Решение по дело №2732/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        04.12.2020г., град Дупница

 

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.11.		2020

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2732		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила решение № 338 от 19.06.2020г., постановено по настоящото дело на основание чл.34 от ЗС,  е допусната делба между Б.Н.В.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.Д.Т., ЕГН: ********** и Ц.Д. Вробел, ЕГН: **********, двете с адрес: ***, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1.1, съгласно Кадастралната карта и регистри на град Дупница, Кюстендилска област, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес по кадастрална карта: град Дупница, ул. „Влахина планина“ № 2, етаж 1, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68789.18.261, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 147,00 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма; над обекта: № 68789.18.261.1.2, при права в съсобствеността, както следва: за Б.Н.В.-В. -1/3 (една трета) идеална част; за Н.Д.Т. -1/2 (една втора) идеална част и за Ц.Д. Вробел -1/6 (една шеста) идеална част.

Съделителите не са предявили възлагателни претенции. В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът е приел за разглеждане, на основание чл. 346 ГПК, претенция за извършени подобрения от ответницата Н.Д.Т., изразяващи се в извършени в имота строително-монтажни работи, възлизащи на общо 6210.00 лв., като искането е за осъждане на Б.Н.В.-В. и Ц.Д. Вробел да й заплатят припадащите им се суми. От своя страна Б.Н.В.-В. е възразила срещу така направената претенция, като твърди, че по-голямата част от подобренията не са реално извършени, а останалите не са били необходими, а са извършени единствено за удобство на семейството на Н.Т., ползващо имота.

Съдът е приел за разглеждане и претенция от Б.Н.В.-В., срещу Н.Д.Т. за заплащане на обезщетение в размер на 5400.00 лв. за лишаване от ползване на собствената й 1/3 идеална част от имота в периода от 01.04.2019г. до 01.09.2020г., ведно със законната лихва.

От своя страна Н.Д.Т. е възразила срещу така направената претенция, като твърди, че ищцата дори не е правила опити да ползва имота, а освен това претендираното обезщетение е твърде завишено.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 10.07.2020г., е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Е.Л., съгласно заключението на която експертиза, прието от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2020г., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесният имот е реално неподеляем с оглед допуснатите квоти между съделителите. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на имота е 41 500.00 лв.

По делото е прието заключение на назначената във втората фаза съдебно-техническа ексрертиза, изготвена от вещото лице Е.Т., която дава заключение относно подобренията, извършени в процесния имот и за справедливия средномесечен пазарен наем на същия. Вещото лице сочи, че стойността на извършените в процесния имот ремонтни дейности, представляващи трайни подобрения и увеличили стойността на същия, е в размер на общо 2288.40 лв., от които: подмяна на ел. табло-95.00 лв.; смяна на тръба за отходни води в кухнята-80.00 лв.; замазка и поставяне на фаянсови плочки на пода на кухнята-212.00 лв.; шпакловка на стени и тавани в хола-485.40 лв.; подмяна на дървена с РVС-дограма и „обръщане“ с гипсокартон в хола-578.00 лв.; извършен ремонт в банята (поставяне на корито за душ-кабина, фаянсови и теракотени плочки)-457.00 лв.; смяна на душ-батерия в банята-95.00 лв.; поставяне на тоалетна чиния и казанче в тоалетната-140.00 лв.; полагане на фаянсови и теракотени плочки в тоалетната-146.00 лв. Останалите извършени в имота ремонтни дейности, състоящи се в боядисване на стени, смяна на ел. контакти, меки връзки и сифони, се приемат за текущи ремонти и не представляват подобрения.

Вещото лице дава заключение, че справедливия средномесечен пазарен наем на процесния имот е в размер на 100.00 лв., като за периода от 01.05.2019г. до 01.09.2020г., или за 17 месеца, е в размер на общо 1700.00 лв. По делото е приета като доказателство Нотариална покана, изпратена от ищцата до ответницата Т., чрез нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие ДРС, с която ищцата кани ответницата да й осигури достъп до съсобственото жилище или да й заплаща месечен наем в размер на 300.00 лв. Поканата е връчена Н.Т. на 07.05.2019г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Николета Красимирова Борисова и Славчо В. Тасев. Свидетелката Борисова, която живее на етажа над процесния, дава показания, че не е чувала в последния да се извършва друг ремонт, освен смяна на един прозорец. Знае, че ищцата искала да ползва две стаи от имота, като изпратила до ответницата Т. нотариална покана, но последната не й предоставила ползване. Дава и показания за състоянието на процесния имот преди 10 години, които съдът не кредитира, предвид ниската възраст на свидетелката към онзи момент-10 г.

Свидетелят Тасев дава показания, че е помагал на Н.Т. и съпруга й при ремонта на процесния имот. Показанията му обаче са противоречиви и недостоверни, тъй като същият сочи, че е сменена дограмата на целия етаж, като той е обръщал два от прозорците с гипсокартон, а видно от заключението на вещото лице смененият прозорец на етажа е само един. Дава показания и за извършените ремонти в банята, тоалетната и кухнята: замазки и полагане на фаянсови и теракотени плочки, които съдът кредитира, тъй като видно от заключението на вещото лице, същите са извършени.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством четири способа: чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК (Решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г, I г.о.). Този основен начин гарантира, от една страна, равенството на страните в процеса и от друга - осигурява възможността, предвидена в чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съсобствениците да получи своя дял в натура. От този начин съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 349 от ГПК. Крайният срок за предявяване искания за възлагане на делбени имоти е първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван нито по искане на страните, нито по почин на съда. В настоящото производство не са предявени претенции по чл. 349 ГПК в предвидените за това срокове по ГПК.        

           Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е възможно съсобствеността между страните в настоящото производство да бъде прекратена и чрез теглене на жребий и чрез разпределяне на дялове съобразно разпоредбата на чл. 353 ГПК. Съгласно тази разпоредба към разпределение се пристъпва, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. То е „невъзможно”, когато дяловете се различават съществено един от друг по площ, обем и стойност и същевременно частите на съделителите са различни и „неудобно”, когато имотите ще се раздробят твърде много, паричното уравние ще е доста голямо или когато жребият може да породи значителни имуществени спорове. За да прекрати съсобствеността върху делбените вещи посредством разпределение на дялове за всеки съделител следва да може да се оформи реален дял. Съобразно приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза жилищният етаж– предмет на делбата е поделяем на две жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, т.е. на два дяла, но за целта са необходими значителни преустройства: обособяване на нов санитарен възел чрез преграждане на коридора на помещение 1, да се направи нов отвор за връзка между помещения № 7 и 8, в помещение № 4 да се обособи кухненски бокс, което налага значителни разноски. Освен това, дори и да се извърши посоченото преустройство, ще се получат два самостоятелни обекта, а съделителите са трима и не е възможно всеки от тях да получи реален дял.

           С оглед горното и доколкото не са направени възлагателни претенции от съделителите, съгласно изричната норма на чл. 348 ГПК, делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Изнасянето на публична продан не лишава всеки от съделителите от възможността да участва при наддаването в същата съгласно чл. 348, изр. 2 ГПК.

           Съдът приема оценката на процесния делбен имот, направена от вещото лице Е.Л., която е на стойност 41 500.00 лв. Възприетата пазарната стойност е от значение с оглед първоначалната цена, при която имотът следва да се изнесе на публична продан.

Относно претенциите по сметки, предявени от ищцата Б.Н.В.-В. и ответницата Н.Т.:

По своята същност исканията по чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, чрез предявяването на които в рамките на делбеното производство се постига последващо обективно съединяване на искове. Допустими за разглеждане по реда на чл. 346 ГПК са онези искания за сметки между съделителите, които са свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да са необходими за запазване на вещта, са довели до увеличение на нейната стойност. Целта, с която те са направени, е без значение. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Като подобрения на вещта се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на този, който ги е извършил (решение № 520/22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., ВКС). Подобренията следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. Ако с тяхното извършване това предназначение се променя, разноските не са полезни, освен ако останалите съсобственици са съгласни с промененото предназначение. Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията, може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове. Сумата, която се припада на неговия дял, не му се следва, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Когато претенцията за вземане за подобрения, извършени в делбения имот е със съгласието на другите съсобственици - квалификацията на иска е по чл. 30, ал. 3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, когато е без съгласието на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, а когато е при противопоставянето им, отношенията се уреждат съобразно правилата на чл. 59 ЗЗД.

От събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице Т. по назначената СТЕ, се установи, че част от подобренията, които претендира ответницата Т. са реално извършени в имота и са довели до увеличаване на неговата стойност. Тези подобрения са на стойност обща 2288.40 лв., съобразно заключението на вещото лице. Останалите претендирани от ответница Т. подобрения, изразяващи се в боядисване на стени с латекс, подмяна на контакти, гъвкави връзки сифони и прочее, са всъщност текущи и освежителни ремонти, свързани с обичайното ползване и захабяване на имота, те не са довели до увеличаване на неговата стойност и не следва да бъдат заплащани от останалите съделители. Последните са знаели за извършваните в имота подобрения, нямат принос по отношение на тях и не са се противопоставили на извършването им. Следователно отношенията между страните по делото следва да се уредят по правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС /Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/: всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, респ. – дължи припадащата му се част от стойността на полезните разноски. Така Б.Н.В.-В. следва да бъде осъдена да заплати на Н.Д.Т. сума в размер на 762.80 лв. (1/3 от 2288.40 лв.), а Ц.Д. Вробел следва да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 381.40 лв. (1/6 от 2288.40 лв.), съразмерно с дяловете им в съсобствеността. За разликата над тези суми, до пълния предявен размер от 6210.00 лв.,претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът намира за основателна и претенцията на Б.Н.В.-В. срещу Н.Д.Т. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за период от 17 месеца, която претенция намира правното си основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите, от деня на писменото поискване. Видно от приетата като доказателство нотариална покана, В.-В. е поискала от Т. да ползва реална част от съсобствения имот. Не е спорно между страните, а се установява и от събраните гласни доказателства, че процесния имот се ползва само от Н.Т. и съпруга й, а от показанията на свидетелката Николета Борисова се установява, че те са отказали достъп на Б.В.-В. до същия. Поканата е получена от Н.Т. на 07.05.2019г., от когато се дължи обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем (който съобразно заключението на вещото лице е в размер на 100.00 лв.), съразмерно с дела на ищцата в съсобствеността, а именно: 1/3, за период от 16 месеца (от м.май 2019г. до м.август 2020г. вкл.). Така Н.Д.Т. следва да бъде осъдена да заплати на Б.Н.В.-В. сума в размер на 533.33 лв. (1/3 от 1600.00 лв), съразмерно с дела й в съсобствеността, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената й част от процесния имот. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 5400.00 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всеки съделител следва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си.

С оглед характера на производството, и отчитайки факта, че всяка страна е едновременно ищец и ответник, на страните не следва да се присъждат разноски за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като те остават за всяка една от тях така, както са направени.

Водим от горното и на основание чл. 348 ГПК, съдът 

 

Р Е Ш И :

  

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1.1, съгласно Кадастралната карта и регистри на град Дупница, Кюстендилска област, одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004 год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес по кадастрална карта: град Дупница, ул. „Влахина планина“ № 2, етаж 1, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор № 68789.18.261.1, брой надземни етажи: 3, брой подземни етажи: 0, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68789.18.261, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 147,00 кв.м., стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма; над обекта: № 68789.18.261.1.2.

Стойността на горепосочения имот е 41 500.00 (четиридесет и една хиляди и петстотин) лева. Получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите, при които е допусната делбата, а именно: за Б.Н.В.-В. - 1/3 (една трета) идеална част; за Н.Д.Т. - 1/2 (една втора) идеална част и за Ц.Д. Вробел - 1/6 (една шеста) идеална част.          

ОСЪЖДА Б.Н.В.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 762.80 (седемстотин шестдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща, съобразно правата й в съсобствеността, 1/3 (една трета) от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижим имот, а именно: подмяна на ел. табло; смяна на тръба за отходни води в кухнята; замазка и поставяне на фаянсови плочки на пода на кухнята; шпакловка на стени и тавани в хола; подмяна на дървена с РVС-дограма и „обръщане“ с гипсокартон в хола; извършен ремонт в банята (поставяне на корито за душ-кабина, фаянсови и теракотени плочки); смяна на душ-батерия в банята; поставяне на тоалетна чиния и казанче в тоалетната и полагане на фаянсови и теракотени плочки в тоалетната, като за разликата над сумата от 762.80, до пълния предявен размер от 2070.00 (две хиляди и седемдесет) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.Д. Вробел, ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 381.40 (триста осемдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща, съобразно правата й в съсобствеността, 1/6 (една шеста) от стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба недвижим имот, а именно: подмяна на ел. табло; смяна на тръба за отходни води в кухнята; замазка и поставяне на фаянсови плочки на пода на кухнята; шпакловка на стени и тавани в хола; подмяна на дървена с РVС-дограма и „обръщане“ с гипсокартон в хола; извършен ремонт в банята (поставяне на корито за душ-кабина, фаянсови и теракотени плочки); смяна на душ-батерия в банята; поставяне на тоалетна чиния и казанче в тоалетната и полагане на фаянсови и теракотени плочки в тоалетната, като за разликата над сумата от 381.40, до пълния предявен размер от 1035.00 (хиляда тридесет и пет) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Н.В.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сума в размер на 533.33 (петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за лишаване от ползването на собствената й 1/3 (една трета) идеална част от процесния имот за периода от 01.05.2019г. до 01.09.2020г. вкл., като за разликата над сумата от 533.33, до пълния предявен размер от 5400.00 (пет хиляди и четиристотин) лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 830.00 (осемстотин и тридесет) лева, на основание  чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Б.Н.В.-В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 553.32 лв. (петстотин петдесет и три лева и тридесет и две стотинки), на основание  чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Ц.Д. Вробел, ЕГН: **********, с адрес: ***, да внесе по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 276.68 лв. (двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), на основание  чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

                                                                      

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: