РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Радомир, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100870 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2011 г. ищцата закупила поземлен имот с
планоснимачен номер . от кадастрален район .в местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ.
Ковачевци, обл. Перник, с площ от 600 кв. м, при граници (съседи): имот с планоснимачен
номер ., имот с планоснимачен номер ., имот с планоснимачен номер ., имот с
планоснимачен номер .и път. Към момента на закупуването съседният имот с
планоснимачен номер .от кадастрален район ., с площ от около 1000 кв. м, при граници
(съседи): имот с планоснимачен номер ., имот с планоснимачен номер ., път и гора, бил
ограден с колове и телена мрежа, но същият бил обрасъл с бурени и храсти. Още през 2011
г. ищцата завладяла и този имот, като поставила катинар на входната врата, почистила
мястото и започнала да складира в него строителни материали и инстР.ти. В периода от
2011 г. до датата на подаване на исковата молба ищцата почиствала и поддържала имота,
като запазила дивите плодни дръвчета в него, косяла тревата и засадила дървета.
На 24.09.2021 г. подала молба – декларация до ответната община за издаване на скица
и удостоверение за данъчна оценка, с оглед снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка. На 02.12.2021 г. получила писмо от Община К., с което ú се отказва издаването на
скица поради заявени реституционни претенции, което възпрепятствало ищцата да се
снабди с нотариален акт за имота.
Горното обуславяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия
положителен установителен иск за собственост, поради което моли съда да постанови
1
решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община Ковачевци,
че ищцата Т. И. Й. е собственик на поземлен имот с планоснимачен номер . от кадастрален
район .в местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ. Ковачевци, обл. Перник, с площ от около 1000
кв. м, при граници (съседи): имот с планоснимачен номер . – собственост на Е.Г., имот с
планоснимачен номер . – собственост на Т. Й., път и гора.
С отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на
предявения иск, тъй като Община К. не заявявала собственически претенции по отношение
на процесния имот, който бил възстановен с решение на Поземлена комисия на
наследниците на Никола Ц. Тулев.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, изразява становище за неоснователност
на същия и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен представител, поддържа предявения
иск.
Ответната Община Ковачевци, редовно призована, в съдебно заседание, чрез
упълномощен представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег.
№ ., дело № ./2011 г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС - Радомир, че М.А. П. –
М.е продала на ответницата Т. И. Д. следния свой собствен недвижим имот, придобит на
основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по давностно владение, като нейна лична собственост и
находящ се в землището на с. Лобош, общ. Ковачевци, обл. Перник, а именно поземлен имот
с планоснимачен номер . (.) - бивша земя за земеделско ползване от кадастрален район .по
плана на м. „Ц.р.“ в землището на с. Лобош, с площ от 600 кв. м, при граници по нотариален
акт: С.С., черен път - от две страни и Н.А. и при граници по скица: имот с пл. № ., имот с пл.
№ ., имот с пл. № ., имот с пл. № .и път, всички находящи се в кадастрален район .в м.
„Ц.р.“ в землището на с. Лобош, ведно с находящата се в имота, построена без строителни
книжа, но търпима съгласно изискванията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м.
От представеното по делото писмо от 02.12.2021 г. от Община К. до ищцата Т. Й. се
установява, че за имот № 6, кадастрален район 52 има заявени реституционни претенции.
От писмо от 10.02.2023 г. от Община К. до ищцата Т. Й. се установява, че имот № .,
кадастрален район . по разписен лист е собственост на наследници на Н. Ц. Т., като същият
не е деклариран от наследниците, поради което е невъзможно да бъде издадена данъчна
оценка на поземления имот.
По делото е прието и писмо от 07.06.2023 г. от Областна администрация – П., от
2
което се установява, че в подадените реституционни преписки, по които е компетентен да се
произнесе областният управител на област Перник и приложените към тях документи, не се
намират такива касаещи процесния имот с планоснимачен номер . в местността „Ц.р.“ на с.
Лобош.
От писмо с изх. № ..../26.05.2023 г. от ОСЗ – К.и се установява, че в регистрите на
земеделските земи и гори имот с планоснимачен номер .. от кадастрален район ., с площ
около 1000 кв. м в местността „Ц. р.“ в землището на с. Лобош не съществува.
