О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………….2018г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на осми май 2018г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ
ЙОТОВА адм.д.№ 2838/2017г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК, приложим на осн.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба с.д. № 6566/05.04.18г. подадена
от адв.А.Д., в качеството му на пълномощник на „Санрайс” ООД, ЕИК ***,
гр.Варна, представлявано от управителя П.Т.Б., обективираща искане за изменение Решение № 494/12.03.2018г. постановено по адм.д.
№ 2838/2017г. по
описа на Административен съд-Варна в частта за разноските. Претендира се присъждане на разноски в пълния размер от
предявения такъв със списъка по чл.80 от ГПК – 6 859.38 лв.
Ответникът по молбата – Изп.Директор на ДФ „Земеделие“, не е депозирал отговор
в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.
За да се произнесе по молбата съдът съобрази следното:
С
Решение № 494/12.03.2018г. постановено по адм.д.
№ 2838/2017г. на
ХVІІІ състав при Административен съд-Варна е отменена Заповед № 03-РД/3426/19.09.2017г. на Изп.Директор на ДФ
„Земеделие“, с която е одобрено подадено от молителя Заявление за обезщетение на загуба на доход по План за
преструкториране и конверсия № 160/07.07.2015г. и е отпуснато обезщетение в
размер на 192 746.40 лв., платимо на две равни вноски.
Със същото
решение, ДФ „Земеделие“-РА е осъден да заплати на дружеството – жалбоподател
съдебно-деловодни разноски в размер общо на 6 016.13 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 5 716.13 лв. адвокатско
възнаграждение. Размерът на последното е определен по в минималния размер,
съобразно чл.8 ал.1 т.5 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след уважено възражение на
ответника за прекомерност на конкретното такова.
За
така постановеното решение молителят в настоящото производство е бил
уведомен на 26.03.2018г., видно от върнатия отрязък от СРГ.
Предвид
горното съдът намира, че молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на осн. § 2 от ДР на ДОПК и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна,
поради следното:
С горецитираното решение на жалбоподателя е признато
право на присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК /л.280/. При определяне размера на адвокатското възнаграждение,
съдът не е отчел фактите, установени по делото със съответните писмени
доказателства, че пълномощника, в полза на който е договорено възнаграждението
е регистриран по ЗДДС, както и че страните са договорили /и обективирали в
списъка по чл.80 от ГПК/ минималния размер по Нарадбата ведно с начислен върху
същия ДДС, като сумата е внесена от жалбоподателя.
На изложените основания и предвид разпоредбата на § 2а от
Наредба № 1/2004г. молбата се явява основателна и
следва да се уважи. Съдебното решение следва да се измени в частта за
разноските, като се увеличи размера на присъдените такива за съдебно-деловодни
разноски в полза на жалбоподателя от 6 016.13 лв. на 7 159.38 лв., от
които 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 6 859.38 лв.
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и
на основание чл.248 ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПКвр. чл.161 ал.1 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 494/12.03.2018г. по адм. дело № 2838/2017г. на ХVІІІ състав при Адм.съд-Варна, в
частта за разноските, като увеличава дължимите съдебно-деловодни разноски от Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София, в полза на „Санрайс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя П.Т.Б.,
от 6 016.13 лв. на 7 159.38 лв. /седем хиляди сто петдесет и девет лв. и
38 ст./.
Определението може
да се обжалва пред Върховният административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, съгласно чл.248 ал.3 от ГПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: