Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 06.12.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 607/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от А.О.Е., ЕГН **********, чрез адвокати Н. и Г., против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта
на сумата от 1051,48 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за обект, находящ се в *******,
за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., за която е издадена
фактура № ********** от 22.04.2019 г. за
клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че въз основа на извършена от
служители на „Енерго - Про
Мрежи“ АД проверка на електромер №
1114171564260922, резултатите от която са обективирани
в Констативен протокол № 529/09.04.2019 г., ответното дружество е осъществило
корекция на дължимата от ищеца сума за потребена ел.
енергия, като е начислило допълнително количество ел. енергия за периода
15.12.2017 г. - 14.03.2018 г., чиято стойност е в общ размер на 1051.48 лева. За
тази сума е издадена фактура от Енерго-Про Продажби АД № **********/22.04.2019
г. и Справка № 52299_DCC8, издадена от ЕРП Север. Твърдя, че не дължи посочената по - горе
сума, тъй като не е осъществил реално потребление на определеното от ответното
дружество в корекцията допълнително количество ел. енергия. Възразява, че процесната сума е изчислена от ответника не въз основа на
показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него формула, при
отсъствие на обективно необходимите предпоставки. Оспорва изцяло констатациите,
отразени във фактура № **********/22.04.2019 г., справка № 52299_DCC8 издадена от ЕРП Север и
Констативен протокол № 529/09.04.2019 г. Счита, че протоколът е съставен в
нарушение на релевантните разпоредби на ОУ ДПЕЕП, тъй като не е подписан от него
в качеството му на ползвател или на член от домакинството му, не е бил известен
за проверката, поради което и не е присъствал при осъществяването ѝ. Оспорва също начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената
партида, като твърди, че са неправилни и незаконосъобразни. Всички начислени по
партидата периодични месечни сметки били изцяло и своевременно заплатени,
въпреки че доставчикът не бил представил конкретни данни за законово монтиране
и сертифициране по реда на Закона за измерванията и правилата за измервателните
средства за търговско измерване на съответния електромер. Изследването на БИМ било
извършено повече от година след демонтажа на електромера. Твърди, че за процесния период е консумирал електрическа енергия, която е
заплащал. Съобразно изпратените на ищеца писма от
извършена техническа проверка на точността на измерване на измервателната
система и свързващите ги електрически инсталации за процесния
обект било установено неточно измерване, обективирано
в Констативен протокол № 529/09.04.2019 г., като е извършено преизчисляване на потребеното количество енергия и му била начислена
допълнителна такава за периода 15.12.2017 г. - 14.03.2018 г. на стойност в общ
размер от 1051.48 лева. Според ищеца осъществените действия са в противоречие
със съществуващите правни норми и са извършени при отсъствие на предпоставките,
даващи основание на доставчика на ел.енергия, какъвто е настоящият ответник, да
извършва едностранна корекция на потребената
електроенергия и в частност за релевирания период. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза,
по силата на която да се дължи процесната сума, а и в
качеството му на страна по същия не бил изразявал съгласие с процедура за
едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за
месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Твърди, че като
потребител не дължи процесната сума на ответника, а
той, съгласно издадения му лиценз, има право единствено и само да продава ел.
енергия, но не и да принуждава потребителите да поемат задължения за заплащане
на суми чрез спиране на ел. захранването на обектите. Счита, че „Електроразпределение Север“ АД (с фирма Енерго - Про Мрежи до 29.01.2018 г.), считано от месец януари 2007 г.,
не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия.
Лицензирано да продава ел. енергия за определен район било „Енерго
- Про Продажби“ АД. При липса на необходимия лиценз „Енерго - Про Мрежи“ АД нямало
правомощия за продажба на посочената енергия, а още по-малко можело да коригира
сметка за минал период от време. Съгласно предоставената лицензия „Електроразпределение
Север“ АД имало право единствено да разпределя ел. енергия в рамките на
определена територия. Според бюлетина на КЕВР не само посоченото, а и други
търговски дружества имали лиценз за продажба на ел. енергия на същата
територия, поради което ищецът оспорва лицензите на „Енерго
- Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД,
като счита, че ответникът следва да докаже, че именно „Енерго
- Про Продажби“ АД има необходимите права за процесния обект. Твърди също, че Общите условия за
договорните отношения на двете търговски дружества – „Енерго
- Про Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД,
с контрагенти не са приети по надлежния ред, респ. той не е запознат със същите
и поради това са неприложими в отношенията му с дружествата. Размерът на
паричната сума по корекцията бил определен произволно, при това от лице, което
не притежавало необходимите за това правомощия. Към датата на осъществяване на
проверката в правната действителност не съществувал нормативен акт, който да
регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират
едностранно обема и стойността на доставената ел. енергия на съответния
потребител за минал период от време. Съгласно текста на чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 80 от ЗЕ длъжностните лица, компетентни да
осъществяват проверки относно техническото състояние и експлоатацията на
енергийните обекти и да съставят протоколи за резултатите от тях се определяли
със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на
председателя на КЕВР. Счита, че съставеният констативен протокол няма, характер
на официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, поради което
няма материална доказателствена сила в гражданския
процес. Твърди, че търговецът няма право да
претендира заплащане на ел. енергия, която не е доставена и потребена,
съгласно чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г за ПППЕЕПРЕМ и чл. 86
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, регламентиращи
въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата за търговско
измерване, което е в тежест на съответните дружества, които на основание чл.
186а от ЗЗД носят и риска от случайно погиване или повреждане на родово
определената вещ. Счита, че за да “начисли“ коригиращо количество ел. енергия,
е необходимо доставчикът да установи, да провери и да докаже, че същото е
доставено на потребителя. Твърди, че сред документите, които е получил във
връзка с извършената корекция, липсва такъв, сочещ състоянието на електромера
при монтирането му, както и датата и изправността му при последната осъществена
текуща проверка. С оглед на това не било възможно да бъде установен и начинът,
по който ответното дружество е определило периода на корекцията, както и
отчетен ли е и по какъв начин допустимият процент на грешка, който
производителите са установили в характеристиките на този вид СТИ. Твърди, че задължението за монтиране на СТИ, както и за неговата поддръжка,
с оглед техническа изправност и точно отчитане, е изцяло на ответното дружество,
поради което е незаконосъобразно резултатът от допусната неизправност, обективирана в корекция на сметка, да се вмени във вина на
потребителя, за когото не съществува както задължение, така и възможност да
проверява състоянието на СТИ. Твърди също, че извършената „корекционна
процедура“ се основава на нищожни правни норми. Наред с това тези норми
противоречали и на нормата на чл. 82 от ЗЗД, определяща пределите на договорната
отговорност, която винаги е отговорност за виновно поведение. Същите били
нищожни и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като поставяли потребителя в
неравноправно положение с насрещната страна по договора. Възразява в процесния обект да е било потребено
количество енергия, раняващо се по стойност на търсената от ответника сума.
Сумата била изчислена на база по - високи от тогава действащите цени. Счита, че
съответното СТИ, с което е измервана консумираната ел. енергия, не е от одобрен
тип, същото не е заявено в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗИ, спрямо него не е
проведена първоначална и последваща проверка, съгл.
чл. 26, ал. 1 от ЗИ, т. е. електромерът е напълно негоден да осъществи
предназначението си, а именно да отчита вярно ел. енергията, доставена на процесния обект. По тези съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез своите
процесуални представители, поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските. В дадения от съда срок представя писмена защита, в която излага
подробни съображения по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат В.М., в който се твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 200,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 37, вр.
с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Не оспорва факта, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение.
Твърди, че приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни
за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното
му писмено съгласие. Твърди, че енергийното предприятие има
правото да извърши корекция на сметките на абонатите, при наличието на
конкретни предпоставки предвидени в Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ.
Сочи, че процесното средство за търговско измерване е
собственост на „Електроразпределение Север” АД според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, но
съгласно чл. 44 от ЗИ лицата, които използват средства за измерване, са длъжни
да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба. Дружеството
следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на
такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. Оспорва твърдението на ищеца,
като излага, че лицата, извършили проверката са служители на
„Електроразпределение Север” АД, поради което не се изисква упълномощаване.
Твърди, че потребителят е обвързан от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД /с предишно наименование „Енерго
- Про Мрежи” АД/, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР,
доколкото „Електроразпределение Север” АД е публично дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
към която потребителят е присъединен. Позовава се на чл. 16 от тези ОУ. Сочи, че неправомерното въздействие върху средството за
търговско измерване не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия
потребител. Фактическият състав, от който възниква правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включва като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното
количество електрическа енергия. Извършената процедура не представлява и няма
характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а
конкретизира цената на доставена и реално потребена
електрическа енергия. Счита, че корекционните
договорни клаузи от ОУ на ДПЕЕЕМ не са неравноправни, защото с тяхна помощ се
коригира фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната
електрическа енергия от потребителя не е отчетена напълно или частично и
съответно не е заплатена от него. Излага, че в съответствие с чл. 26, ал. 1 и
чл. 29 от ОУ на ДПЕЕ вр. е чл. 30, ал. 1 от ОУ на
ДПЕЕЕМ и чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, на правото на потребителя да получи доставка на
електрическа енергия, за да я ползва като я закупува по утвърдени регулирани
цени и цялото потребено количество да се измерва от
сертифицирано средство за търговско измерване, кореспондира правото на
оператора на електроразпределителната мрежа да получи цената за доставената
електрическа енергия. Неизмерването на част от реално пренесената и потребена електрическа енергия посредством извършена
манипулация върху електромера, води до неравновесие в правата и задълженията на
страните, защото възниква нееквивалентност на престациите.
Според ответника при неравноправни клаузи в договори с потребители, за да се
приеме наличие на неблагоприятното им третиране, следва то да касае всички
потребители. Да се третират еднакво потребители, които добросъвестно заплащат
стойността на цялото потребено количество
електрическа енергия в установения срок и потребителите, при които има неточно
измерване или пълно неизмерване на електроенергия, би означавало неравностойно
третиране на потребителите, което противоречи на изискването за добросъвестност
и справедливост. Твърди, че корекционната процедура е
изцяло законоеъобразна, като при извършването ѝ
е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Всички предпоставки
за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна
процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият
фактически състав: „Електроразпределение Север” АД е дружество с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа,
чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138- 07/13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, в кръга от
компетенции на служителите на дружеството било извършването на периодични
проверки, те разполагали с необходимото оборудване и квалификация. Дружеството
нямало вменено задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като
подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху средствата за търговско измерване. На
14.03.2018 г. от оправомощени за това служители на
„Електроразпределение Север” АД била извършена проверка на техническо средство
за измерване на електрическа енергия за обект с адрес на потребление в *******,
област ****, с клиентски № ********** и абонатен №**********. Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол №
1301316/14.03.2018г., подписан от служители на дружеството и двама свидетели. Процесният електромер бел демонтиран, подменен с нов с
фабричен №1127031700246937, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с
пломба № 285407. От така съставения констативен протокол за извършена проверка
на средството за търговско измерване било установено, че е налице неправомерно вмешателство
върху електромера, в резултат на което до ищеца - потребител е преминавала
електрическа енергия, която не е била отчитана от средство за търговско
измерване. Метрологичната експертиза на процесното
СТИ била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди”, Регионален отдел - гр. Русе. Резултатите от нея били обективирани в Констативен протокол № 529/09.04.2019 г. При
проверка на точността на електромера - при кратковременно включване с отчитане
импулсите на изхода на проверка е отчетена средна отрицателна грешка „- 66.41%”.
При проверка на показващото устройство при продължително включване с отчитане
на показващото устройство е измерена отрицателна грешка „-66,00%” при допустима
такава „±2.0%”. При проверката на техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е установено, че е осъществяван
достъп до вътрешността на
електромера. Ключ, реагиращ на отварянето на капака на електромера, залепен към
основата си. Крачетата на бобините са съединени - в
първа и втора измерителни системи. Електромерът не позволява да бъде софтуерно
прочетен. Във
връзка с направените констатации „Електроразпределение Север” АД е съставило справка
№ 52299_ DCC8 от 18.04.2019 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на ел. енергия, съгласно която общото количество енергия, с което
следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната поради
неизмерването му, е 5652.27 квтч. Ответното дружество е издало фактура № **********/22.04.2019 г., с което е
определена цената на електрическата енергия, потребена
от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., а именно 1051.48лева. С оглед
изложеното се моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимум.
В съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на
отрицателния установителен иск:
Правният интерес от реализиране
на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба фактически
твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера с
оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота
му. В този смисъл съдът споделя виждането, че условие за
надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните
за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдът приема, че
предявената искова претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е
извършена корекция на количеството потребена ел.
енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301316/14.03.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта
на потребление на ищеца, находящ се в *******, област
****, при която са установени показания за нощна тарифа – 009303 квтч, дневна тарифа – 010049 квтч
и върхова – 006681 квтч, и че тарифният превключвател
е вграден точен. Отразено е, че СТИ е проверено с еталонен уред и е измерена
грешка F – минус – 67,77%, че същото е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в индивидуална
опаковка и е пломбиран с пломба № 285407. Протоколът е подписан от служителите,
извършили проверката и от двама свидетели: А.М.А. и М.М.М..
От Констативен протокол № 529/09.04.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен трифазен тритарифен електромер Тип: МТ174 – D2A54 - МЗКОЗ,
производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с
пломба № 285407. При проверка на техническите изисквания е установено, че
липсват механични дефекти на кутията, на
клемите, на клемния блок на електромера и че са
налице необходимите обозначения на табелката на електромера. Установени са следи
от повторно пломбиране. При проверка на точността му е установено, че при
кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка е измерена грешка между 66,27 % и
67,45 % при максимално допустима грешка между + 2,5 % и + 2,0 %,
при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка при
многофазни електромери, натоварени еднофазно с балансирано многофазно
захранване в напрежителните вериги грешката е в
рамките на допустимата, като е отразено, че на всички посочени товари електромерът
пропуска енергия, но не я регистрира. При продължително включване с отчитане на показващото
устройство е измерена грешка – 66,00 % при максимално допустима грешка +
2,0 %. Вграденият часовник показва правилно относно реалното време и датата е
вярна. При проверката на техническото състояние на частите и механизмите е
констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера, ключ, реагиращ
на отварянето на капака на електромера, залепен към основата си, крачетата на бобините са съединени – в първа и втора
измерителни системи. Отбелязано е, че електромерът не позволява да бъде
софтуерно прочетен и същият не съответства на метрологични и технически
характеристики, и не отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия.
Въз основа
на Констативния протокол на БИМ е изготвено справка № 52299_ DCC8 от 18.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, съгласно която
общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на
електрическа енергия на абоната поради неизмерването му, е 5652.27 квтч за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. – общо 90 дни.
С фактура № ********** от 22.04.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 1051,48 лева, представляваща цена на
ел. енергия за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г.
От
извлечение за фактури и плащания към 22.05.2019 г. се установява, че същата не
е заплатена.
С писмо изх. № 52299/19.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 22.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С писмо изх. № 52299/22.04.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция
на сметката № **********
от 22.04.2019 г., получено от същия на 30.04.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
По искане на
ищеца, направено по реда на чл. 183 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание, са изискани оригиналите на представените с отговора и приети по
делото като писмени доказателства документи, описани по – горе. Същите са
представени своевременно, с изключение на справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца към дата 22.05.2019 г., издадена от ответното дружество.
Съгласно чл. 183 от ГПК, когато по делото се прилага документ, той
може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при
поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен
препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от
доказателствата по делото.
В случая представеното по делото ксерокопие на справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 22.05.2019 г. /л. 35-36/ е заверена за
вярност от неизвестно лице. Дори да се приеме, че
заверката на копието на документа е извършена от адвокат, което чл. 32 от ЗАдв приравнява на официално
заверен документ, то според трайната съдебна практика /решение № 173/03.05.2012
г. по гр. д. № 668/2011 г. на ГК, IV ГО на ВКС, определение № 816/05.11.2013 г.
по гр. д. № 1999/2013 г. ТК на ВКС, определение № 400/23.06.2010 г. по т. д. №
234/2010 г. на ТК, II ТО на ВКС/ той не може да замести оригинала и да предотврати
изключването му на основание чл. 183 от ГПК. Същевременно от страна на ответникът не са
изложени твърдения за наличието на уважителни причини за непредставянето на
документа. Нещо повече, в проведеното на 07.11.2019 г. открито съдебно
заседание е изразено становище от ответника, чрез неговия процесуален
представител, че няма нужда справката да бъде представяна в оригинал, поради
това че има експертиза и вещото лице се е запознало документите. С оглед на
това за съда не възниква задължение за даване на указания за ангажиране на
други доказателства.
Предвид неизпълнение на
указанието на съда за представяне на оригинала на справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 22.05.2019 г. в
указания срок, с протоколно определение в същото съдебно заседание документът е
изключен от доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 2 от ГПК.
В това
съдебно заседание, документите, чиито оригинали са представени, са оспорени по
съдържание от ищеца, чрез неговите процесуални представители.
По делото е
допусната експертиза, изготвена от вещо лице С.П.,
заключението по която е оспорено от ищеца, чрез неговите процесуални
представители. Вещото лице посочва, че не е възможно да бъде измерена цялата потребена от ищеца
ел. енергия в периода, посочен в корекционната
сметка. Поради това е приложена корекционна процедура
за фикционно изчисление на доставеното количество ел.
енергия за предхождащите датата на проверката 90 дни. Използвана е одобрена от
ДКЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 48, ал. 1, т. 1б
от ПИКЕЕ. Според вещото лице съществуват данни за неправомерно вмешателство
върху СТИ. Дава заключение, че е налице неотчитане от измервателната схема на
СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Математическите изчисления на извършената корекционна
процедура в справката за корекция и фактурата са аритметично точни.
Количеството ел. енергия , изчислено по корекционната
справка, може да бъде реално доставено до абоната, съобразно пропускателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжение. Посочва,
че процесното количество ел. енергия е доставено до
обекта.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че констатациите на БИМ са за
наличието на електронно вмешателство. Грешката е в тарифа 15.8.3, тя е отчетена
в справката, изготвена за корекция и същата е 66%. Посочва, допусната
техническа грешка в експертизата на стр. 5 и стр. 6, в които е посочено
количество ел. енергия в размер на 61856 квтч, като
моли вместо него да се чете 5652.27 квтч. Заявява, че
електромерът е свързан към мрежата с необходимите изисквания и е отчитал
правилно.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите А.М.А. и М.М.М., които са подписали констативния протокол за
извършената проверка на СТИ в обекта на потребление в качеството им на
свидетели. Свидетелят А.А. е работил в обекта, когато служителите са дошли да сменят електромера
на ищеца в с. ****. Той бил извикан да подпише документа, че са сменили електромера,
защото собствениците ги нямало, но не го е прочел. Когато го извикали да
подпише, електромерът вече бил сменен. Видял, че старият електромер е свален, а
новият бил сложен. Служителите потърсили собственика, но той не бил там.
Свидетелят не знае защо е сменен електромера. Заявява, че не разбира
показателите на електромера и че му било дадено само да подпише, че
електромерът е сменен. След като констативният протокол беше предявен на
свидетеля, същият потвърди подписа си, положен в него, но заяви, че не може да
отговори дали текстът на втората страница от протокола, че електромерът е с минусова грешка е присъствал, когато го е подписвал.
Свидетелят М.М.М. дава
показания, че проверката е извършена в с. ****, където ищецът имал къща. Минали
някакви хора от Енергото, които казали, че трябва да
се смени електромерът, защото бил развален. Казали им да се подпишат. Подписал
документ, че е видял самата смяна на електромера, но не го прочел. Документът
бил изготвен преди той да го подпише. Хората, които дошли да сменят
електромера, не потърсили от тях връзка с абоната. Твърди, че не е присъствал
на проверката от започването до приключването ѝ. Служителите им се
обадили, че електромерът е сменен и тогава те отишли при тях. Не си спомня
служителите да са използвали някакъв специален уред при извършване на
проверката. Според свидетеля е възможно те да са използвали такъв уред, но
заявява, че не е компетентен. След като констативният протокол беше предявен на
свидетеля, същият потвърди подписа си, положен в него, като заяви, че протоколът
бил готов, когато го е подписал, не го е прочел и не знае съдържанието му.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съществуващите договорни отношения между ответника и ищеца се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка
и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен
вестник“, брой 98 от 12.11.2013 г.
Ответникът твърди, че така начисленото за доплащане
количество ел. енергия е реално доставено и потребено,
като представлява корекция на сметката на потребителя, извършена по реда на чл.
38, вр. чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с решение №
ОУ – 060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Затова и спорният между страните въпрос касае
наличието на основание, обосноваващо дължимост на
сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия,
респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на
реда на чл. 38, вр. чл. 37 от ОУ и спазена ли е
процедурата. Установяването на твърденията за реална доставка е нужно,
доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора
за покупко - продажба, а купувачът дължи заплащане на
цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът следваше
да докаже, че в този период това количество е реално потребено
от абоната. Нормата на чл. 38, ал. 2 ОУ ДПЕЕЕМ /одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на
ДКЕВР/, регламентира принципната възможност „Електроразпределение Север” АД да
изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на
констатирано по реда на тези Общи условия неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
разпределителната мрежа. В чл. 37, ал. 1, т.
1 е предвидено, че „Електроразпределение Север” АД изчислява, изготвя справки и
коригира количеството пренесена електрическа енергия, за изминал период в
случаите на нарушения в целостта и/или функционалността на средствата за
търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации, установени
при проверка на място и отразени в протокол, съставен по реда на тези Общи
условия. В ОУ ДПЕЕЕМ обаче липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. С
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
ел. енергия, каквото изискване липсва в ОУ на
ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно
тяхното съдържание. По въпроса
относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице
константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, включително след
приетите изменения с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ,
регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. решение №
79/11.05.2011 г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., решение №
189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение № 29/15.07.11 г. по т. д.
№ 225/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г.
на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по т. д. № 799/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и
много други/. Така, че изначално е неоснователно позоваването на тези норми
относно възможността да се извърши корекцията. Всъщност, с приемането на ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., това изискване на закона е
било изпълнено и са регламентирани редът и процедурата за извършване корекция
на сметките на абонатите при констатирано неизмерено, неправилно и/или неточно
измерено количество ел. електрическа енергия. Независимо
от това, тъй като с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г./ нормите на чл. 1 -
47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени, то корекцията не би могла да се извърши
на това основание, защото отново липсва регламентация на реда за извършване на
проверката и корекцията. На основание чл. 195, ал. 1, във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017 г.
Затова и нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена 14.03.2018
г., т. е. след нейната отмяна.
В констативния протокол на БИМ е
отразена констатация, че е осъществен достъп
до вътрешността на електромера и същият не позволява да бъде софтуерно
прочетен. По делото
обаче не са събрани доказателства за това, че ищецът е извършил намеса по отношение
на процесното СТИ. Дори да се приеме, че е налице
такава намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването ѝ,
а още по- малко такива, от които да следва извод, че тя е резултат на виновни
действия на потребителя.
На следващо място, съдът намира за установени
по делото изложените в исковата молба факти относно неизпълнение от страна на
ответника на задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия,
сключен с ищеца, доставеното до обекта му на потребление и реално потребено от него количество ел. енергия през процесния период от време да бъде правилно измерено от
законно монтирано и сертифицирано, технически годно, изправно, и правилно
функциониращо СТИ. В тази връзка ответникът не ангажира никакви доказателства в
хода на делото за установяване на фактите дали процесното
СТИ, отчитало потребената от ищеца - абонат ел.
енергия към датата на извършване на проверката
/14.03.2018 г./, се явява метрологично годно средство за измерване
на ел. енергията на процесния адрес, кога това
СТИ е преминало първоначална и последващи
метрологични проверки. Същевременно от констативния протокол № 529/09.04.2019
г. на БИМ се установява, че към момента на извършване на проверката от БИМ процесното СТИ не съответства на метрологичните и технически
характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.
енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със
средства за търговско измерване, собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. Предвид установеното по делото
техническо несъответствие на изискуеми характеристики на процесното
СТИ, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата
страна, че ответното дружество не разполага с правото да иска заплащане на
допълнителни количества ел. енергия, които не са доставени и потребени реално от клиента поради
неизправност на електромера, каквато е констатирана в случая с констативния
протокол от метрологична експертиза на СТИ. Последното е собственост на оператора, върху когото пада тежестта за
поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ.
Представеният от ответното дружество констативен
протокол № 1301316 от 14.03.2018 г. е частен документ, който е подписан от
служителите на “Енерго - Про
Мрежи” АД и се ползва с формална доказателствена
сила, т. е. материализира удостоверително изявление на своите издатели
като отразява тяхното възприятие за фактите, които са възпроизведени в
документа. Протоколът не се ползва
с материална доказателствена сила по отношение
отразените в него обстоятелства. Същият не носи подпис на потребителя, а е
подписан от изискуемите се по чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ двама свидетели, които не
са служители на оператора на преносната мрежа. В случая обаче исковият период от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. е след отмяната на
чл. 47 от ПИКЕЕ. След като е отменен чл. 47 от ПИКЕЕ за процесния
период остават действащи Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи от 2007 г. Съгласно чл. 61, ал. 1
от тях, констативният протокол се съставя и подписва от
представителите на оператора и от ползвателя или упълномощено от него лице, а според
изискването на чл. 61, ал. 2 от ОУ, ако ползвателят не присъства и/или откаже
да подпише констативния протокол, последният се подписва от един свидетел,
който не е служител на оператора. В представения по делото констативен протокол
№ 1301316 от
14.03.2018 г. няма
отбелязване клиентът или негов представител да е присъствал на проверката.
Въпреки това служителите на "Енерго - Про Мрежи" АД са извикали двама работници в
проверявания имот, които са положили подпис в констативния протокол. От дадените свидетелски показания може да се направи
извод, че свидетелите на проверка не са присъствали на извършването ѝ, т. е. че не са възприели пряко
обстоятелствата, свързани с констатациите от извършената техническата проверка
и подмяната на СТИ с ново. При тези
данни, основателни се явяват твърденията на ищцовата
страна, че претенцията на ответника за заплащане от ищеца на процесната сума, се основава на частен документ с неверни констатации
/КП № 1301316 от
14.03.2018 г./ относно обстоятелствата, че с подписите си свидетелите,
посочени в него, удостоверяват истинността на отразените в протокола факти,
съгласието си с тях, присъствието си при съставянето на протокола, както и
обстоятелството, че са наблюдавали пряко действията на служителите на ,,Енерго - Про Мрежи” АД.
В изготвеното справка за
начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия
за процесния период е изчислено като
функция на отчетената ел. енергия с неизправен електромер и констатираната
грешка. Така
начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според
вещото лице е резултат на неправомерно вмешателство върху СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на констатациите
на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е изследвано от
него самото СТИ. Както вече беше посочено, дори
да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства, че тя е
резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния
характер на договорната отговорност. Обективната
отговорност, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно
лице, без да се държи сметка за субективното му отношение. С оглед на това
нейното уреждане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава
норма, предвиждаща обективна /безвиновна/ отговорност
на потребителя на ел.
енергия, не се съдържа в ЗЕ.
Дори да се
приеме, че начисленото количество ел. енергия е потребено,
липсата
на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел.
енергия за 90 дни назад от датата на демонтажа на процесното
СТИ, води до невъзможността то да бъде правилно остойностено. При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които
да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване
на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не би могло да
се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в случая са
неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и потребител,
които се регулират от специални закони и в която регулация задължително участва
Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон,
така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
законово регламентирани, които не са установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. в размер на 5652.27 квтч, което води до извод, че
искът е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът има право на
разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е
представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена държавна такса в размер на 50.00 лева за завеждане на делото, 5.00 лева
за издаване на съдебно удостоверение, 30.00 лева за платен депозит за свидетели
и 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Ответникът е
направил възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира искането за частично
основателно. В случая, с оглед заявения материален
интерес от 1051.48 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 303.60 лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 400лева, която сума съдът намира,
че, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде редуцирана
до размер близък до минималния, а именно – 350.00лева. Ето защо и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 435.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.О.Е.,
ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ****, сумата
1051.48 лева /хиляда петдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 22.04.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в *******, област ****, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, да заплати на А.О.Е., ЕГН **********,***, сумата от 435.00 лева /четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: