О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 27.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208, ал. 3, във вр. с чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Понсстройинженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Арсеналски” № 105, представлявано
от назначения по реда на Закона за особените залози управител А.Л., чрез адв. А.С.,
срещу
Определение № 293/29.01.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 123/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, в която е отхвърлено направеното от
жалбоподателя искане за допускане изготвянето на съдебно-техническа експертиза
за отговор на посочените от „Понсстройинженеринг“ АД в
сезиращата съда молба с вх. № 957/17.01.2020 г. въпроси с номера във
формулираното доказателствено искане, както следва: № 2, № 3, № 8, № 9, № 10, №
11, № 12, № 13, № 14 и № 15, в това число и частта от въпрос № 4, касаеща
изчисляването на стойността на реално извършените и неприети от възложителя
СМР.
Във въззивната частна
жалба се поддържа, че отговорът на посочените въпроси е необходим поради
наличие на реална опасност от загубване, осуетяване и/или затруднения в
събирането им в последващ етап, обусловена от обстоятелството, че към настоящия
момент процесният обект се довършва от трети лица и довършването му се документира
по начин, който може да даде възможност да бъдат изготвени документи, които да
въведат в заблуждение Арбитражния съд при БТПП при предстоящото му сезиране с
разглеждане на възникналия правен спор. Посочва се, че вещото лице следва да
извърши не само оглед на процесния обект, както е разпоредил
първоинстанционният съд, но и да прегледа и съпостави резултатите от огледа с
всички представени и приети по делото от молителя писмени доказателства. Твърди
се, че вещо лице с техническо образование разполага с необходимите познания за
отговор на всички задачи, които не са оценителни, а изискват да се остойностят,
а не оценят извършените СМР. Иска се атакуваното определение да бъде отменено в
обжалваната му част и въззивният съд да постанови друго определение, с което да
допусне изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпросите, за които
това е отказано.
В срока по чл. 276, ал.
1
ГПК от насрещната страна Община Враца, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов” № 6, представлявана от К.А.К.,
чрез адв. Т.К., е постъпил отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба и за правилност и обоснованост на обжалваното
определение на първоинстанционния съд. Излагат се подробни съображения, че по
отхвърлените от съда въпроси няма опасност от изгубване или унищожаване на
доказателства, като те подлежат на изследване с експертиза в хода на самото
спорно производство и не е нужно тяхното предварително обезпечаване. Навеждат
се доводи, че доказателствата, съставени по време на проектирането и
строителството на обекта, са съхранени, датирани и подписани, като са съставяни
и в екземпляр за изпълнителя. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че има
нов изпълнител, който довършва обекта. Изразява се становище, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от активно
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Пред Районен съд – Враца е било
образувано производство по реда на чл. 207 ГПК, чрез подаване на молба от „Понсстройинженеринг“ АД, с която
молителят е поискал от съда обезпечение на доказателство по бъдещ иск, а именно – назначаване на
съдебно-техническа експертиза с конкретно определени въпроси поради наличието
на опасност по-късното му събиране да се затрудни. В молбата си молителят е навел доводи, че черпи своя
правен интерес от обстоятелствата, че е налице възможност ответната страна да възложи
довършването на обекта на трето лице, че е изминал дълъг период от извършването
на СМР, че е налице спиране на строителството и прекратяване на договора между
възложителя и изпълнителя, както и от наличието на неподходящи атмосферни
условия, които водят до реална опасност от видоизменение, заличаване или
повреда на извършените СМР.
Ответникът по молбата
– Община Враца, е депозирал становище, в което е посочил, че не са налице
основания за предварително събиране на доказателства, като алтернативно е
направил възражение срещу допустимостта на част от поставените от молителя
въпроси към вещото лице и по формулирането на друга част от въпросите. На свой
ред е поставил четири допълнителни въпроса, на които да отговори вещото лице.
С обжалваното
определение първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на част от
посочените от молителя и ответната страна въпроси, отговорите на които биха
били установени при непосредствен оглед на обекта, като е приел, че за тях съществува
опасност доказателствата да се изгубят или събирането им да бъде затруднено в
бъдеще. Районният съд е отхвърлил искането на страните за останалата част
от въпросите, които касаят отговор след
преглеждането на приложените писмени доказателства, като е приел, че по
отношение на тях няма опасност за изгубване или унищожаване на доказателства,
тъй като техническата и счетоводна документация е налична по делото.
Определението на
първоинстанционния съд е правилно в обжалваната му част.
Обезпечението на доказателства е предварително
развиваща се фаза на предстоящ или висящ исков процес. Като способ за предварително събиране на доказателства
обезпечението по чл. 207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат
от недобросъвестно поведение на насрещната страна или в
резултат от действието на обективни фактори доказателството да бъде загубено
или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране.
В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че предпоставките на чл. 207 ГПК не
са налице за допускането на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която
да отговори на посочените от
жалбоподателя в сезиращата съда молба въпроси с номера във формулираното
доказателствено искане, както следва: № 2, № 3, № 8, № 9, № 10, № 11, № 12, №
13, № 14 и № 15, в това число и частта от въпрос № 4, касаеща изчисляването на
стойността на реално извършените и неприети от възложителя СМР. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на Районен
съд – Враца и на основание чл. 278, ал.4, във вр. с чл. 272 ГПК
препраща към тях. Следва да се отбележи, че отговор на тези въпроси може да
бъде даден след запознаване на вещото лице с приложените писмени доказателства,
за които не съществува опасност да се изгубят или събирането им да бъде
затруднено, тъй като се съхраняват по делото. В случая инициирането на производството произтича от твърдението на молителя, че насрещната страна е възложила на друг изпълнител продължаване
изпълнението на СМР. Дори това обстоятелство да е налице, само по себе си то не води до опасност от затруднение за извършване на бъдеща съдебно-техническа експертиза,
която да даде отговори на поставените въпроси, доколкото за установяване
на релевантните за тях факти е предвидено
съставянето на техническа и счетоводна
документация, която е налична по делото. Жалбоподателят не е конкретизирал и как ответната
страна би осуетила събирането на исканото доказателство, като същият се позовава единствено на твърдението,
че довършването на обекта се документира по начин, който може да даде
възможност да бъдат изготвени документи, които да въведат в заблуждение
Арбитражния съд при БТПП.
Неоснователен
се явява и наведеният с жалбата довод, че първоинстанционният съд е допуснал да
бъде извършен само оглед на процесния обект, но не и да бъдат прегледани и
съпоставени резултатите от огледа с представените и приети по делото писмени
доказателства. В мотивите си първостепенният
съд е изложил, че следва да се допусне
изготвянето на съдебно-техническа експертиза за отговор на въпросите, касаещи
констатирането от вещото лице на състоянието на обекта и извършените СМР, които
биха били установени при непосредствен оглед на обекта. Този извод по никакъв
начин не означава, че вещото лице не следва да има достъп до приложените по
делото писмени доказателства и няма да има възможност да извърши съпоставка на
фактическите си констатации при огледа с приетите като доказателства по делото
документи.
По изложените
съображения и доколкото не е налице основание по чл. 207 ГПК за допускане
на съдебно-техническа експертиза по въпросите, за които е отхвърлено искането
на молителя от първоинстанционния съд, определението на Районен съд – Враца, с
което същото е оставено без уважение в тази му част, е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По
направеното искане от насрещната страна Община Враца за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че в
разпоредбата на чл. 209 ГПК изрично е посочено, че разноските по събиране на
доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението, а
се вземат предвид впоследствие при решаване на спора, предвид което в този
случай разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 293/29.01.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 123/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, в
която е отхвърлено направеното от жалбоподателя искане за допускане изготвянето
на съдебно-техническа експертиза за отговор на посочените от
„Понсстройинженеринг“ АД в сезиращата съда молба с вх.
№ 957/17.01.2020 г. въпроси с номера във формулираното доказателствено искане,
както следва: № 2, № 3, № 8, № 9, № 10, № 11, № 12, № 13, № 14 и № 15, в това
число и частта от въпрос № 4, касаеща изчисляването на стойността на реално
извършените и неприети от възложителя СМР.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.