№ 1916
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20221100501288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №7 173/09.02.2022г. от длъжника ЕМ. Й. К.
срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 10.08.2021г., с което е
отказано да бъде уважено искането му за намаляване на адвокатски хонорар,
определен в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№20178410405909 от 350 лв. на 50 лв.
Жалбоподателят - ЕМ. Й. К. поддържа, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Твърди, че представителят на взискателят
единствено е подал молба за образуване на изпълнителното дело. Моли съдът
да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като
намали претендираното адвокатско възнаграждение до 50 лева.
Взискателят – „М.К.“ ООД, редовно уведомен в срока по чл. 436, ал. 3
от ГПК, не депозира становище по частната жалба.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
1
приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20178410405909 е образувано
на 13.07.2017г. по писмена молба с вх. № 69 912 на „М.К.“ ООД, в качеството
му на взискател чрез пълномощника му адв. К.Б. срещу ЕМ. Й. К., в
качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
17.01.2017г. по гр. д. № 20 990/2016г. по описа на Софийски районен съд, 57
състав, за заплащане на сумата от 30.17 лева, представляваща дължима
главница по договор за кредит за предоставяне на услуга мобилен достъп до
интернет сключен с „М.Т.“ по фактура № **********, прехвърлено с договор
за цесия от 18.12.2014г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2016г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 9.17 лева за периода от
17.04.2013г. до 13.04.2016г., както и сторените по делото разноски в размер
на 325 лева. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие
от 10.07.2017г., съгласно който е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
С разпореждане от 13.07.2017г., съдебният изпълнител е образувал
изпълнителното дело и приел разноски относно него, от които 350 лева –
адвокатско възнаграждение.
На 24.07.2017г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е
както следва: 30.17 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.04.2016г. до окончателното изплащане, 9.17 лева –
договорна лихва, 325 лева – присъдени разноски, както и разноски по
изпълнителното дело, в т.ч. такса по т. 26 от Тарифата в размер на 86.18 лева,
350 лева адвокатско възнаграждение, како и други такси дължими към този
момент в размер на 54 лева.
На 24.07.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „У.
Б.“ АД и „С.“ ЕАД.
На 24.01.2018г. е изготвено съобщение до длъжника, с което съдебният
изпълнител го уведомява за образуваното срещу него изпълнително дело,
както и за наложените запори.
На 24.01.2018г. е наложен запор и върху банковите сметки на длъжника
в „БАНКА ДСК“ ЕАД и „П.И.Б.“ АД.
На 06.11.2018г. е изготвено ново съобщение до длъжника за
2
образуваното изпълнително дело.
На 19.03.2019г. с молба вх. № 22 322 взискателят е възложил
правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Поискал е да бъде
насрочен опис на движими вещи на длъжника.
С молба вх. № 113 512 от 20.11.2019г. възложителят е поискал
съдебният изпълнител на извърши справка в ОД на МВР за притежаваните от
длъжника моторни превозни средства, както и да бъде наложен запор на
същите. В условията на евентуалност – да бъде насрочена дата за опис и
оценка на движими вещи собственост на длъжника.
На 05.12.2019г. е изготвено запорно съобщение на трудовото
възнаграждение до трето задължено лице.
На 16.07.2020г. с молба вх. № 54 440 взискателят е поискал да бъде
извършена справка за регистрирани трудови доходи на длъжника, както и да
бъде наложен запор на открити вземания на длъжника.
С молба вх. № 33 188 от 26.05.2021г. взискателят отново е поискал да
бъде извършена справка за регистрирани трудови доходи на длъжника, както
и да бъде наложен запор на открити вземания на длъжника. В случай, че не
бъдат открити трудови договори и други вземания, взискателят е направил
искане да бъде извършен опис и оценка на движими вещи, собственост на
длъжника.
На 09.06.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„ОББ“ АД, „П.И.Б.“ АД и „У. Б.“ АД.
На 23.07.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение
срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане от 10.08.2021г. съдебният изпълнител е
отказал да редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 18.08.2021г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице
3
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото,
а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се
произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Не са представени в настоящото производство нито към жалбата,
нито в документите по изпълнителното дело документи, от които да се
установи, че има извършено плащане или плащания на част или изцяло на
задължението от длъжника.
Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на образуване на
изпълнителното производството, за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на
същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2.
В конкретния случай, към така определения размер на адвокатско
възнаграждение следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1
от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай
следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Видно от
извършените действия по изпълнителното дело, което е образувано през
2017г., налагани са неколкократно запори върху вземания на длъжника от
банки но реално получени плащания по дълга липсват. Това е причина и
процесуалният представител на взискателя да подаде четири молби /описани
по-горе/, в които се съдържат искания за различни изпълнителни способи,
които да бъдат осъществени от съдебния изпълнител. В конкретния случай
материалния интерес е под 1000 лв. /това е сбора от сумата, посочена в
изпълнителния лист и разноските, дължими по изпълнителното производство,
които са за сметка на длъжника – такси за съдебния изпълнител и адвокатско
възнаграждение за взискателя/ и съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2, предложение 2
4
от посочената наредба, действаща към датата на образуване на
изпълнителното производство – адвокатското възнаграждение е минимум 150
лв.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв.
По изложените съображения жалбата срещу постановлението, с което
са определени разноските по изпълнително дело № 20178410405909 се явява
неоснователна, тъй като е определено минимално адвокатско възнаграждение
за взискателя в размер на 350 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. №7 173/09.02.2022г. от длъжника ЕМ. Й. К.
срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 10.08.2021г., с което е
отказано да бъде уважено искането му, обективирано във възражение от
23.07.2021г. за намаляване на адвокатски хонорар, определен в поканата за
доброволно изпълнение по изпълнително дело №20178410405909 от 350 лв.
на 50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5