М О Т
И В И :
Производството
е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу А.Д.З. е по чл.196
ал.1 т.1, във връзка с чл.194 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква
„б” от НК, затова, че на 17.01.2012г в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, в
условията на опасен рецидив, е отнела чужди движими вещи- пари сумата от
412,00лв., 1бр. черна на цвят дамска чанта от естествена кожа марка „RCEO” на
стойност 50,00лв.; 1бр. черно на цвят портмоне от естествен лак м. „ART” на
стойност
20,00лв.; 1бр. лична карта на стойност 27,00лв.; 1бр. розов на цвят
портфейл от изкуствена
кожа на стойност 8,00лв.; 1бр.
мобилен телефон м. „Samsung E 1190 N” с ИМЕЙ *****, ведно със
СИМ- карта на „М тел” на стойност 62,00лв.; 1бр. пръстен изработен от
четиринадесет каратово бяло и жълто
злато с тегло около 6гр. на стойност 360,00лв.; един чифт златни обеци с тегло
от 2,5гр., изработени от четиринадесет каратово бяло и жълто злато на стойност
150,00лв.; 1бр. гладък златен синджир от
четиринадесет каратово жълто злато с тегло 1,5гр. на стойност
90,00лв.; 1бр. кух златен тръбен кръст с
четиринадесет каратово жълто злато с тегло около 2,5гр. на стойност 150,00лв. и
1бр. брой тестерен парфюм м.„МАХ MARA” от 30мл. на стойност 20,00лв., всичко на
обща стойност от 1349,00лв./хиляда триста четиридесет и десет лева/, от
владението на Д.И.А., с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
с.з. подсъдимата З. се признава за виновна, а представителят на РП поддържа
обвинението срещу нея.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства: протокол
за доброволно предаване (л.6), протокол за разпознаване на лица и предмети (листове
55-56 и 58), писмо на ГД „Изпълнение на наказанията”гр.София (л.68), веществено доказателство- дамска черна кожена
ръкавица с жълт декоративен шев,собственост на подсъдимата, заключението на изготвената по делото оценителна
експертиза и показанията на свидетелите А. и П., кореспондиращи изцяло
помежду си и с обясненията на подсъдимата, дадени от нея на досъдебното
производство и с изявлението й в с.з., съдът намира за безспорно установена
следната фактическа обстановка: На 17.01. 2012г. в гр.Казанлък,
около 17:30ч., А.Д.З. влязла в магазин „Макао”, находящ се на бул.„Розова
долина”№2. Подсъдимата помолила св.Д.А., която работела като
продавач-консултант в магазина, под предлог, че й предстои пътуване, да й
покаже куфари. Докато А. се заела да изважда два от куфарите, изложени на
витрината в магазина, за да ги покаже на З., последната се пресегнала и взела
дамска чанта, черна на цвят от естествена кожа с бели шевове и множество капси
по нея с две къси дръжки, която стояла на рафт,
намиращ се непосредствено зад дивана в магазина. Подсъдимата взела
чантата и я пъхнала под мантото си. Отправила се бързо към изхода на магазина.
В този момент св.А. се обърнала и видяла, че З. била до входната врата. Подсъдимата
казала, че ще се върне след малко и бързо се отдалечила, като от нея изпаднала
черна на цвят дамска кожена ръкавица с жълт декоративен шев по нея. Св. А.
извикала на З., че ръкавицата й е паднала, при което последната без да спре се
отдалечила тичайки. Тъй като на свидетелката й направило впечатление, че
коженото манто на подсъдимата било издуто неестествено, тя се усъмнила, че
клиентката й- А.Д.З. може да е откраднала нещо, поради което влязла в магазина
и потърсила дамската си чанта, която непосредствено преди да влезе подсъдимата,
била оставила на рафта, зад намиращия се в магазина диван. Установила, че тя
липсва, ведно с всички вещи в нея.
Дамската чанта на А., марка „RCEO”, съдържала:
пари- сумата 412,00лв., черно на цвят портмоне от естествен лак м.„ART”, лична
карта, розов на цвят портфейл от изкуствена
кожа, мобилен телефон м.„Samsung E1190N” с ИМЕЙ 358077041852365,
ведно със СИМ-карта на „М тел”, пръстен, изработен от четиринадесет
каратово бяло и жълто злато с тегло
около 6 гр., чифт златни обеци с тегло 2,5гр., изработени от четиринадесет каратово
бяло и жълто злато, гладък златен синджир от
четиринадесет каратово жълто злато с тегло 1,5гр., кух златен тръбен кръст с четиринадесет
каратово жълто злато с тегло около 2,5гр. и тестерен парфюм м.„МАХ MARA” от 30мл.
Видно от протоколи за разпознаване
на лица и предмети /л.55-56 и 58/, подсъдимата З. е била разпозната от двама
свидетели, като извършител на престъпното деяние.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-
оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на сумата 937,00/деветстотин тридесет и
седем/ лева.
Действайки
по гореописания начин А.Д.З. е осъществила, от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.196 ал.1 т.1, във връзка с чл.194
ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 буква „а” и буква „б” от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала умишлено- съзнавала е общественоопасния характер на
деянието си, като е предвиждала неговите последици и е искала настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че А.Д.З. е осъществила деянието, за което й
е повдигнато обвинение, поради което същата следва да бъде призната за виновна
и наказана.
От обективна страна подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови
части- прекратила е фактическата власт на собственика върху вещите, предмет
на престъплението, установила е своя трайна
такава върху тях, след което се е разпоредила със същите, продавайки вещите на непознати
за нея хора и изхарчвайки отнетите пари. Налице е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Видно от писмо на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр.София, А.Д.З. е постъпила в Затвора в гр.Сливен
на 17.08.2007г. по изтърпяване на присъди по НОХД №2515/ 2007г., по описа на Районен
съд гр.Бургас и НОХД №2616/ 2007г., по описа на Районен съд гр.Русе. На основание
чл.25 ал.1 от НК й е било определено общо
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. Същата била освободена на
09.08.2008г., след изтърпяване на наказанието. Впоследствие З. *** на
02.12.2009г. (начало 12.11.2009г.), за изтърпяване на наказанията, определени й
по НОХД №35/ 2010г., по описа на Районен съд гр.Казанлък, НОХД №38/ 2010г., по описа на РС гр. Стара
Загора, НОХД №354/ 2010г., по описа на РС гр.Казанлък, НОХД №682/ 2010г., по
описа на РС гр.Стара Загора и НОХД №91/ 2010г., по описа на РС гр. Казанлък. На
основание чл.25 ал.1 от НК й е било определено едно общо наказание, до размера
на най-тежкото от тях, а именно- 1 година и 11 месеца лишаване от свобода. З.
била освободена от затвора на 12.10.2011г., по изтърпяване. Към настоящия
момент същата се намира в Затвора в гр.Сливен от 18.07.2012г. като подсъдима по
НОХД №12948/ 2012г. на СРС, поради което настоящата й престъпна дейност е
извършена в условията на опасен рецидив, съгласно чл.29 ал.1 б.„а” и б.„б” от НК. Налице е квалифицираният състав на чл.196 ал.1 т.1 от НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието на А.Д.З. съдът отчита като смекчаващо
вината й обстоятелство тежкото й материално състояние, а като отегчаващи вината
й такива: обремененото съдебно минало, изключително лошите характеристични
данни и високата обща стойност на отнетите вещи. При съвкупната преценка на изложените
обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима
следва да се реализира при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността
й обстоятелства, при които условия следва да се определи вида на наказанието, а
именно- лишаване от свобода. При обсъждане на така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността, на А.Д.З., обстоятелства, съдът приема, че
наказанието девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, отговаря, както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на член 36 от
НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимия
и неустойчивите членове на обществото, поради което бе определено в този размер.
За да бъде наложено то бе обсъдена и възможността за определяне на друго
по-леко, по вид и размер, наказание. Съдът обаче намира, че не са налице
условията за това, тъй като упоритостта на А.Д.З. в преследване на престъпната цел граничи с наглостта. На
същата вече е давана възможност, да преустанови престъпното си поведение, чрез
налагане на наказания, различни от ефективното лишаване от свобода, но тя не го
е сторила. Беше взет предвид и факта, че тази подсъдима е била осъждана повече
от двадесет пъти. Били са й определяни различни по размер наказания лишаване от
свобода, повечето от които З. е изтърпяла ефективно, без това обаче да й се
отрази възпиращо и поправително. Това налага, по отношение на настоящата й
престъпна дейност, съдът да й наложи доста по-тежко наказание, близко по размер
до предвиденото в закона максимално такова.
Налице са основанията на чл.58а
ал.1 от НК за намаляване на определеното наказание на А.Д.З. с една трета- до шест
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Следва, на основание чл.53 от НК, да
бъде върнато на подсъдимата вещественото доказателство- черна на
цвят дамска кожена ръкавица с жълт декоративен шев по нея, поради това, че не представлява предмет или средство
за извършване на престъпление от общ характер и притежаването му не е забранено
от закона.
На
основание чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, подсъдимата следва да
заплати направените
по делото разноски в размер на 40/четиридесет/ лева, по сметка на Казанлъшкия
районен съд.
Причините за извършване на деянието, предмет
на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимата и ярко
изразеният й стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: