РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на петнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16693 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В.С.С. срещу „Л.С.Ш.М.“ ООД обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1511,60 лв., представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за м. юли 2020 г. в размер на 856,97 лв. и за м. септември 2020
г. в размер на 654,63 лв. (след релевираното в о. с. з. на 15.04.2021 г. изменение на иска по
реда на чл.
214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия
размер от 1367,12 лв.
на 1511,60 лв.), както и на
сумата от 34,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираните трудови възнаграждения, начислено за периода
от 25.08.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 22.12.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2020 г. бил сключен трудов договор
№ 116/17.03.2020 г. между ответника в качеството му на работодател и ищеца в
качеството му на работник на длъжност „Електромеханик“,
като член на екипаж „Seven Dreаm”, при непрекъснат режим на
работа – 365 дни, 24 часа в денонощието, при уговорено консолидирано месечно
трудово възнаграждение в размер на 1550 евро. Ищецът излага, че трудовото
правоотношение е продължило от 17.03.2020 г. до 06.09.2020 г., за което било издадено
информационно писмо от капитана на кораба. Поддържа, че по време на изпълнение
на процесния трудов договор не му е изплатено в пълен
размер възнаграждението за месец юли 2020 г. в размер на 390 евро и за месец
септември за шест дни в размер на 309 евро, общо 604,35 евро, равняващи се на
1367,12 лв. по фиксинга на БНБ. С оглед изложеното моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„Л.С.Ш.М.“ ООД.
Съдът, като
съобрази изложените доводи и събраните писмени доказателства, както и
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен
съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
Тъй
като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен,
трудовото възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на
своето задължение да предостави на работодателя през уговореното работно време
своята трудова сила.
Основно
задължение на работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова сила. Следователно, ищецът трябва да установи в процеса на доказване, че е
предоставил реално трудовата си сила през процесния
период при работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение
е заплатено – от работодателя.
Установява
се от представения по делото Трудов договор № 116/17.03.2020 г., че на
17.03.2020 г. ищецът е назначен при ответника на длъжност „Електромеханик“,
като член на екипаж m/v SEVEN DREAM – флаг:
Република България, с район на плаване на кораба: Средиземно и Черно море, при
уговорен непрекъснат режим на работа на кораба. В чл. 10 от трудовия договор е
посочено, че същият е срочен с непрекъснат режим на работа и продължителност 4
месеца, плюс/минус 15 дни по преценка на работодателя, като в чл. 12 е
уговорено, че същият се счита за прекратен след изтичането на договорения срок,
но в случаите когато той изтича по време на прехода на кораба към следващо
пристанище, тогава договорът се счита удължен и изтича в деня, в който корабът
е пристигнал в поредното пристанище, застанал на кея и получил „свободна
практика“.
В чл.
4 от трудовия договор страните са се съгласили, че работното време на ищеца е с
продължителност 40 часа при петдневна работна седмица, което се изчислява
сумирано за целия период на трудовия договор, но не по-голям от 12 месеца.
Посочено е, че почивките, извънредния и нощен труд се определят, съгласно
Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя
(ДВ, бр. 19 от 2018 г.).
По
силата на чл. 5 и 7 от трудовия договор ответникът се е задължил да заплаща на
ищеца по посочена от него банкова сметка ***-то число на месеца, следващ
отчетния месец (или най-близката дата в работен ден), трудово възнаграждение,
определено като „консолидирана месечна заплата“ в размер на 1550 евро,
включваща: основна заплата (възнаграждение + добавка за стаж по специалността)
– 784 евро, гарантирано изплащане на извънреден труд (80 часа за почивни дни и
официални празници) – 540 евро, гарантирано изплащане на нощен труд – 20 евро,
компенсация по МТК 2006 – 80 евро и платена отпуска (3,5 дни за отработен месец,
включващ отработените почивни дни, като сумата се изплаща след прекратяване на
трудовия договор) – 126 евро.
От
приетото по делото писмено доказателство – информационно писмо от 06.09.2020
г., издадено от кап. А. на плавателен съд „SEVEN DREAM” на пристанище „Августа“, се установява правнорелевантното
обстоятелство, че ищецът е предоставил на работодателя трудовата си сила в
периода от 17.03.2020 г. до 06.09.2020 г.
Видно
от представеното писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, ищецът е подал
сигнал до дирекцията и при проверка за периода от м. март 2020 г. до м. август
2020 г. е установено, че работодателят е начислил общо трудово възнаграждение в
размер на 15 211,78 лв., но изплатеното такова възлиза на 12 637,28
лв., поради което е констатирана разлика в размер на 2574,50 лв.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и
представено от ищеца извлечение от банковата му сметка, посочена в чл. 8 от
трудовия договор за получаване на трудовото възнаграждение, за периода от 01.01.2020
г. до 14.12.2020 г., от което е видно, че работодателят е направил следните
парични преводи: на 05.05.2020 г. за сумата от 700
евро, с посочено основание заплата за месец март 2020 г., на 01.06.2020 г. за
сумата от 1379,82 евро, с посочено основание заплата за месец април 2020 г., на
17.06.2020 г. за сумата от 1390,76 евро, с посочено основание заплата за месец
май 2020 г., на 27.07.2020 г. за сумата от 1390,76 евро, с посочено основание
заплата за месец юни 2020 г., на 29.09.2020 г. за сумата от 1000 евро, с
посочено основание частично плащане на заплата за месец юли 2020 г. и на
09.10.2020 г. за сумата от 1478,16 евро, с посочено основание балансова заплата
за месец август 2020 г.
От приетото
по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, се изяснява по несъмнен начин, че начисленото, но неизплатено на
ищеца от работодателя трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. е в размер на
856,97 лв. и за м. септември 2020 г. е в размер на 654,63 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало необходимите счетоводни документи и е отговорило
изцяло на поставената задача, предмет на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
При
така установените обстоятелства и изложените правни доводи настоящата съдебна
инстанция приема, че за ищецът е възникнало субективното право да получи
дължимата му се неизплатена част от трудовото възнаграждение, съгласно
сключения между страните Трудов договор № 116/17.03.2020 г., в общ размер от 1511,60
лв., включваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. в
размер на 856,97 лв. и за м. септември 2020 г. в размер на 654,63 лв. Категорично
по делото се установи от представените писмени доказателства, че ищецът реално
е полагал труд при работодателя в процесния период,
предвид посоченото в информационно писмо от 06.09.2020 г., издадено от кап. Атанасов на плавателен съд „SEVEN
DREAM” на пристанище „Августа“,
поради което съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е
продължено след изтичането на 4-месечния срок на трудовия договор на 18.07.2020
г. до 06.09.2020 г., съгласно чл. 12 от трудовия договор, когато корабът е пристигнал
на пристанище „Августа“, като това обстоятелство се
потвърждава и от факта на заплащане от страна на работодателя на заплата на
ищеца за период след изтичане на 4-месечния срок на трудовия договор.
Следва
да се съобрази обстоятелството, че в чл. 5 от процесния
трудов договор страните са уговорили дължимото на работника трудово
възнаграждение да се заплаща от работодателя в евро. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. на ВКС
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, след като плащането трябва да се
извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна
валута, то съдът не може
да присъди левовата ѝ равностойност. В случаите, при които
е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да
се произнесе по съществото на
спора като приеме, че е сезиран
с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. В този
смисъл предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, като основателен,
следва да се уважи за сумата от 772,87 евро, представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. в размер на 438,16 евро и за м.
септември 2020 г. в размер на 334,71 евро, съгласно фиксирания обменен курс на
еврото към лева, въведен по силата на чл. 29 ЗБНБ.
Относно акцесорния иск за заплащане на законната лихва за забава
при изплащането на трудовото възнаграждение с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира следното:
Правната норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предписва, че при забава за изпълнение на парично задължение длъжникът дължи
законната лихва за забава. Трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно
съгласно чл. 270 КТ. Следователно, след изтичането на всеки един месец, за
които се претендира присъждане на трудово възнаграждение и през който същото не
е изплатено, работодателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за
забава до окончателното плащане на главното парично вземане. В конкретния
случай ищецът претендира обезщетение за забава върху неизплатената част от
трудовото възнаграждение за периода от 25.08.2020 г. до 22.12.2020 г. Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за процесния
период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, е определил размера на
изтеклата за периода от 25.08.2020 г. до 22.12.2020 г. законна лихва за
забавено плащане върху дължимото трудово възнаграждение, а именно в размер на 50,39
лв. С оглед принципа на диспозитивното начало, акцесорната искова претенция следва да бъде уважена до
пълния предявен размер от 34,95 лв. (арг. чл. 6, ал.
2 ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните).
При този изход
на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и сторените от него
съдебни разноски по делото за сумата от 550 лв., представляваща сбор от заплатени адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. и депозит за изготвянето на
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл.
78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимата държавна такса в размер на 110,46 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, ул. „Кавала“ №
4, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 772,87 евро (седемстотин седемдесет и
две евро и осемдесет и седем евроцента), представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. в размер на 438,16 евро и за м.
септември 2020 г. в размер на 334,71 евро, както и на сумата от 34,95 лв. (тридесет и четири лева и
деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху трудовото
възнаграждение, начислено за периода от 25.08.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска –
22.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, ул. „Кавала“ № 4, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Одесос“, ул. „Кавала“ №
4, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 110,46 лв. (сто и десет лева и четиридесет и
шест стотинки), представляваща дължима държавна
такса, на основание чл.
78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: