Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5910 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
974,55 лв.-2 броя и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 107,40 лв.-2 броя.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.П.М. с ЕГН ********** *** и П.М.И. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№***/19 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжниците и те в законовия срок са депозирали писмени възражения
срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника е клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “***- ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните
суми за процесния период общо за целия топлоснабден имот са: сума за отопление
с ИРУ-461,17 лв., сума за отопление без ИРУ-295,13 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
305,19 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 848,27 лв., услуга дялово
разпределение- 73,77 лв. и 34,43-корекции. Твърди, че в имота на ответниците са монтирани следните
индивидуални разпределителни: 3 бр. ИРУ,
1 брой водомер и 1 брой щранг-лира в баня. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу всеки един от двамата ответника за сумата 974,55 лева за главница
за периода 01.01.2017г. – 31.05.2019 г., лихва за забава в размер на 107,40 лв. за периода от 02.03.2017г. до
03.07.2019г., и законната лихва върху главницата от 15.07.2019 г. до изплащане
на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.***/2019г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищеца.
В срока по
чл.131 ГПК не са постъпили писмени отговори от двете ответници. В съдебно
заседание се явява лично ответницата П.М.И., която заявява, че не оспорва иска,
но тя и другата ответница, която е нейна майка нямат възможност да заплатят
сумите. Търсят вариант да го направят.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че В.М. и П.И. са съсобственици на процесния топлоснабден имот- - ***, находящ се в гр.***, ***. Този факт се установява и извънсъдебното признание на В.М., която е декларирала имота в Община-*** с декларация от 17.03.1998г. и от Удостоверение за наследници № ***/12.05.2016г. Липсват твърдения и доказателства ответниците да са се разпоредили с правото си на собственост върху процесния имот.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ***и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
От неоспорените от ответниците Справки-извлечения от сметка за задължение за консумирана топлинна енергия и Фактури се установява, че неплатеното задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2019г. е в общ размер от 1949,10 лв. главница/ сума за отопление с ИРУ 461,17 лв., сума за отопление без ИРУ-295,13 лв., 305,19-ТЕ за сградна инсталация, 848,27- сума за БГВ, 73,77 лв.- такса услуга дялово разпледеление и -34,43 лв. корекции/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответниците в забава 02.03.2017г. до 03.07.2019г. е в размер на 214,80 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 974,55 лв.-2 броя:
Не е
спорно между страните, че В.М. и П.И. са съсобственици на процесния
топлоснабден имот- - ***, находящ се в гр.***, ***. Този факт се установява и
извънсъдебното признание на В.М., която е декларирала имота в Община-*** с декларация от
17.03.1998г. и от Удостоверение за наследници № ***/12.05.2016г. Липсват
твърдения и доказателства ответниците да са се разпоредили с правото си на
собственост върху процесния имот.
Съдът намира,
че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е
видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на
общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо
сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно
като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител,
респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана
топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право
на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор
или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на
ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата
на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване.
Не е
спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва
да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния
съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща
част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Според
чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните
собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават
"потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след
изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на
топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за
нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за
лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение
на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение
за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части
в сградата. Затова те следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ,
ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността
топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана
от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното
потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна
сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова
топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на
по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от
услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на
топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р Иван Русчев.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание.
От
неоспорените от ответниците Справки-извлечения от сметка за задължение за
консумирана топлинна енергия и Фактури се установява, че неплатеното задължение
за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.01.2017г.
до 31.05.2019г. е в общ размер от 1949,10 лв. главница/ сума за отопление с ИРУ
461,17 лв., сума за отопление без ИРУ-295,13 лв., 305,19-ТЕ за сградна
инсталация, 848,27- сума за БГВ, 73,77 лв.- такса услуга дялово разпледеление и
-34,43 лв. корекции/.
Предвид
изложеното, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени в целия си предявен размер от по 974,55 лв.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 107,40 лв.-2 броя:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Това се установява и от чл.31 от Общите условия. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установи от представените по делото справки и чрез самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода, считано от дата
на изпадането в забава 02.03.2017г. до 03.07.2019г. е в размер на по 107,40 лв.
за всяка от ответниците, за които суми следва исковете да бъдат уважени.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, всеки един от ответниците следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 46,64 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки един от
ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, по ½ от направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 156,72 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 128,36 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.П.М. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 974,55 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2019г., в едно със законната лихва от 15.07.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2610/16.07.2019г. по ч.гр.д.№***/2019 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.П.М. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 107,40 лева, представляваща лихва за забава върху 974,55 лв. за периода 02.03.2017г. – 03.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2610/16.07.2019г. по ч.гр.д.№***/2019 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на П.М.И. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 974,55 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2019г., в едно със законната лихва от 15.07.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2610/16.07.2019г. по ч.гр.д.№***/2019 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника П.М.И. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 107,40 лева, представляваща лихва за забава върху 974,55 лв. за периода 02.03.2017г. – 03.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2610/16.07.2019г. по ч.гр.д.№***/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.П.М. с ЕГН **********
*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 46,64 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.***/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.П.М.
с ЕГН ********** *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 128,36 лв. направени по
делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК П.М.И. с ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 46,64 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.***/2019 по
описа на РС-***.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК П.М.И. с ЕГН **********,*** ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 128,36 лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: