Р
Е Ш Е
Н И Е № 260889
гр.Пловдив,09.07.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр. д. №1213
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения
процесуален представител адвокат П., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД против Община
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1.
Изложено е в исковата молба и уточняващата молба към
нея, че на 11.12.2018г. около 17,45 часа, в гр. Пловдив, в непосредствена
близост до ул. ***“, от страната на четните номера, ищцата е паднала в шахта,
намираща се на тротоара пред №38 на ул. „*** ****“. Улицата се ремонтирала от
Община Пловдив във връзка с изпълнението на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014- 20 Юг, като след проведена открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет- „Извършване на строително-монтажни работи за
подобряване на градската среда в Община Пловдив по три обособени позиции“
ответната община била възложител на СМР. След инцидента ищцата била откарана от
екип на бърза помощ в УМБАЛ „**.*.“***, където се установило, че в резултат на
падането същата е получила счупване на долния край на бедрената кост, закрито,
фрактура фем. ин. п. дисталис ком. ф-ра коли хирургици хумери декстра, а също и
спираловидни фрактури на лява бедрена кост в областта на средна трета, фрактура
на дясна хирургична шийка, както и фрактура на 6-то ребро вдясно аксиларно. При
лечението й в болничното заведение, на 11.12.2018г. била извършена операция-
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Поради наличието на
многофрагментна фрактура се наложило поставяне на метална остеосинтеза. Твърди
се, че в резултат на описания инцидент ищцата е претъпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинените травматични увреждания, болки
и страдания, изпитани в периода на следоперативното лечение и възстановяване,
страх от извършената операция и резултата от нея, страх, безпокойство, безсъние
от възможността да не може да ходи самостоятелно и да остане инвалидизирана и
на легло до края на живота си. Освен неимуществени вреди, ищцата сочи, че е
претърпяла и имуществени такива, представляващи разходи по лечението в общ
размер на 3256,68 лв., включващи: 2390 лв. за закупуване на латерален феморален
пирон, със стандартно заключване- комплект; 40,60 лв.- за заплатена потребителска такса; 54 лв. -транспорт на болен по две фактури с
касов бон; както и разходи за закупуване на медикаменти и консумативи по 41 бр.
фактури с касов бон. Твърди, че претърпените вреди са в резултат на
бездействието на лицата, на които ответникът е възложил обезопасяване на
мястото, където са се извършвали строително- ремонтните дейности. Липсвали са
обезопасяващи съоръжения или прегради, нямало е означения, които да предупредят
преминаващите за наличието на шахта, която не е била покрита с капак.
С оглед изложеното, се претендира осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, както и сумата от 3 256,68лв.-
обезщетение за имуществени вреди, които вреди са й причинени вследствие на
инцидента, станал на 11.12.2018г. Ищцата претендира и присъждане на законната
лихва върху исковите суми, като по отношение на обезщетението за неимуществени
вреди се иска присъждане на лихвата от датата на деликта /11.12.2018г./ до
окончателното изплащане на главницата, а за имуществените вреди- от датата на
депозиране на исковата молба в съда /06.06.2019г./ до изплащането на сумата.
Заявено е искане за присъждане на разноски.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени
бележки на адвокат С.- пълномощник на ищцата.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът- Община
Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват изцяло както по основание, така и по размер. Оспорват се изложените от
ищцата фактически обстоя-телства, включително настъпването на описания инцидент
и вредите, наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие
и резултата, а също и изложеното относно това в какво се изразяват увреждащите
действия и неполагането на мерки по обезопасяване в достатъчна степен, съгласно
изискванията за безопасност на строителни обекти и изискванията за
предотвратяване на вреди на хора и имущество. При условията на евентуалност, в
случай че се докаже, че описаният в исковата молба инцидент е настъпил на
посочената дата и място, ответникът счита, че това не е вследствие на
неизпълнение на задължения на Община Пловдив, респ. на нейни служители. Твърди,
че с договор от 27.06.2018г., сключен в резултат на проведена процедура за
възлагане на обществена поръчка в изпълнение на проект „Подобряване на
градската среда в Община Пловдив, осъществяван с финансова подкрепа по
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., съфинансиране от
Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, ответната община
е възложила на „Агромах“ ЕООД /с променено наименование „Грома Холд“ ЕООД/
изпълнение на СМР за подобряване на градската среда в Община Пловдив, като част
от тези работи се отнасят за реконструкция и рехабилитация на улици и
прилежащите им тротоари. В предмета на договора, като част от тези улици е
включена и ул. “*** ****“, ведно с прилежащите тротоари, вкл. на тротоара пред
№38 на улицата, където се твърди да е настъпил описаният инцидент. Ответникът
сочи, че за упражняване на строителен надзор за процесния строеж по
горепосочения договор е сключил договор с „Пловдивинвест“ и е предоставил
цялата необходима информация и документация, както и е оказал необходимото
съдействие за изпълнение на задълженията на строителя и строителния надзор
съгласно условията на договорите им. Изложено е още в отговора, че към датата
на настъпване на инцидента -11.12.2018г. строежът не е предаден на възложителя
- Община Пловдив, съответно не е съставен протокол обр. 15 за установяване
годността за приемане на строежа. Строителството е изпълнявано и през 2019г.,
като до предаването на строежа на възложителя строителят е бил длъжен през
целия период на изпълнение на договора да изпълнява задълженията си,
произтичащи от ЗУТ и договора, част от които са и обезопасяването на строежа и
безопасността на движението по време на строително - монтажните работи, т.е.
през цялото време, вкл. когато на строежа не се работи. Поддържа се от
ответника, че лицето, упражняващо строителен надзор, съгласно нормативната
уредба и договора, също носи отговорност за недопускане увреждане на трети лица
и имущество, то е длъжно да упражнява
контрол за опазване на здравето и живота на хората в т.ч. да извършва проверки
относно обезопасяването на строежа по всяко време. В отговора е направено от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
като се твърди, че ищцата е създала реална възможност за настъпване на вредата,
доколкото не се е съобразила с метеорологичните условия, пътната настилка, не
се е обула с подходящи за сезона зимни обувки, не се е придвижвала бавно,
внимателно и предпазливо. Същият оспорва предявения иск за неимуществени вреди
и по размер, като сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно, не е
съобразено с характера и степента на твърдените увреждания, възстановителния
период, вкл. с факта на съпричиняване на вредоносния резултат, не кореспондира
с критериите за справедливост и с установените за съответния период икономически
условия и стандарт на живот в страната. Заявява още, че обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди за причинени болки и страдания не се дължи и
предвид удовлетворяването му евентуално от строителя. По отношение на
претендираните имуществени вреди ответникът заявява, че липсват доказателства
направените разходи да са предназначени за облекчаване на болки на ищцата,
настъпили в резултат на уврежданията, не са приложени и документи,
удостоверяващи предписването им- рецепта и необходимост от приема им, нито
става ясно за какво е бил осъществен транспорт. По изложените съображения се
иска претенциите да бъдат отхвърлени. Допълнителни аргументи в подкрепа на
заявеното в отговора становище за неоснователност на исковете са изложени в
писмена защита на процесуалния представител на ответника- юриск. П.. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От конституираното трето лице- помагач на страната на ответника -„Пловдив-инвест”АД
е депозирано становище /отговор/, с което исковете се оспорват по основание и размер. Изложено е, че дружеството е осъществявало строителен надзор само на съоръженията, възложени за
изграждане от ответника, и оспорва твърдението,
че процесната шахта е собственост на Община Пловдив. Третото лице оспорва
предявените искове по размер, като счита
претендираните обезщетения за необосновано високи, неотговарящи на реално
претърпените вреди от ищцата. Прави възражение за съпричиняване, като сочи, че
ищцата, която живее на съседна улица, е била наясно и е знаела, че на ул. „***
****“ се извършват ремонтни дейности и при полагане на нормална грижа за защита
на здравето си е следвало да преминава с повишено внимание и само в указаните
за това зони. Третото лице поддържа, че е
изпълнило точно и коректно задълженията си по договора за строителен надзор.
Строителният обект е бил ограден със сигнални ленти, като всички строителни
обекти са били съответно обозначени и с поставени обезопасителни елементи. В изпълнение на договора
всеки ден, вкл. и на дата 11.12.2018г., представители на
„Пловдивинвест”АД са посещавали строителния обект и
стриктно се е следяло за спазването на правилата за безопасност. В случай че
строителят не е осъществил необходимите обезопасителни дейности, строителният
надзор не е разрешавал започването на работата. На 11.12.2018г. строителният
обект е бил сигнали-зиран с поставените за тази цел ограждания
със съответните сигнални ленти, всички собствени на Община Пловдив шахти са
били покрити. След приключване на работния ден строителният обект се предава на
строителя, чието е задължението за охраняването
му, съгласно чл. 10, ал.1
т. 1.38 от сключения между Община Пловдив и „Агромах“ ЕООД договор за
строителство. С оглед на горното, третото лице счита, че не може да носи отговорност за
евентуалното последващо, след края на работния ден, премахване на поставеното
обезопасително съоръжение от процесната шахта.
В определения срок е депозиран отговор и от третото
лице-помагач на страната на ответника- „Грома Холд“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление- с. Бело поле,
производствена база „Грома Холд“, с който също се оспорват предявените искове.
Поддържа се, че не е налице основание за ангажиране имуществената отговорност
на Община Пловдив за обезщетяване на описаните вреди. Оспорват се всички
твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба- факта на настъпване на
описания инцидент, възникването на имуществени и неимуществени вреди за ищцата,
както и причинната връзка между тях и инцидента. Оспорва се и размера на
предявените претенции. Третото лице счита, че липсват доказателства
претендираните вреди да са настъпили в резултат на пропадане в шахта или ако са
в резултат на такова падане, то да е именно в твърдяната. Прави възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Твърди,
че претърпените от пострадалата имуществени и неимуществени вреди са в резултат
на собственото й неправомерно поведение, същата живее в непосредствена близост
до извършващите се СМР и е знаела, че процесната улица е в ремонт, била е
затворена за преминаване още от август 2018г., но въпреки всички забранителни
знаци на своя отговорност е преминала през нея. Заявява, че съгласно
нормативните изисквания, цялата улица в т.ч. и шахтите са били обозначени по
нормативно установен начин и проекта за временна организация на движението,
неразделна част от строителния процес, като преминаването през улицата е било
забранено. На мястото на предполагаемия инцидент- в началото и в края на
улицата е имало обозначителни табели, че улицата е затворена и е в ремонт, както
и знак А23, В26, ГЗ с цел пренасочване по алтернативни маршрути. Освен това
третото лице навежда твърдения, че здравословното състояние на ищцата не й е
позволявало такова придвижване и въпреки това го е предприела на свои риск и
отговорност. Оспорва основанието и размера на претендираните имуществени вреди,
като твърди, че направените разходи във връзка с лечение не са сторени реално
от ищцата, а от трето лице, работило като доставчик на услуги на обекта, и
което е заплатило сума в размер на 2 400 лв. По отношение на предявения
иск за неимуществени вреди заявява, че претендираният размер на обезщетението е
прекомерно завишен. Наред с горното, третото лице-помагач твърди, че е
изпълнило точно и без забележки всички дейности- предмет на договора за обществена
поръчка от 27.06.2018г. В целия процес на изпълнение не е констатирано от
възложителя и от надзорната фирма неизпълнение относно осигурените от
изпълнителя обезопасителни и сигнализиращи съоръжения и елементи. Изпълнени са
били всички задължения за сигнализиране и обезопасяване на обекта вкл. ул. „***
****”. Възложителят- Община Пловдив е одобрил и съгласувал проекта по Временна
организация на безопасността на движението, издадена е била и Заповед от
24.08.2018г., с която се въвежда временна организация за безопасност на
движението и същото е спряно на ул. „*** ****”. Освен това, изпълнителят е
осигурил и охрана след работното време на обекта, всички шахти и изкопи са били
обезопасени със светлоотразителни ленти, капаци или дървени палети. Подробни
съображения по спора са изложени и в писмена защита на процесуалния
представител на третото лице-помагач- юриск. З..
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложената към исковата молба
епикриза, издадена от УМБАЛ „**.*.”***, че на 11.12.2018г. в 19,30ч. Й.Б. е
приета за лечение в болничното заведение; поставена й е диагноза- счупване на
долния край на бедрената кост, закрито. Фрактура фем.ин.п. дисталис ком, ф-ра
коли хирургици хумери декстра; на 12.12.2018г. е извършена оперативна
интервенция- наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур; ищцата е
изписана на 18.12.2019г. с подобрение, като са й дадени препоръки да не стъпва
на оперирания крак 3 месеца и да носи ортеза за раменна става. От анамнезата,
отразена в епикризата, е видно, че на 11.12.2018г. ищцата е паднала в шахта,
ударила ляво бедро и дясна предмишница.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р Б., чиито заключения, съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвени. Установява се от заключенията, изготвени от експерта
след преглед на ищцата и запознаване с приетата медицинска документация, че
вследствие на инцидента, станал на 11.12.2018г., на Й.Б. е причинено закрито
счупване на долния крайник на лявата бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник; счупване на дясната раменна
кост в областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движенията
на десния горен крайник /няма данни за фрактура на 6-то ребро/. Ищцата е
изпитвала непосредствено след инцидента от значителни до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Според
основното заключение на СМЕ, оздравителният процес за счупването на дясната
раменна кост е траел около 3-4 месеца, а оздравителният процес при счупването
на лявата бедрена кост към момента експертизата все още не е приключил.
Направен е извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
установените травматични увреждания, свързаните с тях болки и страдания и
претърпения инцидент от 11.12.2018г. Посочено е, че има данни за проведена само
една физиотерапевтична процедура- на 12.06.2019г., като при изслушването на
вещото лице в съдебно заседание при приемане на заключението то е заявило, че
това му е споделено от ищцата. Описани са от експерта фактурите за закупени
медикаменти, които могат да се свържат с лечебния процес. Според допълнително
заключение на вещото лице д-р Б., в представената медицинска документация няма
данни за стари травми на Б., които да са оказали влияние на степента и
характера на получените от нея увреждания. Налице е „увреждане на брахиалния плексус“,
което може да е причина за описаните от ищцата периодични болки в дясната ръка,
но не се установява тя да е била инвалидизирана, да е имала проблеми със
зрението, липсват медицински показатели, които да повлияят на възможността й да
възприеме процесната шахта. Възрастта й
би могла да е предпоставка за по-дълъг възстановителен процес, но
здравословното й състояние преди инцидента не е било влошено.
След оспорване на допълнителното заключение на СМЕ в
отделни негови части е допусната повторна експертиза, с вещо лице д-р З.Н.,
като не се откриват различия в
становищата на експертите. И от заключението, депозирано на 31.05.2021г., се
установява, че здравословното състояние на пострадалата преди инцидента е било
добро, няма данни да е имала проблем със зрението. Отбелязаният в
документацията „световъртеж“ не е последван от прегледи и изследвания, които да
го определят като признак на заболяване или състояние. Посочените в
заключението медикаменти са предписвани на ищцата инцидентно и не са за хронично,
продължаващо състояние. По отношение на лекарството „********“ е отразено, че
дадено и приемано в лечебни дози то не може да предизвика дезориентация. Според
вещото лице, получените от ищцата увреждания са причинени от удар с или върху
твърд тъп предмет със значителна сила и отговарят напълно да са в резултат от
процесния инцидент. Същите са достатъчно тежки и сериозни, за да изпитва
пострадалата продължително време болки и страдания. По- бавното възстановяване
и по- продължителните оплаквания могат да се свържат само с напредналата й
възраст, но не и с предходни травми или заболявания.
По делото не е формиран спор и се установява от
представените писмени доказателства, че след проведена процедура по възлагане
на обществена поръчка в изпълнение на проект „Подобряване на градската среда в
Община Пловдив”, осъществяван с финансова подкрепа по Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014- 2020, е сключен договор №*** между
ответника, като възложител, и „Агромах“ ЕООД /с променено наименование „Грома
Холд“ ЕООД/, като изпълнител, относно
изпълнение на строително-монтажни работи за подобряване на градската среда в
Община Пловдив, като част от тези работи се отнасят за реконструкция и
рехабилитация на улици в т.ч. и улица „*** ****”, ведно с прилежащите й
тротоари и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление. СМР е следвало да
се изпълнят съгласно заданията на възложителя и офертата на изпълнителя. В
чл.10.1.9 от договора е предвидено задължение за изпълнителя да осигурява сам и
за своя сметка безопасността на движението по време на СМР, да спазва ЗБУТ и
ППО и да осигурява за своя сметка обезопасяването на строежа, а според
чл.10.1.38, охраняването на строежа до предаването му на възложителя също е за
сметка на строителя.
Установява се, че за изпълнение на част от дейностите
по горепосочения договор третото лице- помагач е сключило на 01.07.2018г.
договор с „ Пътища Пловдив”АД, това дружество от своя страна е превъзложило с
договор от 04.07.2018г. отделни дейности на „Евро строй кънстракшън” ЕООД, а
последното е сключило със „Сити ком Рила” ООД договор от 29.08.2018г. за
осъществяване на електромонтажни работи, полагане и подмяна на тръби, кабели за
улично осветление.
Представен е по делото договор от 03.04.2017г.,
сключен между „Пътища”АД, като възложител, и „Саламандър АСО ФЛ”ООД, като
изпълнител, с предмет - осъществяването от изпълнителя на физическа охрана в
обект ”Изпълнение на СМР и ремонтни дейности на пътни участъци”, чрез служители
по охраната, чиито задължения включват недопускане и предотвратяване на неправомерно
проникване на лица в охранявания обект, опазване имуществото на възложителя,
защита от неправомерни посегателства и осъществяване на пропускателен режим в
обекта. С анекс към този договор от 03.07.2018г. в предмета му са прибавени МПС
и строителни машини, намиращи се в изброените обекти, след приключване
работното време на възложителя и/или неговите подизпълнители за срока на
извършване на СМР за подобряване на градската среда в Община Пловдив.
В изпълнение на поетите с горепосочения договор задължения
са съставени констативни протоколи за извършване на охранителни услуги в
периода м. август 2018г. –м. декември 2018г., както и фактури за заплащане на
услугите, които са представени по делото.
За упражняване на строителен надзор за осъществявания
проект „Подобряване на градската среда в Община Пловдив“ по ОПРР 2014-2020“ по
договор №***. ответникът е сключил договор №***с „Пловдивинвест“ АД със срок за
изпълнение до датата на предаването на обектите на възложителя с удостоверение
за въвеждане в експлоатация.
Установява се, че извършването на СМР е започнало на
08.08.2018г., видно от протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата
инфраструктура, като не е спорно, че към датата на инцидента строежът не е
предаден на възложителя с акт обр.15 съобразно чл.176, ал.1 от ЗУТ.
Със Заповед №180А2000/24.08.2018г. на Кмета на Община
Пловдив е наредено да се въведе временна организация по безопасност на
движението със спиране на движението по съгласно одобрен и съгласуван проект за
ВОБД.
От изслушаното в хода на производството заключение на
СТЕ, с вещо лице М.М., което следва да се възприеме като професионално
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че участъкът на ул. „***
****“, където е станал инцидентът с ищцата, е определен като І- ви етап на
извършване на СМР на обект -Реконструкция и рехабилитация на улици и
прилежащите им тротоари и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление.
Първа градска част-юг. СМР са заемали цялата ширина на уличното платно и
пътното движение е отбивано през съседните улици. Сигнализирането на тези
дейности е извършено съгласно Наредба №3 от 16.08.2010г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на СМР, като
сигнализацията на обекта е в съответствие с нормативните изисквания. По
въпросната улица е въведена Временна организация на безопасност на движението
със спиране на движението, съгласно одобрен и съгласуван проект. Към датата на
инцидента улицата е била затворена за движение- забранено е влизането на ППС,
за което са били поставени знак В2 и бариери С 3.1. Коментирано е в
заключението, че обезопасяването на отворени шахти или изкопи се извършва
съгласно Наредба №3/2010г. по три начина, като изборът им зависи от големината,
вида и местонахождението на обекта, подлежащ на обезопа-сяване. В конкретния
случай, според вещото лице, е било достатъчно да се извърши обезопасяване с
лента съгласно чл.16 от Наредбата. Посочено е още, че на улицата се е
извършвала пълна реконструкция на пътната настилка, вкл. тротоарите, ново
улично осветление и канална мрежа. Временната организация на движението е
решена чрез затваряне на участъци /етапи на строителство/ и отбиване на
движението на ППС по друг маршрут. Доколкото обектът е линеен, то не е имало
начин да се отдели и определи трасе за пешеходците. На последните не е било
забранено да преминават през обекта, сигнализирането за тях е ставало чрез
знаците, предупреждаващи за строителната дейност, и информационните табели.
Приета е по делото метеорологична справка от НИМХ,
съдържаща данни, че на процесната дата- 11.12.2018г. в периода 17,00ч.-18,00ч.
в района на гр. Пловдив няма валежи, мъгла, заледявания, има добра видимост,
регистрирана е положителна температура /6 градуса/.
Представен е протокол от 12.12.2018г., подписан от
В.Б., с който същият е декларирал, че е приел от „Европейски пътища” АД сумата
от 2 400лв. за неотложни медицински нужди на майка му, като това
обстоятелство се признава от ищцата в нотариална покана, отправена до „Европейски
пътища“ АД.
За доказване на претърпените имуществени вреди
вследствие на увреждането ищцата е представила фактури и фискални бонове към
тях за закупуване на различни лекарствени продукти, памперси, марли, компреси и
др. в периода на оздравителния процес, като според основното заключение на СМЕ,
част от закупените медикаменти и продукти и направени разходи са във връзка с
лечението на травмите.
В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба,
по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите-
Й.Н.П.и К.И.М..
Свидетелката П.- близка приятелка на ищцата сочи, че в
деня на инцидента- 11.12.2018г., към
17,30ч.- 18,00ч., Й. идвала на гости в дома й, но тъй като била заспала и не й
отворила, си тръгнала. На връщане, вървейки по улицата, Й. погледнала нагоре,
за да види дали свети в жилището й, и паднала в шахта. Шахтата се намирала
срещу блока, в който живее свидетелката, била необезопасена, едва след
случилото се с ищцата я оградили с пано и лента. След инцидента Й. престояла около седмица в
болница, след това лечението й продължило в домашна обстановка, идвал лекар,
който й поставял инжекции. Цяла година ищцата била на легло, не можела да се
придвижва самостоятелно, страдала много, имала силни болки в крака, ръката й
била счупена, съпругът й и синът й се грижили за нея. И понастоящем същата не
се е възстановила напълно, куца, придвижва се с помощта на патерица, има болки
в крака, а преди инцидента била в добро здраве, готвела, чистела, пазарувала,
полага грижи за семейството си, не е ползвала помощни средства при придвижване.
Свидетелката излага още, че ремонтът на улица „*** ****” продължил дълго време,
ремонтирали платното за движение и тротоарите, за автомобилите имало поставени
знаци, придвижва-нето на пешеходците било затруднено, имало и друг инцидент с
човек, паднал в шахта.
Свидетелят М., който работи в магазин на ул.“***
****“№***, заявява, че през 2018г. извършвали ремонт на улицата, шахтите по
нея, по принцип, се обезопасявали с дървени палети, но те често били обект на
кражби. На 11.12.2018г. около 18,30ч. клиенти му казали, че жена е паднала в
шахта и отишъл да й помогне. Опитал се да извади пострадалата, но не успял, тъй
като имала силни болки в ръката. Подал сигнал за инцидента на спешния телефон
112, дошли екипи на Бърза помощ и Пожарната, извадили ищцата. Шахтата не била
обезопасена, пожарникарите поставили ограждения около нея- лента, а два-три дни
по-късно била покрита с капаци.
По искане на третото лице-помагач „Грома Холд”ЕООД по
делото са изслушани показанията на свидетелите Н.С.С., В.К.И., И.В.М.и З.Т.З..
Свидетелят Н.С.твърди, че от м. септември и досега
работи в „Европейски пътища”АД, като към месец декември 2018г. е изпълнявал
длъжността „Вътрешна сигурност”, организирал е охраната и безопасността на
строителния обект, част от който е и реконструкцията на улица ”*** ****”.
Установява се от депозираните показания, че обезопасяването на обекта и
организацията на движението са били съобразени с предварително одобрен проект
за ВОБД, на улиците, на които се извършвали ремонтни работи, се поставяли
съответните знаци и табели, указващи че улицата е в ремонт и влизането на ППС е
забранено. Нямало организация за движението на пешеходци. Канализационните
шахти били обезопасявани с метални капаци, а другите шахти- с дървени палети и ограждани със сигнални
ленти, поставени на колчета. В края на работния ден- 17 ч. обектът бил предаван
за охрана на фирма „Саламандър”, която имала задължение на охранява техниката и
материалите на обекта. Имало чести кражби на палети и били доставяни нови на
мястото на липсващите. Свидетелят твърди, че научил за инцидента с ищцата на
12.12.2018г., шахтата, в която била паднала, се намирала на 100 м от
охранителния пункт, палетът върху нея липсвал, останала била само арматурата и
сигналната лента.
Аналогични показания са депозирани и от свидетелката
З., която е работила на длъжност- *** към „Европейски пътища”АД. Дружеството
изпълнявало строително-ремонтни дейности, възложени от „Грома Холд” ЕООД, на
обект Градска среда вкл. и на улица „**.*****”. Обектът бил сигнализиран
съгласно утвърден от КАТ проект за временна организация на движението.
Ежедневно /в началото и в края на работния ден/ били извършвани проверки за
спазване правилата за безопасност на работа, дали са обозначени опасните
участъци. Шахтите първоначално се ограждали с телена метална ограда, но тези
ограждения изчезвали бързо и затова ги заменили с дървени палети. Улицата
„**.*****” била затворена за движение, по нея имало много знаци и табели,
предупреждаващи гражданите, че улицата е в ремонт и че трябва да се движат с
повишено внимание. Строителството се извършвало, така че да се осигури
безопасна проходимост на живущите там. Свидетелката сочи, че е запозната с
инцидента, при който пострадала ищцата. Твърди, че още на следващия ден
техническият ръководител е обезопасил шахтата.
Свидетелят В.И., който изпълнява длъжността „*** ***”
във фирма „Саламандър”ООД, сочи, че през месец декември 2018г. фирмата
извършвала охрана на обект - Реконструкция и рехабилитация на улици и
прилежащите им тротоари в т.ч. и ул.”**.*****”. Охранявани били техниката на
обекта и строителните материали. Улиците, на които се извършвал ремонт, били
затваряни с бализи, имало поставени знаци, шахтите се обезопасявали с дървени
палети и ограждащи ленти. Дървените палети лесно се премахвали и често били
обект на кражби.
Свидетелят И.В.работи като юрисконсулт в „Европейски
пътища”АД. Твърди, че е запознат с инцидента, при който е пострадала Й.Б.. Изпълнителният директор на дружеството му
съобщил, че на обект, на който извършвали работи, е паднала жена. Тъй като
близките й не разполагали със сума от 2 400лв., необходима за спешна операция,
му възложил да им я предостави.
Свидетелят предал парите на сина на Б., който подписал разписка за получаването
на сумата.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля на
третото лице-помагач- „Пловдивинвест”АД- Е.К.Т., която работи в дружеството
като ****. Свидетелката сочи, че задълженията й включвали извършване на
проверка по време на строителството на изпълняваните СМР на строежа вкл. и на
прилаганите мерки за безопасност. Твърди, че още със започване на
строителството била изготвена временна сигнализация на обекта, поставени били и
съобщения, че предстоят строителни работи. На улица „*** ****” се извършвала
пълна реконструкция на пътната настилка в т.ч. тротоарите, изпълнявало се ново
улично осветление и съотв. канална мрежа за полагане кабели за уличното
осветление. По време на строителните дейности автомобилното движение по улиците
се спирало, шахтите се обезопасявали с платна- палети, които били дървени или
метални, ограждали ги и с ленти в бяло и червено, поставени на колчета. На
12.12.2018г. свидетелката разбрала за станалия инцидент и посетила обекта,
шахтата, в която паднала жената, била ел. шахта- за полагане на кабелна мрежа за
уличното осветление, намирала се в средния участък на улицата, не на платното
за движение.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за
лични действия, а гаранционно-обезпечителна и за да бъде ангажирана същата,
трябва да се установят следните предпос-тавки: наличие на вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД
е възложил работа и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като доказването на останалите елементи от
фактическия състав е в тежест на ищцата, претендираща обезщетение, съгласно
правилото за разпределение на доказа-телствената тежест по чл. 154,
ал.1 от ГПК.
Събраните по делото доказателства категорично установяват
основното твърдение в исковата молба, че на посочената дата Й.Б. е паднала в шахта, намираща
се на тротоара на улица „*** ****”, при което е получила закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена
кост и счупване на дясната раменна кост в
областта на хирургичната шийка. Описаният от ищцата механизъм на произшествието се
установява от показанията на свидетеля М., както и от приетите заключения на СМЕ,
според които, причинените увреждания отговарят да са получени по начина,
посочен в исковата молба. Въз основа на тези заключения и изслушаните показания на свидетелката П., които
съдът кредитира като логични, последователни и
основаващи се на непосредствените й впечатления
от преживяванията на ищцата, следва да се приемат за доказани и търпените от последната
неимуществени вреди-
свързаните с уврежданията, лечението
и възстановителния период болки и страдания с висок интензитет, значителни неудобства при
обслужването, затруднения при придвижването, негативни изживявания, а също и наличието на причинна връзка между настъпилите вредни последици и процесния инцидент.
Не е спорно, че улицата, на която е станал инцидентът
с Б., е общинска собственост. Установи се, че към датата на събитието на
ул.”*** ****” е извършван цялостен ремонт- реконструкция на пътната настилка на
уличното платно и прилежащите тротоари, на съоръжения и шахти, въвеждано е
енергоспестяващо осветление, като част от изпълнявания проект „Подобряване на
градската среда в Община Пловдив”. За целта на предвиденото ново осветление е
било необходимо полагането на кабели в шахтени съоръжения, като от показанията
на свидетеля Е.Т., които съдът няма основание да не кредитира, стана ясно, че
шахтата, в която е паднала ищцата, попада в обхвата на въпросната улица и е
такава за полагане на кабели за уличното осветление. Следователно,
обсъжданата шахта не е на телекомуникационно,
водоснабди-телно или друго предприятие, както се сочи в отговора на
третото лице- помагач „Пловдивинвест”АД, а е собственост на общината, съгл.
пар.7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА,
която има задължения да следи за техническото състояние, поддържане и
обезопасяване на строежите.
Установи се, че извършването на строителните работи по
проект „Подобряване на градската среда в Община Пловдив” е осъществявано от
третото лице- помагач „Грома Холд” ЕООД, като изпълнител на обществена поръчка
по договор №***. с възложител- ответната община. Видно от уговореното в
договора, изпълнителят е поел задължения по организацията на работата,
осигуряването на материалите за поръчката, изпълнението на СМР, а също
охраняването на строежа до предаването му на възложителя и осигуряването на
безопасността на движението по време на СМР. Възложителят е сключил и договор
за упражняване на строителен надзор по време на строителството с
„Пловдивинвест” АД, според който, дружество се е задължило срещу възнаграждение
да упражнява дейността- предмет на договора в съответствие разпоредбите на ЗУТ,
нормативните актове, регламентиращи дейността по упражняване на строителен
надзор, както и да осигурява предприемането на всички необходими мерки с цел
недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството.
Продължителността на ремонтните работи по проекта е
изисквала сигнализирането на извършваните дейности по начина, указан в Наредба
№3 от 16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на СМР. Според ч.4 от Наредбата, възложителят на СМР отговаря за
изработването и съгласуването на проект за ВОБД в
случаите на дълготрайни СМР, който се изпълнява въз основа на договор между
възложителя и лицата, които извършват СМР. Последните отговарят за поставянето
и поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за ВОБД и за
премахването й след отпадане на необходимостта от нея.
Доказа се, че по време на изпълнението на СМР е
въведена Временна организация на безопасност на движението, а сигнализацията на
обекта е извършена, според приетото без възражения от страните заключение на
допуснатата СТЕ, съобразно изискванията на посочената наредба. Въпросната
улицата е била затворена за движение- забранено е било влизането на ППС, имало
е сигнализация за извършвания ремонт чрез съответните знаци, табели и светлинни
сигнали, които са указвали, че не може да се преминава през ремонтирания
участък. Не е въведена забрана за пешеходци да преминават през обекта,
сигнализирането за тях е ставало чрез знаците, предупреждаващи за строителната
дейност и информационните табели. Шахтените съоръжения, според заключението на
СТЕ, е трябвало да се обезопасяват с лента съгласно чл.16 от Наредбата- ярко
оцветена или с успоредни бели и червени ивици, с широчина от 50 до 100 mm,
която се окачва на стойки или на стабилно закрепени колчета.
Установи се в настоящия случай обаче, че при
настъпване на инцидента процесната шахта не е била обезопасена, чрез
поставянето на дървени палети и ограждения, и сигнализирана с лента, както се
твърди от третите лица-помагачи, съотв. изпълнителя на СМР и лицето,
упражняващо строителен надзор, което е станало причина ищцата, движейки се по
тротоара, да пропадне в отвора й, като по отношение на този факт съдът цени в
съвкупност показанията на ищцовите свидетели, които имат преки впечатления.
Свидетелят М., индивидуализирайки мястото, където е паднала ищцата, заяви, че
обезопасителна лента около шахтата не е имало, такава е поставена от
пожарникарите, които са дошли на повикването на тел.112, а по-късно върху
шахтата са положени и палети. Свидетелката П., която живее в блока в близост до
въпросната шахта, също потвърди, че последната е била необезопасена. Тези
показания на двамата свидетели не се опровергават от изнесеното от свидетелите
на третото лице- помагач „Грома Холд” ЕООД - С. и З., напротив, и те посочват,
че обезопасяването на шахтата е станало след инцидента. В останалата част
показанията на свидетелите на третите лица относно охраняването на обекта и
обезопасяването на строителните дейности са само принципни, а не конкретни за съответната
дата и място и не установяват релевантни за спора факти.
При така установеното, следва да се приеме, че при
извършване на строителните дейности, възложени от ответника, не са изпълнени
задълженията за обезопасяване на СМР и конкретно- процесното шахтено
съоръжение, в резултат на което Й.Б. е паднала в него.
Не са ангажирани
доказателства от ответната страна, които да опровергаят тезата на ищцата, че настъпилият инцидент и получаването на телесното увреждане са в пряка и
непосредствена причинна връзка с неспазването на нормативно установените
правила за обезопасяване на
шахтата, липсват и такива, установяващи обстоятелства, въз основа на
които презумпцията за вина, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, следва да се счита
оборена.
Що се отнася до соченото от третото лице-помагач
„Грома Холд” ЕООД обстоятелство, което се установява от свидетелските
показания, че поради неправомерно поведение на трети лица често са изчезвали
обезопасителни елементи от строителния обект, то съдът намира, че същото е без
значение за търсената отговорност от възло-жителя, а освен това при наличието
на такива данни е имало още по-голяма необходимост да се изпълняват прецизно
задълженията по обезопасяване на обекта по изискуемия начин, за да не са
застрашени живота и здравето на хората.
Изложеното обуславя извод за доказаност на елемента от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД- противоправно поведение на лице, на което
Община Пловдив е възложила изпълнението на строителните дейности по процесната
улица, изразяващо се в неспазване на
правилата за обезопасяване на изпълняваните СМР, за което отговарят както
възложителят, така и изпълнителят/строителят съгласно чл.163, ал.2, т.1 и ал.3
от ЗУТ, и лицето, упражняващо строителен надзор- чл.168, ал.1 т.5 от ЗУТ.
Следователно, налице са предпоставките за ангажиране по реда на чл.49 ЗЗД отговорността на ответника за репариране на причинените на ищцата
вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД,
като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените
увреждания, понесените болки и страдания, интензивността и продължителността на
негативните преживявания на пострадалата.
По делото се установи, че при процесния инцидент ищцата е получила закрито счупване на долния крайник на
лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, както и счупване на дясната раменна кост в
областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движенията на
десния горен крайник /няма данни за фрактура на 6-то ребро вдясно/. Вследствие на получените телесни увреди
същата е търпяла
болки и страдания със значителен до умерен интензитет, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, имала е негативни емоционални
изживявания, в продължителен период от време е била в невъзможност да се
придвижва самостоятелно и да се самообслужва, наложило се е да се ангажира
помощ от близки в семейството, каквато необходимост преди инцидента не е съществувала. Лечението на пострадалата е проведено в болнично заведение и в домашна обстановка, извършена е
оперативна интервенция, оздравителният процес е продължителен- около три-четири
месеца за счупването на
дясната раменна кост, а по отношение на счупването на лявата бедрена кост не е приключил към датата на изготвяне основното заключение на СМЕ. Съобразявайки установените по-горе обстоятелства, възрастта на ищцата, която към датата на инцидента е
била на ** години,
времетраенето на оздравителния процес, неблагоприятните последици от травматичните увреждания, както и икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент /11.12.2018г./, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищцата е представила фактури и
фискални бонове за закупени латерален феморален пирон със стандартно заключване
комплект Ф9, 10, 11,
12, 13, 14, 15, 16 леви, 300- 480 мм дължина, заключващи винтове 4 бр.,
лекарствени продукти, памперси, чаршафи за еднократна употреба, кремове, и др.,
2 бр. фактури съотв. от 18.12.2018г. и
21.01.2019г. за заплатени суми за транспорт на болен, от които се установява,
че разходите са направени в периода на оздравителния процес. Според основното
заключение на СМЕ, част от закупените медикаменти и продукти са във връзка с
лечението на травмите, поради което следва да се приеме, че разноските по описаните
от вещото лице д-р Б. платежни документи- фактури ***/с
изключение на разхода за закупуване на *** 2 х 7,19лв. по фактури № *** и ***, за който в
допълнителното заключение е отразено, че се използва за лечение на простудни
заболявания/ се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото увреждане и са били наложителни за
преодоляване на неговите последици, като същите възлизат в размер на 2784,67лв., а останалите заплатени лекарства и консумативи в общ размер на
472,01 лв. или за
разликата над 2784,67 лв. до исковата сума от 3 256,68 лв. нямат отношение към
болестния и оздравителния процеси. Установи се също от представените-
протокол от 12.12.2018г., подписан от В.Б. и
нотариална покана от ищцата до „Европейски
пътища” АД /л.326-327/, както и от депозираните
показания на свидетеля М., че от Й.Б., чрез сина
й, е получена за покриване на медицински нужди сумата от 2 400 лв., предоставена от „Европейски пътища”
АД, изпълнявало част от дейностите по договора, сключен между ответника и
„Грома Холд”ЕООД, при което тази сума следва да се приспадне от приетите за
дължими имуществени вреди, като след намаляването им разглежданата претенция се
явява основателна за сумата от 384,67лв.
При определяне размера на дължимите на ищцата
обезщетения следва да се прецени и направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата.
Принос, по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД, е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В случая не се установиха обстоятелства, които да дават
основание да се счете, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и
поведението на ищцата. Не се ангажираха
от ответника и подпомагащите го страни доказателства в подкрепа на твърденията,
че Б. е била неподходящо обута, че е пренебрегнала метеороло-гичните условия,
че падането в шахтата се дължи на невнимателно нейно придвижване. Категорично
се опровергаха и твърденията им за наличие на причинна връзка между предходни
констатирани при ищцата заболявания и претърпяна травма през 2015г. с
причиненото й увреждане при процесния инцидент. Установи се от заключенията на
СМЕ, че здравословното състояние на пострадалата е било добро, не е имала
проблеми със зрението. Действително, стана ясно от показанията на свидетелката
П., която не е очевидец на инцидента и сподели казаното й от ищцата, че
последната е паднала в шахтата, докато е гледала нагоре, за да види дали свети
в дома й, но това не е достатъчно, за да се обоснове извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. При липсата на каквито и да било поставени на място
обезопасителни елементи, които да известяват пешеходците при преминаване през
този участък, че има шахта и следва да променят маршрута си за придвижване, не
би могло да се признае за съпричиняване, това че Б. е излязла навън в тъмната
част на денонощието и е решила да премине през улицата, на която се
извършвали ремонтни дейности, а и както се установи - не е имало забрана за
пешеходци да преминават по нея. Преценката относно приноса за настъпване на
вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото
конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е
способствало за настъпване на вредите, а не на предположения. Доколкото в
случая не се доказва, при условията на главно и пълно доказване, връзка на
причинност между причинените увреждания, в така установеното им съдържание и
обем, или за понасянето на по-леки вреди и поведението на пострадалата, то не
може да се приеме, че е налице съпричи-няване на вредните последици от ищцата.
Следователно, не се доказа възражението на ответника и
подпомагащите го страни за съпричиняване, което да дава основание за редуциране
на определения размер на дължимите обезщетения по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, предявеният от ищцата иск за
неимуществени вреди ще се уважи за сумата от 35 000 лв., а предявеният иск
за имуществени вреди- за сумата 384,67 лв., като за разликата над посочените
суми до пълните претендирани размери, съотв.
60 000 лв. и 3 256,68лв., исковете следва да се отхвърлят.
На основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в
полза на ищцата следва да бъде присъдена законната лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 11.12.2018г./датата на
увреждането/ до окончателното му изплащане.
Дължимото обезщетение за имуществени вреди ще се
присъди заедно със законната лихва върху него, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда-06.06.2019г. до изплащането му така, както е поискано
в исковата молба.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените за производството разноски, съобразно
уважената част на исковете. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, ищцата
претендира разноски в размер на 6270,27лв., от които 2530,27лв.- за внесена
държавна такса, 20 лв.- заплатен депозит за свидетел, 200 лв.- депозит за СМЕ,
100 лв.- депозит за СТЕ и 3420лв.- заплатен адвокатски хонорар съгласно ДПЗС.
Неоснователно е възражението на ответника по чл.78,
ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. В
случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4
от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение за една
инстанция се изчислява на сума в общ размер на размер на 2787,96лв. /2330 лв. -
за защита по иска за неимуществени вреди и 457,96лв.- за защита по иска за
имуществени вреди/, като съобразявайки фактическа и правна сложност на делото,
че по него са проведени осем съдебни заседания за събиране на допуснатите на
страните доказателства, които са в голям обем, съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищцата в размер на 3420лв. не се явява прекомерно
и следователно, не са налице основания за редуцирането му. Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата ще се присъдят разноски в размер
на 3507,48 лв., съобразно уважената част на исковете.
Ответникът има право на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от
данните по делото, ответникът не е направил разноски. Същият е
представляван от юрисконсулт, за което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК му се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид, че делото е с
материален интерес, че по него са проведени повече от три съдебни заседания,
съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр.
чл.25, ал.1 и 2 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Или
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив сума в размер на
198,28 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислена съобразно
отхвърлената част на исковете.
Третите лица – помагачи нямат право на разноски,
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 35 000/тридесет и пет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени травматични
увреждания- закрито счупване на долния крайник на лявата бедрена кост и
счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка при инцидент,
станал на 11.12.2018г. в гр. ***- падане на ищцата в
необезопасена шахта, намираща се на тротоара пред №*** на ул. „***
****“, настъпил вследствие противоправно поведение на лица, изразяващо се в
неспазване на правилата за обезопасяване на изпълнявани СМР, възложени от Община Пловдив, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 11.12.2018г. до окончателното му изплащане; сумата от
384,67 /триста осемдесет и четири лв. и шестдесет и седем ст./лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- направени от ищцата
разходи за лечение в резултат на същото увреждане, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 06.06.2019г./датата на завеждане на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до
пълния предявен размер 60 000лв. и иска за имуществени вреди за разликата
над 384,67лв. до пълния предявен размер
3 256,68лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 3507,48 /три хиляди петстотин и седем лв. и четиридесет и осем ст./ лв.-
направени разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Община Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1,
сумата 198,28 / сто деветдесет и осем лв. и двадесет и осем ст./лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трети лица- помагачи на страната на ответника-„Грома Холд“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление-
с. Бело поле, производствена база „Грома Холд“, област Благоевград, и
„Пловдив-инвест“АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване- ***.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: