Решение по дело №16017/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1161
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20211110216017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1161
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110216017 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество ”БУЛ ИНС” АД,
представлявано от Изпълнителните директори, срещу наказателно
постановление № Р-10-806/28.10.2021г. на Заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, с което за нарушение на чл.496, ал.2
вр.ал.1 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., на основание чл.83, чл.53 и
чл.27 ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 ЗКФН вр.чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2
вр.ал.1, т.2 КЗ вр. § 1, т.51 ДР на КЗ вр.чл.648, ал.1 КЗ. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление след извършена проверка по жалба
на А.Г.Р. по предявена претенция № ********** било установено, че
застрахователят не изпълнил в срок задължението си по чл.496, ал.2 вр. ал.1
КЗ, а именно: да определи и изплати размера обезщетението, или да даде
мотивирано становище по предявената претенция когато отказва плащането
или когато основанието и размерът на вредите не са напълно установени.
Този факт обосновал издаването на обжалвания административен акт.
1
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че в случая административнонаказващият орган приложил неправилно
материалния закон – в АУАН липсвали данни за повторност на нарушението,
което обстоятелство било въведено за пръв път с обжалваното наказателно
постановление, както и че не била определена правилно датата на
нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателно постановление № Р-10-806/28.10.2021г. на Заместник
председателя на Комисията за финансов надзор като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно – да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН
като приеме, че в случая е налице маловажен случай.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Комисията за финансов надзор се явява в съдебно
заседание, поддържа издаденото наказателно постановление и моли съда да
остави въззивната жалба без уважение, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от известие за доставяне /обратна разписка/, наказателно
постановление № Р-10-806/28.10.2021г. е връчено на 05.11.2021г. Жалбата
срещу него е депозирана в Комисията за финансов надзор в същия ден - в
законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
По повод постъпила жалба в КФН на 18.08.2021г. от А.Г.Р. от
гр.София срещу ЗД ”БУЛ ИНС” АД била извършена проверка във връзка с
настъпило застрахователно събитие, по което била образувана претенция №
2110009112която била регистрирана при застрахователя на 01.04.2021г. След
представяне на 27.04.2021г. на всички документи, необходими за изплащане
на застрахователното обезщетение от А.Г.Р. и извършване на огледи на
увредения автомобил, застрахователят се произнесъл по претенцията на
25.08.2021. като изплатил обезщетение в размер на 164,41 лв. В рамките на
законния тримесечен срок от предявяването й – от 01.04.2021г. -
застрахователят не се произнесъл по заявената претенция по начина, указан в
разпоредбата на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ. Констатирайки извършеното
2
нарушение свидетелят В. Р. Ш.– старши експерт в КФН съставил акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-870 /07.10.2021г.,
връчен на нарушителя на същата дата. Жалбоподателят не се възползвал от
правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал в законния срок възражение
срещу констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН било издадено
наказателно постановление № Р-10-806/28.10.2021г. от Заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, с което за нарушение на
чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ на ЗД ”БУЛ ИНС” АД била наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.83, чл.53 и чл.27 ЗАНН, чл.16,
ал.1, т.19 ЗКФН вр.чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2 вр.ал.1, т.2 КЗ вр. § 1,
т.51 ДР на КЗ вр.чл.648, ал.1 КЗ.
Съдът приема:
АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по
чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
Р-10-806/28.10.2021г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор е издадено в 6 месечния давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от
компетентен орган, съгласно Заповед № З-2/08.01.2021г. на Заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“. При издаването на АУАН и НП не са нарушени
изискванията на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, които гарантират както правото на
защита на нарушителя, така и съдебния контрол за законосъобразност.
Поради тези причини съдът приема, че при издаването на наказателно
постановление № Р-10-806/28.10.2021г. от Заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор не са извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ в тримесечен срок
от предявяването на претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ пред застрахователя, същият следва да изплати размера на
обезщетението.
Видно от доказателствата по административнонаказателната
преписка, претенция № ********** по настъпило застрахователно събитие
/пътно-транспортно произшествие, съгласно Протокол за ПТП № К-
121/26.03.2021г./, е образувана на 18.05.2020г.
3
Съобразено с императивната разпоредба на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ
застрахователят не е изпълнил в тримесечен срок задължението си по чл.496,
ал.2 вр. ал.1 КЗ, а именно: да определи и изплати размера обезщетението, или
да даде мотивирано становище по предявената претенция когато отказва
плащането или когато основанието и размерът на вредите не са напълно
установени, извън законния тримесечен срок от предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, с което несъмнено е реализирал
административно нарушение по текста на чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ.
Възражението на жалбоподателя за посочване като съществен
елемент от обстоятелствата по нарушението на обстоятелството „повторност“
едва с издаване на НП, съдът намира за неоснователно – разпоредбата на
чл.42 ЗАНН не поставя изискване към реквизитите на АУАН за посочване на
санкционната норма, респ. определяне размера на наказанието. Логично
видът и размерът на наказанието се определят за пръв път от
административнонаказващия орган съгласно чл.57, ал.1, т.7 ЗАНН /Решение
№ 5921/31.09.2013г. по КНАД № 6779/2013г. по описа на Административен
съд София-град, II кас.състав/. Поради тази причина възражението на
жалбоподателя е неоснователно – непосочването на обстоятелството за
повторност на нарушението по смисъла на §1, т.37 ДР на КЗ е относимо към
размера на административната санкция и неотносимо – към съставомерността
на нарушението по чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ.
В тази връзка и видно от обжалваното наказателно постановление е
посочено, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизането в
сила на НП № Р-10-616/13.06.2019г. /влязло в сила на 14.12.2019г./.
В случая не е налице и институтът на „маловажния случай“, съгласно
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание
/по арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
4
Съдът намира, че с оглед значимостта на изявлението на
застрахователя, свързана с интересите на пострадалото лице, не би могло
случаят да се окачестви като маловажен. По този начин и деянията, обект на
административната санкция, не могат да бъдат окачествявани като маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Поради тази причина в случая е
недопустимо позоваване на института на маловажен случай и неговото
прилагане.
С оглед констатираното нарушение, което по обективна страна е строго
формално, за административния орган е следвало корелативното задължение
за налагане на административно наказание „имуществена санкция”.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.644, ал.1 КЗ предвижда налагане на
административно наказание имуществена санкция на виновните юридически
лица в интервала от 1 000 лв. до 20 000 лв. Съгласно ал.2 на чл.644 КЗ при
повторно нарушение имуществената санкция за юридическите лица е в
размер от 2 000 лв. до 40 000 лв. Съдът намира, че
административнонаказващият орган е приложил правилно закона като е
наложил минималния размер на предвиденото административно наказание – в
размер на 2 000 лв.
Поради тези причини съдът намира, че следва да остави в сила
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, и
да остави без уважение депозираната жалба като неоснователна.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба и претенцията за
присъждане на разноски съдът намира, че такива са дължими.
Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 150 лв., на
основание чл.63, ал.3-5 ЗАНН /изм., ДВ, бр.94/29.11.2019г./вр. чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.24 и чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ /обн.,
ДВ, бр.5/17.01.2006г./.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-806
/28.10.2021г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което за нарушение по чл.496, ал.2 вр. ал.1 КЗ на ЗД ”БУЛ ИНС” АД,
представлявано заедно от С.С.П и К.Д.К., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Лавеле” № 19, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД, представлявано заедно от С.С.П и
К.Д.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Лавеле” № 19, да
заплати на Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 150
лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6