Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                 Година                             .2009          Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети февруари                                                                 Година 2009

в публичното заседание в следния състав :

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : К.А.

Секретар : С.В.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията К.А.

гражданско дело № 1561 по описа за 2008 година.

 

Искът е за делба на недвижим имот и намира правно основание в чл. 34 от ЗС и чл. 69, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

 

Производството е образувано по искова молба от С.П.С. и П.С.С., чрез пълномощника си С.П.С. против Е.С.С.. В исковата молба са изложени обстоятелства, че страните са законни наследници на С.С.С., починал на 25.01.2000 г. Твърди се, че наследодателя на страните по време на брака си с ищцата С.П.С. е придобил в СИО делбения недвижим имот :**************************************************************************. Изложени са съображения, че със смъртта на общия наследодател съпружеската имуществена общност се е прекратила, а наследяването на дела на наследодателя е станало по реда на чл. 5, ал 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН, при наследници : съпруга /първата ищца/ и две деца – низходящи /втората ищца и ответницата/. Тъй като до настоящия момент страните не са успели доброволно да поделят процесния недвижим имот, ищците молят съда да допусне делба на описания недвижим имот при следните квоти : 4/6 ид.части за С.П.С., 1/6 ид.част за П.С.С. и 1/6 ид.ч. за Е.С.С..  С исковата молба е направено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановено ищците да ползват имота до окончателното извършване на делбата. С исковата молба е отправена и покана до ответницата да заплаща на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение за лишаване от ползване на частите на ищците от процесния имот, както следва : 100 лв. месечно за ищцата С.С. и 25 лв. месечно за ищцата П.С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от получаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. 

В срока по чл.131  ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Е.С.С..

            Съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

            От представения като доказателство договор рег. № **, т.**, стр. *** от ********** г., сключен между Стопанска дирекция „Изграждане на населените места” – Стара Загора и С.С.С., се установява, че по време на брака си със С.П.С. /сключен на 08.06.1975 г. – видно от представеното удостоверение за граждански брак/ наследодателя на страните е придобил в режим на СИО с първата ищца следния недвижим имот : ***********************************************************************************************

Видно от представеното удостоверение за наследници № 3471/30.09.2008 г. на Община Стара Загора, С.С.С. е починал на 25.01.2000 г. и е оставил като наследници страните по делото, а именно : С.П.С. – съпруга, Е.С.С. – дъщеря и П.С.С. – дъщеря.  

 

            Със смъртта на общия наследодател, съпружеската имуществена общност между него и съделителката С.П.С. се е прекратила при равни части – чл. 26 и чл. 27 от СК, като по този начин първата ищца е придобила 1/2 ид.ч. от процесния имот, а останалата 1/2 ид.ч. е станала наследство. Наследяването на дела на наследодателя е станало по реда на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като първата ищца като съпруга и втората ищца и ответницата като деца – низходящи са наследили наследодателя при равни части. По този начин първата ищца има 4/6 ид.ч. от наследството, респ. от делбения имот /1/2 ид.ч. от прекратената СИО + 1/3 от 1/2 ид.ч.по наследство от С.С.С./, а втората ищца и ответницата имат по 1/6 ид.ч. от имота /1/3 от 1/2 ид.ч. от наследството на Стойчо Стайков Стойчев/.

 

            Тъй като делбата е допустима, с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗС, съдът счита, че имотът следва да се допусне до делба при посочените квоти.

 

            По отношение на направеното искане на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановено само ищците да ползват процесния имот до окончателното извършване на делбата, съдът намира за установено следното :

 

Искането се основава на обстоятелството, че ищците притежават общо 5/6 ид.ч. от имота, а ответницата само 1/6 ид.ч. от имота, което не й давало възможност да ползва дори отделна стая от сънаследствения апартамент. Искането се основава и на обстоятелството, че отношенията между ищцата и ответницата – нейна дъщеря не са добри, което се установява от показанията на св. И.В.В.. Свидетелката сочи, че всички сметки се поемат от ищцата, а ответницата не помага с нищо за поддръжката на дома, не работи, не си търси работа  и се държи лошо с майка си, като веднъж блъснала ищцата в присъствието на свидетелката.  

 

Съдът намира, че гореизложените обстоятелства не обосновават необходимостта от уважаване на искането на ищцата по чл. 344, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 предвижда възможност за временно разпределение на имотите съобразно правата на съделителите до окончателното извършване на делбата и е приложима в случаите, когато някой от съделителите е лишен от ползването на съсобствения имот. В конкретния случай, обстоятелството че ответницата също живее в делбения имот не лишава ищците от възможността да ползват имота съобразно правата си, като по делото не се събраха доказателства, че същите са лишени от ответницата от възможността да използват наследствения имот съобразно правата си, като от свидетелските показания се установи, че първата ищцата също използва имота, а втората ищца не го използва, тъй като се намира извън страната, т.е по независещи от ответницата причини. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК не може да бъде използвана като средство за разрешаване на семейно-битови конфликти и отстраняване на съделител от ползването на съсобствения имот, още повече че в конкретния случай искането би могло да се приеме и като противоречащо на добрите нрави, като се има предвид, че ответницата е съответно дъщеря и сестра на ищците и към момента на завеждане на молбата е била бременна /видно от представената молба от 30.01.2009 г. – л. 25 от делото/. Неоснователни са и изложените от ищците доводи, че притежаваните от ответницата идеални части не й дават възможност да ползва дори отделна стая от сънаследствения имот. Притежаваните от ответницата 1/6 ид.ч. от имота, който е с площ 96.55 кв.м. се равняват реално на 16 кв.м., каквато е площта на една средно голяма стая. Ето защо искането по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно.  

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА съдебна делба между С.П.С., ЕГН **********, П.С.С., ЕГН ********** и Е.С.С., ЕГН **********,и тримата с адрес : ********************************** по отношение на следния недвижим имот : ************************************************************************************************, ПРИ КВОТИ, както следва : 4/6 ид.части за С.П.С., 1/6 ид.ч. за П.С.С. и 1/6 ид.ч. за Е.С.С..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по чл. 344, ал. 2 ГПК от С.П.С. с п.а. и П.С.С. с п.а. да бъде постановено само те да ползват делбения имот, представляващ **********************************************************************, до окончателното извършване на делбата.

 

Решението по допускане на делбата подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд. В частта по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :