Мотиви към Решение №410/10.09.2010г., постановено по НАХД №721/2010г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура, е внесла
постановление по реда на чл.375 НПК, срещу обвиняемия А.Р.М. ***, за това, че
на 08.09.2009г. в гр. Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, по
чл.35 т.3 във вр. с чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност, която по силата на закон чл.160 ал.1 ЗДвП във вр. с
чл.8 от ЗБДС, се дава пред орган на властта–Началник сектор “КАТ-Пътна полиция”
при ОД на МВР гр. Разград, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства-а именно, че му е загубено свидетелство за управление на МПС №****
издадено на 26.01.2007г. от МВР-Разград – престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.
В
заседанието пред РРС, представителят на РРП поддържа постановлението, предлага обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено
административно наказание към минимума на основание чл.78а от НК.
Обвиняемият М., редовно призован не се
явява в съдебно заседание.
Защитникът на същия, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание.
Разградският районен съд, след
преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Обв. М. е роден на ***г***. Същият е неженен,
със средно образование, неосъждан работи.
Обв. М., притежавал свидетелство за
управление на МПС №**** издадено на 26.01.2007г.
от МВР – Разград. Същото свидетелство е документ за самоличност съгласно чл.13,
ал.1, т.3 от закона за българските лични документи.
През 2009г, пребивавал и в Белгия. За
да му бъде издадено свидетелство за управление на МПС в Белгия, обв.М., през
есента на 2009г., предал българското на белгийските власти. На 08.09.2009г., обв.М.,
се бил върнал в страната. Същият ден, отишъл в КАТ Пътна полиция при ОД на
МВР-Разград, където подал декларация, по силата на чл.35 т.3 вр. с чл.17 ал.1
от Правилника за издаване на като в същата декларирал, че е загубил свидетелството
за управление на МПС. Въз основа на така подадената декларация на обв.М., било
издадено ново свидетелство за управление на МПС № ****. Процесното СУМПС,
било върнато на сектор ПП при ОД на МВР-Разград с писмо от ГД “ОП”-София с рег.
№ОВ-2499-2/18.02.2010г, тъй като е било
предадено от обвиняемия, за издаване на документи за самоличност в Белгия и е
било подменено със СУМПС издадено от Белгия.
От заключението на вещото лице по
назначената графическа експертиза, се установява че ръкописния текст и подписа
в процесната декларация е изписан от обв.М..
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката Н.
З. Н., признанията дадени от обвиняемия на досъдебното производство и
заключението на графическата експертиза по делото. Спор относно фактите по делото не съществува, поради което
и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, за
безспорно доказани.
Така с деянието си обвиняемият А.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 08.09.2009г. в гр.
Разград е потвърдил неистина в писмена декларация, по чл.35 т.3 във вр. с чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която
по силата на закон чл.160 ал.1 ЗДвП във вр. с чл.8 от ЗБДС, се дава пред орган
на властта–Началник сектор “КАТ-Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Разград, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че му е загубено
свидетелство за управление на МПС №**** издадено на 26.01.2007г. от МВР-Разград.
В случая обвиняемия по силата на закон,
е бил задължен да удостовери в подадената декларация истината. Чл. 160,
ал.1 от ЗДвП предвижда, че дубликат на свидетелство за управление на МПС се
издава, когато същото е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което
притежателят подписва декларация. В случая е попълнил пред органите на властта
декларация, в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за
управление на МПС е изгубено. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – напълно
целенасочено.
При определяне на наказанието съдът
намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление, се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или с глоба от сто до триста лева, дееца не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК, предвижда административно наказание глоба от 500 до 1000 лв / в редакацията
му към момента на деянието–ДВ бр.75/2006г./. Съдът като отчита, превес на смегчаващите
вината обстоятелства - това че подсъдимия няма други противообществени прояви, младата
му възраст и направените признания, намира, че на същия следва да се наложи
наказание в размер на минималния, а именно глоба в размер на 500лв, като този размер на санкцията според съда в случая
е достатъчен за поправянето му.
Мотивиран
така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: