Р Е Ш Е Н И Е
№
3.7.2018 г. град Велико Търново
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти граждански състав
на пети юни две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Г. Г.
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 113 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на С.В.Д., ЕГН ********** срещу Г.В.Д., ЕГН **********, с която
се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищцата
спрямо ответника за сумата от 5 300.00 лева, представляваща половината от
заплатеното задължение по изп. дело № 1311/2013 г. по описа на ЧСИ Виктор Г., цялото
в размер на 10 600.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 5 300.00
лева, считано от 6.10.2017 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3393/2017 г. на ВТРС.
В молбата се твърди, че страните са бивши
съпрузи, бракът на които е прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
2968/2014 г. на ВТРС. Заявява се, че по време на брака страните са получили в
условията на солидарност кредит от „А. б.” АД, както и че със заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД № 2898/2013 г. на ВТРС са осъдени да заплатят солидарно
на кредитора, следните суми: 6 026.04 лв. - просрочена главница, ведно със
законна лихва от 28.8.2013 г., 978.77 лв. - просрочена лихва за периода
10.3.2012 г. - 20.8.2013 г., 188.09 лв. - наказателна лихва за периода 10.4.2012
г. - 21.8.2013 г., 150.91 лв. - наказателна лихва за периода 10.4.2012 г. -
21.8.2013 г., разноски за държавна такса в размер на 146.88 лв. и адв. възнаграждение
в размер на 432.37 лв. Сочи се, че по този повод е образувано изп. дело №
20137250401311 по описа на ЧСИ В. Г., както и че след прекратяване на брака -
на 21.10.2016 г. ищцата е заплатила цялото задължение по изпълнителното дело, в
това число дължимите разноски в размер на 746.43 лв. и законната лихва върху
главницата за периода от 28.8.2013 г. до 21.10.2016 г. в размер на 1 930.51 лв.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор, в който не се спори, че страните са бивши съпрузи, че
по време на брака са получили кредит от „А. б.” АД в размер на 8 000.00, както
и че със заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 2898/2013 г. на ВТРС са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора посочените в исковата молба суми,
респ. че за събиране на същите е образувано изп. дело № 20137250401311 по описа
на ЧСИ В. Г.. Твърди се обаче, че полученият кредит е разходван изцяло за
извършване ремонт на обитаваното от страните семейно жилище, находящо се в гр.
Велико Търново, ул. „Д. Н.” № 33, което към онзи момент е било собственост на
възходящи на ищцата, а понастоящем собственост на ищцата и на нейните сестра и
баба. В този ред на мисли се заявява, че получената в заем сума не е използвана
за покриване на семейни нужди, респ. не облагодетелства задължените лица в
еднаква степен, още повече имайки се в предвид, че страните са във фактическа
раздяла от м. септември
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че страните са бивши
съпрузи, гражданският брак на които е сключен на 19.9.1998 г. и прекратен с решение
по гр.д. № 2968/2014 г. на ВТРС, влязло в сила на 31.10.2014 г.
Не е спорно също, а и се установява от приложеното
към настоящото ЧГД № 2898/2013 г. на ВТРС, че по време на брака си страните са
сключили с „А. б.” АД, действащо чрез клона си „А. б. - клон България” договор
за потребителски кредит - ответникът като кредитополучател, а ищцата като поръчител,
по силата на който кредитополучателят е получил сумата от 8000.00 лева,
предназначена за текущи потребителски нужди. Задълженията по кредита е следвало
да бъдат погасени на 96 месечни вноски, включващи главница и лихва, всяка от
които в размер на 123.52 лева. С допълнително споразумение от 10.3.2011 г. срокът
за погасяване на задълженията по договора е удължен до 10.6.2017 г., като е предоставен
12-месечен гратисен период и е изготвен нов погасителен план.
Не се спори между страните, че сумата по
кредита е използвана за ремонт на обитаваното от страните жилище, находящо се в
гр. Велико Търново, ул. „Д. Н.” № 33, което към онзи момент е било собственост
на възходящи на ищцата, а понастоящем - собственост на ищцата и на нейните
сестра и баба.
Не се спори още, че със заповед за незабавно
изпълнение по ЧГД № 2898/2013 г. на ВТРС страните са осъдени да заплатят солидарно
на кредитора „А. б.” АД, действащо чрез клона си „А. б. - клон България” сумата
от 6 026.04 лева - просрочена главница, сумата от 978.77 лева - лихва за
просрочие, сумата от 188.09 лева - наказателна лихва върху просрочената
главница, сумата от 150.91 лева - наказателна лихва върху просрочената лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, както и разноски в общ размер от 579.25
лева.
Установява се, че въз основа на издадения по
ЧГД № 2898/2013 г. на ВТРС изпълнителен лист по молба на „А. б.” АД, действащо
чрез клона си „А. б. - клон България”, е образувано изп. дело № 20137250401311
по описа на ЧСИ В. Г., по което от страна на ищцата С.Д. на 21.10.2016 г. е
заплатена сумата от 10 600.00 лева.
За претендираната понастоящем сума от 5
300.00 лева ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение по ЧГД № 3393/2017 г.
на ВТРС.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК, вр. чл. 61 ЗЗД,
като от страна на ответника е направено възражение за прихващане с правно
основание чл. 103 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК, вр. чл. 61 ЗЗД.
В тежест на ищцата бе да установи наличието
на дълг, възникнал при условията на солидарност между страните, както и извършеното от нея плащане
в полза на кредитора, с което е погасила повече от припадащата й се във
вътрешните им отношения част от задължението. В тежест на ответника бе да
установи, че във
вътрешните отношения между страните той отговаря за
по-малка част от задължението, тъй
като получената сума е облагодетелствала
в по-голяма степен ищцата.
Ответникът следваше да докаже и възражението си за прихващане, по което да установи
съществуващо в негова полза задължение за връщане от ищцата на дадена без
основание сума в размер от 613.50 лева,
както и годността за прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания.
Както вече беше посочено, по делото не се
спори, че ответникът е кредитополучател, а ищцата поръчител по договор за
потребителски кредит, сключен по време на техния брак, както и че отпусната сума
е използвана за ремонт на семейното на страните към онзи момент жилище. Установява
се от приложените по делото писмени доказателства, че след прекратяването на
брака на страните ищцата е удовлетворила изцяло кредитора, изплащайки
оставащото задължение в общ размер от 10 600.00 лева.
Доколкото след прекратяване на
брака имуществената общност между
страните е прекратена, т.е. налице
е разделност на задълженията,
то и изпълнението на общото задължение след прекратяване на брака от
единия от бившите съпрузи също е в режим на разделност, поради което удовлетворилият кредитора след прекратяване на брака
съпруг, придобива регресно право срещу другия, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие (така
Решение № 342/4.1.2013
г. по гр. дело № 1358/2011 г., IV г.о. на ВКС). Основанието,
за да се претендира приспадащата се на
другия длъжник част от платеното, е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване - чл. 59 ЗЗД,
тъй като се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на
семейството. За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД от платилия
солидарен длъжник срещу другия солидарен длъжник, следва да се установи, че
погасилият целия дълг длъжник е платил в повече от приспадащата му се част за
сметка на другия длъжник.
Доколкото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД е установена презумпция
за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, то
ответникът следваше да обори тази презумпция, като в случая последният въвежда
твърдения, че получената по договора сума не е облагодетелства задължените лица
в еднаква степен, тъй като към момента на изразходване на средствата семейното
жилище е било собственост на възходящи на ищцата, а понастоящем - собственост
на последната и на нейни роднини.
Съдът намира, че установената в чл.
127, ал. 1 ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между бившите съпрузи, предвид кореспондиращите техни
твърдения за разходване на сумата по предоставения кредит за нужди на
семейството - за ремонт на
семейното им жилище, не
беше оборена по делото, поради което и съобразно чл. 36, ал. 2 СК приема наличие
на облагодетелстване за всеки от съпрузите в равна степен от предоставения
кредит и съответно - равна тяхна задълженост по неговото погасяване след
прекратяване на съпружеската имуществена общност.
За да достигне до извод, съдът приема, че от
решаващо значение е обстоятелството, че средствата са изразходвани за нужди на
семейството по време на брака между страните, както и че без правно значение е
фактът, че към онзи момент жилището е било собственост на роднини на ищцата, а
понастоящем - отчасти и нейна собственост. Без правно значение е и
обстоятелството, че семейното жилище понастоящем се ползва от ищцата. В случая
релевантно се явява единствено обстоятелството, че средствата са получени и изразходвани
по време на брака за нужди на семейството, а по делото липсват данни (а и
твърдения), че при поемане на задължението към кредитора във вътрешните
отношенията между съпрузите е била налице уговорка, според която единият от тях
ще дължи връщане на по-голяма или по-малка сума от заетите средства, т.е.
уговорка за „друго” по смисъла на чл. 127, ал. 1 ЗЗД. По делото липсват данни и
твърдения такава уговорка между вече бившите съпрузи да е била постигната и на
по-късен етап, включително със споразумението по бракоразводното дело. Собствеността
на имота към момента на поемане на задължението не води до извод, че получената
сума е облагодетелствала в по-голяма степен ищцата, доколкото кредитът е бил изтеглен не с цел извършването
ремонт на имот на нейните близки, а с цел ремонт на семейното жилище на
страните. За облагодетелстване в по-голяма степен от страна на ищцата би могло
да се говори, ако с изтеглената сума е извършен ремонт на придобити от последната
преди брака недвижим имот и/или движима вещ (напр. вила и лек автомобил), но не
и при извършен ремонт на семейното жилище, което по презумпция (а към момента
на сключването на договора - и на практика) се ползва от двамата съпрузи и от
техните ненавършили пълнолетие деца. В този ред на мисли, ако се разгледа
ситуация, при която семейното жилище не е собственост на нито един от съпрузите
(например, ако те живеят под наем), то при тегленето на кредит за ремонт на
това жилище те отново биха отговаряли солидарно за връщане на заетата сума,
като биха имали вземане към наемодателя за извършените подобрения в имота. Същият
е и разглеждания понастоящем случай - при тегленето на кредита семейното жилище
е било собственост на трети за делото лица, а съпрузите са изтеглили кредит за
извършването на ремонт на обитаваното от тях семейно жилище, като по делото не
е спорно, че средствата действително са разходвани за този ремонт.
Обстоятелството, че на по-късен етап ищцата е придобила идеална част от имота,
не води до извод, че последната се е облагодетелствала в по-голяма степен с
изтеглената сума, още повече, че това придобиване е станало след сключването на
договора за кредит.
Обстоятелството, че по изпълнително дело са
извършени принудителни действия върху вещи съпружеска имуществена общност, в
резултат на които са погасени част от задълженията към взискателя, няма
отношение към предявения иск, доколкото по делото е установено, че в рамките на
принудителното изпълнение ищцата е заплатила сумата от 10 600.00 лева,
половината от която претендира понастоящем. Т.е. дори и вярно, това твърдение
няма отношение към основателността на предявения иск за връщане на заплатената
от ищцата по-голяма от приспадащата й
се част от задължението
за сметка на ответника.
Ирелевантно се явява и твърдението, че от
страна на ищцата е проявено бездействие, което е довело до увеличаване на дълга
в почти двоен размер. Това е така, доколкото следва да се има в предвид, че бившите
съпрузи са солидарни длъжници по сключения договор за кредит и ответникът,
твърдящ подобно бездействие от страна на ищцата, е разполагал с възможността да
изпълни задължението към кредитора, без да е било необходимо да чака такова изпълнение
от ищцата.
При горните съображения, съдът
намира предявения иск за доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде
уважен.
По възражението за прихващане.
С оглед извода на съда основателност на
главната претенция следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение
за прихващане.
В случая ответникът твърди, че е заплатил на ищцата сумата от
613.50 лева чрез паричен превод на 25.6.2015 г., която сума е била
предназначена за издръжка на общото им дете. На свой ред, ищцата не отрича, че
е получила сумата, но заявява, че тя е преведена за подарък на детето, а не за
издръжката му. Доколкото ответникът твърди, че посочената сума е дадена за
издръжка на общото на страните дете, не може да се приеме, че същата е дадена при
липса на основание, а напротив - следва да се приеме, че тази сума е дадена
именно на посоченото от ответника основание. Т.е. в случая самите твърдения на
ответника изключват основателността на претенцията за връщане на посочената
сума, като такава дадена без основание. В случая ответникът разполага с
възможността да докаже твърденията си, че сумата е преведена именно за издръжка
на общото дете на страните в рамките на образувания изпълнителен процес, а в
случай, че това му твърдение не бъде възприето от съдебния изпълнител - да предприеме
необходимите според него процесуални действия.
Предвид горните
съображения, съдът намира,
че възражението на ответника за прихващане се
явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По разноските.
С оглед изхода на делото, съгласно правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на направените от ищцата в исковото производство разноски,
както следва: 106.00 лева – заплатена държавна такса и 600.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на
ответника следва да се възложат и разноските направени в заповедното производство
по ЧГД № 3393/2017 г. на ВТРС в
размер от 106.00 лева - заплатена държавна такса за производството.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.В.Д., ЕГН ********** дължи на С.В.Д., ЕГН ********** сумата
от 5 300.00 (пет хиляди и триста)
лева, представляваща половината от заплатеното задължение по изп. дело № 1311/2013 г.
по описа на ЧСИ Виктор Г., цялото в размер на 10 600.00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 5 300.00 лева, считано от 6.10.2017 г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3393/2017 г. на
ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от Г.В.Д., ЕГН **********
срещу С.В.Д., ЕГН **********, за прихващане вземането на ищцата от 5 300.00 лева, представляващо
половината от заплатеното задължение по изп. дело № 1311/2013 г.
по описа на ЧСИ Виктор Г., със
сумата от 613.50 лева.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН ********** да заплати на С.В.Д.,
ЕГН ********** сумата от 706.00 (седемстотин и шест лева) лева, представляваща
направените в исковото производство разноски, както и сумата от 106.00 (сто и
шест) лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 3393/2017 г. на ВТРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: