РЕШЕНИЕ
№ 1164
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110208265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. ПЛ. К. с адрес:
................................... с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № СО - ЗЗ - Р - 21/12.04.2021г. от Кмет на
Столична Община, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по т.1, 7 от
Заповед № РД - 01 - 51/ 26.01.2021г. издадена от Министъра на
здравеопазването на Република България.
В жалбата санкционираното лице оспорва обосноваността на
наказателното постановление с твърдението, че то е било с поставена
защитна маска, тъй като същата била паднала от лицето му. Също така се
навеждат оплаквания, че нарушената заповед е подзаконов административен
акт и тъй като не е била обнародвана в държавен вестник няма юридическа
сила за всички лица и противоречи на принципа на законоустановеност. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката Р.К., редовно призована, не се
1
явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Кмет на Столична Община,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с
което потвърди наказателното постановление като правилно. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в производството гласни и писмени
доказателства, както и наведените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана. Разгледана жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства
установяват следната фактическа обстановка:
На 05.02.2021г., в 17:10ч., при извършена проверка от старши
инспектори Н.П. и М.К. в търговски обект - магазин MOHITO - закрито
обществено място, находящ се в гр.София, район ,,Оборище", бул.
,,Ситняково" № 48, в МОЛ СЕРДИКА било установено, че жалбоподателката
Р.К. не е била изпълнила въведената противоепидемична мярка със заповед на
министъра на здравеопазването на Република България, като нямала
поставена защитна маска на лице за еднократна или многократна употреба,
която да покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
Нейното поведение било забелязано от двамата проверяващи П. и К., които
на място й съставили АУАН № 21 - 04 - 041, който бил връчен лично на
нарушителката и подписан от нея без възражение. В обекта имало и други
лица, които били санкционирани за същото нарушение. Действието се
извършило пред служителка в магазина А. П., която възприела, че
жалбоподателкатат имала маска на лицето, но тя внезапно паднала при
пристигането на проверяващите. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление. .
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
2
доказателства.
В своите показания свидетелите Н.П. и М.К. са категорични, че към
момента на проверката жалбоподателката изобщо не е имала поставена
защитна маска на лицето си. При първоначалния разпит в съдебно заседание
от 06.10.2021г. свидетелят К. признава, че не е бил категоричен дали
провереното лице изобщо не е било с поставена маска, но със сигурност не е
покривала носа и устата. При проведената очна ставка между него и
свидетелката П. обаче излага твърдение,че жалбоподателката изобщо не е
била с поставена защитна маска, тъй като й бил видял лицето. От друга
страна в своите показания самата свидетелка П. заявява, че наказаното лице е
носило маска, но тъй като й била голяма, когато пристигнали проверяващите,
тя паднала от лицето й.
При наличието на съществени противоречия между свидетелите Н.П. и
М.К. от една страна и А.П. от друго съдът намира, че следва да даде вяра на
първите двама свидетели. Това е така, тъй като и двамата с категоричност
заявяват, че към момента на проверката жалбоподателката е била без
поставена защитна маска на лицето си. Допълнителен аргумент в тази насока
е поведението на самата Р.К., която освен, че не посочва свидетелката П. като
лице, което е възпирело носенето на защитна маска от нея непосредствено
преди проверката, но и не е депозирало никакво възражение в тази насока при
съставянето на АУАН. Освен това в дамата жалба от страна на защитника на
жалбоподателката никъде не се релевира оплакване, че тя е била с поставена
защитна маска преди извършване на проверката. По този въпрос се взема
становищше едва след разпита на свидетелката П. и то в писмената защита.
Показанията на свидетелката П. следва да бъдат ценени като правдиви
единствено на плоскостта на изложените твърдения, че към момента на
проверката се е намирала в търговския обект и е станала свидетел на
извършването й. Ето защо съдът се отнася с необходимата критичност към
показанията на свидетелката П. относно факта на поставена защитна маска от
Р.К.. Същите се оказват единствени, изолирани и неподкрепени от останалите
доказателства и доказателствени средства. Свидетелските показания на Н.П. и
М.К. се подкрепят в пълна степен и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е издал
3
обжалваното наказателно постановление.
С оглед възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установява факта на нарушението и неговото авторство. Жалбоподателката не
е имала поставена защитна маска, която изцяло да покрива носа и устата й, с
което е нарушила разпоредбата на т.1, 7 от Заповед № РД - 01 -
51/26.01.2021г. издадена от Министъра на здравеопазването на Република
България. Същата вменява задължението на всички лица, намиращи се в
закрити обществени места да имат поставена защитна маска на лице за
еднократна или многократна употреба.
От доказателствения материал по делото и в частност от свидетелските
показания се доказва, че към момента, в който жалбоподателката се е
намирала вътре в търговски обект, тя на е имала поставена върху лицето си
защитна маска.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като деецът е
съзнавал, че е налице обявена противоепидемична обстановка, която
постоянно е напомняна чрез средствата за масова информация и че е
задължен да носи защитна маска в предвидени от закона и подзаконовите
нормативни актове случаи и въпреки това не го е сторил.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателката за липсата на
обоснованост на наказателното постановление. Както беше посочено по -
горе в мотивите на настоящото решение част от разпитаните свидетели с
категоричност посочват, че именно жалбоподателката, а не друго лице, което
е било също предмет на проверка, не е имала поставена защитна маска,
покриваща носа и устата й. Следователно е имало извършено деяние, при
това виновно.
Не следва да бъде споделено и оплакването за липса на
законоустановеност за реализиране на административна отговорност на
наказаното лице. Разпоредбата на чл.63а от Закона за здравето предвижда
възможността министъра на здравеопазването със заповед да въвежда
противоепидемични мерки на територията на цялата страна или на част от нея
при възникнала епидемична обстановка в страната. Именно на това основание
4
чл.209а, ал.1 от закона санкционира всеки, който наруши или не изпълни
въведената заповед. Изпълнителното деяние на жалбоподателката е било
осъществено в рамките министерския акт, в който, като период на действие на
противоепидемичните мерки, е бил въведен 01.02.2021г. - 30.04.2021г.
Съдът не счита, че случаят е маловажен, тъй като деянието е било
извършено в условията на противоепидемична обстановка и е поставило в
реален риск здравето както на нарушителя, така и на околните. Обществената
опасност на нарушението е била силно завишена на фона на ежедневната
заболяемост и смъртност на гражданите от заболяването, за чието
ограничаване са били въведени въпросните противоепидемични мерки. Една
от тях включва и поставянето на предпазна маска, покриваща носа и устата.
Поради тази причина и не може да бъде възприето оплакването на защитника,
че е налице привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН. (в този смисъл е и
Решение № 4078/21.06.2021г. по дело № 3888/21г. по описа на АССГ).
При определяне на наказанието на жалбоподателката, административно
наказващият орган правилно е отчел степента на обществена опасност на
деянието и дееца като е наложил минимално по размер наказание от 300 лева.
Същото се явява справедливо и в пълна степен постигащо целите на чл.12 от
ЗАНН. Освен това с оглед фиксирания минимум, глобата не може да бъде
намалена под регламентирания законов размер.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Столична Община сумата в размер на 80.00 лева
възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № СО - ЗЗ - Р - 21/
12.04.2021г. на Кмет на Столична Община, с което на Р. ПЛ. К. с адрес:
5
..........................., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение по 1, т.7 от Заповед №
РД - 01 - 51/26.01.2021г. на Министъра на здравеопазването на Република
България.
ОСЪЖДА Р. ПЛ. К. с адрес: ..........................., с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на Столична Община сумата в размер на 80.00 лева
възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6