Р Е Ш Е
Н И
Е № 260062
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХII гр. състав, в публичното заседание на 13.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15879 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по
искова молба от О.Б.А. срещу Етажната собственост,
с административен адрес: ***, с у. Г. К. Т., с която е предявен иск за отмяна
на решения на Общото събрание на Етажната собственост от 09.11.2020 г., по т.1
и т.2
В исковата молба се твърди, че
посочените решения са взети незаконосъбразно при неспазени правила на ЗУЕС. По
т.1 от решението не било налице 100 % съгласие на всички съсобственици да бъде
променено предназначението на таванското помещение, а по т.2 не били налице
предпоставки за належащ ремонт на покрива, както и че уговорената цена била
прекомерна и незаконосъобразно било и да се приема, определените суми за ремонт
да се заплатят по сметка на у. Г. Т.. С посочените решения се създавало
задължение за ищеца да заплати по сметка на управителя на ЕС сума в размер на
15 000 лева, която била неоправдано висока.
С оглед изложеното за ищеца се е
породил интерес от предявяване на настоящия иск, за отмяна на решенията на
ЕС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва иска по основателност. Излагат се твърдения, че сградата, находяща се на адрес:***,
се намира в режим на етажна собственост, доколкото обектите в нея са повече от
3. Излагат се твърдения, че собствениците в сградата в режим на ЕС са Г. Т. и Н.
Т. – съсобственици в режим на СИО с 31.30 % ид.ч., О.Б.А. – с 31.22 % ид.ч., Д.
К. К. и М. К. К. - с 31.39 % ид.ч. от
общите части на сградата.
Счита,
че проведеното на 09.11.2020 г. ОС е редовно спазена е законовата процедура по
неговото обявяване, свикване и провеждане.
Твърди
се, че първото взето и оспорено решение на ОС от ищеца е взето съобразно
законовите изисквания. В тази връзка се излагат твърдения, че ищецът е участвал
при изготвянето, бил един от възложителите за одобрение в Общината на
технически инвестиционен проект „преустройство /промяна на предназначението/ на
таванско помещение в жилище без промяна височината на сградата в *** нов по
плана на ***, като този проект бил одобрен. Твърди се, че самият проект се състоял в
ремонт и реконструкция на покрива на съществуваща жилищна сграда, както и
обособяване на нови помещения – за реално владеене на частите спрямо
собствеността на възложителите. За целта се предвиждало събаряне на
съществуващи преградни стени и изграждане на нови, като се обособява и едно
ателие със санитарен възел. Предвиждало се изпълнението на нова дървена
покривна конструкция без да се променя височината на билото на съществуващата
сграда, като над дървения гредоред и по външните ограждащи стени на етажа се
предвиждало изпълнение на ефективна топлоизолация – по проект на енергийна
ефективност. Проектът предвиждал да се стеснят коридорите, за да може да се
обособят 2 тавански помещения и едно ателие. Ищецът през цялото време бил
информиран за действията по изготвяне на проектната документация същият е
подписал всички части на проекта, като за издаването на разрешението за строеж
е представена и нотариално заверена декларация – съгласие от всички
собственици, което било изискуемо по закон, за да бъде издадено разрешението.
Била подписана и декларация от ищеца преди одобрението на проекта, в която изрично
е изразил писменото си съгласие с изработването на проект за обект
„Преустройство на таванско помещение“. Разрешението за строеж е влязло в сила
на 03.01.2017 г. като срещу него няма подадени жалби, включително от ищеца, на
който било съобщено разрешението. Счита, че доколкото ищецът е дал съгласие за
преустройството, то в случая същият няма право да обжалва решението на ЕС, с
което се обсъжда възможността за изпълнението на одобрения проект.
По отношение на възраженията на ищеца
по второто решение на ЕС, счита същите за неоснователни. Решението било взето
законосъобразно. Съществувала належаща нужда от ремонт на покрива.
Обстоятелството, че ремонтът е обвързано с част Конструктивна от посочения
по-горе проект , не се отразява на законосъобразността на решението, както и на
обстоятелство, че такъв ремонт е належащ. Излагат се твърдения, че в случая е
налице нужда от ремонт, както и че решението е взето с нужното мнозинство. На
следващо място счита, че от исковата молба не ставало ясно какво е нарушението,
свързано с прекомерност на цената за ремонта, както и за какво нарушение става
въпрос, че е определено сумите да се платят по сметка на управителя на ЕС,
чиято сметка отговаряло на изискванията на чл.50, ал.3 ЗУЕС, доколкото като
управител специалната сметка се открива на негово име. В тази връзка счита, че
исковата молба е нередовна и моли да бъдат отстранени нередовностите по нея.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
конститутивен иск с правна квалификация по чл. 40,
ал.1 ЗУЕС.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва, да установи, наличието на взети решения от 09.11.2020 г., с посоченото в исковата молба
съдържание, както и твърденията си, че същите са незаконосъобразни.
Ответникът следва
да докаже, че решенията са взети законосъобразно, че не са допуснати сочените
от ищеца нарушения.
С Определение от 10.02.2021 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че на 09.11.2020 г. е проведено ОС на етажната
собственост с адрес: ***, с посоченото
в исковата молба съдържание и решения по т.1 и т. 2, при посоченото в исковата
молба участие на етажни собственици и процент гласували. Безспорно е, че собствениците в сградата в режим на ЕС са Г. Т. и Н. Т. – съсобственици в
режим на СИО с 31.30 % ид.ч. от общите части, О.Б.А. – с 31.22 % ид.ч., Д. К. К.
и М. К. К. - с 31.39 % ид.ч. от общите
части на сградата.
Видно от Протокол
от 09.11.2020 г. на Общото събрание на процесната Етажна
собственост, предмет на обсъждане и решение по т.1 е „Обсъждане възможността за
изпълнение на обект – Преустройство /промяна на предназначението/ на таванско
помещение в ателие, без промяна на височината на сградата в УПИ с идентификатор
***, а по т.2 „Обсъждане извършване на належащ ремонт на покрива на сградата с
подмяна на цялата конструкция и керемиди. Ремонтът ще се съобрази с част
Конструктивна от разрешението за строеж № *** на Община Пловдив. Ремонтът ще се
извърши съгласно приложените оферти.“
По т.1 е взето положително
решение, като „за“ са гласували 68.78 %
от представените идеални части в общите части и 31.22 % - против.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2, т.1, пр.4 от Закона за управление
на етажната собственост, решенията за предприемане на действия по промяна на
предназначение на общите части, се взима с пълно мнозинство – 100 % от
представените идеални части от общите части.
Съдът приема, че решението по т.1
от Протокола от 09.11.2020 г. е именно такова. В случая не е представено друго
решение, в което етажните собственици в процесната етажна собственост, да са
взели единодушно решение за изменение на предназначението на общите части –
таванско помещение, за да се приеме, че с посоченото решение се цели единствено
пристъпване към изпълнение на проект, за който всички етажни собственици, по
предвидения в ЗУЕС ред – на Общо събрание, свикано по установения ред и при
необходимото единодушие, са взели решение да се пристъпи към такова преустройство.
Съдът не приема, че характер на
такова решение има подписаната от собственици в етажната собственост,
включително от ищеца декларация, с която декларира, че се съгласяват с
изработването на посоченото по-горе преустройство /промяна на предназначение/
на таванското помещение в ателие /л.34/, доколкото не отговаря на изискванията
за решение, прието по реда на ЗУЕС, което е форма за действителност на волеизявленията
на етажните собственици, съгласно чл.16, ал.4 и ал.4 ЗУЕС, доколкото за общите
събрания се води протокол, който е в писмен вид, с определено от закона
съдържание и в който задължително се обективират взетите решения.
С оглед изложеното съдът приема,
че посоченото решение е в нарушение на императивната разпоредба на чл.17, ал.2,
т.1, пр.4 ЗУЕС и на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС следва да бъде отменено.
По отношение на решението по т.2,
съдът намира, че не е взето решение за осъществяване на належащ ремонт, липсва обсъждане и гласуване
по този въпрос, като направо се пристъпва към избор на оферта и изпълнител на
ремонта и се възлагат конкретни разходи за всеки съсобственик без да е
проведено гласуване за това. Предвид обстоятелството, че липсва взето решение
за извършване на ремонт с необходимото за това мнозинство, не е ясно защо се
пристъпва към избор на фирма изпълнител на тези ремонти и разпределяне на
разходите по ремонта на отделните съсобственици.
Наред с това от приетата по
делото Съдебно-техническа експертиза /л.232/ се установява, че съобразно част
Конструктивна от разрешението за строеж № *** на Община Пловдив, въз основа на
което ще се осъществи ремонта по решението на ОС, са предвидени извършване на
повече полезни разноски, отколкото необходими.
Доколкото се предвижда извършване
на полезни разноски е необходимо решението по тях да се вземе с мнозинство с не
по-малко от 75 % от представените идеални части от общите части, съгласно
чл.17, ал.2, т.3 ЗУЕС, а за необходимите разноски не по-малко от 50 %, съгласно чл.17, ал.3 ЗУЕС.
С оглед изложеното съдът намира, че и
решението по т.2 от Протокол от 09.11.2020 г. следва да бъде отменено,
доколкото на първо място липсва надлежно взето решение за извършване на
необходими и полезни разходи в общите части на Етажната собственост, като
направо е престъпено към избор на изпълнител. В тази връзка не е взето и
надлежно решение за определяне на разноските за поддръжката на общите части за
всеки един от етажните собственици, а именно за извършването на ремонта,
съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7 ЗУЕС, във връзка с чл.17, ал.2 ЗУЕС.
С оглед изложеното и решенията по
т.2 от Протокола на Общото събрание на ЕС са незаконосъобразни и като такива ще
се отменят.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се пораждат за
ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока.
Ищецът доказа
следните разноски – 30 лева, платена държавна такса и 600 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представена разписка,
обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.17/ и 195 лева –
депозит за СТЕ. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 825 лева.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание
чл.40, ал.1 ЗУЕС, решенията на Общото събрание на Етажната собственост, с административен
адрес: *** по т.1 и т. 2 от Протокол от 09.11.2020 г., като незаконосъобразни
по искане на О.Б.А., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Етажната собственост, с административен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА О.Б.А., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 825 лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