Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260032 , 02.10.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На трети
септември през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 339 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
“Обединена Българска Банка ” АД-гр.София, ЕИК *********, представлявана от Светла Атанасова Георгиева –
изпълнителен директор, чрез пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД-гр.София, ЕИК:
*********, представлявано от Райна Иванова Миткова–Тодорова – управител,
действаща чрез юрисконсулт М.М., съдебен адрес:***, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4-6, против Ф.Х.А., ЕГН-**********,***,
като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца парични суми, произтичащи от Договор за потребителски
кредит, сключен на 30.10.2015г. между Ф.Х.А.
в качеството на Кредиполучател и „Обединена българска банка“ АД, в качеството
на Кредитодател, както следва: 4 982.91
лева - главница, 252.04 лева –
договорна лихва от 20.02.2016г. до 05.04.2017г., 663.11 лева – наказателна лихва от 20.02.2016г. до 03.07.2017г., законната лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
същите вземания до окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени и
разноските по заповедното производство и по настоящото исково производство,
вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в в
размер на 300.00 лева.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответникът Ф.Х.А.,
ЕГН-**********,***, не е намерен на
посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.Н.М. ***,
представя писмен отговор, като оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. В съдебно заседание ангажира писмено становище, като поддържа
искане за отхвърляне на иска като неоснователен, необоснован и недоказан, без
изложени конкретни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На
30.10.2015г. между ищеца “Обединена Българска Банка ”
АД-гр.София, ЕИК *********, в качеството на Кредитор, от
една страна и от друга страна ответника Ф.Х.А.,
ЕГН-********** ***, в качеството на Кредитополучател, е сключен представения по делото
Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва. По силата на
Договора Банката предоставила кредит в размер на 5 200.00 лева, който бил
усвоен по банкова сметка ***, еднократно на 30.10.2015г., констатирано и в
заключението вх.№ 976 от 05.03.2020г. (т.1) на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза. Между страните е уговорено
издължаване на кредита на 60 месечни анюитетни вноски, с падежна дата за всяка
вноска на 20-то число на месеца, считано от 20.11.2015г. и краен падеж –
20.10.2020г. (чл.8 и чл.9).
Договорен бил фиксиран лихвен
процент за редовната главница по кредита от 9.95 % годишно, за целия срок на
договора, като олихвяването се извършва ежемесечно, считано отх датата на
усвояване на кредита, на база 360 дни годишно, 30 дни в месеца (чл.4). Уговорен
бил Годишен процент на разходите (ГПР) – 12.99 %, към датата на отпускане на
кредита (чл.5), при обща дължима сума за изплащане от Кредитополучателя в
размер на 6 873..32 лева.
Според чл.7 от Договора, при забава
на плащането на главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, Банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен процент.
Съгласно чл.19 от Раздел V „Отговорност и санкции“ на същия Договор,
при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, Банката има право
да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита.
Според цитираното горе
заключение на съдебно-счетоводната експертиза (т.2), по процесния Договор за
кредит са извършени плащания на три погасителни вноски, съобразно условията на
погасителния план и част от договорната лихва на четвъртата погасителна вноска
– на падежи 20.11.2015г., 20.12.2015г., 20.01.2016г. и частично плащане на
20.02.2016г. Общата изплатена сума по договора е 484.02 лева, включваща: 120.00
лева – такса кредитна оценка, платена на 30.10.2015г. (при сключване на
договора) и погасителните плащания, посочени по-горе, с които са погасени
217.09 лева – главница, 140.59 лева – лихва и 6.34 лева – застраховка. На
01.04.2016г. е извършено допълнително плащане по кредита на 3.19 лева, с която
сума са погасени просрочена наказателна надбавка - 1.06 лева и просрочени
наказателни лихви – 2.13 лева.
При горните обстоятелства
и вследствие на допуснатата забава в плащането на дължимите погасителни вноски,
на 05.04.2017г. ищцовата Банка упражнила правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, при условията на чл.19 от Договора, поради неплащане на 14
броя дължими вноски за периода от 20.02.2016г. до 05.04.2017г., при допуснато
просрочие от 410 дни, за което изрично уведомила длъжника–ответник с Нотариална
покана, рег.№ 3834/12.04.2017г. по описа на Нотариус, рег.№ 040 на Нотариалната
камара, с район на действие РС-гр.София. В Поканата бил посочен размерът на
неизплатения дълг, включващ главница, дължима договорна лихва и дължима
наказателна лихва, като ответникът е поканен незабавно да заплати посочените
суми. Нотариалната покана била връчена лично на ответника-Кредитополучател – на
19.05.2017г., удостоверено с Разписка за връчване от Нотариус Радомир
Александров, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие
РС-гр.Исперих. Поканата е връчена на адреса на длъжника в с.Голям Поровец,
обл.Разградска, посочен в Договора за кредит.
Тъй като не последвало
плащане от страна на Кредитополучателя, по
отношение на паричните му задължения, Банката предприела постъпки и сезирала
заповедно производство по ч.гр.д.№ 572/2017г. на РС-гр.Исперих, като по
Заявление вх.№ 2593 от 05.07.2017г., въз основа на извлечение от счетоводните
книги на Банката-Кредитор, установяващо обявената предсрочна изискуемост на
кредита, считано от 05.04.2017г. и задълженията на кредитополучателя към
03.07.2017г., се снабдява със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.07.2017г. и изпълнителен лист от
същата дата срещу длъжника Ф.Х.А.,
ЕГН-********** за заплащане в
полза на заявителя на парично задължение в размер на предентираните и в
настоящото производство суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.07.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - заплатена ДТ в
размер на 117.96 (сто и седемнадесет лева
и 96 ст) лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 636.52
(шестстотин тридесет и шест лева и 52 ст) лева.
Банката образувала и изпълнително дело № 20177620400466
при ЧСИ Деян Драганов, рег.№ 762, с район на действие Окръжен съд-гр.Разград.
Тъй като при връчване на Поканата за доброволно изпълнение длъжникът Ф.Х.А., ЕГН-********** не е намерен на установения по делото постоянен и настоящ
адрес ***), е извършено от ДСИ връчване на Заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на
съда, дадено с Разпореждане от 15.02.2019г. по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
(т.3), задълженията на ответника по процесния Договор за кредит към 05.07.2017г.
(датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение) са
възлизали в размер на исковите суми:
- 4 982.91
лева
– усвоена и непогасена главница, в т.ч. редовно изискуема главница;
- 252.04 лева – начислена редвона (възнаградителна) лихваа от
20.02.2016г. до 05.04.2017г. и
- 667.25 лева – начислена наказателна
лихва за забава (9.95 % + 5 пункта), включваща 663.11 лева за
периода от 20.02.2016г.
до 22.08.2016г. (вж. Таблица 2 към т.2) + 4.14 лева.
Според същото експертно заключение (т.4), няма постъпили плащания от
длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и след подаване на исковата молба.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на
документи, с представено заключение по Протокол № 39 от 14.08.2020г. (вх.№
260043/18.08.2020г. по Вх.регистър на съда), изследва печатния текст, с който е
изписан процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана
лихва от 30.10.2015г., състоящ се от 6 страници, Молба-декларация за отпускане на потребителски
кредит, състояща се от 3 страници и Тарифата за
таксите и комисионните на ОББ АД за физически лица, състояща се от 6 страници,
всичките приложения представляващи неразделна част към Договора. Според заключението на тази
експертиза, отпечатаният текст на Договора е изпълнен на кирилица, серифен
шрифт (с допълнителни декоративни чертички по краищата си), формат „Times New Roman” и размер 12. Печатният
текст в Молбата-декларация е на кирилица, серифен шрифт, формат „Arial Narrow ”, размер 8. Тарифата е изписана на кирилица,
несерифен шрифт, формат „Century
Gothic”, размер 10.
В производството по настоящото дело ищцовата Банка е
направила съдебни разноски и деловодни разноски в общ размер на
1 600.84 лева, които включват: дължима ДТ от 299.32 лева, от която 117.96
лева заплатена ДТ по заповедното производство, а разликата от 181.36 лева -
доплатени при завеждане на
установителния иск; 200.00 лева – възнагрлаждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, 150.00 лева – възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, 315.00 лева - изплатено възнаграждение за особения представител на
ответника и 636.52 лева – заплатеното адвокатско възнаграждение по заповедното
производство. Отделно е претендираното възнаграждение за юрисконсулт по
исковото производство в размер на 300.00 лева. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск за
установяване на паричните вземания на ищеца по сключения с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит с
фиксирана лихва от 30.10.2015г, е допустим и намира правното
си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС-гр.Исперих по Разпореждането от 15.02.2019г. по ч.гр.д.№ 572/2017г. по описа
на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “ОББ” АД. При
условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК – 05.07.2017г.
Разгледан по същество – искът е
основателен.
Установените по делото фактически
обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно правоотношение във
връзка с предоставен от ищцовата Банка в полза на ответника паричен кредит за
потребителски нужди. В качеството си на Кредитополучател ответникът Ф.Х.А., ЕГН-********** е усвоил изцяло предоставения му кредит още в деня на сключване на договора
– 30.10.2015г., когато сумата е била преведена по негова банкова сметка ***-ищец.
Във връзка с изпълнение на задълженията си за погасяване на този кредит,
ответникът-Кредитополучател изпаднал в забава относно изплащане в пълен размер
на дължимите погасителни вноски най-късно на падежната дата за всяка вноска. По
този начин и при наличие на предпоставките по чл.19 от Договора, Банката се е
възползвала от правото си да направи кредита изцяло и пресрочно изискуем,
считано от 05.04.2017г.
Съдът приема, че ответникът е бил надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – лично на
19.05.2017г., удостоверено с подписа му върху Нотариалната разписка за
извършеното връчване. Според задължителните разяснения по т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, изисква
се банката изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, при уговорените договорни условия и неговото волеизявление да е
достигнало до длъжника – кредитополучател преди подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение. Според създадената практика на Гражданска и Търговска
колегия на ВКС, предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съпоставено към конкретните факти по делото, Банката-ищец е упражнила правото
си по чл.19 от Договора на 05.04.2017г., при удостоверено връчване на
19.05.2017г., към който момент са били налице обективните предпоставки за това
– просрочени повече от две (14 броя) погасителни вноски. Волеизявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обсъдено по-горе, е достигнало
до длъжника още преди сезиране на заповедното производство.
При спазване правилата за
разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца точно и
своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го
и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението за плащане на претендираните парични суми (погасяване на получения
паричен кредит). Напротив, от събраните по делото доказателства се установи
неиздължаване на следващите се суми, в който смисъл са констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза.
Според
заключението на същата експертиза претендираните вземания са изцяло доказани в
исковия размер, изчислени към датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за тези вземания – 05.07.2017г., явяваща се и датата на
подаване на исковата молба (обсъдено по-горе).
При преценката за дължимост на тези вземания, съдът дължи и преценка
относно неравноправния характер на договорните клаузи, от които прозтичат и
които Законът за потребителския кредит, като ограничаващи правата на
потребителя, обявава за недействителни. Преди всичко от формална страна, с
оглед изследването на съдебно-техническата експертиза, обусловено от
изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, следва да се
приеме, че процесният Договор за кредит, в
основната си част, относима към претендираните вземания, отговаря на изисквания
на закона - изготвен в писмена форма,
на хартиен носител, условията за написани по ясен и разбираем начин, като са представени на длъжника във вид, формат и
размер на шрифта – не по-малък от 12.
По отношение на
съдържанието, не са налице основанията по чл.143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) за
установяване неравноправност на клаузите на договора. Съгласно цитираната разпоредба,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Клаузите на сключения между страните договор са индивидуално уговорени,
доколкото това обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от
потребителя, като с последните не се предвижда заплащане на неоправдано високо
обезщетение за кредитора. Не са налице и останалите, установени в разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП,
предпоставки за установяване неравносправност на клаузите по договора.
Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Договорът за кредит представлява
двустранна сделка, която е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита – арг. чл.11, т.10
от ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит – в този смисъл е нормата на чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва
за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия
случай. Страните са постигнали съгласие, че размерът на годишния лихвен процент
е посоченият. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит,
представлява граждански плод (възнаградителна лихва). Не е нарушен
максималниятлимит на годишния процент на разходите – забрана за надвишаване
петкратния размер на законната мораторна лихва (чл. 19, ал. 4
от ЗПК). Дори и в Договора за кредит да не е посочен начина на
формиране на годишния процент на разходите, неговото съдържание е изводимо от
разпоредбите на закона.
Не се
установява да има и недействителна клауза за възнаградителна лихва, установена
с размер на годишния лихвен процент. Той е фексиран за целия срок на договора,
поради което не е необходимо да бъде установена формулата за неговото
определяне. Размерът на годишния лихвен процент, съотнесен към задължението на
кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за
възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията
на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на Банката по
предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.
При горния изход
на делото, с оглед уважаване изцяло на предявения иск, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска, т.е изцяло. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в
общия размер от 1 600.83 лева, в това
число разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях следва
да се прибави и претендираното юрисконсулско възнаграждение по исковото
производство, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Цитираната разпоредба, в изр.2, регламентира, че размерът на присъденото
юрисконсулстко възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. За определяне размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение е приложима Наредбата за заплащането на правната
помащ, която в чл.25 регламентира, че за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00
до 300.00
лева. По този и
съобразно материалния интерес на настоящото дело, възлизащ общо на
5 898.06 лева, съдът приема, че е достатъчно присъждането на
възнаграждение в средния размер от 200.00 лева. По
този начин общият
размер на разноските, направени от ищцовата страна, възлизат на 1 800.84 лева, които следва да бъдат
разграничени, както следва: общо 754.48
(седемстотин петдесет и четири лева и 48 ст) лева по заповедното
производство (117.96 лева - заплатена ДТ и 636.52 лева – присъдено адвокатско
възнаграждение) и общо 1 046.36
(хиляда четиридесет и шест лева и 36 ст) лева по исковото производство
(181.36 лева - доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 200.00 лева –
заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 150.00 лева – възнаграждение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, 315.00 лева - изплатено
възнаграждение за особения представител на ответника
и 200.00 лева – дължимо възнаграждение за юрисконсулт).
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК, че ответникът Ф.Х.А.,
ЕГН-**********,***, дължи
на ищеца “Обединена Българска Банка ” АД-гр.София, ЕИК *********,
представлявана от Светла Атанасова Георгиева – изпълнителен директор, към 05.07.2017г. парични суми, произтичащи от Договор
за потребителски кредит, сключен между страните на
30.10.2015г., както следва: 4 982.91
(четири хиляди
деветстотин осемдесет и два лева и 91 ст) лева -
главница, 252.04 (двеста петдесет и два лева и
02 ст) лева –
договорна лихва от 20.02.2016г. до 05.04.2017г., 663.11 (шестстотин шестдесет и три лева и 11 ст) лева –
наказателна лихва от 20.02.2016г. до 03.07.2017г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за същите вземания – 05.07.2017г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.Х.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Обединена Българска Банка ”
АД-гр.София, ЕИК *********, представлявана
от Светла Атанасова Георгиева – изпълнителен директор:
- сумата от 754.48 (седемстотин петдесет и четири лева и 48 ст) лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 572/2017г. на
РС-гр.Исперих и
- сумата от 1 046.36 (хиляда четиридесет и шест лева и 36 ст) лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 572/2017г. на
РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: