Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 03.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V състав,
в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм.д. № 192 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето(ЗЗ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнороцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.К.И. ***
против Експертно решение № 0111 от зас.№ 012/17.01.2020 г. на Националната
експретна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по нервни, очни и
сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), с което е потвърдено Експертно решение на
ТЕЛК – І МБАЛ – ІІ състав при УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД гр. София № 2835
от зас.№ 182/21.11.2019 г. като е отменен издаден на жалбопадетля болничен лист
№ Е2019 8232712.
Жалбоподателят поддържа
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
противоречие с материалноправни норми и съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяна на обжалваното експертно решение и постановяване на съдебно решение,
с което оспореният болничен лист да бъде потвърден. Претендира се и присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответникът – НЕЛК -София,
чрез процесуалния си представител в представена по делото молба вх. № 2027 от
24.06.2020 г. оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Излага
съображения, че оспореното експретно решение на НЕЛК отговаря на всички
законови изисквания като е и надлежно мотивирано чрез наличната медицинска
документация в медицинското досие на лицето. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Като заинтересовани
страни в производството са конституирани ТП на НОИ гр. Русе, РДСП – Русе и
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД гр. Русе. Осигурителният орган, по чиято инициатила
е започнало оспорването на болничния лист и осигурителят, чрез процесуалните си
представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. От страна на
ТП на НОИ – Русе е направено и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждения, както и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя. Осигурителят (вече бивш) от своя страна подкрепя становището си
за правилност на експертното решение с твърдението, че поведението на
жалбоподателя и получаването от него на множество болнични листи и тенденциозно
и е свързано единствено с обстоятелството, че поради провяна на щатното
разписание в дружеството, той е следвало да бъде съкратен. От тази
заинтересована страна не се претендират разноски. РДСП – Русе не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект и срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт. ЕР на НЕЛК № 0111/17.01.2020
г. е съобщено на жалбоподателя на 25.02.2020 г., а жалбата е подадена на
09.03.2020 г. При тези данни съдът приема, че оспорването е реализирано в
рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От
наличните в медицинското досие писмени доказателства, както и от представените
такива по настоящото дело и по адм.д. № 101/2020 г. (приобщено към настоящото),
безспорно се установява, че на жалбоподателя са издадени следните болнични
листи:
1.
Б.л. № Е20197666468 за 14 дни от 11.06.2019 г. до 24.06.2019 г.,
издаден от д-р Красимира Бойчева с диагноза М51.1 – Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия. Болничният лист не е обжалван.
2.
Б.л. № Е20197840086 (продължение) за 10 дни при домашен режим на
лечение от 25.06.2019 г. до 04.07.2019 г., издаден от ЛКК при ДКЦ-1-Русе ЕООД,
със същата диагноза. Болничният лист не е обжалван.
3.
Б.л. № Е20197840210 (продължение) за 10 дни при домашен режим на
лечение от 05.07.2019 г. до 14.07.2019 г., издаден от ЛКК при ДКЦ-1-Русе ЕООД,
със същата диагноза. Болничният лист не е обжалван.
4.
Б.л. № Е20196253949 (продължание) за 28 дни, от които 8 дни за
болничен престой и 20 дни при домашен режим на лечение, издаден от ЛКК при СБАЛ
по ФРМ - Медика – ООД за дните от 15.07.2019 г. до 11.08.2019 г. с диагноза G54.4
Увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде. Болничният
лист не е обжалван.
5.
Б.л. №Е20196254020 (продължение) за 28 дни, от които 8 дни за
болничен престой и 20 дни при домашен режим на лечение, издаден от ЛКК при СБАЛ
по ФРМ - Медика – ООД за дните от 12.08.2019 г. до 08.09.2019 г. с диагноза М47.26
Други спондилози с радикулопатия, Поясен отдел. Болничният лист не е обжалван.
6.
Б.л. № Е20198512268 (продължение) за 10 дни при домашен режим на
лечение от 09.09.2019 г. до 18.09.2019 г., издаден от обща ЛКК при ДКЦ-1-Русе
ЕООД с диагноза М47.26 Други спондилози с радикулопатия. Този болничен лист е
оспорен от ТП на НОИ – Русе пред ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД Русе, чийто първи
състав по общи заболявания е постановил ЕР № 4154/11.11.2019 г., с което е
анулиран болничният лист с аргумент, че заболяването е с хронично протичане и
не е провеждано стационарно лечение в нервно отделение. И. оспорил решението на
ТЕЛК пред НЕЛК, която с ЕР № 0073/13.12.2019 г. потвърдила решението на ТЕЛК и
отменя оспорения болничен като неправилно изддаден. Решението на НЕЛК е
оспорено от Д.И., въз основа на чиято жалба пред АдмС – Русе е образувано
адм.д. № 101/2020 г., прекратено с определение № 9/27.02.2020 г. поради
оттегляне на оспорвания акт от НЕЛК. Последвало е ново произнасяне на НЕЛК с ЕР
№ 0003/04.05.2020 г., с което решението на ТЕЛК е отменено и болничният лист е
потвърден. НЕЛК посочва, че продължителността на болничния отпуск от 24.06.2019
г. до 18.09.2019 г. не е голяма и НЕЛК приеама, че има данни за състояние на
временна неработоспособност и потвърждава болничния лист.
7.
Б.л. № Е20198232712 (продължение) за 30 дни при домашен режим на
лечение от 19.09.2019 г. до 18.10.2019 г., издаден от ЛКК – вътрешни болести при
Аджибадем Сити клиник ДКЦ ЕООД с диагноза М51.1 Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. И този
болничен лист е оспорен от ТП на НОИ – Русе с мотив, че се иска от ТЕЛК
„компетентно становище, основано на чл. 27, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, относно
съответствие между диагнозата и продължителността на временната
наработоспособност (издадени 130 дни, от които 2 пъти по 8 дни със стационар по
физиотерапия), като се имат предвид и предходни болнични листове със същата
диагноза. Има ли усложнения, които пречат на болния да си изпълнява служебните
задължения като ръководител?“. С ЕР на ТЕЛК ІІ състав при УПМБАЛ „Св. Йоан
Кръстител“ – София № 2835/21.11.2019 г. органа на медицинската експертиза се е
произнесъл като „не потвърждава б.л. № Е20198232712“. Мотивите на ТЕЛК са, че
продължителността на временната неработоспособност надвишава допустимата за
заболяването без данни за влошаване на състоянието или стационарно лечение. За
лечение във Физиотерапевтична болница не се издава болничен лист, съгласно чл.
16, ал. 10 от ПУОРКМЕ (има се предвид Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните
картотеки на медицинската експертиза). Решението на ТЕЛК е оспорено от Д.И.
пред НЕЛК, която се е произнасела по жалбата му с ЕР № 0111/17.01.2020 г., с
което е отвърдено решението на ТЕЛК и отмяната на болничния лист. В мотивите на
решението си НЕЛК е приела, че при издаването на болничния лист е представен
амбулаторен лист от д-р М. Я., председател на ЛКК, в който е описана
десностранна радикулопатия, но с отпадна симптоматика, което може да бъде и
остатъчна симптоматика, което да обуславя не временна неработоспособност, а %
трайно намалена работоспособност. Освен това НЕЛК е посочила, че времетраенето
на болничния отпуск е голяма и ЛКК не е изискала с оглед на диагностично
уточняване образно изследване на поясен гръбнак, както и ЕМГ на долен десен
крайник за прецизиране на диагнозата и изключване на друга генеза на болковия
синдром. Прието е, че заболяването не е уточнено с необходимите за това
изследвания и след двукратно рехабилитационно лечени, след което няма
подобряване на състоянието на лицето, то не е хоспитализирано в нервно
отделение за активно парентерално лечение, не е консултирано и с неврохирург,
поради което НЕЛК „не може да потвърди такава голяма продължителност на
болничния отпуск и отменя б.л. № Е20198232712“. Именно това решение на НЕЛК е
предмет на оспорване в настоящото производство.
8.
Б.л. Е20181805270 (първичен) за 35 дни, от които 5 дни болничен престой
и 30 дни при домошен режим на лечение от 28.10.2019 г. до 01.12.2019 г.,
издаден от специализирана ЛКК по нервни болести при Национална многопрофилна
транспортна болница Русе, с диагноза М51.1 Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
ТВърденията на жалбоподателя са, че този болничен лист не е оспорван от ТП на
НОИ – Русе и дори е изплатен.
При така
изяснената фактическа обстановка, по която всъщност не е и формиран спор между
страните, и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168,
ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред
настоящия съд е Експертно решение № 0111/17.01.2020 г. на НЕЛК, постановено от
Специализиран състав по нервни очни и сърдечно-съдови заболявания, състоящ се
от трима лекари, вкл. Председател, за които са представени доказателства
относно притежавана медицинска специалност по нервни болести. Съдът намира, че
оспорваното решение е постановено от компетентен по състав и кворум колективен
орган, съобразно чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Експертното решение е
издадено в писмена форма, съответстваща на утвърдения от министъра на
здравеопазването на основание чл. 4 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ) образец. Независимо от това настоящият съд намира, че в настоящия случай
е налице нарушение на формата на административния акт, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, според който когато административният акт се издава
в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Изискванията за форма на акта се свързват не само с
използването на определен формуляр, когато законово е определено да се използва
такъв, а и със конкретното съдържание на този формуляр. В конкретния случай в
решението си НЕЛК е посочила фактите и обстоятелствата, които са били предмет
на обсъждане, а именно, че оспорваният болничен лист е издаден за 30 дни от
19.09.2019 г. като продължение на предходен болничен. От справка на НОИ било
установено, че жалбоподателят е болничен отпуск от 11.06.2019г., като за този
период двукратно е провел стационарно лечение във Физиотерапевтична болница
Медика – Русе, от която при дехоспитализацията е изписан с подобрение. В деня
на започване на болничния отпуск по оспорвания болничен лист е налице както
амбулаторен лист от специалист невролог, така и такъв от председателя на ЛКК с
описан неврологичен статус на жалбоподателя. Изложеното сочи, че в конкретния
случай това са фактическите основания, на които се позовава административният
орган. В експертното решение са изложени и мотивите (съображенията), поради
което НЕЛК е потвърдила решението на ТЕЛК, макар и непрецизно да е постановила
отново, че отменя болничния лист. Липсват обаче каквито и да са правни остнования
за постановяването на експертното решение на НЕЛК. Единствената цитирана в
решението правна норма е тази на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, даваща право на
НЕЛК да постанови решението си единствено по документи. Изводите на ответника
обаче за незаконосъобразност на оспорения болничен лист, а от там и за
правилност на атакуваното пред НЕЛК решение на ТЕЛК не са обвързани с правна
аргументация.
Предмет
на оспорване пред НЕЛК е решението на ТЕЛК, с което процесният болничен лист е
бил отменен (въпреки непрецизната формулировка „не потвърждава“). В решението
на НЕЛК обаче не се съдържат абсолютно никакви доводи и съображения, свързани с
изложените от ТЕЛК мотиви. Съгласно чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната
експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени
и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за
ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки
и пропуски в решението. Това означава, че НЕЛК действа като
инстанция по съществото на спора, като дейтвително има правомощието да развие и
собствени мотиви относно спорния въпрос, но в случая НЕЛК е разгледала изцяло
самостоятелно оспорването на болничния лист, като е изложила единствено своите
собствени съображения за обосноваността му. Липсват обаче каквито и да са
мотиви относно основнаият релевантен въпрос, а именно намирал ли се е
жалбоподателя в състояние на временна неработоспособност към момента на
издаване на оспорения болничен лист и ако да, то каква е следвало да бъде
продължителността на тази временна неработоспособност съобразно здравословното
му състояние – указаната в болничния лист или по-малка. По първия въпрос в
решението както на ТЕЛК, така и на НЕЛК липсват каквито и да са изводи.
Всъщност основният спор, повдигнат изначално с жалбата на ТП на НОИ – Русе,
въпреки абсурдната формулировка като „искане на становище“ и то основано на
напълно неотносима разпоредба, е относно продължителността на временната
неработоспособност съгласно оспорения болничен лист. По този въпрос ТЕЛК е
посочил, че продължителността на временнната неработоспособност надвишава
допустимата за заболяването без данни за влошаване на състоянието или
стационарно лечение, без обаче да се посочва каква всъщност е допустимата
продължителност за конкретното заболяване. В останалата си част доводът на
ТЕЛК, че за лечение във Физиотерапевтична болница не се издава болничен лист на
основание чл. 16, ал. 10 от ПУОРОМЕРКМЕ, е напълно неотносим към конкретния
оспорван болничен лист, който не касае такова лечение.
НЕЛК
от своя страна пък сочи, че при диагностична неуточненост на заболяването
(каквато междувпрочем съдът не установява, доколкото всички болнични листи на
жалбоподателя са издадани макар и с различаващи се диагнози, но за
идентични/близки по характер заболявания), комисията не може да потвърди
толкова голяма продължителност на болничния отпуск. Тук не става ясна волята на
административния орган, дали счита, че изцяло е необосновано издаването на
болничния лист, каквото всъщност е крайното решение, или счита, че по-малка
продължителност на временната работоспособност по оспорвания болничен лист би
била обоснована и каква точно следва да е тази продължителност. Така изложеното
сочи и на материална необоснованост на оспореното експертно решение на НЕЛК,
доколкото цитираните мотиви не кореспондират напълно с взетото решение за
потвърждаване на експертното решение на ТЕЛК, респективно за отмяна на
оспорвания болничен лист.
Косвен
признак за неяснота на мотивите е и обстоятелството, че с постановеното
по-късно през месец май 2020 г. (след оспорваното решение) експертно решение на
НЕЛК, свързано с оспорването на предходния болничен лист, органът на
медицинската експертиза (дори в същия персонален състав) при същите данни за
провеждано лечение и резултатите от него е направил противоположни изводи.
Предвид
всичко изложено до тук Експертно решение на НЕЛК – специализиран състав по
нервни, очни и ССЗ № 0111/17.01.2020 г. следва да бъде отменено като
постановено в нарушение на изискванията за форма на акта и на материалния закон
поради необоснованост. Преписката следва да бъде върната на ответника за ново
произнасяне по жалбата на Д.И. срещу експертно решение на ТЕЛК №
2835/21.11.2019 г. При новото произнасяне административният орган следва да
посочи изрично относимите разпоредби въз основа на които постановява
административния си акт, както и да изложи мотиви относно релевантните факти –
наличие на временна неработоспособност на жалбоподателя и нейната
продължителност.
В
хода на делото претенция за присъждане на разноски са заявили жалбоподателят,
ответника и заинтересованата страна ТП на НОИ – Русе като при този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК право на такива има само
жалбоподателя. НЕЛК – София следва да бъде осъдена да заплати на Д.И. сумата от
160,00 лева, включваща заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар
от 150,00 лв., заплатен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие
от 15.06.2020 г. (л. 42). Съдът счита за недопустимо възражението на
заинтересованата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Липсва
правна норма, която да възлага разноски по делото на заинтересована страна, в
чиято полза съдебното решение не е, а е недопустимо страната да брани чужди
интереси в съдебния процес и да се позовава на чужди права, каквото в случая е
правото на ответника да направи възражение за прекомерност (в конкретния случай
липсва такова възражение от ответника). С оглед на това съдът не следва да
коментира и не дължи произнасяне по възражението за прекомерност, направено от
заинтересованата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.К.И. *** против Експертно решение № 0111 от зас.№ 012/17.01.2020 г. на
Националната експретна лекарска комисия – Специализиран състав по нервни, очни
и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено Експертно решение на ТЕЛК –
І МБАЛ – ІІ състав при УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД гр. София № 2835 от
зас.№ 182/21.11.2019 г. като е отменен издаден на жалбопадетля болничен лист №
Е2019 8232712.
ВРЪЩА на НЕЛК – Специализиран състав по
нервни, очни и ССЗ преписката по жалбата на Д.К.И. ***
против Експертно решение на ТЕЛК – І МБАЛ – ІІ състав при УПМБАЛ „Св. Йоан
Кръстител“ ЕАД гр. София № 2835 от зас.№ 182/21.11.2019 г., с което не е
потвърден болничен лист № Е20198232712, за ново произнасяне, съобразно дадените
в настоящото решение указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия гр. София да заплати на Д.К.И. ***,
ЕГН **********, сумата от 160,00 (сто и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: