№ 230
гр. Перник, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на десети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221700100383 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото във висящата по настоящото дело искова претенция е
образувано по предявен от В. Б. А. срещу Инвестиционна компания АД и Р. Ж. Б. иск с
пр.осн.чл.439, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането на „Инвестиционна
компания“АД от Р. Ж. Б., на основание договор за заем от 18.01.2011год., поради извършена
новация и опрощаване на дълг, настъпили по силата на договор от 19.01.2011 г. и спогодба
от 26.11.2019 г.
С определение № 99/18.02.2025 г. е прекратено производството В ЧАСТТА по
предявения иск с пр.осн. чл. 439 ГПК на Р. Ж. Б., ЕГН ********** /правоприемник по реда
на чл. 227 ГПК и единствен наследник по закон на първоначалната ищца В. А./ срещу Р. Ж.
Б., ЕГН ********** поради сливане качеството на ищец и ответник; В ЧАСТТА по
предявения иск с пр.осн. чл. 439 ГПК на Р. Ж. Б., ЕГН ********** срещу „Рос Паркет' ЕООД
с ЕИК *********, „Вип Паркет“ ЕООД с ЕИК *********, „Рос Инвестмънт“ ЕООД с ЕИК
*********, „Евро Паркет“ ЕООД с ЕИК ********* поради липса на правен интерес.
Производството по делото във висящата по настоящото дело искова претенция по чл.439 от
ГПК е допустима единствено по предявения иск по чл. 439 ГПК от Р. Ж. Б. срещу
„Инвестиционна компания“ АД, ЕИК *********, основан на факти, произтичащи от
твърдяната спогодба от 26.11.2019 г. Определението е влязло в сила на 20.03.2025 г.
С молба вх. № 1503/07.03.2025г. ищецът Р. Ж. Б. е предприел изменение на
предявения иск, като същият се счита предявен на същото основание, а именно на
основание на сключена на 26.11.2019г. спогодба и изменя искането, като се признае за
установено несъществуването на вземането на ответника-взискател „Инвестиционна
компания“АД спрямо длъжника Р. Б., представляващо сума в размер на 201 706,67 лева
неолихвяемо вземане отразено в изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д. № 3416/2015 г. на
СГС, издаден въз основа на арбитражното решение от 28.12.2014 г. по ВАД №
1
14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София и посочено в удостоверение с изх.
№8732/19.02.2021г. от ЧСИ Мариян Петков по изпълнително дело №1383/2014г., при
условията на чл. 439, ал. 2 ГПК поради нов настъпил факт, а именно опрощаване на същото
задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019г. между длъжника Р. Ж. Б.
и взискателя „Инвестиционна компания“ АД, сключена след арбитражното решение. С оглед
на изложеното в исковата молба, както и в уточнителните молби по делото, ищецът твърди,
че договорът за заем е сключен с ответника „Инвестиционна компания“ АД като заемодател,
като с последващ договор от 19.01.2011 г. страните по договора са се съгласили ищецът да
бъде заместен в дълга като заемател от ответника „Лукс паркет“ ЕООД. Според твърденията
на ищеца това заместване и освобождаването на ищеца от дълга по договора за заем е
потвърдено и със спогодба между страните от 26.11.2019 г. Тази спогодба имала смесен
характер-от една страна оформяла съгласието на страните-кредитор, стар и нов длъжник, за
заместване в дълг, а от друга имала характер на договор за опрощаване на дълг по чл. 108 от
ЗЗД. В т. 10 от нея било обективирано изявлението на "Инвестиционна компания" АД, че
безусловно се отказва от вземанията си против Р. Б. в качеството му на физическо лице, за
главница, лихви и разноски, които били предмет на изпълнителния лист от 15.06.2015
година. Ищецът твърди, че въпреки това ответникът „Инвестиционна компания“ АД е
предприел срещу него действия по принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист
за процесната сума по договора за заем.
С оглед влязлото в сила на 20.03.2025 г. определение № 99/18.02.2025 г. по
настоящото дело и така направеното изменение на иска, предметът на делото е
установителен иск на Р. Ж. Б., с правно основание чл. 439 от ГПК, против "Инвестиционна
компания" АД за установяване по отношение на ответника-взискател по изпълнително дело
№ 201448510401383/2014 г. на ЧСИ Мариян Петков, че Б. не дължи сума в размер на 201
706,67 лева неолихвяемо вземане по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т. д. № 3416/2015
г. на Софийски градски съд, издаден въз основа на арбитражното решение от 28.12.2014 г. по
ВАД № 14081201/2014 г. на Арбитражен съд – София и посочено в удостоверение с изх.
№8732/19.02.2021г. от ЧСИ Мариян Петков по изпълнително дело №1383/2014г., при
условията на чл. 439, ал. 2 ГПК поради нов настъпил факт, а именно опрощаване на същото
задължение на основание обективирано в спогодба от 26.11.2019г. между длъжника Р. Ж. Б.
и взискателя „Инвестиционна компания“ АД, сключена след арбитражното решение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника
„Инвестиционна компания“ АД. Възразява се, че исковата молба е нередовна, а предявения
иск - недопустим. Възразява се, че между страните са налице множество дела, между които
№ 5886/2020г., № 5890/2020г. и гр. дело 5893/2020г. на СГС. Иска се спиране на делото на
основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до решаване на спора по гр. дело 5893/2020г. на СГС, който
бил преюдициален и заради изследването на самата спогодба от 2019г, и/или до
приключване на ДП 15087/2021 г. по описа на 7 Рпу при МВР-София, което също е с предмет
на изследване представената спогодба от 2019г. и анекса към нея. Оспорва се и иска по
същество с подробно наведени доводи. Оспорва се автентичността на Договора за заем от
2
19.01.2011 г., Спогодбата от 26.11.2019г. и Анекс 1/26.11.2019г. относно подписа на
управителя на ответното дружество Светослав Д. Иванов с възражения, че такива не са
подписвани от името и за сметка на дружеството и подписът не е на посоченото в тях лице.
Иска се откриване производство по чл. 193 ГПК по отношение посочените документи и
допускане на съдебно-графологическа експертиза. Представени са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В дадения на ответника 2-седмичен срок за становище и отговор във връзка с
постъпилата молба вх. № 1503/07.03.2025г. от ищеца, е постъпил такъв от ответника
„Инвестиционна компания“ АД. Счита, че това е поредната молба с твърдения, че лицето не
е длъжник и че не са налице основания за спиране на делото. Не отговаря на истината, че
дълга е 201 000 лева, към 13.11.2024г. той е над 317 000 лева, за което представя
удостоверение от Частен съдебен изпълнител Мариян Петков, per. № 851, Район на действие
СГС, с което във връзка с изпълнително дело № 20148510401383, образувано въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 15.06.2015 г. от СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание
Решение на арбитражен съд по ТЪРГ.ДЕЛО № 3416 от 2015 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД VI-7 с-в/отд. и АРБТ.ДЕЛО № 14081201 от 2014 г. на АРБИТРАЖЕН СЪД КЪМ БТПП
по молба на взискателя ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД С ЕИК ********* срещу
длъжниците ВИП ПАРКЕТ ЕООД С ЕИК *********, РОС ПАРКЕТ ЕООД С ЕИК
*********, ЕВРО ПАРКЕТ ЕООД С ЕИК *********, ВИП ПАРКЕТ ЕООД С ЕИК
*********, РОС ИНВЕСТМЪНТ ЕООД С ЕИК *********, Р. Ж. Б. С ЕГН **********,
удостоверява, че дългът по изпълнителното дело, към 13.11.2024 г., е в общ размер на сумата
от 317 693,18 (триста и седемнадесет лева шестстотин деветдесет и три лева и осемнадесет
стотинки) лв. Отново счита, че има преюдициално значение изхода на гр. дело 5893 от 2020г.
на СГС за допустимостта на иска по гр. дело 383 от 2022г. на ПОС. Ето защо поддържа
искането за спиране на гр. дело 383 от 2022г. на ОС-Перник.
Съдът намира предявеният иск по чл. 439 ГПК за допустим, доколкото се твърдят
факти, основани на спогодбата от 26.11.2019 г. и настъпили след арбитражното решение от
28.12.2014 г., въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 15.06.2015 г. Исковата
молба е редовна, а предявения иск - допустим, доколкото се твърди опрощаване на вземането
след арбитражното решение от 28.12.2014 г. Ищецът не се позовава на заместване в дълг или
опрощаване на вземането преди това.
От ответника е направено искане за спиране на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК
производството по настоящото дело до приключване на гр. дело 5893 от 2020г. на СГС и/или
до приключване на ДП 15087/2021 г. по описа на 7 РПУ при МВР-София.
От Удостоверение от РП София, с изх. № 14510/2021 от 05.07.2024 г. се установява, че
е образувано досъдебно производство № 15087/2021 по описа на 07 РУ-СДВР за 2021 г. за
това, че на неустановена дата до 20.03.2020 г., в гр. София е съставен неистински частен
документ - спогодба между „Инвестиционна компания“ АД и Р. Ж. Б. като този документ е
употребен пред СРС, ГО - 78 състав за да се докаже наличие на сключена спогодба -
престъпление по чл. 309, ал.1 НК и тече разследване. От съдържанието на документа по
3
никакъв начин не следва, че към настоящия момент има привлечен обвиняем, поради което
настоящият състав счита, че не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Когато и ако
бъде привлечен обвиняем и бъдат разкрити пристъпни обстоятелства от значение за изхода
на настоящия граждански спор, то съдът ще направи преценка дали да спре гражданското
производство. Още повече, че наличието на подправка на частен документ може да се
установи чрез съдебнопочеркова експертиза и от гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправния спор, поради което неистинността на документа не е необходимо да бъде
установявана от наказателен съд и не е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК
за спиране на гражданското дело до произнасянето на наказателен съд дали документът е
истински.
Видно от изисканото и постъпило писмо Изх.№ 61355/14.03.2025 г. на СГС гр. дело
№ 5893/2020 г. по описа на СГС, ГО, 1-25 състав е образувано на 26.06.2020 г. по предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от Р. Ж. Б. против „Инвестиционна
компания“ АД и „Лукс Паркет“ ЕООД, с който ищецът Р. Ж. Б. иска да бъде установено по
отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумата 40000 лв., представляваща главница
по договор за заем от 18.01.2011 г. С определение № 260265/28.01.2022 г. производството по
иска против „Лукс паркет“ ЕООД е прекратено. Към настоящия момент делото е отложено
за провеждане на открито съдебно заседание на 08.05.2025 г.
Изискването на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК "решението по което дело ще има значение за
правилното решаване на спора" ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще
приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на
страните ще придобие качеството пресъдено нещо, което ще е обуславящо за настоящото
производство. В случая, образуваното производство по гр. дело № 5893/2020 г. по описа на
СГС е между същите страни, но от съдържанието на постъпилото писмо Изх.№
61355/14.03.2025 г. на СГС по никакъв начин не следва, че предявеният по гр. дело №
5893/2020 г. по описа на СГС иск или по другите посочени от ответника дела са с предмет
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинността
на Спогодбата от 26.11.2019г., представена като доказателство по настоящото дело и на
която ищецът основава исковата си претенция. След като липсват данни висящото гр. дело
№ 5893/2020 г. по описа на СГС, да е с предмет и иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване
на неистинността на Спогодбата от 26.11.2019г., то спорът по това дело не е преюдициален
по отношение на производството по настоящото гр. дело № 383/2022 г., доколкото съдебният
акт по производство пред СГС по установителен иск по чл. 439 ГПК, дори и да се
констатира, че документът е неистински, няма да има сила на пресъдено нещо по смисъла на
чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на не/истинността на Спогодбата от 26.11.2019г.,
представена като доказателство по настоящото дело. С оглед въведеното от ответника по
настоящото дело оспорване автентичността на Спогодбата от 26.11.2019г., преценката
относно истинността на документа следва да се направи от настоящия съд. От изложеното
следва, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което искането на
ответника за спиране на производството на това основание се явява неоснователно.
4
Доказателствена тежест:
Предмет на доказване от ищеца по иска с пр. осн. чл. 439 ГПК са заявените и
твърдените конкретни положителни обстоятелства и факти - че е длъжник по посоченото
изп.дело с предмет-процесните суми в размер на 201 706,67 лева и че вземането в размер на
201 706,67 лева неолихвяемо вземане по изпълнителния лист, е погасено поради извършено
на 26.11.2019 г. след арбитражното решение от 28.12.2014 г. погасяване чрез опрощаване на
задължението на солидарния длъжник Р. Ж. Б. на осн. чл. 108 от ЗЗД, обективирано в
спогодба от 26.11.2019 г., сключена между взискателя „Инвестиционна компания“ АД и
солидарния длъжник Р. Ж. Б..
В тежест на взискателя-ответник, е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си правни последици - обстоятелствата, поради които дългът е възникнал, изискуем е
и се ползва с принудително изпълнение.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи, като допустими, относими и необходими с оглед
предмета на доказване по делото следва да се приемат като доказателства по делото.
Заявеното от ответника „Инвестиционна компания“ АД. оспорване истинността на
Спогодбата от 26.11.2019г. относно подписа на управителя на ответното дружество
Светослав Д. Иванов, не е пречка за нейното приемане. Напротив - самото откриване на
производство по оспорване предполага документът вече да е приобщен към доказателствата
по делото (аргумент от чл.194, ал.2 ГПК - ако оспорването бъде доказано, документът се
изключва от доказателствата). Същевременно на ищеца следва да се даде указание да заяви
дали ще се ползва от оспорената Спогодбата от 26.11.2019г. по смисъла на чл. 193, ал.2 ГПК.
В зависимост от становището на ищеца в посочения смисъл, съдът ще прецени дали да
постанови проверка истинността на оспорения документ по чл. 193 ГПК и допускане на
поисканата от ответника експертиза.
По останалите доказателствени искания на страните съдът ще се произнесе след
произнасяне по искането по чл. 193 ГПК и доколкото след смъртта на първоначалната ищца
В. А. е настъпила промяна в предмета делото, които обстоятелства обуславят последваща
преценка за допустимостта, относимостта и необходимостта на останалите доказателствени
искания с оглед предмета на доказване по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба, с
отговора на искова молба и доп. отговор /становище/ от „Инвестиционна компания“ АД,
подробно описани в същите.
5
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в едноседмичен срок от връчване на определението, с писмена
молба изрично да заяви по смисъла на чл. 193, ал. 2 ГПК дали желае да се ползва от
Спогодбата от 26.11.2019г., в частта, чиято истинност е оспорена.
УКАЗВА на ищеца, че ако в указания едноседмичен срок от връчване на
определението, изрази становище, че не желае да се ползва от документа или ако не заяви
нищо, оспореният документ ще се изключи от доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Инвестиционна компания“ АД за
спиране на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК производството по гр. дело 383/2022г. на ОС-
Перник до приключване на гр. дело 5893 от 2020г. на СГС и/или до приключване на ДП
15087/2021 г. по описа на 7 РПУ при МВР-София.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, така както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който
при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.05.2025 г. от 14,00 часа,
за когато да се призоват страните, като на страните им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца – и препис от първоначалния и допълнителния отговор /становище/
на ответника „Инвестиционна компания“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6