Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2600 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от Г.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** , действащ чрез адв.Ц. П. З. от
ВАК, със съдебен адрес:***, против “Д.з.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В., с която след частично
прекратяване на производството по реда на чл.232 от ГПК, са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./
вр. с чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 499.08
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат от пътно - транспортното произшествие настъпило на 26.08.2014г. в гр.Варна, и сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие
от въпросното ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от 23.08.2016г. (т.к. претенцията е прекратена за периода 26.08.2014г. до
22.08.2016г.) до окончателното заплащане, както и законната лихва върху
доброволно заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 20000лв., за
периода от 03.09.2016г. до 03.09.2019г.
Ищецът Г.Д.Д.,
твърди, че на 26.08.2014 г., около 14:00 ч., дете на 14 г. към тази дата, е станал жертва
на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на бул. „Приморски", в
близост до дом № 45, вх. А и
автобусна спирка „Басейна". При посоченото пътнотранспортно произшествие,
за което е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострдали лица № 2666,
per. № 30665 от 27.08.2014 г., при пресичане като пешеходец
през бул. „Приморски" в гр. Варна, г-н Д., е бил блъснат от лек автомобил
„***" с per. № ***, застрахован към датата на злополуката по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" в "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
съгласно полица № ***.
Вината на водача на участвалото в произшествието МПС,
Б.Х.М., с ЕГН **********, е била установена в хода на образуваното по случая
производство по НАХД № 5453 по описа на ВРС за 2015 г., завършило с влязло в сила Решение № 2362 от 2015 г., постановено по реда на
Глава 28 от НПК. С него подсъдимата е била призната
за виновна за това, че на 26.08.2014 г. при управление на МПС л.а. „***“, с рег.№*** е нарушила правилата за
движение, а именно чл.20,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Г.Д., изразяваща се в обезобразяване на лицето-престъпление
по чл.343,ал.1,б.Б,пр.2, бр.342 ал.1 НК.
Твърди се,
че след удара тялото на г-н Д. е лежало на асфалта. Закратко е изгубил
съзнание. По-късно е бил откаран и приет в Неврохирургична клиника на МБАЛ „Св
Анна - Варна"
АД. По време на престоя в клиниката ,като на 03.09.2019 г. г-н Д. е бил изписан с
окончателна дианоза: „Разкъсно-контузна рана в окосмената част на
главата. Контузия на главата. Сътресение на мозъка".
По време на
преглед, извършен от невролог на 14.10.2014 г., на ищеца е поставена диагноза: „хронично посттравматично главоболие". Установени
са още: „пиодермия", „функционален
тремор на пръстите на ръцете и клепачите", „болка в дясна темпоро-окципитална област" и
„психо-емоционална потиснатост". През май 2015 г., поради оплаквания от често
главоболие и гадене, е направен магнитен резонанс на главен мозък №
0573/27.05.2015 г., при
който се установява солитарен фокус на
нарушена миеленизация вдясно инфратенториално.
При преглед
от дерматолог на 17.10.2014 г. се установяват „локални инфекции на кожата и подкожието", „алергичен контактен
дерматит от лекарства". Почти година по-късно, на 30.07.2015 г. е проведен нов преглед при
дерматолог, при който отново се диагностицират „локални инфекции на кожата и подкожната тъкан" и се
установяват: "импетигинизирани лезии по лице, разпространяващи се по
брой".
Твърди се,
че ищецът вследствие инцидента е получил белег, създаващ видима асиметрия в нормалния човешки облик, като към този
момент същият обуславя обезобразяване на лицето.
Ищецът излага, че по
време на болничния престой след инцидента, в периода 26.08. -
03.09.2014 г., е бил настанен в Неврохирургична клиника,
където попада в среда на пациенти с тежки мозъчни контузии и заболявания.
Връщането му към спомена за този престой и досега предизвиква у него болезнени
асоциации за непоносими човешки страдания, дълбоко запечатали се в крехката
психика на четиринадесетгодишното момче, което той е бил през лятото на 2014 г.
Твърди се,
че следствие на инцидента, претърпян почти непосредставено преди началото на
учебната година, на г-н Д. се налага да пропусне първата седмица от учебните
занятия. Възприеман до момента като много добър ученик, с особен афинитет към
литературата, след случилото се , ищецът понижава успеха си, осезаемо спада
интересът му към учебния материал и мотивацията му да постига високи резултати
в училище.
В първата година след произшествието г-н Д. се оплаква от често остро главоболие и гадене. Раните по тялото му в продължение на
месеци сериозно нарушават нощния му сън, което налага приемане на силни
обезболяващи. Всяка поява на определен симптом го връща към
спомена за изживяната злополука и дните на болничния престой, като същевременно
събужда у него и близките му основателни притеснения дали това не са симптоми
на усложнения в следствие на претърпените травми. Налага му се да провежда физиотерапия и аналитична гимнастика поради
възникналите проблеми с движението на определени мускули и мускулни групи. От силно главоболие, особено в по-топлите летни месеци, доверителят ми се
оплаква и към днешния момент, почти пет години след инцидента.
След
катастрофата г-н Д. изпада в състояние на перманентна тревожност и страх. Затваря се в себе си и ограничава
общуването си с околните, страда от проблеми с концентрацията, чести прояви на
негативизъм, паник атаки, пристъпи на сърцебиене, безнадеждност и апатия. В
първите седмици след произшествието му се налага да посещава психолог, който да му съдейства в процеса на
преодоляване на негативните последици от инцидента върху неговата все още
детска психика. Получил е и парична помощ от Български червен кръст, полагаща
се на деца - жертви на
катастрофа. Такава се предоставя изключително на деца, претърпели тежки
увреждания и травми.
Преди катастрофата е възприеман от близките и
приятелите си като позитивен, активен и общителен младеж. Занимавал се е със
спорт, като активно е тренирал водна топка и е участвал в маратона
Варна-Галата.
Ищецът твърди, че искал да стане летец, което е невъзможно вследствие претърпяното ПТП. Спортната
му активност приключва рязко след инцидента, изпитва страх от шофиране. Твърди, че изпитва страдания и поради факта на
обезобразяване на лицето му в следствие на инцидента.
Твърди, че е
получил застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лева, което е
недостатъчно, поради което предявява претенцията си пред съда. Претендира
разноски.
В срока по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който се
оспорва предявеният иск като неоснователен.
Релевира и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че Г.Д. има
значителен принос за настъпилото пътнотранспортно произшествие, респективно за
неимуществените и имуществените вреди, които се сочи, че е получил, поради
допуснато от него грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, които
са предвидени за пешеходците. Твърди, че от ищеца са били нарушени следните
разпоредби от Закона за движението по пътищата: чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2: „При пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: 1. преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение ". Чл. 114, т. 1 и 2 от ЗДвП: „На пешеходците е забранено: 1. Да навлизат внезапно на платното за движение; 2. Да пресичат платното за движение при ограничена видимост.". Предвид така описаните нарушения на правилата за
движение по пътищата, ответното дружество излага, че значителен принос за
настъпването на пътния инцидент от 26.08.2014 год., в гр. Варна, на бул.
„Приморски" до дом № 45, вх. А има и ищецът, като пешеходец,
който е предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място за пресичане на пешеходци, при условие,
че пешеходна пътека и светофарна уредба със секция за пешеходци, се намира на
не повече от 20 метра от
мястото на произшествието. Ответникът твърди също, че ищецът е навлязъл
внезапно на пътното платно.
Ответникът възразява, че претендираната от ищеца сума, като обезщетение за понесените от него
неимуществени вреди, в размер на 20 000 лв., е значително завишена, с оглед обществения критерий за справедливост,
прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика по
аналогични случаи, както и обстоятелствата, при които е настъпило процесното
ПТП. Отделно от така изложеното, считаме че претенцията се явява завишена и с
оглед икономическата обстановка в страната, преценена към датата на събитието.
Същата не е съобразена с вида, степента и характера на сочените от него увреди,
с продължителността на оздравителния процес и с оглед неговата възраст.
Прави възражение на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД за изтекла
тригодишна давност по отношение на
претентцията за обезщетение за забава. Претендира разноски.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Между
страните не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, съдът е приел за безспорно, че към датата
на пътния инцидент от 26.08.2014 год., между ответното
застрахователно дружество и водачът на увреждащия лек автомобили „***", с per. № В *** КК Б.Х.М. е съществувал валидно
сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***/13.12.2013 год. , както и че с платежен
документ реф. № FT19246385140190 от 03.09.2019 год., "Д.з." ЕАД е
изплатило в полза на ищеца сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претъпените от Г.Д. неимуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие
от 26.08.2014 год.
По делото е приобщено НДАХ №5453/2015Г. на ВРС.
Представен е констативен протокол за ПТП от 26.08.2014г.,
видно от който на 26.08.2014г. около 14 ч. е настъпило ПТП между „С”, ДК №***, управлението му при инцидента от Б. М. и пешеходец П. П. и Г.Д..
Във връзка с настъпилото ПТП е налице влязло
в сила решение №2362/2015г. по НДАХ №5453/2015г. на ВРС, частично отменено с
решение на ВОС, с което е призната Б.Х.М. за виновна в това, че на 26.08.2014г.
при управление на л.а. *** с рег.№*** нарушила правилата за движение чл.20 ал.2, от
ЗЗДвП,чл.116 от ЗДвП,чл.117 от ЗДвП и е наложено адм.наказание. На основание чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за
настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото са представени медицинско удостоверение № 938/2014, допълнение към
медицинско удостоверение № 938/2014 г. , епикриза с ИЗ 14272/03.09.2014
г., МР на главен мозък №
0573/27.05.2015 г., амбулаторен лист №
000372/14.10.2014 г., амбулаторен лист
№ 000920/17.10.2014 г., амбулаторен
лист № 001312/17.10.2014 г.,
амбулаторен лист № 000962/30.10.2014 г., амбулаторен лист № 001382/30.07.2015 г.
относно здравословното състояние на Г.Д..
По
делото са представени копия от фактура №
**********/09.09.2014 г.,
рецептурна бланка , фактура № **********/ 6.09.2014 г., копие от фактура
№ 10565/ 18.09.2014 г., фактура № 10657/ 18.10.2014 г., фактура № **********
/27.05.2015 г., фактура № **********/ 19.01.2016 г. относно закупени
медикаменти.
От заключението на вещото лице по назначената и приета
от съда СМЕ се установява, че в резултат на ПТП на 27.08.2014 год. Г.Д.Д. е
получил мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани по окосмената част на
главата и лицето, ожулвания в областта на лицето, гръдния кош, горни и долни
крайници. След получаване на травматичните увреждания Д. е бил приет за лечение
в Клиника по Неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, където е проведено
консервативно лечение с антибиотици, физиологичен серум, обезболяващи,
противоповръщащи, оперативно лечение на раните в областта на главата и лицето.
Към настоящия момент са налице два видимо отчетливи белега по окосмената част
на главата и лицето, които създават асиметрия в нормалния човешки образ. Тези
белези ще останат завинаги. Установените възпалителни изменения на кожата и
възникналите инфекции впоследствие са във връзка с получените травматични
увреждания и замърсяването в областта на тях. Всички приложени лекарствени
средства са във връзка с гореописаните травматични увреждания. Към настоящия момент при лицето се
диагностицират омекотени клинични симптоми на Посттравматично стресово
разстройство-Ф-43.1 Клиничната симптоматика на Постравматичното разстройство
при О. е свързана има пряка и непосредствена връзка с ПТП-то. Независимо от
изминалия шест годишен период от време от ПТП-то до настоящия момент и
проведената комплексна терапия, при лицето и към настоящият момент се
диагностицира клинична симптоматика на Постравматично стресово разстройство.
По делото са
разпитани свидетелите Б.М., Павел Петровски и Димитър Д..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените неимуществени и имуществени вреди поради телесно увреждане или
смърт на трети лица-участници в движението по пътищата, вследствие използване
на МПС, включително и пешеходци. Предявените искове против застрахователя по
чл. 226 ал.1 КЗ са доказани по основание,поради наличието на основните елементи
от състава на нормата: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, деликт с всички елементи на неговия
състав-виновно и противоправно поведение,вреда и причинна връзка.
В случая не
се спори ,че към датата на пътния инцидент от 26.08.2014 год., между ответното
застрахователно дружество и водачът на увреждащия лек автомобили „***", с per. № В *** Б.Х.М. е съществувал валидно
сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***/13.12.2013 год. , както и че с платежен
документ реф. № FT19246385140190 от 03.09.2019 год., "Д.з." ЕАД е
изплатило в полза на ищеца сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претъпените от Г.Д. неимуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие
от 26.08.2014 год.
Съобразно разпоредбата
на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието
осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът като взе предвид, че
с влязло в сила Решение
№ 2362/2015г. по НДАХ №5453/2015г. на ВРС, се
решават въпросите по извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, намира че същото следва да бъде зачетено при настоящото
производство относно гражданските последици от престъпното деяние, а
именно че на 26.08.2014г. в гр.Варна при
управление на „***",
с per. № В 2339 КК Б.Х.М. е нарушила правилата за движение по ЗДП, именно чл.117 от ЗДвП и по непредпазливост причинила на Г.Д.Д. средна телесна повреда.
Съдът намира, че процесното застрахователно
събитие е било реализирано противоправно и виновно от водача на МПС, гражданската
отговорност на когото е застрахована при ответното дружество, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените имуществени вреди.
За да определи размера на
полагащото се обезщетение съдът съобрази следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и
отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота на
ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на живот на Г.Д..
Ищецът е понесъл силни физически
болки непосредствено след ПТП, по време и след операцията, до изписването му от
болница. Към настоящия
момент са налице два видимо отчетливи белега по окосмената част на главата и
лицето, които създават асиметрия в нормалния човешки образ. Тези белези ще
останат завинаги.
Що се отнася до преживените
психически страдания следва да се съобрази, че и към настоящият
момент се диагностицира клинична симптоматика на постравматично стресово
разстройство .
С оглед на гореизложеното,
критериите за справедливост и установената съдебна практика, съдът намира, че
справедливия размер на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди е
в размер на 40 000 лв. Не се спори, че вече на 03.09.2019г. е изплатено
обезщетение в размер на 20 000 лв.
Не се спори относно размера на имуществените
вреди, които видно от представените писмени доказателства фактури и фискални
бонове са в размер на 499,08 лв. заплатена мед.услуга и медикаменти. Затова следва да се приеме,че те са понесени в този
размер.
Спорът по делото е дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалия и има ли основание за намаляване на
обезщетението по чл. 51 ал.2 ЗЗД и респективно какъв е процента на това
съпричиняване.
Съобразно основание за намаляване на размера
на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена
връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
В случая пешеходецът Г.Д. е нямал възможност за реакция, тъй като свидетелят
Петровски, очевидец на случилото се излага, че при пресичането са били в края
на колоната, към нея идвала още една кола, която направила знак да пресекат. Свидетелят
сочи, че веднага след това е последвал удара, единственото нещо, което е видял
е автомобила, които ги е ударил. Свидетелят
излага, че са се движили с нормален ход. Съдът изцяло възприема изложеното от
свидетеля Петровски, тъй като същото кореспондира с останалите факти по делото.
Пострадалите лица са нямали възможност да се огледат, тъй като веднага е
последвал удара от автомобила.
Съдът не кредитира изложеното от
свидетелката М., че потърпевшия Д. се спънал в джапанката си бягайки, или
подхлъзнал и паднал върху колата. От една страна същата е заинтересована от
изхода на спора, а от друга, ако като водач на МПС М. е възприела всичките тези
факти, то тя е следвало да спре автомобила непосредствено пред спъналото
се/подхлъзнало се дете, а това не се е случило.
Съгласно разясненията в т. 6 на ТР 2/2016 г.
на ОСНК, законът е предвидил засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116
от ЗДвП –деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се
движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се
влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са
пресекли внезапно пешеходната пътека.
В случая, потърпевшото лице е било
непълнолетно към датата на ПТП и не следва да се уважава направеното възражение
за съпричиняване от застрахователя.
С оглед изложеното исковете се
явяват изцяло основателни и следва да се уважат в пълен размер.
Ответникът е направил възражение
за изтекла
тригодишна давност по отношение на
претентцията за обезщетение за забава. При
непозволено увреждане в съответствие чл.
84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл.
86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
"Гражданска отговорност", но е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В случая
производството е по чл.226 ал.1
от КЗ /отм./ във вр. с §22 от КЗ и обезщетение за забава се дължи от момента на
увреждането. Съответно по предявеното обезщетение за имуществени вреди от
датата на извършването им. Поради което следва да се уважи искането така както
е направено за присъждане на обезщетение за забава считано от 23.08.2016г.,
като се присъди обезщетение за забава върху уважената главница за неимуществени
вреди от 20 000 лв. и считано от същата дата за имуществени вреди.
Направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираното обезщетение за забава е неоснователно.
Обезщетението за забава за периода от 23.08.2016г.
до окончателното заплащане не е погасено по
давност, доколкото обезщетението за забава не е погасено по давност за
период три години преди подаване на исковата молба в съда-23.08.2019г.
По отношение на претенцията за присъждане законната лихва върху доброволно
заплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 20000лв., за периода от
03.09.2016г. до 03.09.2019г., то не се
спори между страните, че сумата от 20 000 лв. е заплатена на 03.09.19г.
Исковата молба е подадена на 23.08.2019г. в съответно вземането за лихви не е
погасено по давност в периода от 23.08.2016г. до датата на плащане 03.09.2019г.
Предвид изложеното основателен се явява и искът за
присъждане на обезщетение за забава върху изплатеното възнаграждение в размер
на 20000 лв. за периода 03.09.2016г. до 03.09.2019г. и следва да се уважи.
По
разноските: Направено е
възражение за прекомерност от ответника на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата
минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба е в размер на 1444,97 лв. Поради което,
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. не е следва да бъде
намалявано поради прекомерност.
Съдът намира, че следва да присъди в
тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2500 лв.
за заплатно адв.възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да заплати такса върху уважения размер на исковете в размер на 900 лв. , както и сумата в размер на 600 лв.
представляваща възнаграждение за в.л. платени от
бюджета на съда.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Д.з.“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- психически травми и физически увреждания, вследствие ПТП на 26.08.2014 г., причинено от
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица полица № *** с водач на „***" с per. № ***, ведно със законната
лихва от 23.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА “Д.з.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** законната
лихва върху сумата от 20000 лв. (заплатено
на 03.09.2019 год.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди) за периода от 03.09.2016г. до 03.09.2019г.
ОСЪЖДА “Д.з.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 499,08 лв. (четиристотин деветдесет и девет лева и осем стотинки) представляваща
претърпени имуществени вреди вследствие ПТП на
26.08.2014 г., причинено от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" по застрахователна полица № *** с водач на „***" с per. № *** по издадени фактури №, №
**********/09.09.2014 г., **********/ 6.09.2014 г., 10565/ 18.09.2014
г., 10657/ 18.10.2014 г., ********** /27.05.2015 г. и фактура №
**********/ 19.01.2016 г., ведно със законната лихва от 23.08.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „
Д.З. “ ЕАД ЕИК *** да заплати на Г.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***4 сумата в размер
на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща сторените от
ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.З. “ ЕАД ЕИК *** да заплати по сметка на ВРС
сумата от 900 лв. (деветстотин лева)
държавна такса, както и направените разноски от
бюджета на съда в размер на 600
лв. (шестстотин лева), разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: