РЕШЕНИЕ
№ 39
град Плевен, 01.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 914/2021 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция по горите – Ловеч, гр. Ловеч, ул. *** чрез С.С.Т. – гл. юрисконсулт
при РДГ – Ловеч, срещу решение № 442/30.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 20214430201256/2021/2021
г. по описа на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че соченият от съда текст на ал. 3
на чл. 146 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, е от предходната изменена редакция на алинеята, като новата промяна
е влязла в сила на дата 13.02.2020 г. Посочва се, че товарното превозно
средство транспортиращо дървесина, въобще не е било снабдено с GPS устройство.
Навеждат се доводи, че с разпоредбата на чл. 146, ал. 8 от същата наредба,
законодателя е въвел изрична забрана за транспортирането на дървесина и
недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са
изпълнени изискванията на чл. 146, ал. 1 - 4. Отбелязва се, че тази разпоредба
е императивна и се отнася за всички, без значение на качеството им, които
транспортират дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 146, ал. 1 - 4. Твърди
се, че съдът не е изследвал в достатъчна степен въпросите относно собствеността
на процесното товарно превозно средство, и в какво качество водача е използвал
МПС - тоест дали е бил собственик, съсобственик, наемател или ползвател.Сочи
се, че от направена справка в МВР е установено, че съгласно данните за
регистрация на автомобил марка УАЗ 452 A с peг. № ***, същият е вписан като
собственост на Н.А.Й. от с. Подем, общ. Долна Митрополия, ***, като от
представената с писмо изх. № 352/14.09.2021 г. справка от кметство с. Подем,
общ. Долна Митрополия е видно, че Н.А.Й., ЕГН **********, е майка на
жалбоподателя, с който живеят на един и същ адрес. Излагат се доводи, че
жалбоподателят като водач на товарно превозно средство транспортиращо дървесина
е адресат на нормите на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите и като такъв е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Твърди се, че по
безспорен и категоричен начин се е доказало, че жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение, както и неговата вина. Посочва се, че нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
доказано и от свидетелските показания на служителите на РДГ - Ловеч, които са
ясни, безпристрастни и непротиворечиви и се подкрепят напълно с описаното в
АУАН и НП. Твърди се, че цифровата квалификация е правилна и напълно
съответства на описаното нарушение, както и е безспорно, че субект на
нарушението е жалбоподателят. Излагат се доводи, че както съставеният АУАН,
така и издаденото наказателно постановление отговарят на всички изисквания на
чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от същия закон, направено е пълно и точно описание на
нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие
между констатациите в АУАН и наказателното постановление. Счита се, че при
определяне на наказанието административно-наказващият орган е наложил наказание
в предвидения минимум, а именно: глоба в размер на 100 /сто/ лева, като с така
наложената глоба, се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. Твърди
се, че наказателното постановление е напълно законосъобразно, издадено при
спазване на материално-правните разпоредби, в съответствие с целта на закона,
както и че всички обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението
са отразени ясно, точно и безпротиворечиво, както в съставения АУАН така и
в наказателното постановление. Сочи се,
че както в АУАН, така и в издаденото, въз основа на него наказателно
постановление се съдържа пълно описание на нарушението /вид, размер и
обстоятелства на извършеното нарушение/ и са посочени законовите разпоредби,
които са нарушени. Твърди се, че е направена точна правна квалификация на
нарушението, както и че между описанието на нарушението и посочените законови
разпоредби съществува пълно единство. Моли се съдът да отмени
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция по
горите – Ловеч, гр. Ловеч, ***, ет. 3 чрез С.С.Т. – гл. юрисконсулт при РДГ –
Ловеч , не се представлява. Представена е молба за даване ход на делото и
отмяна на рашението, като се излагат доводи за незаконосъобразност на
решението, развити в касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът – А.Е.Р.,***, не се
явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура-плевен , дава
заключение, че жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено, тъй
като е постановено в противоречие с материалния
закон.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 714 от 14.10.2020 г. на директора на Регионална Дирекция по
горите – гр. Ловеч, с което на А.Е.Р.,*** за това, че на 30.09.2020 г. в 14:30
часа в с. Подем, общ. Долна Митрополия, по ул. ***, географски координати –
четиридесет и три градуса , тридесет и две минути, десет секунди – северна
ширина и двадесет и четири градуса, тридесет и пет минути и дванадесет секунди
– източна дължина, в качеството си на водач на товарен автомобил УАЗ 452А, с
рег. ***, транспортира 3 /три/ пр.кум.м. /пространствени кубически метра/ дърва
за огрев /гледичия/, с превозен билет № 5406/00232 от 30.09.2020 г., маркирани
с контролна горска марка А4284, без превозното средство да е оборудвано с
устройство за позициониране и проследяване на движението му – GPS устройство –
нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите, във вр. с чл. 14б, ал. 1 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на
основание чл. 270 от ЗГ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв..
Решението е постановено след като с решение 320 от
10.06.2021 година по к. адм дело № 274 по описа на АС Плевен съдът е отменил решение № 260065/11.02.2021 г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2113/2021 г. по описа на съда и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането в закона, дадени в
мотивите на решението. Дадени са указания , че тъй като в случая А.Р. е санкциониран в качеството си на водач за
нарушение на чл. 148 ал.12 ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г., а липсват
доказателства за собствеността на автомобила, съдът да събере такива, дали
същият е собственик или ползвател на товарното превозно средство и на какво
правно основание е превозвал дървесината, за да се изясни обективната истина по
делото .
При новото разглеждане на делото съдът е
отменил НП, тъй като е установил, че автомобилът е регистриран като товарен автомобил и е
собственост на Н.А., майка на А.Р.. Приел е, че не е налице нарушение на чл.
148, ал. 12 от ЗГ, тъй като за Р. не възниква задължение да снабди товарния
автомобил с GPS
устройство, тъй като не осъществява транспортиране на дървесина в горски
територии и горски пътища, не е лице, което извършва дейности в горски
територии, тъй като това е задължение на собственика или ползвателя, а
собственик е Н.А.. Излагат се доводи, че съгласно писмо № СЗДП2335-1/03.10.2016 г. на директор на СЗДП, изпратено до директор на
ДГС/ДЛС, се дават указания относно понятието „товарен автомобил“, като
описаният в НП не е такъв.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона.
Отговорността на Р. е реализирана за
нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. . Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както
и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS),
като нормата на чл. 14б , ал. 1 от Наредбата е със същото съдържание.
Субект на нарушението по чл. 148 ал.12
ЗГ е собственикът или ползвателят на
товарното превозно средство, чието е и задължението съгласно чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. да
оборудва автомобила с устройство за позициониране и проследяване на движението
му от натоварването на дървесината от временен склад в горските територии,
където е добита до местоназначението й. Указанието на закона е ясно, конкретно
и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Задължението за
снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които
транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква
територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява
превоза и ако законодателят е искал това задължение да възниква само и
единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски
продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано
в нормативния текст. В случая такова указание липсва и задължението за наличие
на GPS устройство обхваща и движението на превозното средство извън горските
територии с цел проследяване на движението и установяване на произхода на
добитата дървесина при упражняване на контрола за опазване на горските
територии, който се простира върху територията на цялата страна, а не само в рамките
на горските територии. В този контекст, следва да се съобрази и изискването,
възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, според което GPS устройството по ал. 1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите,
като съхранява данните за последните 90 календарни дни. Неправилно РС е
приложил закона, като е приел, че това задължение следва да бъде изпълнено само
при транспорт в горски територии и по горски пътища.
Неправилно е прието от първоинстанционният
съд, че А.Р. не е субект на нарушението, тъй като автомобилът е собственост на
майка му. Същият като водач на автомобила е и ползвател на превозното средство,
тъй като от събраните доказателства се установява, че Р. и майка му обитават
един и същ адрес, на който е регистрирано превозното средство , което същият
управлява.
Неправилно е прието от първоинстнационният
съд, че провереният автомобил не е „товарен“, тъй като в писмо №
СЗДП2335-1/03.10.2016 г на директор на
СЗДП, изпратено до директор на ДГС/ДЛС се дават указания относно понятието
„товарен автомобил“, а описаният в НП не е такъв. В нарушената норма се вменява
задължение за наличие на GPS устройството в товарните автомобили, а съгласно
§6, т. 12 от ДР на ЗДвП "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно
превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за
теглене на други пътни превозни средства, а
по т.б) товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. С
оглед свидетелство за регистрация на
л.11 по делото пред РС Плевен автомобилът е регистриран като „товарен
автомобил“. Нарушената норма предвижда задължение за собственици или ползватели
на товарните автомобили, като това задължение не зависи от обстоятелството,
каква е допустимата техническа маса, а кореспонденцията между
административно-наказващите органи относно
тълкуване на законовите разпоредби няма задължителен характер за съда.
Предвид горното следва решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 442/30.09.2021 г. постановено по а.н.д. №
20214430201256/2021 г. на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:
Потвърждава наказателно
постановление № 714 от 14.10.2020 г. на директора на Регионална Дирекция по
горите – гр. Ловеч.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.