Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 21.09.2020г. град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.06.
2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
като разгледа докладваното от съдията Танева
в.т.д. № 1098 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на „В." ЕООД - гр.С.З.,
ЕИК *********, против постановеното от Районен съд – С.З. решение №
39/09.01.2020г. по гр.д. № 3457/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което
исковете на „В.“ ЕООД против „Е.Ю.“ ЕАД и „Е.“ ЕАД са отхвърлени като
неоснователни. Отхвърлен е и евентуалния иск за заплащане на същата сума на
същото основание срещу „Е.“ ЕАД.
Въззивникът „В.“ ЕООД излага подробно съображения във
въззивната жалба за незаконосъобразност
на решението и моли да бъде отменено обжалваното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Въззиваемите „Е.“ ЕАД и „Е.Ю.“
ЕАД
са депозирали писмен отговор, в който
изразяват становище относно правилност и обоснованост на първоинстанционното
решение и неоснователност на въззивната жалба.
Молят да се постанови решение, с което да се да се потвърди обжалваното
решение. Претендират за направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Постъпило е
становище от ЗК „У.“ АД - трето лице помагач по делото, с което заявява, че
постановеното решение е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу решението,
с което са отхвърлени предявените от него главен и евентуален иск.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В исковата молба, с която е сезиран
Районен съд – С.З. по гр. д №
3457/2019г., са изложени следните обстоятелства:
„В.“ ЕООД е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТН 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К." Община Т.,
който обект е присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В." 20 kV,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Твърди, че през
периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. е заплатил на „Е.“ ЕАД
сумата от 10 103,43 лв. по фактура №**********, представляваща цената на
ел.енергия по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца – Помпена станция „К.", намираща се в община Т..
Сумата 10 103,43 лв. по фактура №********** била измерена и
отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение,
като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV
/киловолта/ в Помпена станция „К.", като
измерването по този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и
водило до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване на по – големи суми.
За Помпена станция „К.", границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и „В.“ ЕООД
била подстанция „Т.” 20 kV, след която подстанция
започвал собствения на „В.“ ЕООД електропровод „В.”
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на помпена станция „К.”, като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция
„О.”. Електропровод „В.” 20 kV, и посочените две ЗРУ
/закрити разпределителни уредби/, и Помпените станции, в които се намирали ЗРУ,
били собственост на „В.” ЕООД.
„В.“ ЕООД счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между Подстанция „Т.” 20 kV и Електропровод
„В.” 20 kV., в електрическата уредба на преносното
или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в
самото ЗРУ на ПС„О.” и ПС „К.“.
„В.“ ЕООД твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до „Е.Ю.“ ЕАД/ тогава Е.“АД за
промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., по отношение на
обекти: Подстанция „Т.”- извод „В.” /т.е. за електропровод „В.”/; Извод
„Рила”; В. - З.; ПС Х., била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво средно
напрежение, като единствено по отношение на електропровод „В.” не била направена
промяна, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008
г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
подстанция гр. Т., с измервателните точки за двата обекта: ИТ № 2939032 -
помпена станция „О.” с. О.; ИТ 29390323 „В.” с. К. /сега с наименование помпена
станция „К.”/ с. К..
Е.Ю.“ ЕАД / тогава Е.“АД изпратил писмо изх. №
01/09.01.2009 г., с което уведомил „В.“ ЕООД за
предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kV извод „В.”. Искането било необосновано, тъй като с писмо
изх. № 1748/23.10.2008 г., били изпратени по отношение на електропровод „В.”
всички необходими документи.
Съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определяла цени за
електроенергия за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно
напрежение. Тези клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в
срок до 01.10.2013 г. В случай че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от Е.
като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на избор, след тази
дата се снабдявали от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.
На свободния
пазар цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се
договаряли между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на
мрежовите услуги, които били едни и същи както за свободен, така и за регулиран
пазар.
Във връзка с
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и чл.6 и чл.7 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи В. между
страните започвало да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно
напрежение на „В.“ ЕООД на свободния пазар от 01.07.2013 г.
В случай, че „Е.“ АД било изпълнило законовите
си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „К.“, на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.“ 20 kV, В. ЕООД и за този обект В. ЕООД щял да премине на
балансирания пазар и да заплаща и за него цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар въз основа на сключения с „Е.Ф.Г. АД“ от 28.05.2013 г. По този
начин В. ЕООД щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на свободния пазар
като за процесния период дължимата от В. цена на ел. енергията щяла да бъде в
размер на 7266,25 лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се
явявала за В. имуществена вреда. В този случай сумата 2837,18 лв.,
представлявала за В. имуществена вреда.
Отчетниците „Е.“
ЕАД и „Е.Ю.“ ЕАД са оспорили предявените искове - главен и евентуален по
основание и по размер. Сочат, че „Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.“ ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „Е.“ ЕАД бил
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия“ (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „Е.“ ЕАД било доставило в обекта на „В.“ ЕООД за процесния период електроенергия,
пренесена от „Е.Ю.“ ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги било издало фактурата, представена към исковата
молба, стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР и съобразно нивото на
напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което било сторено през 1995г. Считат, че обектът
на „В.“ ЕООД бил правилно присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.“ ЕАД на ниво ниско
напрежение.
Третото лице –
помагач на страната на ответниците „ЗК У.“ АД оспорва исковете. Твърди, че В. ЕООД не е собственик на твърдяната електропреносна мрежа - „Електропровод „В.“ 20kV, на
„помпена станция О.“, на „помпена станция „К.“ и на намиращите се в тях ЗРУ.
Твърди, че техен собственик е Община Т., поради което счита за неоснователни
твърденията на „В.“ ЕООД, че за
ответника е било налице задължение за инсталиране на измервателни уреди на
границата на посочената електроразпределителна мрежа.
Прави възражение
за изтекла давност.
Въз основа на
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че „В.“ ЕООД и „Е.“ ЕАД са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като „В.“ ЕООД е потребител на
електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч.
и на обект с ИТ № 2939033 – Помпена станция „К.”,
общ. Т..
Не е спорно, че процесният обект на ищеца
с ИТ № 2939033 – Помпена станция „К.”, общ. Т., е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю.” ЕАД на ниво ниско
напрежение и че през 2016г. е променено меренето на ниво средно напрежение .
В.“ ЕООД е собственик на Електропровод „В." 20 kV и на помпена станция „О.», видно от представените по делото писмени доказателства - заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане
и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV,
на помпена станция „О." с. О., на помпена станция „К.", разрешение за
ползване от 1995г.
Относно
кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, анализа на събраните
гласни доказателства по делото и заключението на съдебно-икономическата
експертиза на осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.
Първоинстанционният съд е назначил
съдебно - техническата експертиза. Видно от експертното заключение през периода 23.06.2014 г. – 22.07.2014 г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по
процесната фактура за обект ПС „К.", ИТ № 2939033
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в
ПС „К.". Вещото е посочило, че ако се приеме,
че електропровод „В." 20 kV, изходящ
от подстанция „Т.", е бил собственост на В.“ ЕООД
през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение. „Е.“ ЕАД е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство
за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод
„В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или
в съществуваща килия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявените
искове - главен и евентуален се търси деликтна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят
на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е акцесорна
и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в
резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между
тях.
В тежест на ищеца е да докаже
претърпените вреди и че същите са
причинени в резултат от противоправни действия или
бездействия на лице, натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението
на възложената му работа.
Настоящият
състав приема за безспорно установено правото на собственост на ищеца върху
електропровод „В.“ 20 кV и Помпена
станция „О.“, Помпена Станция „К.", както и, че
към момента на изграждането процесният трафопост е
бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / 2007 и 2013 г.,
отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира
в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението / трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително
предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се
поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от значение е къде е
границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ.
Съгласно чл. 27
от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
От цитираните
разпоредби следва, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото вещо
лице по съдебнотехническата експертиза, според което
границата на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на
подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. „Е.“ ЕАД
е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция
„Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия.
Изложеното по – горе не доказва деликтна отговорност на „Е.“
ЕАД
и „Е.Ю.“ ЕАД , каквато се претендира в исковата молба. От това, че за процесния период от време
измерването на потребена енергия за обект Помпена
Станция „К." неправилно
се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в Помпена Станция „К.", не следва, че ищецът
е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатената от него цена
за доставена и реално потребена ел. енергия и тази,
която би заплатил, ако беше
сключил договор с доставчик на свободния
пазар. Не е съществувала законова забрана по отношение
на този обект
да се избере
доставчик на ел.енергия на свободния
пазар. Това, че В.“ ЕООД не се е възползвал
от тази си
възможност не се дължи на
противоправни действия, респ. бездействия на ответниците.
Съгласно чл.
95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия, а
съгласно чл. 94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила за търговия с
електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват
между крайните снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни
клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
От цитираните
разпоредби е видно, че е липсвала забрана клиент с обект, присъединен на ниско
напрежение, да избере доставчик на ел.енергия на свободния пазар. По делото не
са представени доказателства Е.“ ЕАД и „Е.Ю.“
ЕАД
да
са препятствали тази възможност на по
отношение на процесния обект. Предвид това, твърдените щети,
представляващи разликата между платената от В.“ ЕООД
цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определените от
ДКЕВР такива за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално
ищецът би заплатил, ако се е бил регистрирал на свободния пазар, остойностени, съгласно сключения от него договор от
28.05.2013 г. с „Е.Ф.Г.“АД, не се дължат на противоправни
действия на Е.“ ЕАД и „Е.Ю.“. Липсва също така и причина връзка
между отказа на „Е.Ю.“ ЕАД да промени мястото и нивото на мерене на ел.енергия
и претендираните вреди, по гореизложените
съображения.
Предвид горното,
предявеният иск за вреди срещу „Е.Ю.“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и предявеният, при условията на евентуалност, иск за същите вреди срещу „Е.“
ЕАД. В този смисъл първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за
основателно възражението на пълномощника на въззивника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и предвид чл.37 от Закона
за правната помощ юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на 150лв., тъй като не е нали правна и
фактическа сложност по делото.
По изложените
съображения и на основание чл.271 , ал.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 39/09.01.2020г., постановено по
гр.д.№3457/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА
„В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** да
заплати на "Е." ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. П.** сумата 150
лв./сто и петдесет лева /, представляваща юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА
„В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** да
заплати на „Е.Ю.“ ЕАД ЕГН ********* *** сумата 150 лв./сто и петдесет лева /, предсталяваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието
на третото лице –помагач „З. к. У.“ АД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.