Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 102
Година 22.02.2017 Град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На седми февруари Година две хиляди и седемнадесета,
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар И.К. - Г.
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 731 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по
чл.266 от ЗЗД във вр. с чл.286 ТЗ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294 ал.1 от ТЗ и възражение за прихващане по
чл.104 от ЗЗД и чл.266 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
„ТЕЛКОМ“ ООД ЕИК ********* гр.Пловдив иска да бъде осъден
ответника „ИЛВА ХГ“ ООД ЕИК ********* гр. Пловдив да плати сумите от : 11 928лв., представляващи неплатен
остатък на парично задължение след извършено между страните извънсъдебно
прихващане с Протокол от 01.12.2010г. на взаимни насрещни парични задължения за
извършени СМР по ф. 566 от 17.09.2010г. на обща стойност 65 676.90 лв.;
обезщетение за забава върху 11 928 лв. от 01.11.2012г. до сезиране на съда
на 30.10.2015г. в размер на 3 817лв.; 12 020 лв. дължим остатък за
възнаграждение за извършени СМР по фактура № 930 от 11.09.2013г. и
12 306лв. дължимо възнаграждение за СМР по фактура № 939 от 26.11.2013г.,
в общ размер 24 326лв. по двете фактури; обезщетение за забавено плащане на
24 326лв. за периода от 26.11.2013г. до сезиране на съда на 30.10.2015г. в
размер на 2 929лв., ведно със законната лихва върху главниците от сезиране
на съда до изплащане на сумите.
Твърди, че страните са
извършили прихващана на суми за извършени СМР на 01.12.2010г. с подписване на
протокол за прихващане на съществуващи взаимни задължения, където изброяват
възникналите помежду им парични задължения по номер, дата и стойност на
фактурите. Там страните констатират и ответникът признава, че дължи сумата от
11 928.23лв., която е остатък по фактура № 566 от 17.09.2010г. на обща
стойност 65 676.90лв., от които 53 748.67лв. платени частично.
Изпълнените по тази фактура СМР са отстраняване на нарушени настилки от
водопроводни аварии на територията на област Пловдив като ищецът е бил
подизпълнител на ответника. Въпреки множеството разговори и покани, остатъкът
не се плаща.
Отделно ищецът е
изпълнил на ответника през 2013г. СМР на обща стойност 50 826лв. с ДДС, за
което е издал фактура № 930 от 16.09.2013г. и № 939 от 26.11.2013г. Това е за
извършен ремонт на обект продължение на ул. „Братя Свещарови”, ул. „Архитект
Камен Петков” и ул. „Лев Толстой” гр.Пловдив, както и извършен ремонт на
бетонови и тротоарни настилки в район „Източен” на гр. Пловдив. Работата е
приета без възражения и частично заплатена: 2 000лв. на 25.09.2013г.;
15 000лв. на 02.10.2013г., 7 000лв. на 04.10.2013г. и 2 500лв.
на 22.11.2013г., или общо 26 500лв., които са отнесени за погасяване на
задълженията по ф. № 930 от 11.09.2013г., поради което по нея неплатеният
остатък е 12 020лв. По фактура № 939 от 26.11.2013г. се дължи цялата сума
в размер на 12 306лв. Общо претенцията е 24 326лв.
От датата на издаване
фактурите и на подписване на протокола за прихващане се дължи плащане на
сумите, поради което ответникът е в забава от този момент и за това се търси
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.11.2013г. до сезиране
на съда върху сумата от 24 326лв. в размер на 2 929лв. и от 01.12.2012г.
върху сумата от 11 928.23лв. в размер на 3 817лв. за същия период,
както и след сезиране на съда до изплащане на сумите.
Уточнява, че с
уведомление от 31.08.2014г. ответникът потвърждава задължението си от 2013г. в
размер от 24 326лв. и заявява претенция за плащане към ищеца по фактура №
879 от 05.11.2012г. на стойност 8 760лв., която обаче е платена в брой, за
което представя фискален бон.
Заявява, че ще се
ползва от представените по делото документи. По възражението за прихващане със
сумата от 8 760лв.: не го признава и поддържа, че е платил задължението в
брой, за което му е издаден фискален бон, т.е. има реално плащане.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава
исковете по основание и размер. Възразява, че представеният протокол от
01.12.2010г. не отразява валидни изявления на двете страни, от които да е
настъпило погасяване на парични задължения, защото волята им не съдържа вид,
основание, размер на ликвидни вземанията; фактура № 566 от 17.09.2010г. е
издадена за друга сума, а не посочената от ищеца; няма конкретизация остатъкът
от 11 928.23лв. за кой документ се отнася; има дописване на ръка за
фактура № 566, което не е направено от ответника, няма приподписване с подписи
на страните. Счита, че протоколът не е годно доказателство и не може да бъде
ценен, защото има дописвания на ръка. Липсва писмено изявление на ответника, че
сумата от 11 928.23лв. е по фактура 566 от 17.09.2010г., няма за това
направено признание. Твърди обратното – в писмо от 18.08.2014г. изрично е
посочил, че за 2010г. дружеството няма задължения към ищеца, след което
ответникът не е възразил писмено и не е заявил претенции и уточнения. Не
признава, че между страните е имало срещи и разговори.
Възразява,
че вземането за 11 928.23лв. по фактура № 566 от 17.09.2010г. е погасено
по давност.
Прави
евентуално възражение за прихващане със сумата от 8 760лв. като неплатено
от ищеца задължение по фактура № 879 от 05.11.2012г. Твърди, че в документа е
посочено плащане по безкасов път.
Издаденият и представен от ищеца фискален бон за 8 760лв. не отразява
вярно обстоятелство – няма плащане на сумата в брой. Фискалният бон е издаден
по погрешка. В счетоводството не е отразено плащане. За връщането му с цел
анулиране на операцията са водени разговори със законния представител на ищеца
г-н Н.К., който поел ангажимента да го върне и да плати реално задължението по
банков път, след което обаче заявил, че го е унищожил. Поради това не било
възможно връщане на фискалния бон в касовата книга на ответника и нанасяне на
счетоводна корекция. Но до днес няма реално плащане на задължението, което се
търси чрез възражение за прихващане.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност,
и взе предвид становищата на страните и наведените от тях възражения и доводи,
установи следното:
Страните
са търговци по правно – организационна форма. Признават, че се намират в трайни
дългогодишни търговски отношения. Ищецът е бил изпълнител и подизпълнител на
СМР на множество обекти по възлагане от ответника. Не се повдига спор, че на
16.09.2013г. ищецът е издал на ответника фактура № 930 на обща стойност
38 520лв. с посочено основание - извършени СМР на обект „СМР, свързани с
продължение на ул. „Братя Свещарови“ и „Арх. Камен Петков до ул. „Лев Толстой“
съгласно Акт обр.19. След това е издал фактура № 939 от 26.11.2013г. на обща
стойност 12 306лв. с посочено основание извършен ремонт на бетонови и
тротоарни настилки в район „Източен“ на гр.Пловдив. Двете фактури са представи
по делото.
В
писмена покана на ищеца до ответника, връчена чрез куриер Спиди на 25.09.2014г., съгласно приложената
товарителница и служебен бон,се иска плащане на двете фактури с остатък
24 326 лв. като се признава, че ответникът е платил 26 500лв. на
четири вноски: 2 000лв. на 25.09.2013г., 15 000лв. на 02.10.2013г.,
7 000лв. на 04.10.2013г. и 2 500лв. на 22.11.2013г., за които твърди,
че погасяват част от задължението по ф.930. В Уведомление изх. № 31 от
18.08.2014г. на ответника до ищеца се признава задължение от 24 326лв. за
2013г.
От
изслушаната ССчЕ на в.л. М.М., изготвена компетентно и безпристрастно след
запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните документи при
страните, се установява, че двете фактури са осчетоводи надлежно и при двете
страните. Ищецът е включил фактурата по дебит на сметка 411 Клиенти, аналитично
по контрахент Илва – ХГ ООД, по кредита на сметка 703 Приходи от продажби на
услуги и по кредита на сметка 4532 Начислен ДДС. Частичното плащане в общ
размер от 26 500лв. е осчетоводено по сметка 503 Разплащателна сметка в
лева в увеличение на паричните средства и е отнесено за намаляване на
вземанията по фактура 930. Към 31.12.2013г. неплатените остатъци са
12 020лв. по фактура 930 и 12 306лв. по фактура 939. При ответника
фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги,
аналитично Услуги СМР от подизпълнител, по дебита на сметка 4521 ДДС на
покупките и по кредита на сметка 401 Доставчици. В платежните нареждания за
направени банкови преводи е записано основание за плащане по фактура за обект
Братя Свещарови – ф.930. Направените плащания са осчетоводи по дебита на сметка
401 Доставчици в намаление на задълженията на ищеца и по кредита на сметка 503
Разплащателна сметка в лева в намаление на паричния поток. Плащанията са
отнесени за намаляване на задълженията по фактура 930. И при него неплатените
остатъци са 12 020лв. по ф.930 и 12 306лв. по ф.939.
При
тези данни се налага извода, че претенциите по тези фактури са доказани по
основание и размер. Фактурите са издадени за възнаграждение за изпълнени и
приети СМР. Писмените доказателствата, представени от ищеца, кореспондират на
търговските книги на страните. Ответникът е осчетоводил издадените фактури като
задължение към външни доставчици – подизпълнител на СМР, отразил е частично
плащане като посоченото основание съвпада с това по фактурите. Ищецът се е
съобразил с посоченото основание за погасяване в преводните нареждания и е
погасил част от главницата по ф.930. Сметките между страните кореспондират за
остатъка на задължение, което е за вземане по смисъла на чл.266 ал.1 във вр. с
чл.264 от ЗЗД за изпълнени по договор за изработка строително – монтажни работи
, свързани с продължение на ул. „Братя Свещарови“ и „Арх. Камен Петков до ул.
„Лев Толстой“ и за извършен ремонт на бетонови и тротоарни настилки в район
„Източен“ на гр.Пловдив, които са приети от ответника, след като задължението е
осчетоводено и частично платено. Като такова подлежи на плащане и остатъка,
който се доказва в претендирания от ищеца размер.
След
като страните са търговци и има издадени фактури за дължимото възнаграждение,
от този момент то е изискуемо съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД, защото има падеж. От
падежа ответникът е в забава. При забава на парични задължения търговците си
дължат обезщетение в размер на законната лихва съгласно правилото на чл.294
ал.1 от ТЗ, тъй като друго не е уговорено, и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Върху остатъка
от 24 326лв. ищецът претендира обезщетение за периода от 26.11.2013г. –
датата на втората фактура, до 30.10.2015г. – датата на сезиране на съда, в
размер 2 929лв. От заключението на в.л. М. се доказва, че размерът на
лихвата е 4 766.56лв., т.е. в по – голям от заявения размер, поради което
акцесорната претенция също е доказана по основание и размер.
Спорът
между страните на първо място е съсредоточен по претенцията на ищеца от
11 928.23лв., представляваща остатък по Протокол за прихващане на взаимни задължения
от 01.10.2010г. като с уточнението на исковата молба от 18.11.2015г. е
пояснено, че вземането е остатък по фактура № 566 от 17.09.20202г. на обща
стойност 65 676.90лв., от които са погасени 53 748.67лв.
Ищецът
представи в оригинал на лист 91 Протокола за прихващане на съществуващи
вземания и задължения, подписан между страните на 01.12.2010г. и съдът цени
този екземпляр на документа по делото. В оригинала няма отметки, прибавяния и
зачерквания, положени са мокри подписи и печати. Първоначално представените от
ищеца преписи на лист 10 и на лист 38 съдържат отметка на първия чрез
подчертаване на ф.566 и на втория чрез изписване с молив срещу сумата
11 928.23лв. – „по ф.566/17.09.10г.“. Те липсват в оригинала, чието
съдържание в останалата част не се различава по нищо от това на двата преписа.
По обяснение на ищеца, отметките са направени в счетоводството му върху техни
копия за нуждите им, от които той е изготвил първоначалните преписи. Според
съда това не е съществен порок по смисъла на чл.176 от ГПК, който да прави
доказателството негодно, и не опорочава материализираната от страните воля.
Няма спор, че отметките не са направени от ответника. Те не изменят отразеното
волеизявление в частния диспозитивен документ, което съдът цени.
Според документа,
законните представители на страните са се споразумели на тази дата да прихванат
съществуващи насрещни взаимни парични задължения до размер от
244 689.29лв. Посочили са по кои фактури и с какъв размер се погасяват
задълженията на ищеца „Телком“ ООД към ответника „Илва – ХГ“ ООД, както и по
кои фактури и с какъв размер се погасяват задълженията на ответника „Илва – ХГ“
ООД към ищеца „Телком“ ООД. След това е отразено изявлението им, че след
прихващане, остава задължение на „Илва – ХГ“ ООД към „Телком“ ООД в размер на
11 928.23лв.
Така посените по
протокола задължения на „Илва – ХГ“ ООД са: по ф.524 от 04.09.2010г. в размер
102 760.62лв.; по ф. № 566 от 17.09.2010г. в размер на 53 748.67лв.
/частично/; по ф. № 10338 от 29.01.2010г. в размер на 36 000лв. и по ф. №
10241 от 20.12.2008г. в размер на 52 180лв., общо 244 689.29лв.
На лист 40 ищецът е
представил извлечение от счетоводна сметка 411 – Клиенти, аналитично Илва ХГ
ООД, към 31.12.2010г., където записванията за вземанията на ищеца от ответника
кореспондират на отразеното в протокола. Тук не е посочена фактура № 10241 от
20.12.2008г. в размер на 52 180лв., но този остатък е записан като салдо
към 01.01.2010г. Останалите фактури от протокола са осчетоводени и няма запис,
че по тях има плащане. Ф. № 566 е осчетоводена в пълен размер от 65 676.90лв.
Наред с тях е осчетоводена фактура № 458 от 17.05.2010г. в размер на 3 200.40лв.,
която е платена на 20.05.2010г. За периода до 31.12.2010г. е отразено неплатени
задължения в размер на 207 637.92лв. Сборът е верен и представлява сбор на
сумите от 51 180лв. – салдо на дебита към 01.01.2010г., и на сумите по
ф.10388, по ф.524 и по ф. 566. Като платени задължения по кредита на сметката
са посочени плащане на 3 200.40лв. на 20.05.2010г. по ф. 458 и сумата от
244 689.29лв. по протокола на 01.12.2010г., общо 247 889.69лв. Т.е.
Протоколът за прихващане от 01.12.2010г. е осчетоводен от ищеца по кредита на
сметката като извършено плащане. В резултат на това към 31.12.2010г. крайното
салдо е с остатък 11 928.23лв., представляващо задължение на ответника към
ищеца, което не е погасено. Сумата е разлика между осчетоводеното погасяване на
задължения от 247 889.69лв. /3 200.40лв. чрез плащане +244 889.69лв.
чрез прихващане/ и размера на задълженията от 207 637.92лв. Това вземане е
предмет на ищцовата претенция.
В Уведомлението с изх.
№ 31 от 18.08.2014г. на ответника до ищеца не се посочва да има неплатени
задължения за 2010г.
От изслушаното основно
заключение на в.л. М. се установява, че посочените в протокола и в представеното
извлечение от сметка 411 фактури № 524/04.09.2010г., № 10338/29.01.2010г., №
566/17.09.2010г. и № 10241/20.12.2008г., по които „Илва – ХГ“ ООД има
задължения към ищеца, са осчетоводени от двете страните. При ищеца, преди
съставяне на протокола за прихващане, ф. № 10241 е осчетоводена в размер от
98 616лв., по която има частично плащане на 46 426лв. и непогасен
остатък от 52 180лв., което кореспондира на цитираната справка на лист 40
от делото. Ф. 566 от 17.09.2010г. е в размер на 65 676.90лв. След отчита
на частичното погасяване по ф.10241, размерът на дълга на ответника е
256 617.52лв.
При ответника
осчетоводяването на тези фактури като негови задължения съвпада напълно –
посочени са същите фактури, със същите дати и стойност на дълга, осчетоводил е
частично плащане на 46 436лв. по ф.10241, в резултата на което неплатеният
остатък на задълженията му към ищеца са 256 617.52лв.
Съгласно заключението,
и девет страните са осчетоводил Протокола за прихващане от 01.12.2010г., т.е.
отчели са погасяване на задължения и вземания в размер на 244 698.29лв.
Разликата между
осчетоводените от страните задължения на „Илва ХГ“ ООД от 256 617.52лв. и
осчетоводения протокол за прихващане за погасяване на задължения на „Илва ХГ“
ООД в размер на 244 689.29лв. е сумата от 11 928.23лв., претендирана
от ищеца.
Между страните няма
спор, че дългът на „Илва ХГ“ ООД по четирите фактури е в общ размер на 256 617.52лв.;
тази сума фигурира в счетоводствата на двете страни като записванията им
съвпадат; за нея ответникът не е осчетоводил плащане по банков път или в брой;
за същата сума ищецът е осчетоводил частично погасяване по протокола за
прихващане в размер на 244 689.29лв.; в уведомлението на лист 40
ответникът посочва, че няма задължения за 2010г. и също е осчетоводил протокола
за прихващане. Следователно, това, което е правнорелевантно по делото и което е
относимо към заявената ищцова претенция е, че при задължения общо от
256 617.52лв. ответникът не доказва погасяването им чрез плащане или чрез
друг способ, освен частично с осчетоводения протокол за прихващане от
01.12.2010г. до сумата от
244 689.29лв. Поради това има
непогасен остатък от 11 928.23лв., представляваща разликата между двете
суми по протокола и по четирите фактури, който следва да плати.
Този остатък е
задължение именно по фактура 566, защото в протокола от 01.12.2010г. е
посочено, че по тази фактура чрез прихващането се погасява частично сумата от
53 748.67лв. Пълният размер на задължението по нея е 65 676.90лв.,
съгласно записванията при двете страни. За фактурата няма отбелязване в
счетоводствата на издателя и получателя да е извършено погасяване на друго
основание. За останалите три фактури в протокола е записана пълната им стойност
и това е отразената воля на страните те да бъдат погасени в пълен размер,
докато за ф.566 изявлението им е за частично погасяване. Сумата от
244 689.29лв. представлява сбор
именно на задълженията по четирите фактури със стойностите, които са записани в
протокола.
Неоснователно е възражението
за погасяване на вземането по давност от 5 години. Задължението е признато в
подписания от ответника протокол от 01.12.2010г., където се съдържа негово
изявление, че има задължение по четирите фактури и остатък от 11 928.23лв.,
и това признание прекъсва давността, на основание чл.116 б.а от ЗЗД. От
прекъсването на давността започва да тече нова 5 – годишна давност. Искът е
предявен на 30.10.2015г., преди да изтече давността, поради което вземането не
е погасено. На този извод не влияе констатацията на вещото лице в заключението,
че на 04.01.2016г. при ответника е взета счетоводна статия, с която задължения
в размер на 11 928.23лв., отчитани до момента по кредита на сметка 401
Доставчици по партидата на Телком ООД, са отписани поради изтичане на 5 годишен
давностен срок и са отнесени по кредита на сметка 709 Други приходи, като е
отчетен приход. Това счетоводно записване на ответника е извършено в хода на
настоящото дело,т.е. при висящ процес за претенцията преди 04.01.2016г., и не
представлява признание на неблагоприятен за него факт, поради което не обвързва
съда. За делото то няма правна стойност.
За плащане на сумата
от 11 928.23лв. ответникът е в забава от издаване на фактура 566 и от
признаването на дълга в протокола от 01.12.2010г. При забава между търговци се
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът претендира обезщетението
от 01.11.2012г. до сезиране на съда 30.10.2015г. в размер на 3 817лв. От
заключението на вещото лице се доказва, че законната лихва при забава е
3 635.51лв. за този период, в който размер следва претенцията да бъде
уважена, а за разликата да се отхвърли.
Задълженията на ищеца,
посочени в протокола за прихващане, не са предмет на делото, защото приетото за
разглеждане възражение за прихващане на ответника е само по ф.879 от
05.11.2012г. Ако протоколът за прихващане не е довел до погасяване на дълг на
ищеца от 244 689.29лв., то тогава задължение на ответника в този размер
към ищеца по четирите фактури също не е погасено и задълженията по тях не са с
остатък 11 928.23лв., а 256 617.52лв., което пак би довело до
основателност на ищцовата претенция за сумата от 11 928.23лв.
За пълнота следва да
се посочи, че при проверка в счетоводствата на страните по задълженията на
ищеца към ответника, в.л. М. констатира различни записвания на частично
погасени фактури, от където се получава разлика в сумите. По протокола обект на
волеизявления на страните за прихващане на задължения на ищеца от
244 689.29лв. са фактури: № 633 от 17.09.2010г. за 57 724.80лв.; №
634 от 28.09.2010г. за 36 499.20лв.; № 661 от 03.09.2010г. за 74 334
лв.; № 917 от 13.05.2005г. за 3 000лв.; № 235 от 13.06.2008г. за
29.193.60лв. и № 349 от 12.12.2008г. за 24 570.80лв., издадена на Синтра 8
ООД, както и частично по фактури от 2004г. в размер на 19 366.89лв.
Цитираните по номера, дата и стойност фактури са осчетоводени и от двете
страни, съгласно основното и допълнителното заключение, в което се изясниха
причините за осчетоводяване на ф.349 при ищеца, която е издадена от ответника
на Синтра – 8 ООД, а именно, че ищецът е закупил предприятието на Синтра – 8
ООД, което се констатира на осн. чл.23 ал.4 от ЗТР от вписванията в ТР.
Остатъкът по тази фактура е стойността, посочена в протокола 24 570.80лв.
Разликата между двете страни при осчетоводяването й е, че ищецът е записал по
нея задължение в пълен размер от 40 520.80лв., а ответника – остатъка от
24 570.80лв.
Освен горните фактури,
в първоначалното и допълненото заключение се посочва, че ищецът има задължения
по други фактури, чийто остатък е осчетоводен различно: по фактура № 886 от
15.12.2004г. на стойност 15 600лв. ищецът е осчетоводил частично
погасяване от 3 183.11лв. и остатък от 12 416.89лв., докато
ответникът е осчетоводил по тази фактура частично погасяване от 15 000лв.
и остатък от 600лв.; ищецът е осчетоводил като задължение фактура 991 от
30.09.2005г. на стойност 9 888.84лв.
с неплатен остатък 1 000лв., а ответникът не е осчетоводил
съществуване на неплатено задължение по тази фактура; ответникът е осчетоводил
задължение по фактура 1178 от 22.12.2006г. в размер на 114 360лв. с
неплатен остатък 26 000лв., а ищецът не е осчетоводил неплатено задължение
по фактура 1178.
Въпреки тези различния
и остатък по фактура 349, и при двете страни осчетоводеният размер на
задълженията на ищеца към ответника е сумата от 254 689.29лв.
В.л. М. обяснява, че
разликата между сумата от 254 689.29лв. /дълг на ищеца по счетоводни
записвания при двете страни/ и размера на прихванатите негови задължения с
протокола от 244 689.29лв. дават салдото от 10 000лв. към 31.12.2010г. по
сметка 411 Клиенти по партидата на ищцовото дружество. Тази сума е посочена в
представената от ответника на лист 66 Молба за потвърждение от ищеца до
ответника от пролетта на 2011г., където ищецът, по повод изготвяне на ГФО, е
признал, че към 31.12.2010г. сметката между двете дружества има салдо в размер
на 10 000лв. като негови задължения към ответника. Молбата е потвърдена от
ответника на 10.05.2011г. Т.е. посоченото в молбата задължение по размер е
вярно. Но проблемът между страните е, че са направили различно осчетоводяване на
погасените и останали задължения на ищеца, в резултата на което записванията
при тях за основанията и размера на дълга по конкретните фактури не съвпада,
въпреки съвпадението на сбора на задължението. Това обективно възпрепятства
ответника да формулира за сумата от 10 000лв. конкретно възражение за
прихващане и да посочи кои непогасени от ищеца фактури прихваща за тази сума
срещу неговите претенции.
Вторият спорен момент
е по възражението за прихващане в размер на 8 760лв., представляващо
вземане на ответника от ищеца по ф. № 679 от 05.11.2012г. за изпълнени СМР, по
което ищецът възразява, че е платил в брой с фискален бон, за който ответникът
твърди, че е издаден по погрешка и ищецът отказва връщането му с цел
сторнирането му.
По делото се представя
Акт за приемане на извършени СМР /Количествено – стойностна сметка/ от
5.11.2012г. на обща стойност 8 760лв. с ДДС, подписан между страните, по
който ищецът е инвеститор, а ответникът – изпълнител. Приетите СМР са доставка
и полагане на плътен асфалтобетон, доставка на трошен камък – фракция0/63,
превоз на трошен камък, доставка и полагане на миоз – фракция 0/5 и превоз на
миоз. На същата дата 05.11.2012г. ответникът е издал на ищеца фактура № 879 за
изпълнените СМР, в която е записано плащане чрез платежно нареждане и е
посочена банковата сметка. Към фактурата ищецът представя издаден му от
ответника фискален бон за платени в брой 8 760лв. на 05.11.2012г.
Независимо от това, с уведомлението на лист 45 от 18.08.2014г. ответникът
заявява на ищеца, че има вземане за
2012г. по тази фактура в размер на 8 760лв.
В.л. М. установява, че
фактурата е осчетоводена при двете страни. При ищеца е отразено погасяването й
чрез плащане в пълен размер чрез счетоводна операция дебит по сметка 401
Доставчици, аналитично по контрагент Илва ХГ ООД в намаление на задължението и
по кредита на сметка 501 каса в левове в намаление на паричните средства в
брой. При проследяване на паричния поток при ищеца по сметка 501 Каса е констатирано,
че на 01.11.2012г. сметката е с начално салдо 406 579.87лв.; през месеца
са плащани суми по фактури и услуги на стойност 31 044.11лв.; по дебита са
отчитани получени суми от приходи от продажби и изтеглени от разплащателната
сметка на обща стойност 51 019.30лв. Крайното салдо на сметката към
30.11.2012г. е 426 555.06лв. и то
отговаря на горните суми.
При ответника в сметка
501 Каса за месец ноември 2012г. не е отразено постъпване на сумата от
8 760лв. по ф. 879 нито на дата 05.11.2012г., нито на друга дата през
месеца. Към датата на проверката вземането на ответника по тази фактура не е
погасено. Т.е. при него не е осчетоводен издадения фискален бон. При проверка
на дневния финансов отчет на ЕКАФП на ответника вещото лице констатира, че
фискалният бон участва при формиране на дневния оборот за 05.11.2012г. като е
включен в дневния отчет. Данните от дневния финансов отчет се записват в
данъчния терминал на фискалното устройство, който предава данните към НАП по
дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. По
този начин е подадена информация към НАП от страна на ответника за тази
операция. От копието от касова книга на ЕКАФП и дневния отчет на ЕКАФП от
05.11.2012г. на ответника вещото лице е констатирало, че общият оборот за деня
е 8 760лв., т.е. издаденият по ф. 879 фискален бон е единствен за деня.
Ответникът не е
анулирал издадения фискален бон със сторно касова бележка, тъй като в
счетоводството му няма отразено сторниране на плащане по ф.879.
Вещото лице обяснява,
че при ищеца и ответника за документиране на движението на паричните средства в
каса не се съставят приходни и разходни касови ордери и не се води касова книга
с опис на издадените ПКО и РКО, поради което не може да се идентифицира лицето,
извършило, респективно получило плащане и оттук издало фискалния бон. Също в
съдебно заседание пояснява, че плащане в брой по фактура, в която е посочено
плащане по банков път, не е основание да се извърши сторно – операция на
плащането в брой.
При тези данни съдът приема, че
възражението за прихващане е неоснователно, тъй като дългът е платен на
05.11.2012г. със сума в брой. Издаденият фискален бон, който е в държане на
длъжника, представлява разписка по смисъла на чл.77 ал.1 от ЗЗД, чиято
достоверност при търговци е гарантирана чрез автоматично подаване на
информацията в НАП от фискалното устройство при издаването й. По този начин
търговецът декларира пред данъчния орган получените за деня суми, респективно
оборота си, по който се изчислява печалбата и се заплащат данъците. Така
подадената информация до момента не е коригирана. В счетоводствата на страните
няма следи от сторниране на издадения фискален бон – операция, с която се
заличават или коригират данните в издадената разписка. Твърдението на ответника
за липса на реално плащане при издаване на документа се подкрепят само от
неговите счетоводни записвания – няма осчетоводяване на сумата в сметка 501
Каса, задължението по фактурата не е закрито, плащането е направено в деня на
издаване на фактурата, според която уговорката е за плащане чрез нареждане по
банков път. Но се поставят въпроса защо, ако има грешка при издаване на
разписката, тя е предадена в държане на длъжника, а не е останала в държане на
издателя й, след като се твърди, че реално пари в брой не са дадени, т.е. кое е
дало основание не само да се издаде фискалния бон, но и да се предаде в държане
на ищеца. Обективно позицията на ответника представлява твърдение за
симулативност на издадената от него разписка – че не отразява вярно изявлението
му за погасяване на дълга чрез плащане в брой, но доказателствата по делото не
са достатъчни и не са убедителни, въз основа на които да се приеме, че
държаната от длъжника разписка не в резултат на погасяване на дълга. Този извод
не може да се промени и от обстоятелството, че във фактурата е отбелязано
плащане чрез платежно нареждане, а е извършено плащане в брой, защото
погасяването на дълг може да стане по много способи независимо от първоначално
уговореното.
С оглед изложеното, исковете са
доказани. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат доказаните по
делото разноски чрез надлежен писмен документ за това. От материалите по делото
съдът констатира, че ищецът доказва чрез писмени документи сторени разноски от:
1 722лв. платена на ПОС ДТ с таксата на банката за превода; 27лв. платена
ДТ на ПАС за ЧЖ с таксата на банката; 7лв. платена на ПАС ДТ за издаване на
обезпечителна заповед; 552лв. платен депозит за вещо лице с таксата на банката;
1 800лв. уговорено и платено възнаграждение за правна помощ в брой, общо в
размер на 4 108лв. За посочените в справката по чл.80 от ГПК разходи –
583лв. в полза на ЧСИ по изп.д. № 667/2015г.
за налагане на запор; 600лв. възнаграждение за правна помощ пред ПАС по
ч.т.д. № 740/2015г. и 200лв. за образуване на изп.д. № 667/2015г., по делото не
се представят доказателства за реалното им извършване, поради което сумите не
могат да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ИЛВА ХГ“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Панагюрище“ № 4, вх.В, ет.2, ап.4, да плати на „ТЕЛКОМ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Ильо войвода“ № 19 и съдебен
адрес ***, чрез адв. Г.М., сумите от :
11 928лв., представляващи неплатен остатък на парично задължение след
извършено между страните извънсъдебно прихващане с Протокол от 01.12.2010г. на
взаимни насрещни парични задължения за извършени СМР по ф. 566 от 17.09.2010г.
на обща стойност 65 676.90 лв.; обезщетение за забава върху 11 928
лв. от 01.11.2012г. до сезиране на съда на 30.10.2015г. в размер на
3 635.51лв.; 12 020 лв. дължим остатък за възнаграждение за извършени
СМР по фактура № 930 от 11.09.2013г. и 12 306лв. дължимо възнаграждение за
СМР по фактура № 939 от 26.11.2013г., в общ размер 24 326лв. по двете фактури;
обезщетение за забавено плащане на 24 326лв. за периода от 26.11.2013г. до
сезиране на съда на 30.10.2015г. в размер на 2 929лв., ведно със законната
лихва върху главниците от сезиране на съда до изплащане на сумите, както и
направените доказани по делото разноски от 4 108лв., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за
забавено плащане на главницата от 11 928лв. над уважения размер от 3 635.51лв. до
предявения от 3 827лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в срок
от две седмици от датата на връчването му на страните.
Решението
да се обяви.
Окръжен
съдия: