Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина Първанова
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 10448 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 72826 от 15.04.2020 г. по гр.д.№ 22325 по описа за 2019 г. на
СРС, ГО, 74-ти състав се: ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, да заплати на Е.Н.А., на основание
432, ал. 1 КЗ, вр. чл.498, ал.3 КЗ и чл. 497 КЗ, сумата от 40 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 09.05.2018 г. в гр.София, на бул.“Владимир Вазов“ в района на
кръстовището, образувано с ул. „***“ по вина на водач на МПС марка „Пежо” модел
„306”, с рег. номер на МПС С ******, със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.04.2019 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за сумата от 2000 лева, предявена като частичен иск от 5000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 09.05.2018 г. в . в гр.София, на
бул.“Владимир Вазов“ в района на кръстовището, образувано с ул. „***“ по
вина на водач на МПС марка „Пежо” модел „306”, с рег. номер на МПС С ******, със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“.
С определение № 150170 от 15.07.2020 г. решението е изменено в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивната жалба, подадена от ищеца пред СРС - Е.Н.А.. Решението се
обжалва в частта, в която претенцията по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от
1 100, 00 /хиляда и сто/ лева, ведно със законната лихва е била
отхвърлена, като се излагат доводи за допуснати нарушения във връзка с
критериите по чл. 52 от ЗЗД за справедливост на обезщетението.
Счита, че справедливо би било обезщетение в размер на 2000 лв. или при
зачитане на платените от ответника 900 лв., му се следвали още 1100 лв. Сочи,
че определения от съда размер не можел да репарира претърпените от него болки и
страдания. СРС не бил отчел факта, че по време на възстановителния процес било
необходимо за него да се грижат близките му. Изпитвал бил болки и страдания
вследствие на нараняването в седалищната област по цялото тяло. Съдът не се бил
съобразил със заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ и от където
било видно, че ищецът изпитва болки и към настоящия момент. СРС не бил отчел и
въздействието на инцидента върху психиката на ищеца. Действително, по отношение на последното
обстоятелство по делото не били събрани доказателства и доказателствени
средства, но посттравматичния стрес бил неизбежна последица от подобни
инциденти. Наред с това СРС не бил съобразил нормативно посочените нива на
застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования
на трети лица. Към датата на ПТП -09.05.2018 г. лимитът по застраховка ГО бил
10 000 000 лв. като за периода 1997 г.- 2018 г. този лимит бил
увеличен от 25 000 до 10 000 000 лв. Счита, че съдебната
практика следва да се съобразява с тези нива. Също така съдът не се съобразил с
икономическата конюнктура в страната, а именно инфлацията, обезценката на лева
и нарастването на цените, както и минималната работна заплата в страната.
Следвало да се има предвид и пар.4 от ПЗР на КЗ, където съществувало изискване
за преразглеждане на всеки 5 години на минималните размери на застрахователната
сума по чл.492 КЗ с Европейския индекс на потребителските цени. СРС не се бил
съобразил и със съдебната практика по аналогични случаи.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо това
да уважи претенцията на ищеца като му доприсъди сумата в размер на още 1100
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
От ответника в
производството пред СРС – „Д.з.“ АД е постъпил отговор, в който отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна,
а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото
доказателства. Сочи, че не били допуснати твърдените от въззивника
нарушения.
Размерът на обезщетението бил определен при спазване на
чл.52 ЗЗД. Ищецът отказал хоспитализация и бил освободен от болничното
заведение 1 час след извършения му преглед. Вследствие на ПТП ищецът бил
получил само контузия с кръвонасядане и охлузвания в дясна поясна и седалищна
области. Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с
представените по делото медицински документи. От заключението на СМЕ било
установено, че възстановителния период бил с продължителност 2-3 седмици. От
същото заключение се установило, че липсват негативни последици за в бъдеще или
усложнения от претърпените травми. По отношение на довода, че на ищеца били
оказвани грижи от близки хора се сочи, че липсвали доказателства за това
твърдение. Относно претърпения психически стрес се сочи, че самият ищец се бил
отказал от изслушване на съдебно-психиатрична експертиза. Сочи, че определение
размер на обезщетението бил в рамките на определяния такъв от съда за подобни
наранявания. Дори за по-тежки наранявания с последици до живот определяното
обезщетение било в размер на 1000 лв. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен на 05.05.2020
г., въззивната жалба е подадена на 19.05.2020
г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с обжалваното решение от първата
съдебна инстация, не е уважен, предявеният от въззивника –ищец в
производството пред СРС, искът с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. с
чл.498,ал.3 КЗ и чл.497 КЗ, то за въззивника е налице правен интерес
от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенцията
за имуществени вреди е била уважена, първоинстанционното решение като
необжалвано е влязло в сила.
По основателността на
въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната
жалба:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че между страните
не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие –
процесното ПТП, по отношение на увреждащия автомобил е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
От събраните по
делото доказателства се установило, че на
09.05.2018 г. е настъпило ПТП, при което са причинени телесни увреждания
на ищеца. Причината за реализираното произшествие било движението на лек
автомобил „Пежо“ с рег.С ******, като водачът му при извършване на маневра
обратен завой не пропуснал движещия се насрещно мотоциклет, с което нарушил
правилото на чл. 38, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което последвал сблъсък, при
който настъпили телесни увреждания на водача на мотоциклета Е.А..
За установяване
на претърпените от ищеца вреди било изслушано заключението по допуснатата СМЕ,
вещото лице по което посочило, че при проведени прегледи и изследвания на Е.А.
непосредствено след инцидента, са установени контузия с кръвонасядане и
охлузвания в дясна поясна и дясна седалищна област. Вещото лице уточнило, че
предписаното лечение се провежда за около една - две седмици, като
възстановяването протича пълно за около 2-3 седмици след инцидента. СРС е
приел, че заключението е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице,
изхождайки от установения механизъм на ПТП, дал категорично заключение, че
травмите при А. са в резултат от процесното ПТП, а и заключението не било оспорено
от ответника.
По делото не била
приложена медицинска документация, проследяваща състоянието на пострадалия след
инцидента. Обезщетение било дължимо само за реално претърпените вреди в
резултат от конкретното противоправно деяние – в случая ПТП, причинено от
застрахования при ответника водач на МПС. Доказана в случая била само контузия
с кръвонасядане и охлузвания в дясна поясна и дясна седалищна област, при която
ако нямало данни за по-сериозно увреждане, контузията била възстановима в
рамките на 2-3 седмици. Не се доказало по делото при условията на пълно и
главно твърденията на ищеца за оплаквания, свързани с продължителни проблеми
със съня, безсъние, тревожност и честа
промяна в настроенията в продължителен период от време в резултат именно от
увреждането от процесното ПТП. За установяване състоянието на ищеца след
произшествието и претърпените от него болки и страдания, му били допуснати
гласни доказателства – разпит на свидетел, както и била допусната
съдебно-психологична експертиза, които доказателствени искания били оттеглени.
По тези си съображения, с оглед реално доказаните увреждания, които ищецът
претърпял и установения от вещото лице период на болките и страдания, СРС е
достигнал до извода, че обезщетение в размер на 900 лева е съобразено с реално
доказаните обстоятелства по делото и отговаря на принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В конкретния
случай по делото се установило, че при ответника е образувана преписка по щета на
27.12.2018 г., като с писмо от 25.03.2019 г. на ищеца било определено
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 900
лева. Установило се, че на 13.06.2019 г. обезщетението е преведено по банкова
сметка ***.
Предвид данните
за извънсъдебно спогодяване и изплащане на застрахователно обезщетение в хода
на процеса било изпълнено предназначението на предоставената на пострадалия
възможност с чл. 432 КЗ. Ето защо от определения от съда размер на
обезщетението (900 лева) следвало да се приспадане платената в хода на процеса
сума, която в случая била еквивалентна на определената от съда, като
претенцията за неимуществени вреди следвало да бъде отхвърлена в цялост.
Въззивният съд приема, че ищецът /въззивник в
настоящето производство/ е пострадало лице по смисъла на чл.498, ал.1 КЗ при
ПТП, причинено от лице, застраховано при ответника по иска /въззиваем/ със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застраховането срещу
гражданска отговорност е правоотношение по силата на което застрахователят се
задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникването на
гражданска /деликтна/ отговорност в тежест на застрахования, като при
настъпването на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния
обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя
от съда по справедливост, като се
извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства -
характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на
представените по делото медицински документи, вследствие на процесното ПТП,
състояло се на 09.05.2018 г. ищецът е получил контузия с кръвонасядане и
охлузвания в дясна поясна и дясна седалищна области. /Именно това са
нараняванията, които ищецът е посочил в обстоятелствената част на исковата
молба/. Нараняванията са получени при падане на страни от движещия се мотор. За
травмите е препоръчано лечение с криотерапия, щадящ режим и прием на нестероидни
противовъзпалителни средства. При изслушването си вещото лице сочи, че
криотерапията представлява лечение с охлаждане, което най-често се практикува с
лед, а може и с течен азот. На вещото лице не са представени медицински
документи за проведени контролни прегледи и назначено допълнително лечение. Не
е представена и медицинска документация, проследяваща състоянието на
пострадалия след инцидента. Предписаното лечение по принцип се провежда около
1-2 седмици при мекотъканни наранявания. При подобни мекотъканни увреждания
възстановяването протича пълно за около 2-3 седмици след инцидента. От травмите
пострадалият е изпитвал болки, засилващи се при движения като интензитетът им е
налагал прием на обезболяващи.
Заключението не е оспорено от страните и е кредитирано
от СРС, кредитира се и от настоящата инстанция като компетентно изготвено и
съответстващо на събраните по делото доказателства.
Видно от отразеното в съдебни протокол за
публичното съдебно заседание, състояло се на 08.10.2019 г./л.77 пред СРС/ ищецът
се е отказал от допуснатият му свидетел във връзка с търпените от него болки и
страдания. Поискал е допускане на съдебно-психологична експертиза, каквато
съдът в същото о.с.з. е допуснал. Видно от молбата на вещото лице А. на л.83 по
делото пред СРС, вещото лице се е запознала с документите по делото, но
пълномощника на ищеца е заявил, че последният не може да се яви, за да бъде
проведено експертното изследване. На 19.11.2019 г. доказателственото искане на
изслушване на съдебно-психологична експертиза е било оттеглено /л.84/. С
определение от 18.02.2020 г. СРС е отменил определението си, с което е била
допусната съдебно-психологичната експертиза.
При това положение довода на въззивника, че
обжалваното решение не е съобразено със събраните по делото доказателства се
явява неоснователен.
Търпените вреди не се презюмират, в който смисъл
въззивника се домогва да установи тезата си, а подлежат на доказване.
На обезщетение подлежат само доказаните вреди. Видно
от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 08.07.2019 г. /л.36 по
делото пред СРС/ на ищеца изрично му е било указано, че носи тежестта да докаже
получените от него увреждания вследствие на ПТП.
При постановяването на обжалваното по настоящето
дело решение, СРС се е съобразил с приетите в горе-цитираното ППВС №4/1968 г.
обективни критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Въззивната
инстанция намира, че сочените във въззивната жалба критерии относно нормативно
посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
позоваването на пар.4 от ДР на КЗ /а не ПЗР, както сочи въззивникът/, за
неотносими досежно определянето на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Трайно прието е от съдебната практика, че обезщетението се
определя за всеки конкретен случай при съобразяване на критериите по горе-цитираното
ППВС №4/1968 г., виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 171 ОТ
27.03.2020 Г. ПО Т. Д. № 2161/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, където е бил направен идентичен довод.
Цитираната от въззивника съдебна практика е постановено по отменения КЗ.
По
отношение съобразяването с икономическата конюнктура в страната и нивата на
минималната работна заплата /МРЗ/, ще отбележим следното: действително МРЗ за
2018 г. /годината на реализиране на ПТП/ е 510 лв. При положение, че пълното
възстановяване на ищеца е приключило в рамките на 2-3 седмици, както се сочи от
вещото лице, изготвило СМЕ, то обезщетение в размер на 900 лв. надхвърля тази
МРЗ и е почти два пъти по-високо от нея.
По
отношение на сочената инфлация, обезценяване на лева и нарастването на цените,
доводът е освен недоказан, така и неоснователен доколкото в страната действа
Валутен борд като курсът на лева е трайно фиксиран към еврото.
На основание гореизложеното в обжалваната си
част първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват. Въззиваемият претендира разноски поради което съдът му присъжда
такива за юриск.възнаграждение, което
определя в размер на 100 лв.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72826
от 15.04.2020 г. по гр.д.№ 22325 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 74-ти състав, в частта, в която се7 ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.432, ал.1 КЗ
за сумата от 2000 лева, предявена като частичен иск от 5000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило
на 09.05.2018 г. в . в гр.София, на
бул.“Владимир Вазов“ в района на кръстовището, образувано с ул. „***“ по
вина на водач на МПС марка „Пежо” модел „306”, с рег. номер на МПС С ******, със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА Е.Н.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.Г.Б., да заплати
на „Д.з.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв.-
юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: