№ 181
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500525 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателят „СИМБА ГРУП“ ЕООД се явяват адвокат А.М. Н.,
редовно упълномощен от първата инстанция и адв. Х., редовно упълномощен
за настоящата инстанция.
Ответник СТ. АТ. З., редовно призован, не се явява. Не се явява и
пълномощникът му адвокат В.А. В..
Съдът докладва постъпила молба от С.З. чрез пълномощника му адв. В.,
в която последният моли съдебният състав да отсрочи делото за друга дата,
доколкото на 13.10.2021 г. същият има насрочени 4 дела в гр. София. Твърди
се, че е невъзможно да се яви в днешното съдебно заседание, защото
насрочените дела за този ден от съдилищата от цялата страна са прекалено
много. Моли се да се прояви разбиране като посочва известния му график с
открити съдебни заседания насрочени до момента. Към молбата се прилага
препис от протокол от открито съдебно заседание и определение по чл. 140 от
ГПК за насрочване на дело.
Адв. Х. – Уважаеми съдии, сигурно колегата наистина е много
1
ангажиран, но такова основание – служебна ангажираност за отлагане на
делото не съществува. Не представя обективни пречки, поради които делото
не може да се гледа. С оглед на което, считам, че искането е неоснователно и
моля съдът да даде ход и да разгледа въззивната жалба при липса на
процесуални пречки за гледане на делото в открито заседание.
Адв. Н. – Съгласен съм с колегата. Поддържам неговото становище и
моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото. От
една страна, действително пълномощникът на въззиваемата страна представя
доказателства, че има служебна ангажираност по други дела към днешна
дата, но от друга страна, самият С.З. не представя доказателства от които да
се установява, че са налице уважителни причини за неговото неявяване в
днешното съдебно заседание.
Предвид на това съдът не намира, че са налице законови основания за
отлагане на делото, с оглед на което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260125/27.05.2021г., постановено по г.д.№519/2020г. по
описа на РС- Велинград е осъден “Симба груп” ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес, на управление гр.***, представляван от И.Г.К., на
основание на чл.76, пр.1 от ЗС да върне /предаде/ на СТ. АТ. З., ЕГН
********** от гр.**** и с адрес за призоваване: гр.София, бул.„България”
№81 В, ет.8, ап.22, владение на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10450.502.2399 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велинград, одобрени със Заповед №РД-18-
1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение:
няма издадена заповед за изменение на КРР, с адрес на имота съгласно на
СГКК- Пазарджик- гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“ №2Ж, целия с площ по
скица от 2 725кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект,
предходен идентификатор- няма, номер по предходен план /по акт за
2
собственост/, съставляващ ПИ 6579 в квартал 117, за който имот е отреден
парцел II, с площ по акт за собственост от 2 850 кв.м., при съседи по
представената скица имоти с идентификатори 10450.502.3308,
10450.502.3314, 10450.502.3307, 10450.502,2567, 10450.502.2565 и
10450.502.2389, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор
10450.502.2399.1 по кадастралната карта кадастралните регистри на
гр.Велинград, общ.Велинград, обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-
18-1214 от 06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение- няма, с адрес на сградата съгласно скица №15- 483115 от
03.06.2019г., издадена от СГКК Пазарджик: гр.Велинград, ул.„Хан Аспарух“
№2Ж, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.2399, със
застроена площ от 284кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда-
еднофамилна, която сграда по акт за собственост масивна сграда, състояща се
от изби и жилищен етаж със застроена площ от 373 кв.м.
Осъден е “Симба груп” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Велинград, ул.„Христо Ботев“ №2, представляван от И.Г.К., да
заплати на СТ. АТ. З., ЕГН ********** от гр.**** и с адрес за призоваване:
гр.София, бул.„България” №81 В, ет.8, ап.22, сумата от 2584,57лв.-
направените по делото разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Симба груп“
ЕООД, представлявано от пълномощника й адв.Н. от АК- Пазарджик.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение и нарушение на разпоредбите на материалния закон,
а така също и необоснованост на решението.
Относно съществените нарушения на съдопроизводствените правила се
визира, че е налице нарушение правото на защита на ответника. Счита се, че
според приетия доклад, трябва ответника да се защитава срещу иск на
владелец, но самия ищец твърди, че бил държател и претендира
възстановяване на фактическата власт върху имота.
Твърди се, че в нарушение на чл.235 от ГПК, съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото. Приема се, че същият се е ограничил до голословни
твърдения и просто посочване на документи, приети като доказателства по
3
делото, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения
по процесуални действия на страните и събрания доказателствен материал.
Решението не съдържа фактически установявания.
Сочи се, че липсва доклад на съда по чл.146 от ГПК. Ако може да се
изведе, че е налице доклад по чл.146 от ГПК се приема, че той е непълен,
както и не отговаря на изискванията.
Визира се, че липсата на доклад и по този начин неточно зададен
посредством липсата на доклад от съда предмет на иска в нейния вид и обем,
посочен в исковата молба е изместил предмета на процеса.
Твърди се, че решението е немотивирано, тъй като не са изложени
конкретни съображения за изводите, като има просто възпроизвеждане на
общи постановки, като е прието, че иска е основателен.
Визира се, че липсват мотиви на съда, които да обусловят извода му, че
ищецът е владелец на имота. Приема се, че изводът е необоснован, лишен е от
всякаква логика, а от друга страна, от събраните в производството
доказателства не се установява, че ищецът е владелец на имота.
Твърди се, че съдът е кредитирал гласни доказателства, които са
недопустими, с оглед разпоредбата на чл.164 от ГПК. На следващо място,
достоверността на показанията е компрометирана, с оглед зависимостите на
свидетелите от ищеца- липсват мотиви на съда, защо е кредитирал тези
свидетели на ищеца.
Сочи се, че недопустимо е, съдът да не обсъжда възражения на
ответника, като само маркира същите, без да вземе отношение към тях, както
и да изложи съображения, които да обосноват крайния правен извод.
Визира се, че в мотивите на решението, съдът приема за установени
обстоятелства, които фактически са само вероятни, без да изложи
съображения обусловили тези изводи, както и достоверността на
доказателствените средства.
Твърди се, че процесуалните нарушения са съществени по смисъла на
чл.281, т.3, пр.2 от ГПК, тъй като касаят правнорелевантни факти и създават
вероятност за порочност на съдебния акт и съществено нарушават правото на
4
жалбоподателя.
Относно противоречието на материалния закон се сочи, че с
обжалваното решение, съдът е уважил иск с правно основание чл.76 от ЗС,
като е приел, че е налице фактическа власт, упражнявана от владелец, която
фактическа власт е отнета по насилствен начин на дата 13.07.2020г.
Визира се, че съдът като е приел, че владението е добросъвестно е
постановил решение, което противоречи на чл.70, ал.3 от ЗС. Приема се, че
въпросът за вида на владението и правата на владелеца, който твърди, че
владее на основание предварителен договор има отношение и към доказване
на иска. Като е уважил иска по чл.76 от ЗС, въпреки недоказано владение,
съдът е постановил решение в нарушение на чл.76, ал.3 от ЗС.
Относно необосноваността на обжалваното решение се твърди, че не е
доказан нито един елемент от фактическия състав на владелческия иск.
Сочи се, че неоснователно и немотивирано съдът е приел, че фактът на
владение е доказан от обстоятелството, че ищеца е страна по Предварителен
договор за продажба, сключен със собственика.
Твърди се, че след като не е налице упражняване на фактическа власт с
правните последици на владение, всяко друго действие върху имота, за което
лицето, което го извършва няма никакво право, може да бъде
преустановено/прекратено по всяко време, едностранно от собственика на
вещта.
Визира се, че е недоказан факта на нарушение в двете визирани от
закона хипотези на отнемане на фактическа власт- по скрит или насилствен
начин, като елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.76 от ЗС.
Твърди се, че неправилно и неоснователно, съдът е приел, че са налице
действия по отнемане на фактическата власт насилствено на дата-
13.07.2020г., към който момент не се доказва да е упражнявана каквато и да е
фактическа власт върху имота от лицето С.З..
Сочи се, че събраните доказателства в своята съвкупност не доказват по
никакъв начин, че ищецът се е намирал в процесния имот на 05.07.2020г. и на
13.07.2020г., когато твърди, че му е отнето владението. След като не е доказан
5
фактът на владението, простото физическо явяване на едно лице пред входа
на имот частна собственост, не доказва упражнявана фактическа власт, която
му е отнета по насилствен или скрит начин.
Твърди се, че не е доказано отнемането на фактическата власт от
ответника.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърли иска,
като неоснователен.
Моли се, да се осъди въззиваемата страна да заплати направените по
делото съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- СТ. АТ. З., чрез пълномощника му адв.В. от АК- София.
В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на
възраженията изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за повторен
разпит на свидетелите, по което искане, съдът е приел, че ще се произнесе в
съдебно заседание, след изслушване на страните по делото.
С писменият отговор не са направени доказателствени искания.
Адв. Х..- Поддържаме въззивната жалба и направеното с нея искане.
Оспорваме съображенията в отговора на въззивната жалба и няма нови
доказателства или новонастъпили обстоятелства, които по чл. 266 да бъдат
представени пред въззивната инстанция. По отношение на доклада на съда
нямаме възражения, доколкото той вярно отразява твърденията във
въззивната жалба и направените възражения в отговора от страна на
6
въззиваемия.
Адв. Н. – Оттегляме искането, което е направено във въззивната жалба
и други доказателствени искания нямам. Поддържам въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Х.- Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата като считаме,
че решението на РС- Велинград е неправилно поради трите основания за
неправилност. Действително, с оглед на твърденията и изявленията на ищеца
съдът не е изяснил претенцията, не е определил точно нейния характер, с
оглед на което пък неизяснения предмет на делото е довел до нарушаването
на правото на защита на ответника, но е нарушил и правата на ищеца,
въпреки, че го представляваме и не можем да твърдим обстоятелства,
свързани с него. За моя доверител е неясно срещу какъв точно иск се е
защитавал в първата инстанция и направените доказателствени искания, както
и събраните доказателства са направени при тази неясна фактическа и правна
обстановка, неизяснена от първоинстанционния съд, но това нарушение на
процесуалните правила не е единствената причина за неправилността. Съдът
неправилно е приел и материалния закон до толкова, доколкото в чл.76 са
посочени две хипотези, при които ищецът може да се легитимира като такъв
и да предяви претенцията си за предаване на вещта. Не е определено, както
дали той е владелец, или държател, въпреки че има искане за поясняване на
вида на фактическата власт, която той упражнява. Не е пояснено и доколко
лицето е владелец или държател. Нелогично от изводите на съда и тук вече
стигаме до необосноваността на решението. Съдът е приел, че е налице
владение без да са установени двата му елемента – animus и corpus.
Дотолкова, доколкото никога не е установявано намерение за своене и
дотолкова, доколкото никога не е установяван началният момент на
владението. Всъщност не може да се установи дали въобще е налице
фактическа власт или не. Нелогично е, ако е установил фактическа власт
7
преди сключването на предварителния договор, от правна гледна точка да се
твърди, че и след сключването на предварителния договор е имало владение.
Очевидно е, че когато един владелец сключи предварителен договор със
собственика, той няма намерение да свои имота, а признава правото на
собственост на лицето, което е продавач по предварителния договор. В самия
предварителен договор няма доказателства владение да е било представено и
такива доказателства не се сочат по делото, но най- важното според нас, което
е останало неразбрано от съда, но пък се установява от събраните по делото
доказателства е обстоятелството, че ако е имало освобождаване на имота, то е
станало не поради действие на ответника, а поради разпореждане на орган на
властите и самият ищец в исковата си молба твърди, че изпълнявайки
разпореждане на полицейски орган, той е освободил имота. Поради което
считаме, че нито ответникът е легитимиран да отговаря по такъв иск, от
гледна точка на фактическите твърдения, нито пък, че са налице основанията
по чл. 76 от ЗС за уважаване на този иск. Подробни съображения са развити
във въззивната жалба, поради което ще помоля съда, установявайки тези
пороци на първоинстанционното решение да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове като недоказани.
Поддържаме искането за присъждане на направените разноски, като ще
представим и списък на разноските, направени пред въззивната инстанция.
Адв. Н. : - Ув. окр. съдии, подкрепям казаното от колегата. Ищецът
черпи правата си от сключения предварителен договор, така е и в исковата
молба, като там ясно е записано, че не се предава владение. То ще бъде
предавано, едва след изповядване на сделката. Не е възможно да черпиш
права и да бъдеш владелец въз основа на договор, в който ясно е записано, че
такова владение не се предава. Съдът не е обсъдил възможността за т.нар.
„търпими действия“, които са подробно развити и приети от ВКС с
цитираните решения във въззивната жалба, където когато едни действия се
извършват с позволението на собственика, те не са владения, те са „търпими
действия“ и те могат да бъдат основани на отношения и едностранно могат да
бъдат прекратени от собственика и владелеца на имота. И това, че физически
присъства даден човек с позволението на собственика, категорично не го
прави владелец. Въз основа на всичко това моля да постановите решение, с
което да отмените решението на първоинстанционния съд и да ни присъдите
разноски. Списък, за които ще бъде представен. В момента не сме го взели.
8
Адв. Х.: Претендираме платената държавна такса във въззивната
инстанция.
Адв. Н.: Претендираме и адвокатския хонорар, който е в
пълномощното.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
13.11.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9