РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Пловдив, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300502226 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от П. Х. А., ЕГН ********** против
Решение № 3081/08.07.2024г., постановено по гр.д. № 19001/2023г. по описа
на Районен съд Пловдив, поправено с Решение № 3099/09.07.2024г., с което са
отхвърлени предявените от П. Х. А. против Община Пловдив - Район
„Северен“, с адм. адрес: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 22А
представлявана от В.Л. – Кмет на района, обективно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 от Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяната
на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 23РД09-554 /27.10.2023
г., връчена му на 27.10.2023г. при условията на отказ, удостоверен от трима
свидетели, издадена от И.К. – ВрИД Кмет на район „Северен“ при Община
Пловдив, с която тр. му правоотношение е прекратено на осн. чл. 39, ал. 5 от
ЗМСМА, и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„***“ в Община Пловдив - Район „Северен“. Наведени са подробни доводи за
неправилност на първоинстанционното решение поради съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
1
необоснованост. Излагат се съображения, че насрещната страна не е провела
пълно и главно доказване относно правото на уволнение на точно това
основание. Жалбоподателят не счита, че инж.К. законно заема длъжността
ВИД кмет, след като преди да започне изпълнение на временната кметска
функция, му е връчена заповед за прекратяване на ТПО. Поддържа се наличие
на злоупотреба с право и превратно упражнена власт от страна на инж.К.,
който като акт на разплата е уволнил П. А.. Искането към въззивния съд е за
отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Община Пловдив - Район „Северен“, Булстат
0004715040065 заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове,
предявени от П. А. срещу Община Пловдив - Район „Северен“ по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 от Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението му, извършено със Заповед № 23РД09- 554 /27.10.2023 г., връчена
му при условията на отказ, удостоверен от трима свидетели, издадена от И.К.
– ВрИД Кмет на район „Северен“ при Община Пловдив, с която трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, както и да бъде
2
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в Община
Пловдив - Район „Северен“.
Ответникът оспорва исковете, като неоснователни и недоказани.
Искането към съда е да ги отхвърли изцяло, като претендира направените от
него разноски по делото.
С постановеното по спора Решение № 3081/08.07.2024г., поправено с
Решение № 3099/09.07.2024г., по гр.д. № 19001/2023г. по описа на Районен
съд Пловдив, първостепенният съд е отхвърлил предявените искове.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Между страните не се спори и от представените от ищеца по делото
писмени доказателства – трудов договор № 15/25.09.2023г., се установява, че
ищецът е бил назначен по трудово правоотношение на длъжност „***“ в
районната администрация на район „Северен“ на гр. Пловдив, като трудовият
договор е сключен за неопределено време, считано от 26.09.2023г. с 6м. срок
за изпитване в полза на работодателя. Ищецът е назначен на тази длъжност от
С.А. – кмет на район „Северен“ при община Пловдив. Със заповед от същата
дата, от 25.09.2023г., на осн. чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, С.А. – Кмет на район
Северен при Община Пловдив, е назначил ищеца да изпълнява функциите на
кмет на района до влизане в сила решението на Общински съвет Пловдив за
избор на ВрИД Кмет на район Северен.
На 12.09.2023г., още преди назначаването на ищеца като ***, е била
издадена Заповед № 23РД09-472/12.09.2023г. на кмета на район Северен С.А.,
с която същият прекратява ТПО с инж. И.К. от длъжността „***“ на осн. чл.
39, ал. 5 от ЗМСМА. Не се спори,че тази заповед е връчена на инж. К. така,
както е отбелязано в нея - на 27.10.2023г. в 8:15 часа, около 2 часа и половина,
преди инж. К. да връчи уволнителната заповед на ищеца на същото
основание.
Ищецът, като заместващ кмета на район Северен съгл. заповедта от
25.09.2023г., е отправил предложение до Общински съвет Пловдив именно
той да бъде избран за ВрИД Кмет на района, като в предложението си е
изложил, че освен него към момента има само един друг *** – инж. К., за
когото обаче е издадена заповед за прекр. на ТПО и която не може да му се
връчи поради отсъствие поради отпуск поради временна неработоспособност.
3
С Решение № 299, взето с Протокол № 17 от 11.10.2023г. на
Общински съвет Пловдив, на осн. чл. 21, ал. м1, т. 19 и ал. 2, чл. 42, ал. 8, вр. с
ал. 6 и ал. 11 от ЗМСМА, чл. 60, ал. 1 пр. 2 и 3 от АПК и Решение № 126-
МИ/24.09.23г. на ОИК Пловдив, е избран И. Н. К., зам. кмет на район Северен,
за временно изпълняващ длъжността – ВрИД Кмет на район Северен, общ.
Пловдив, за срок от 27.10.2023г. до полагане клетва от новоизбрания кмет на
района при провежданите избори за общински съветници и кметове на
29.10.2023г. Допуснато е предварително изпълнение на решението, като няма
данни същото да е обжалвано и да е било отменено. Решението е взето с
гласовете на 32 общински съветници от 37 присъствали от общо 51 съветници.
Представени са доказателства за това, че инж. К. е бил търсен от ЧСИ
Стоянкин за връчване заповедта за уволнението му като зам.-кмет, както и че
със заповед от 27.10.2023г. е прекратил и служебното правоотношение със
С.В.Т., секретар на района. В тази връзка ответната страна е представила
решение на адм. съд Пловдив, с което на първа инстанция жалбата срещу
заповедта за уволнението на секретаря Т. е отхвърлена.
Допълнително по делото е представена ДХ на ищеца за заеманата от
него преди назначаването му за *** на района длъжност – „младши експерт
отбранително мобилизационна подготовка“, връчена на 08.11.2022г.
Със Заповед № 23РД09-554/27.10.2023г. на инж. И.К. – ВрИД Кмет на
район „Северен, ТПО на ищеца П. Х. АрА., на длъжност „***“ е прекратено
на осн. чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, по инициатива на работодателя без
предизвестие. Заповедта е връчена с трима свидетели при условията на отказ –
П.К., Я.С. и Г.К., в 10:45 часа на 27.10.2023г.
По делото е изискана информация от ТД на НАП Пловдив, в писмото на
която е посочено, че за И.К. има подадени уведомления от Община Пловдив за
периода 01.01.23г. -31.12.23г., както следва – уведомление за сключен тр.
договор от 05.01.21г. за длъжността „***“ и уведомление за прекратяването
му от 31.10.2023г., уведомление от 27.10.2023г. за длъжността „***“ и
уведомление за прекратяването му от 08.11.2023г.
Представено е и в заверен препис цялото ЛТД на инж. И.К. за преценка
обстоятелството кое правоотношение със същия на коя дата е прекратено, с
оглед възражението за липса на работодателска власт. Видно от
хронологичната подредба на книжата в същото, инж. И. Н. К., ЕГН
4
********** е бил назначен от С.А., Кмет на район Северен, на длъжност „***“
на район северен при Община Пловдив с тр. договор от 05.01.2021г., в хода на
правоотношението му той е бил лицето, определяно да замества кмета С.А. по
време на отпуск, на 12.09.2023г. е издадена посочената заповед за
прекратяване на тр. му правоотношение, правени са опити за връчването й
чрез ЧСИ Стоянкин, междувременно с Решение, взето с протокол № 17 от
11.10.2023г. И.К. е избран от Общински съвет Пловдив да изпълнява временно
функциите на Кмет на район „Северен“ до избиране на кмет н а района на
изборите, които се провеждат на 29.10.2023г., считано от 27.10.2023г. до
полагане на клетва на новоизбрания кмет, няма данни това решение да е било
обжалвано или отменено, допуснато е предварително изпълнение на същото,
на 27.10.2023г. г-н К. се е явил да изпълнява функциите на ВрИД Кмет на
район Северен, връчена му е заповедта за освобождаване като ***, след което
в качеството си на ВР ИД Кмет същият е уволнил ищеца на осн. чл. 39, ал. 5 от
ЗМСМА. Междувременно са подадени съответните уведомления до НАП – и
за прекр. правоотношението на К. като зам. кмет, и за назначаването му като
кмет, като в качеството си на ВРИД Кмет и във връзка с прекратеното си
правоотношение като зам. кмет инж. К. е издал заповед, с която е разпоредил
да му се изплати обезщетение за неползвания платен годишен отпуск. Инж. К.
е бил в платен год. отпуск от 11.09.2023г. насетне, за 9 дни, впоследствие
прекъснат от отпуск поради временна неработоспособност.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на св.С. Т. - един от тримата свидетели,
удостоверили отказа на инж. К. да получи заповедта си за уволнение на
27.10.2023 г. в 8:15 ч.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали уволнение на
основание чл.39, ал.5 ЗМСМА, извършено от временно изпълняващо
длъжността /ВИД/ кмет лице, е законносъобразно. В тази връзка настоящата
инстанция намира следното:
Правоотношението между ***а и общината възниква на основание
чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, като по силата на цитираната разпоредба кметът на
общината, съответно кметът на района, назначава ***ове в съответствие с
одобрената численост и структура на общинската администрация и определя
техните функции, т.е. при осъществяване на своята дейност кметовете могат
5
свободно и по своя преценка да определят своите заместници, които да
подпомагат органа при осъществяване на управлението. Съответно на това
право е и предвидената в разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА възможност
кметът да освободи от длъжност заместник-кмета на общината (или района),
която съдържа специално основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на назначен от кмета на общината (или района)
заместник-кмет. Именно поради наличието на специална уредба за
прекратяване на трудовото правоотношение на ***а, приложима е тя, а не
основанията в КТ.
По същността си това правоотношение е трудово и при него намира
приложение нормата на чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията,
предвиждаща, че заместник-кметовете имат всички права по трудово
правоотношение с изключение на тези, които противоречат или са
несъвместими с тяхното правно положение. Затова и правното положение на
***овете, като част от екипа на изборен орган, прави приложима при
прекратяването чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, предвиждащ, че освобождаването на
заместник-кметовете се извършва без предизвестие със заповед на кмета на
общината. Видно от редакцията на разпоредбата, същата не съдържа
допълнителни изисквания за необходимо съдържание при съставянето на
заповедта за освобождаване на ***а. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 5
ЗМСМА, освобождаването в тази хипотеза се извършва без предизвестие, със
заповед на кмета на общината /района/, като допълнителни изисквания за
съдържанието на заповедта в това число и мотивиране на същата не се
изисква. Това се обосновава с обстоятелството, че както назначаването на
заместник-кмета, така и неговото освобождаване е въпрос на политическа
целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол /Решение №
374 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 368/2011 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/. Следователно,
съдебният контрол за законност на уволнението на ***а е допустим, но се
разпростира само в две насоки - относно спазване на процедурата и
компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от
оправомощения орган - кмета на общината или района/; както и дали
освободеното лице заема длъжността "заместник - кмет", за която е
приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА.
В конкретния случай всички изисквания, обезпечаващи законността
на прекратяването на ТПО са налице. На първо място, не се спори и се
6
установява от събрания доказателствен материал, че лицето П. А. е заемало
длъжността ***. На следващо място, съгласно чл.42, ал.8 ЗМСМА, когато
кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като
кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок преди края на
мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на
общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на
клетва от новоизбрания кмет. Временно изпълняващ длъжността кмет на
общината или кмет на района се избира при условията на ал. 6, изречения
второ и трето. Нормата на чл.44 от същия закон регламентира правомощията
на лице, заемащо длъжността „кмет“.
Възложената на кмета за изпълнение през мандата програма и цел
несъмнено обуславят и правомерността на предприета от него промяна в
сформирания ръководен екип, по смисъла на чл.39, ал.5 ЗМСМА. Уволнението
по този ред не е самоцелно, нито такъв е духът и целта на нормата,
осигуряваща на кмета един благоприятен за него способ за едностранно
преустановяване на съществуващата трудовоправна връзка със ***а. При този
начин на сформиране на екип не се ограничава правото на труд, нито правото
на защита срещу незаконно уволнение /налице е специален ред за
осъществяване на такава/, нито в основата му е дискриминация на основата на
политическа принадлежност или убеждения. Смяната на екипа почива на
управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване от
принципа на законоустановеност на основанията за уволнение нито до
въвеждане на пълна свобода за уволнения, а се създава по-голяма гъвкавост и
либерализиране в режима на уволненията в съответствие с динамичните
социално-икономически условия /Определение № 429 от 19.05.2022 г. по гр. д.
№ 81/2022 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че ВИД кмет не
разполага с възможността за прекратяване на трудово правоотношение в
хипотезата на чл.39, ал.5 ЗМСМА. Това е така, доколкото законодателят не е
провел диференциация между правомощията на лице, избрано за кмет от
електората, и лице – избрано от Общински съвет да упражнява временно тази
длъжност. Ограничение в правомощията на ВИД кмет е предвидено
единствено в темпорално отношение, т.е. относно времето, за което лицето
заема съответната длъжност. Обратното би означавало да се създадат
7
затруднения и преустановяване на нормалната работа на кметството. Не се
споделя извода за това, че районният съд е приложил разширително тълкуване
на гореспоменатата правна норма. Отразената в закона воля е лицето, заемащо
длъжността „кмет“, да разполага с предвидената в чл.39, ал.5 ЗМСМА
възможност, каквито функции е изпълнявало и лицето инж.К. към момента на
издаване на съответната заповед, макар и за по-кратък период от време.
Подробно изложените съображения на жалбоподателя във връзка със
законосъобразността на избора на ВИД кмет от Общински съвет са
ирелевантни към предмета на делото и не могат да бъдат споделени от
настоящата инстанция. Решението на този орган не попада в обхвата на
проверка в текущото производство. В случая не намира приложение чл. 17
ГПК за инцидентно произнасяне по валидността на административните
актове, доколкото е уредена специална процедура за атакуване на съответното
решение и не са налице данни същото да е обжалвано и да е било отменено.
Следователно, заповедта за прекратяване на ТПО на ищеца изхожда от
оправомощен орган – инж.К., избран за ВИД кмет за срока на действие на
решението на Общински съвет – Пловдив, в който срок попада и оспорената
заповед.
Неоснователно е и възражението за наличие на злоупотреба с право
и превратно упражнена власт от страна на инж.К.. На 12.09.2023г., още преди
назначаване на ищеца като ***, е била издадена Заповед № 23РД09-
472/12.09.2023г. от кмета на район Северен - С.А., с която същият прекратява
ТПО с инж. И.К. от длъжността „***“ на осн. чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА.
Следователно, ищецът не е авторът на съответната заповед, а единствено е
връчил същата на ответника. Ето защо не са налице съмнения за форма на
реваншизъм от страна на инж.К. по причина връчената от ищеца по-рано
същия ден заповед за прекратяване на ТПО.
Всичко гореизложено води до неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде
признато за незаконно уволнението и същото да бъде отменено.
Претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност на ищеца е обусловена от основателността на тази за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то това обуславя
8
неоснователност и на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ, с която ищецът моли да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в общ размер от 1 000лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3081/08.07.2024г., поправено с Решение
№ 3099/09.07.2024г., постановено по гр.д. № 19001/2023г. по описа на Районен
съд Пловдив.
ОСЪЖДА П. Х. А., ЕГН ********** да заплати на Община Пловдив -
Район „Северен“, с адрес: бул. Цар Борис III Обединител № 22А, сумата от
1 000 лева– разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9