№………
гр. Варна, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2881 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 17360/27.02.2020 г. от С.И.П. с ЕГН **********,*** срещу „К.и.и.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин - 9“, ет. 2, представлявано от Малгожата Адамчук, Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с искане да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 877,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 25.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349,10 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2007 г. - 28.09.2011 г.; сумата от 330,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2008 г. - 28.09.2011 г. и сумата от 131,15 лв., представляваща разноски за производство на основание чл. 78 от ГПК., поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Изпълнителен лист от 31.10.2011 г. издаден по ч.г.д. № 14572 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, 14-ти състав, представляващи предмет на образувано изпълнително дело № 20128080400194 по описа за 2012 г. на ЧСИ Захари Димитров, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Мусала“ № 2.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Въз основа на Изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по ч.гр.д.№14572/ 2011 г. на Варненски районен съд, 14-ти състав ищцата била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сгр. 14, ЕИК *********, сумата от 877,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 25.09.2007 г. ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349,10 лв. представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2007 г. - 28.09.2011 г.; сумата от 330,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2008 г. - 28.09.2011 г. и сумата от 131,15 лв., представляваща разноски за производство на основание чл. 78 от ГПК.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД на 18.01.2012 г. било образувано изпълнително дело № 20128080400194 по описа за 2012 г. на ЧСИ Захари Димитров, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.
Счита, че възможността на взискателя да събира вземането си от ищеца по принудителен ред е погасена по давност, тъй като след образуването на изпълнителното дело на 18.01.2012 г. по него не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което същото следва да се счита прекратено по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молба от 10.09.2015 г. по делото „К.и.и.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин - 9“, ет. 2, представлявано от Малгожата Адамчук, Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока, ЕИК ********* поискало да бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключен договор за покупко-продажба на вземания.
Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с изтичането на още 3 години, а именно на 18.01.2017 г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред се е погасила по давност.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като излага следното:
На 25.09.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и С.И.П., в качеството ѝ на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01097489, по силата на който в полза на С.И.П. била отпусната сума в размер на 1 100.00 лв. /хиляда и сто лева/, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 24 погасителни месечни вноски, 23 от които от които в размер 72,17 лв. и последна 24-та вноска в размер на 72,15 лв. Общата стойност на плащанията била 1,732.06 лв. /хиляда и седемстотин тридесет и два лева и шест стотинки/. Първата падежна дата - 09.11.2007 г., а последната - 09.10.2009 г. Кредитополучателят направил девет вноски за погасяване на кредита, като първата пропусната вноска е на 08.08.2008г.
Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на С.И.П., кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 8452/30.9.2011г. по ЧГД 14572/2011 г. по описа на PC - Варна, с което ответникът твърди, че е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл. TP от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на т. 14 от същото ТР, където сочи, че се развива виждането, че прекъсване на давността може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да реагира, тъй като в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същия съществува възможността да депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение.
Още сочи, че „ ...Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание манифестира желанието на кредитора да започне принудително изпълнение, като ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист - то не е действие на същинско принудително изпълнение, но е пряко насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява действие за принудително изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а давността е последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от погасяването на вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск.“
По тази причина счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, давността е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 31.10.2011 г. с издаване на изпълнителен лист по ЧГД 14572/2011 г. по описа на PC - Варна.
По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 18.01.2012 г. било образувано изпълнително дело № 194/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Златков Димитров, с рег. № 808 към КЧСИ, район на действие гр. Варна и е приведен в изпълнение гореописаният изпълнителен лист.
В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ Захари Златков Димитров правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК.“ По аргумент на противното заключва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
След образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това произтича от задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.2018г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № 194/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Златков Димитров.
Твърди, че съгласно Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност.
Въз основа на гореизложеното прави от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 194/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Златков Димитров до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
Отделно от изложеното сочи, че по изпълнителното дело са поискани и предприети изпълнителни действия, които обосновават неприложимост на института на погасителната давност, на който се позовава ищцовата страна.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в цитираните решения на Върховния касационен съд и на Европейския съд за правата на човека, излага следните доводи, с което счита, че погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла:
• На 21.02.2012 г. държавата е конституирана по изп. дело № 194/2012г. като присъединен взискател по право за дължимите ѝ публични вземания. От тази дата е започнала да тече нова давност съгласно т. 10 от мотивите TP №2/2013 ОСГТК на ВКС „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане...“ и т.н.