По делото са представени и документите, включени в реституционна преписка,
образувана въз основа на подадено заявление от Н. Д. Т., в качеството му на наследник на
Н. Ц. Т., за възстановяване собствеността върху земеделски земи в землището на с. Лобош,
общ. Ковачевци, обл. Перник.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
А.Н. – В. и П.В..
От показанията на свидетелката А.Н.– В. се установява, че процесният недвижим
имот, който е съседен на притежавания от ищцата имот с планоснимачен номер . - бивша
земя за земеделско ползване от кадастрален район .по плана на м. „Ц.р.“ в землището на с.
Лобош, с площ от 600 кв. м, е почистван от нейния съпруг, като в него се съхраняват
строителни материали. Според свидетелката към 2011 г. процесният имот е бил заграден и е
имало поставена врата. В периода от 2011 г. до настоящия момент никой не е заявявал
претенции по отношение на имота.
От показанията на свидетеля П. В. се установява, че след 2011 г. процесният имот е
бил почистван от съпруга на ищцата, като последната го поддържала и складирала
строителни материали в него. Ищцата имала достъп до процесния имот от имот с
планоснимачен номер .. посредством поставена врата.
Сочи, че никой не е идвал в имота след 2011 г. и не е заявявал собственически
претенции по отношение на него.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот, представляващ поземлен
имот с планоснимачен номер 6 от кадастрален район ..в местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ.
Ковачевци, обл. Перник, с площ от около 1000 кв. м, е в размер на 8762 лева.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, че с решение № 2/20.10.1992 г. на ПК – Ковачевци е признато и възстановено
правото на собственост на наследниците на Н. Ц. Т. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива с площ от 1,400 дка, находяща се в землището на с. Лобош, м.
„Л.“, заявен с пореден № ...от заявлението. В заключението е посочено, че правоспособното
лице, изпълнител на дейностите по изработването на плана на новообразуваните имоти за м.
„Ц. р.“, при установяването на границите на имотите, съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС чрез анкета, е идентифицирало описания имот като бивш имот с
планоснимачен номер ., обособен в помощния план.
3
Поземлен имот с идентификатор 43918.52.6 (процесният имот) по ПНИ е образуван
от бивш имот с планоснимачен номер ....по помощния план.
От имотите с възстановено право на собственост на наследниците на Н. Ц. Т. с
решение № .../04.11.1994 г. на ПК – Ковачевци няма имот, който да е идентичен с имот с
идентификатор 43918.52.6 по ПНИ в м. „Ц.р.“ на с. Лобош.
Вещото лице е посочило и че в ОСЗ – К., Областна администрация – Перник и
Община К. няма документ за собственост, кореспондиращ с процесния имот. В регистъра на
ПИ от ПНИ видът собственост на поземлен имот с идентификатор 43918.52.6 по ПНИ е
„частна“.
Според вещото лице от имотите с възстановено право на собственост на
наследниците на Н. Ц. Т. с решение № .../04.11.1994 г. на ПК – К. няма имот, който да се
припокрива с поземлен имот 43918.52.6 по ПНИ за м. „Царски рид“ на с. Лобош.
При направена справка в Община К. вещото лице не е установило данни за
предприемани действия по отношение на процесния имот с идентификатор 43918.52.6,
свързани с разпоредбата на § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице сочи, че имотът, описан в
решението на ПК – Ковачевци, е идентифициран като бивш имот №. по плана на имотите,
съществували преди образуването на ТКЗС. От бивш имот № . е образуван имот № .по
плана на новообразуваните имоти. Имот № . се припокрива с имот № ..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани по
делото експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
С предявения положителен установителен иск ищцата е поискала от съда да признае
за установено по отношение на ответната община, че е собственик на следния недвижим
имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен номер . от кадастрален район .в
местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ. Ковачевци, обл. Перник, с площ от около 1000 кв. м,
при граници (съседи): имот с планоснимачен номер . – собственост на Е.Г., имот с
планоснимачен номер . – собственост на Т. Й., път и гора.
С оглед дадените задължителни указания с определение № ./30.12.2022 г. по в. ч. гр.
д. № .../2022 г. по описа на ОС – Перник, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
Предметът на иска се определя от изложените в исковата молба фактически
4
обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието
да се произнесе само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това
право (решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В
случая ищцата твърди в исковата молба, че е придобила собствеността върху процесния
имот на основание осъществено давностно владение, поради което съдът следва да се
произнесе единствено по така наведеното основание за придобиване на правото на
собственост.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че процесният имот е съседен на собствения на ищцата поземлен имот с планоснимачен
номер . (.....) - бивша земя за земеделско ползване от кадастрален район ...по плана на м. „Ц.
р.“ в землището на с. Лобош, с площ от 600 кв. м.
Установява се безспорно от събраните по делото гласни доказателствени средства, че
процесният недвижим имот, представляващ поземлен имот с планоснимачен номер . от
кадастрален район . в местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ. Ковачевци, обл. Перник, с площ
от около 1000 кв. м, се е владял от ищцата, като това владение продължава и понастоящем.
При съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по
делото може да се направи обоснован извод, че ищцата е придобила собствеността върху
посочения недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Това е
така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира
като логични и съвпадащи с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът
намира, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл. 79 ЗС, която установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-дълъг от
10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по
отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че
упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Намерението за своене се
предполага съобразно чл. 69 ЗС. Страната, която се позовава на изтекла придобивна давност,
е достатъчно да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот в срока по чл.
79 ЗС. Изцяло в този смисъл е и ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата
на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995 г. по гр.
д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.).
Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Необходимо е
владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
5
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява
правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде
прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне
отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е
владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е
достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно
посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди - решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на
ВКС, ГК, I г. о. В случая съдът намира за безспорно доказано по делото, че в период от
време по-дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок, ищцата е упражнявала постоянно,
спокойно, явно и несъмнително владение върху процесния имот, като през цялото това
време е полагала необходимите грижи за неговото запазване. Същата полага необходимите
грижи за имота, почиства го и го поддържа, без по никакъв начин да е обезспокоявана от
трети лица, заявяващи претенции към имота. Липсват, наред с това, доказателства по
делото, които да сочат, че ищцата е установила владението върху процесния имот с насилие
или пък да е използвала насилие при поддържането му, в резултат на което да е смутено
намерението да се държи вещта като своя. Липсват доказателства, които да оборват
презумпцията по чл. 69 ЗС. От своя страна ответникът никога не е владял процесния имот,
поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва
да бъде уважен.
В допълнение към изложеното и във връзка с възражението на ответната община,
касаещо приложението на чл. 28 ППЗСПЗЗ и началния момент, от който започва да тече
давността, следва да се посочи, че ответникът, под страх от преклузия, следва да изчерпи
всичките си възражения с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК – както главните, така
и евентуалните - арг. чл. 133 ГПК. С изтичане на срока по цитираната норма, той губи
възможност да релевира възраженията, които е могъл и е трябвало да направи. В случая
възражението е противопоставено от ответната страна след изтичане на срока по чл. 131
ГПК, от което следва, че същото е преклудирано и настоящият съдебен състав не следва да
го разглежда и да се произнася по неговата основателност, още повече, че ответната страна
не може да противопоставя от свое име възражения в защита на чужди права.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сторените от последната разноски в настоящото
производство в общ размер на 387,62 лева, от които: 87,62 лева – държавна такса и 300,00
лева – депозит за вещо лице.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не
е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
6
представения договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. Е. Й. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да
осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждението за осъществената безплатна
правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Така, с оглед цената на предявения иск, на адв. Е. Й. от САК се дължи
възнаграждение в размер на 1176,20 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община К., с адрес: с. К., общ.
Ковачевци, обл. Перник, представлявана от кмета В. К. С., че Т. И. Й., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ЖК „И.“, бл. ., вх. ., ет. ., е собственик на поземлен имот с планоснимачен
номер 6.от кадастрален район ....в местността „Ц. р.“ на с. Лобош, общ. Ковачевци, обл.
Перник, с площ от около 1000 кв. м, при граници (съседи): имот с планоснимачен номер . –
собственост на Е.Г., имот с планоснимачен номер . – собственост на Т. Й., път и гора.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: с. К., общ. Ковачевци, обл. Перник, представлявана
от кмета В.К.С., ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ЖК „И.“,
бл. ., вх. ., ет. .сума в размер на 387,62 лева (триста осемдесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки), представляваща сторени от ищцата деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: с. К., общ. Ковачевци, обл. Перник, представлявана
от кмета В.К. С., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. Н. Й. от САК сумата от 1176,20 лева (хиляда сто
седемдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7