Решение по дело №3207/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1946
Дата: 25 април 2013 г. (в сила от 28 май 2013 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20123110103207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2012 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

1946

25.04.2013год. град Варна

 

 

 

          В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на тринадесети  март през  две хиляди и тринадесета  година в състав:

                          

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА                                 

 

при секретаря Г.Д.   , като разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 3207/2012 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

        

 

 

Предявена е искова молба от К.Я.К. срещу К.Н.К.. Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата ** с ЕГН ********** и ** с ЕГН ********** , на него,като техен баща, както и да определи местоживеенето на децата при него , към момента , на адрес: *. Моли съда, да осъди ответницата да заплаща в полза на всяко от децата * и * чрез него, като техен баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер по 250 лева, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда, а именно 09.03.2012г., както и съдът да определи режим на контакт на майката - ответницата К.Н.К. с децата веднъж месечно от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, по два дни за Коледните и Новогодишни празници, както и две седмици през летния сезон, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Ищецът аргументира интерес от предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК , навеждайки следните фактически твърдения.

Ответницата многократно е напускала семейното жилище или домът, в който семейството е живеело и с поведението си винаги е демонстрирала безразличие към него и децата. Страните в настоящото производство не живеят заедно от началото на 2012г. Ищецът излага, че когато са живеели заедно с ответницата тя винаги е била дистанцирана по ежедневните проблеми по отглеждането и възпитанието на децата. Не е полагала и не полага необходимите грижи за тях. След раздялата на страните в настоящото производство децата остават да живеят при ищеца. С помощта на своите родители същият полага ежедневни грижи по отглеждане, възпитание и издръжка на децата.

В срока за отговор по реда на чл.131, ответницата е депозирала писмен отговор. С отговора на исковата молба , ответницата изразява  становище за неоснователност на иска. Същата , изцяло оспорва наведените от ищеца твърдения, че се е дезинтересирала от децата и тяхното отглеждане, като подробно излага моменти от фактическите отношения между страните в настоящото производство , преди раздялата им, в резултат на които отношения твърди, че същата е била принудена от ищеца да напусне против волята си дома, където семейството е установено да живее, както съответно и да остави децата при ищеца.

По съществото на искането счита, че към момента с оглед факта, че е безработна, няма финансови и битови възможности да взема децата и да дава всекидневни грижи за тях, като заявява, че обича децата си, помежду им съществува силна привързаност, децата се чувстват спокойни и защитени, с оглед на което, същата претендира да вижда децата си, което право към момента твърди, че е осуетявано от ищеца. Твърди, че същият постоянно отправя закани и заплахи към нея, че ще я лиши от родителски права.

    В съдебно заседание , чрез процесуален представител-адв. А.,  искът се поддържа .

     В съдебно заседание , процесуалния представител на ответника – адв. С. , излага  съображения  , относно мотивите , които са наложили ответницата да напусне семейното жилище. Счита , че присъдената в полза на децата издръжка , дължима от ответницата, следва да бъде в размер на минимума , установен в закона.

Контролиращата страна ДСП – Варна в хода по същество на делото , изразяваща становище , че родителските права , следва да се предоставят на бащата, тъй като децата фактически са отглеждани от него в продължение на една година , не са общували с майката и емоционалната връзка между децата и майката е нарушена.   

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено  от Община Варна /л.4/ се установява, че детето *  е родено на ***год. и негови родителите са К.Н. *  , ЕГН **********  и К.Я.К. , ЕГН  **********.    

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено  от Община Варна /л.5/ се установява, че детето *   е родено на ***год. и негови родителите са К.Н. *  , ЕГН **********  и К.Я.К. , ЕГН  **********.    

Задължение  на двамата родители на децата  е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които децата  се нуждаят  ,  но безспорно установено по делото е, че към настоящия момент, родителите на децата   не живеят заедно. Предвид горното, следва да бъде уреден по съдебен ред въпроса за упражняването на родителските права, спрямо децата . За преценка основателността на предявеният от ищеца  иск за родителски права , съдът съобрази следното : От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че родителските права по отношение на децата  , следва да се предоставят на бащата . Децата фактически живеят при своя баща и грижа за тяхното отглеждане и възпитание , полага бащата. Родителите на децата не живеят заедно от началото на 2012год. , когато майката напуска семейното жилище и децата остават да живеят , заедно с баща си . От тогава до момента , децата живеят при своя баща , като майката в писмения отговор заявява , че няма възможност да отглежда децата. Майката е установена да живее в град  Павликени и от заявеното ,чрез адв. С.  в съдебно заседание , проведено на 13.03.2013год. , същата живее при изключително  скромни условия , граничещи с мизерия.  Независима за настоящото производство е причината , поради която майката на децата е напуснала семейното жилище. Факта , че след нейното напускане , грижите по отношение отглежданите и възпитанието на децата са поети от бащата , обстоятелството , че майката заявява невъзможност да отглежда децата , говорят , че бащата е родителя , който следва да упражнява родителските права по отношение на децата. Установи се по делото , че потребностите на децата , са задоволени изцяло с грижите , които техния баща им дава , който с помощта на своята майка, адекватно и резонно упражнява родителските права спрямо децата. С оглед продължителното отсъствие на майката , връзката между децата и майката е прекъсната . Освен , че връзката е прекъсната , факта, че майката не се отзовава на молбата на св. * / баба на децата по бащина линия/ да бъде при детето * , по време на престоя на детето в болница , говори , че майката се е дезинтересирала от децата и дори при нужди не се отзовава . Видно от приетите по делото доказателства и двете деца са  имали  здравословни проблеми /епикриза – л.35 и епикриза – л.37/ и тези проблеми са били преодолявани от децата, чрез родителските права и задължения , упражнявани от бащата  с помощта на неговата майка . /св. показания на Виолета Ив. Иванова/ .

Предвид горното , съдът приема, че в интерес на децата е родителските права да бъдат упражнявани от бащата.  Бащата реално и ефективно упражнява родителските права по отношение на децата  , разполага с доходи и подходящи битови условия за отглеждане на децата , децата са  поддържали постоянна  емоционална връзка с него  и обкръжението в което живее . Ето защо предявеният от него иск за упражняване на родителските права по отношение на децата и определяне местоживеене на децата при бащата, следва да се уважи.  На майката  следва да бъде дадена възможност на лични отношения с децата . По делото няма събрани доказателства, които да налагат извод за ограничен режим на лични отношения , между майката  и децата . Напротив с оглед пола на децата  и необходимостта да бъде възстановен пълноценния контакт между децата и майката  , съдът намира, че  интереса на децата  ще бъде защитен , като се определи режима на лични отношения , съобразно  установената съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00часа в събота до 17.00часа в неделя ,  един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата , както и втората половина от Коледните и Великденските празници.

По отношение заявената от ищеца  претенция за осъждане на ответницата  да заплаща в полза на децата , месечна издръжка в размер от 250лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда  , съдът намира, следното: Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца , независимо дали са работоспособни  и дали могат да се издържат от имуществото си. Ответницата  , като майка  на децата ,следва да бъде ангажиран със заплащането на издръжка в полза на децата . Досежно размера на претендираната издръжка , съдът съобрази,  следното: Размерът на издръжката се определя , според нуждите на детето, което има право на издръжка  и възможностите на родителите , които я дължат, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. От доказателствата по делото се установява, че детето * е на седем  години , а детето * на пет.    В хода на настоящото производство се установи , ме майката на децата не е трудово заета , а бащата реализира  чист месечен доход от 330лв.  Отчитайки, че  двамата родители са работоспособни и че задължението им за издръжка към  децата е   императивно , предвидено в закона, съблюдавайки и гореописаните факти , съдът намира , че необходимата издръжка за детето *   с оглед неговата възраст, следва да бъде определена в размер от 165лв., като дължимата от ответницата  , определя в размер от  85лв. , а необходимата в полза на детето *  издръжка в размер от 148лв. , като дължимата от ответницата , определя в размер от 75лв.  Незначителното приоритетното парично  участие на  ответницата   е обусловено от обстоятелството, че родителските права по отношение на децата  се упражняват от бащата  , който носи непосредствена тежест  по  грижите за отглеждане и възпитание на децата .Така определената издръжка , съдът счита, че следва да се присъди , считано  от датата на подаване на исковата молба в съда-09.03.2012год., с падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства , обосноваващи нейното изменение или прекратяване.  Исковете за разликата до претендираните 250лв. , за всяко от децата, следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата  следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за присъдената издръжка  в общ размер от  230.40лв./двеста и тридесет лева, четиридесет ст./  

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на  децата *, ЕГН **********  и * , ЕГН **********  при техния баща К.Я.К. , ЕГН ***********   и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата *, ЕГН **********  и * , ЕГН ********** ,  на бащата К.Я.К. , ЕГН ***********  , на основание чл. 127, ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К.Н. * , ЕГН ********** с децата  *, ЕГН **********  и * , ЕГН ********** , като й дава възможност да ги вижда и взема при себе си ,всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00часа в събота до 17.00часа в неделя ,  един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата , както и втората половина от Коледните и Великденските празници.

ОСЪЖДА К.Н. * ,  ЕГН ********** *** с последно заявен по делото съдебен адрес: *, чрез адв. * да заплаща в полза на детето *, ЕГН **********, чрез неговия баща  и законен представител К.Я.К. , ЕГН ***********  ,  месечна издръжка в размер на 85 лв. /осемдесет и пет лева/, считано от завеждането на исковата молба- 09.03.12год. , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, като отхвърля иска  за разликата до претендираните 250лв.

ОСЪЖДА К.Н. * ,  ЕГН ********** *** с последно заявен по делото съдебен адрес: *, чрез адв. * да заплаща в полза на детето * , ЕГН **********, чрез неговия баща  и законен представител К.Я.К. , ЕГН ***********  ,  месечна издръжка в размер на 75 лв. /седемдесет  и пет лева/, считано от завеждането на исковата молба- 09.03.12год. , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, като отхвърли иска за разликата до претендираните 250лв.

ОСЪЖДА   К.Н. * ,  ЕГН ********** *** с последно заявен по делото съдебен адрес* , чрез адв. *  да заплати държавна такса в полза на държавата по сметка на ВСС, върху присъдената издръжка, в размер на 230.40лв./двеста и тридесет лева, четиридесет ст./ , на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от същото.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                               /Р.Христова/