• С Разпореждане от 18.09.2013 г. съдебният изпълнител е наложил запор на МПС, собственост на длъжника;
• С молба от 10.09.2015 г. представляваното от мен дружество се конституира като взискател по изпълнителното дело, предприемайки множество изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Взискателят не е бездействал, а е инициирал извършването на справки, пряко насочени към събиране на вземането по образуваното изпълнително дело.
• На 02.12.2016 г. е изпратена молба за справка НОИ, като резултатът от нея е, че длъжникът няма регистриран трудов договор;
• На 23.04.2019 г. е изпратена молба за справка БНБ и резултатът от нея е, че длъжникът няма разкрити банкови сметки на свое име;
• С Разпореждане на ЧСИ Захари Димитров от 05.03.2019 г. поради липса на плащане от страна на длъжника, е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му за дата 27.03.2019 г.
Твърди, че с предприемането на горните изпълнителни действия е била прекъсната погасителната давност, преди да е изтекъл 5-годишният срок, което прави позоваването от ищцовата страна за недължимост на сумите, във връзка с образуването изпълнително дело № 194/2012г. по описа на ЧСИ Захари Димитров напълно неоснователно и обосновава отхвърлянето на депозираната искова молба.
На 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането си по Договор за кредит № PLUS-01097489 на „К.И.И.Б.“ ЕАД.
С нотариално заверено пълномощно от 09.06.2015 г., предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, БНП, чрез пълномощника си „К.И.И.Б.“ ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С.И.П. на адрес ***. Същото е се е върнало като „Непотърсен“.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че въз основа на Изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по ч.гр.д.№14572/2011 г. на Варненски районен съд, 14-ти състав ищцата била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сгр. 14, ЕИК *********, сумата от 877,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 25.09.2007 г.,ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 349,10 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2007 г. - 28.09.2011 г.; сумата от 330,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2008 г. - 28.09.2011 г. и сумата от 131,15 лв., представляваща разноски за производство на основание чл. 78 от ГПК; че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД на 18.01.2012 г. било образувано изпълнително дело № 20128080400194 по описа за 2012 г. на ЧСИ Захари Димитров, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България; че на 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е прехвърлило вземането си по Договор за кредит № PLUS-01097489 на „К.И.И.Б.“ ЕАД.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от изпълнително дело № 20128080400194 по описа за 2012 г. на ЧСИ Захари Димитров, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ Миладин Миладинов, вписан с
рег.
№ 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането… Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно
от приобщеното изпълнително дело № 20128080400194 по описа
за 2012 г. на ЧСИ Захари Димитров, с район
на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. №
808 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България е че същото е образувано по молба от праводателя на ответника до ЧСИ Захари Димитров да образува изпълнително дело и да предприеме необходимите действия срещу
С.П.. В същата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл.
18 от ЗЧСИ. В молбата обаче не е посочен конкретен способ за принудително изпълнение. В обобщение на прието с цитираното горе
тълкувателно решение може
да се заключи, че молба в която няма
посочено конкретно изпълнително действие е редовна, ако в нея
е направено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ да извършва изпълнителни действия, каквито намери за уместни, макар
и да няма
посочено конкретно изпълнително действие, което да се сочи
от кредитора. Такава молба като редовна слага началото на изпълнителното производство и извършените въз
основа на нея
изпълнителни действия са редовни до прекратяване на делото. Тя обаче не е от естеството да прекъсне давността. Давността ще се прекъсне едва
с предприемането на конкретно действие от ЧСИ. ЧСИ
е предприел ред
действия по проучването на имуществото на длъжника, трудовата му заетост и прочие (справка за трудови договори, уведомление по ДОПК,
връчване на ПДИ,
справка за декларирано имущество. Първото действие, което е от естеството да прекъсне давността е предприето на
18.09.2013 г. когато ЧСИ
е разпоредил да бъде наложен запор на собствено на длъжника ППС.
Запорно съобщение обаче до КАТ не е изпратено, а е изпратено само съобщение да индивидуализират ППС
на длъжника, на което отговор от КАТ не е получен. Не са внесени и дължимите такси
за запора от кредитора. Съдът
намира, че доколкото не е индивидуализирано моторно превозно средство, върху което да се наложи запора, както и фактът, че той не е реално наложен с изпращане на съобщение, нито
до КАТ, нито
до длъжника, това
действие не е надлежно извършено и не е от естеството да прекъсне давността.
Поради това съдът намира, че с оглед
на цитираното тълкувателно решение, не са извършени изпълнителни действия. Тъй като
не са били
предприети каквито и да било
изпълнителни действия, считано две години от образуването на делото, то същото следва да се счита
прекратено поради настъпила перемпция по силата на чл. чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК
на 18.01.2014 г. Всички извършени след това
действия от ЧСИ
са ирелевантни за прекъсването на давността, тъй
като са извършени в прекратеното изпълнително производство и като
такива не са породили действие, на осн. ТР№3
от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълното на изложението следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че запорът е надлежно наложен, то отново в двегодишен срок
не са предприети изпълнителни действия и делото следа
да се счита
прекратено на 18.01.2016 г.
Фактът, че е присъединен на мястото на стария кредитор нов според настоящия състав не прекъсва давността, тъй като
не настъпва промяна в самото вземане, нито с това
се извършва някакво изпълнително действие по събиране на дължимите суми.
Това действие е аналогично на образуването на изпълнителното дело
и доколкото няма
искане за извършване на конкретно изпълнително действие от ЧСИ,
то не е от естеството да прекъсне давността. Неяснота съставлява какво
точно е имал
предвид ВКС в постановеното ТР,
като е посочил, че давността се прекъсва с „присъединяването на кредитора“, което
противоречи на изложеното по-долу в ТР, че давността не се прекъсва с образуване на изпълнителното производство, което по същността си представлява едно
и също действие. Тук може би се има
предвид, че ако
взискател се присъедини със своето вземане към вече висящ
изпълнителен процес, в който са извършени валидни изпълнителни действия, те ползват и неговото вземане по отношение на давността, но и това
е спорно, доколкото разяснение не е дадено в самото тълкувателно решение, тъй като
не е било
негов предмет. Така
или иначе, приемането на разрешение, че кредиторът може
да поддържа висящността на изпълнителния процес и да възпрепятства теченето на давностния срок чрез серия
от прехвърляния на вземането противоречи на същността на изпълнителния процес, която е да се събере вземането, а не неговото безцелно съществуване.
С оглед на изложеното ирелевантен за разрешаването на настоящия спор
остава въпросът дали
е текла давност или не по време на висящността на изпълнителното производство, тъй като
от последното валидно изпълнително действие до момента са изминали повече от 5 години, което
в първата хипотеза е от падежа на самото вземане, доколкото давността въобще не е прекъсвана, а във втората от 18.09.2013 г. И двата случая към настоящия момент вземането е погасено по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300 лева, представляващи адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по ищеца сумата от 67,55 лв., представляваща заплатена държавна такса.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.П. с
ЕГН **********,*** не дължи на „К.и.и.Б.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин - 9“, ет. 2, представлявано от Малгожата Адамчук, Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока, ЕИК
********* сумата от 877,77 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от
25.09.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2011 г.
до окончателното изплащане на
сумата; сумата от
349,10 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.09.2007 г. - 28.09.2011 г.; сумата от 330,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода 10.07.2008 г. - 28.09.2011 г. и сумата
от 131,15 лв., представляваща разноски за
производство на
основание чл.
78 от ГПК.,
поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземането по Изпълнителен лист от
31.10.2011 г. издаден по ч.г.д. №
14572 по описа за 2011 г.
на Варненски районен съд,
14-ти състав, представляващи предмет на образувано изпълнително дело № 20128080400194 по описа за
2012 г. на
ЧСИ Захари Димитров, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег.
№ 808 в
Камарата на
частните съдебни изпълнители в
Република България с адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Мусала“ № 2, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
осъжда „К.и.и.Б.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин - 9“, ет. 2, представлявано от Малгожата Адамчук, Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока, ЕИК
********* да заплати на
адв. К.Н.Т., с личен №**********, с адрес: ***, офис1 сумата от 300,00 (триста) лв. разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
осъжда „К.и.и.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин - 9“, ет. 2, представлявано от Малгожата Адамчук, Ярослав Орликовски и Павел Пшевлока, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П. с ЕГН **********,*** сумата от 67,55 лв. (шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: