия, липса на апетит,
непълноценен сън с кошмарни сънища, тревожност и емоционална нестабилност,
което е нарушило обичайното ѝ психично и социално функциониране. Вещото
лице дава заключение, че в повечето от случаите завършват с оздравяване, но е
възможно да приеме хроничен ход с голяма продължителност, и да премине в трайна
промяна на личността. Посочва, че при ищцата е налице неотреагирано
психотравмено преживяване, с данни за хиподепресивна симптоматика, известна
личностова промяна и страхови преживявания в определени ситуации /при пресичане
на пътно платно/. Консултирана е амбулаторно от психиатър през м.януари 2017г.,
като е изписана антидепресивна терапия, която е необходима за компенсиране на
клиничната симптоматика и е предложена психотерапия /арттерапия или когнитивна
терапия/. В заключението се посочва, че не може точно да се прогнозира
развитието на психичното разстройство при Р.Р., тъй като възстановяването след
въздействие на стресогенен стимул е индивидуален.
С оглед
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са допуснати свидетелски
показания на лицето К.Р.К.– баща на ищцата. Свидетелят дава показания, че след
изписването от болницата над 3 месеца не е могла да става от леглото. Плачела е
постоянно и има страх от излизане на улицата. Посочва, че поради дългото
ѝ отсъствие от работа работодателят ѝ е прекратил трудовото
правоотношение с нея. Макар поначало близките отношения между ищцата и свидетеля
да са от естеството да разколебаят доказателствената стойност на показанията,
за наличието на такъв тип неимуществени вреди преки наблюдения имат по-скоро
близките хора на пострадалото лице, отколкото лица извън този кръг, като съдът
кредитира показанията като достоверни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази естеството на претърпените от ищцата увреждания, изключително тежкото
лечение, през което е преминала, включващо общо 4 операции; болките и
страданията, понесени от ищцата за срок от 6 месеца, като през първите 2 месеца
след злополуката, както и в продължение на 2 седмици след всяка извършена
операция, те са били с интензивен характер; обстоятелството, че през първите 2
месеца ищцата е имала мъчително и затруднено дишане, задух, болки и обилно отделяне
на секреция; невъзможността да си служи с дясната си ръка в продължение на 2
месеца; обстоятелството, че ищцата е търпяла периодично явяващи се болки, най-вече
при обща преумора и при рязка промяна на времето-при студено, влажно и мъгливо
време, което я задължавало да ползва бронхолитици и обезобляващи лекарства; че през
първите 2 месеца ищцата е провеждала лечението си при условията на строг
постелен режим, а през първия месец - на постоянна аспирация; невъзможността
ѝ да се обслужва сама няколко месеца след произшествието, като е имала
нужда от постоянна помощ; претърпените от нея смущения на психиката;
претърпените козметични увреждания върху върху дясното ѝ бедро. Предвид
това, съдът намира, че адекватният размер на обезщетението в конкретният случай
следва да е 100 000 лв.
Ответникът навежда доводи за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението на пътищата
и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ Т.О./. Видно
от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, мястото
на удара е около средата на пешеходната пътека, на около 2,9 м. от дясната
граница на платното за движение, гледано от посоката на движение на автобуса.
Следователно, не се доказва възражението на ответника, че ищцата е допринесла
за произшествието, тъй като е пресичала на необезопасено място. Установява се,
че не е била в опасната зона за спиране на автобуса и водачът на автобуса му е
можел да я възприеме и предотврати настъпването на произшествието. Техническата
причина за реализиране на МПС е единствено несвоевременното възприемане на
движещата се по пешеходната пътека пешеходка, от страна на водача. Предвид
това, не са налице основания за намаляване на отговорността на ответника.
По
горните съображения искът следва да бъде уважен за сумата от 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху уважената сума, считано от 23.10.2015г. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.
При този изход на спора, ищцата има правo на разноски.
Тя е освободен от заплащането на държавна такса и разноски и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
съда сума в размер на 4 866.67 лв., разноски за държавна такса и депозити за
съдебни експертизи. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Н.А.М. сумата от 3020 лв., възнаграждение за
оказана правна помощ и съдействие. Тази сума е получена след като е изчислено
минималното адвокатско възнаграждение върху цена на иска от 150 000 лв. и
полученото е отнесено към уважената част от иска. В полза на ответника следва
да бъдат заплатени разноски разноски за водене на делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 120 лв.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК********да заплати на Р.К.Р., ЕГН ********** сумата 100 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от травматични увреждания,
настъпили от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 23.10.2015 г. по
вина на Л.П.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на автобус марка „МАН”, с peг. №*********, към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК********да заплати на Адв. Н.А.М. – САК, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата 3020 лв. - възнаграждение
за предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА Р.К.Р., ЕГН ********** да заплати на "Д.З." АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 120 лв. - сторени
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Д.З."
АД, ЕИК********да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 4866.67 лв. - разноски за дължима
по делото държавна такса и изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи
лица, съобразно уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: