Решение по дело №194/2020 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 240

                                                 гр.Кюстендил, 04.11.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                              АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря  И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 194 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК

Областна дирекция на МВР – Кюстендил, представлявана от директора Е. С., чрез процесуалния  си пълномощник  главен юрисконсулт Г. Б.,  оспорва  с   касационна  жалба  решение  № 228 от 09.07.2020г. на Районен съд – Дупница  по НАХД № 518/2020г.,  с което е отменено Наказателно постановление № 277а-507/26.05.2020г.  Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК.  Нарушението на закона се обосновава  с  твърдения  за  неправилно прилагане на правилата относими  към  съдържанието на АУАН и НП във връзка с описанието на съставомерното деяние. Оспорват  се  като незаконосъобразни  и мотивите на районния съд в частта, с която са квалифицирани като нормативни административни актове заповедите на министъра на здравеопазването за установяване на противоепидемични мерки. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а по същество се счита, че деянието е доказано. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за потвърждаване  на наказателното постановление. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора  юк Бучева, поддържа жалбата.

Ответникът Е.Б.К. ***, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава  заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 277а-507/26.05.2020г., издадено от директора на ОДМВР - Кюстендил,  с което на  Е.  Б.  К. ***,  за нарушение на т. І.9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г.  на министъра на здравеопазването,  на основание  чл.209а, ал.1  вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето  /ред.  преди изм., обн. ДВ бр. 44/2020г./ е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 300,00лв. 

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на 23.04.2020г., около 15,20 часа в гр. Дупница, се е намирал на открито обществено място –  на улица „Хан Крум“, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил /не е изпълнил/ противоепидемична мярка, въведена на територията на Република България за времето от 12.04.2020г. до 26.04.2020г., със  заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020г., двете издадени на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ. 

Деянието е установено при проверка, извършена от полицейски служители в изпълнение на  правомощията, възложени им със заповед № 277з-463/24.03.2020г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. За същото е съставен АУАН № П348а-499/23.04.2020г., който е връчен лично на нарушителя.  В акта  релевираното деяние е описано по идентичен начин, но не е  посочен  номера на текста от заповедта на министъра, с който е въведена процесната  противоепидемична мярка.   

В производството пред РС са разпитани полицейските служители извърши проверката относно спазването на противоепидемичните мерки – М. М., Г. У.и С. Н., които изцяло потвърждават фактите по АУАН.

При  изложените обстоятелства, районният съд е отменил  наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42 от ЗАНН, поради това, че в АУАН липсва цифрово или словесно описание на противоепидемичната мярка, която нарушителят не е изпълнил, тъй като е цитирана само първоначалната заповед на министъра на здравеопазването, която не съдържа такава мярка. Съдът е квалифицирал горното като неясно обвинение, нарушаващо правото на защита на нарушителя и съотв. като достатъчно основание за отмяна на издаденото НП. Налице са мотиви във връзка с правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването като нормативни административни актове, като е прието, че същите не са породили действие, тъй като не са обнародвани в ДВ, поради което поведението на нарушителя  не  е  съставомерно административно нарушение.

Касационната инстанция, при служебната проверка на съдебния акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение  е неправилно.  Обективираната в него преценка на съдържанието на АУАН не съответства на приложимите правила на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, като изцяло е игнорирана  и  процесуалната възможност  за отстраняване на нередовности по чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Обратно на приетото от въззивната инстанция, настоящият състав на касационния съд счита, че административното нарушение е описано пълно, точно и ясно,  с което е обезпечено в пълна степен правото на защита на нарушителя. В съставения акт е описана нарушената противоепидемична мярка, актът с който е въведена и правното основание за въвеждането на мярката, а именно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ /ред. ДВ бр. 28/2020г./.  Посочено е, че нарушителят се намира на открито обществено място /улица в гр. Дупница/, без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, което е квалифицирано като неизпълнение на противоепидемична мярка, установена със заповед на министъра на здравеопазването. Анализът на горното сочи на пълно и точно описание на признаците от състава на процесното административно нарушение, вкл. формата на изпълнителното деяние. Действително липсва цифрово означение на конкретния тест от заповедта на министъра на здравеопазването, с който е приета противоепидемичната мярка, но възпроизведеното съдържание на същата е достатъчно за да разбере нарушителят в извършването на какво нарушение е обвинен. Налице е  непрецизност при описанието на  заповедта, тъй като органът се е ограничил само да посочи първоначалната заповед и е пропуснал  последващата такава,  която допълва основния акт и въвежда процесната противоепидемична мярка.  Касае е за нередовност на съставения АУАН, която е отстранима и е отстранена от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като няма за последица неяснота на предявеното обвинение.  С оспореното НП, е прецизиран актът на министъра по чл.63, ал.1 от ЗЗ, включително измененията и допълненията на същия,  и е посочен  относимият  за нарушението  текст от заповедта. Следват изводи за надлежно описание на административното нарушение от фактическа страна, на което съответства предявеното  обвинение и правната квалификация на деянието. Обратните съображения в оспореното решение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при описание на съставомерното деяние, са незаконосъобразни.

Неправилни и в противоречие с дефиницията по чл.75, ал.1 от АПК за нормативен административен акт,  както и с  установената съдебна практика  са  доводите  на въззивния съд във връзка с правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗ. Безспорно е, че същите са общи административни актове и за тях липсва изискване за обнародване  като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. Аргумент в подкрепа на горното е последвалата законодателна промяна, с  която  изрично е прието, че  заповедите на министъра на здравеопазването са общи административни актове / арг. чл.63, ал. 11 от ЗЗ/. Не е спорно по делото            , че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на  чл. 73 вр.  с чл.66, ал.1  от АПК.  От изложеното следва, че относимата за казуса  заповед е породила правно действие, респ. че въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за адресати й, които са всички гражданите, когато се намират в закрити или на открити обществени места.

 В контекста на изложеното и от анализа на  събраните по делото доказателства, се  установява по безспорен начин, че поведението на нарушителя  е  съставомерно административно  нарушение  по  чл.209а,  ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.  Видно от показанията на разпитаните свидетели, същият се е намирал на  открито обществено място –  на улица в гр. Дупница, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил /не е изпълнил/ противоепидемичната мярка, въведена със  заповед на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ.  Деянието е осъществено виновно чрез бездействие и е надлежно доказано  от  приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства. Обратно на поддържаното от нарушителя, същото не разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди.

Изложеното  налага извод за неправилност на решението на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК същото ще се отмени. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационната инстанция ще потвърди НП.

С оглед  изхода по делото, съдът присъжда  юрисконсултското  възнаграждение на касатора  в  размер на 80 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, или общо 160,00лв.,  определено по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл. 63, ал.5 от ЗАНН, което нарушителят следва да заплати.

Водим   от  горното,  Административният съд

                                                        

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 228 от 09.07.2020г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 518/2020г.   и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА    Наказателно  постановление  № 277А-507/26.05.2020г.,  издадено от  директора  на  ОД на МВР  - Кюстендил,  с което на Е.Б.К. ***, ЕГН **********,  на основание  чл.209а, ал.1  вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 300,00лв.

ОСЪЖДА  Е.Б.К. ***, ЕГН **********,  да заплати на ОД на МВР  - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.