Р Е Ш Е Н И Е № 428
Гр. С., 17.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен
съд, наказателна колегия, в публично заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.
при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от
съдията АНД №1004 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е
образувано по жалба на Й.Р.Й. против НП №19- 0804- 000965/08.05.2019г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.177,
ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева
за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не
се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител,
който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована не изпраща свой представител. Изразява
становище по жалбата като моли съда да я остави без последствие и да потвърди наказателното
постановление.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.04.2019г. през
деня служители от РУ на МВР- С., сред които бил св. Б.Б. спрели за проверка товарен
автомобил марка „МАН ТГА
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е неоснователна. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства е видно,
че жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Това се доказа по безспорен
начин от показанията на св. Б., както и от тези на св. Ж., които съдът
кредитира изцяло като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
счита за несъстоятелни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя,
че той не следва да носи административнонаказателна отговорност, тъй като било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото в акта за
установяване на административно нарушение не бил посочен модела на товарния
автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая е видно, че марката и модела на товарния
автомобил са посочени в наказателното постановление. Възражението, че не се е
движел от с. Стара река към гр. С., а в обратна посока, както е посочено и в
представените пътен лист и товарителница не променят факта, че се е движел по
път със забрана, въведена със знак В18- 10Т. Самият жалбоподател в жалбата си
твърди, че е продължил след знака нагоре по пътя, обърнал е и когато е бил
спрян от полицейските служители се е движел в посока към гр. С.. Разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. В случая жалбоподателят е нарушил тази норма като
е навлязъл в пътен участък с превозно средство с маса над 10 тона, при
максимално разрешени параметри- до 10 тона, което е видно от поставения пътен знак
В18 и поясненията от свидетелските показания на Б.Б. и Б.Ж.. От субективна
страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят Й. е следвало да
съобрази поведението си с въведеното ограничение, доколкото безусловно следва
да спазва пътните знаци като участник в движението. Ето защо съдът счита, че
нарушението е доказано по несъмнен начин. Конкретно съдът намира, че правото на
защита е напълно обезпечено, от гледна точка на обоснованост на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление и
направените възражения от процесуалния представител не са основателни.
Необходимо е да се посочи също, че е налице редовно съставен акт за
установяване на административно нарушение, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените обстоятелства, по силата на
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Съдът следва да приеме, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.
Наказанието е определено в минимален размер и съответства на характера на
нарушението и степента на вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и същото
следва да се потвърди.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 000965/08.05.2019г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на Й.Р.Й.
с ЕГН ********** е наложено на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.6, т.1 от
същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: