№ 6658
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110141200 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, .,
е предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. П. Т., ЕГН **********,
настоящ адрес с. ., общ. Кресна, дължи следните суми, представляващи 1/8 от задълженията
за имота: сумата 253,84лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.9.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 56,9 лв. за периода от 15.9.2017 г. до
31.8.2020 г., сумата от 2.97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.9.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,54 лв. за периода от 31.8.2017
г. до 31.8.2020 г. присъдени със заповед от 1.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43587/20 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди като съсобственик на топлоснабдения
имот /по наследство от баща си Петър Кривошийски/ – апартамент 113 в гр. София, ж.к.
Обеля 1, бл. 117, вх.Ж. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в имота
на ответника топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от него. Твърди, че съгласно
Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 30-
дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Термокомплект” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
1
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор. Не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище, че не е извършвало
дяловото разпределение в имота през процесния период.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия
произтича от установяване на: наличието на облигационно правоотношение между страните
с предмет продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна
енергия за процесния период и стойността й.
В конкретния случай не се спори, че страните се намират в облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия относно топлоснабдения имот – апартамент
113 в гр. София, ж.к. Обеля 1, бл. 117, вх.Ж, на който ответникът е съсобственик с дял 1/8.
Ищецът е доставял топлинна енергия в сградата етажна собственост на адреса /в тази насока
и приложените по делото писмени доказателства/, а ответникът е потребявал топлинна
енергия като съсобственик на имота в тази сграда, с които действия между тях е възникнало
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, от които потребителят е обвързан без да е необходимо изричното им приемане. По
силата на това облигационно правоотношение, ответникът е задължен към ищеца да
заплаща цената на доставената ТЕ в имота съобразно дела си в съсобствеността. Съгласно
Общите условия, ТЕ се заплаща ежемесечно.
С оглед липсата на оспорване от страна на ответника и съобразно събраните по делото
доказателства, може да бъде направен извод, че в имота е доставена топлинна енергия,
чието количество и стойност са отразени в издадените от ищеца справка и общи фактури,
видно от които начислената топлоенергия за процесния период от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г.
възлиза на 2030.75 лв. От тях, делът на ответника е 253.84 лв., които той не доказа да е
платил. Искът следва да се уважи в цялост.
Основателна е претенцията за заплащане на таксите за извършване на услугата дялово
разпределение, които съгласно ОУ се заплащат от потребителя на ищцовото дружество,
което от своя страна ги заплаща на ФДР. Безспорно е по делото, че услугата дялово
разпределение е извършена за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., на стойност 23.80 лв., от
които ответникът дължи 2.97 лв., за които искът следва да се уважи.
Върху дължимите главници следва да се присъди законната лихва от подаването на
заявлението в съда до плащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността им предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. С оглед
установената дължимост на главното задължение и настъпилият съобразно определения в
2
общите условия /одобрени с решение на КЕВР от 27.6.2016 г., според които лихва за забава
се начислява в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася общата фактура./
падеж на задълженията, ответникът е изпаднал в забава и без да е необходима покана.
Размерът на мораторната лихва /неоспорен от ответника/ възлиза на 56.9 лв. за периода от
15.9.2017 г. до 31.8.2020 г. върху цената на ТЕ, и на 0.54 лв. за периода от 31.8.2017 г. до
31.8.2020 г. върху таксата ДР, за които исковете следва да се уважат в цялост.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат направените разноски за държавна такса 25
лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство, дължими са
12.54 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК .,
седалище и адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът С. П. Т., ЕГН **********, настоящ адрес
с. ., общ. Кресна, дължи следните суми, представляващи 1/8 от задълженията за имота:
сумата 253.84лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.9.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 56.9 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 31.8.2020 г.,
сумата от 2.97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 10.9.2020 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 0.54 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 31.8.2020 г.
присъдени със заповед от 1.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 43587/20 г. на СРС.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН **********, настоящ адрес с. ., общ. Кресна, да заплати в полза на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, .,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски за исковото производство в размер на 125.00 лв. и
разноски в заповедното производство в размер на 12.54 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца
„Термокомплект“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3