Определение по дело №89/2022 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      №

 

гр. Русе, 07.03.2022 г.

Административен съд-Русе, 7 състав, в закрито заседание на седми март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                           СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 89 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС.

Образувано е по жалба на Й.И.С. *** срещу заповед № РД-01-353/10.02.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със жалбоподателя, за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, ***, актуван с акт за частна общинска собственост № 2929/04.06.1999 г. С жалбата срещу заповедта е предявено и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. С допълнение към жалбата, с вх.№ 837/04.03.2022г., оспорващият посочва, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, за него и семейството му ще настъпят необратими вредни последици. Посочил е, че не притежава друго жилище, в което да настани малолетното си дете и неговата майка, като уточнява, че детето е със заболяване.

По допустимостта на искането съдът намира следното:

В практиката на ВАС се приема, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е наличието на висящ съдебен процес. Приема се, че не може да се образува самостоятелно съдебно производство с предмет искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение като производството по искането за спиране е подчинено на главното производство и съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство. Това е и съществената разлика от производството по чл.60 от АПК, което е самостоятелно и не е обвързано от оспорването на основния акт.

Срещу заповед № РД-01-353/10.02.2022 г. на кмета на Община Русе, е подадена жалба от Й.с., с искане за отмяна на заповедта, която е предмет на настоящото съдебно производство, поради което съдът намира искането за допустимо, тъй като е налице образувано основно производство по оспорване на административния акт.

Самото искане, което е обусловено от срочността на жалбата срещу акта, също е направено в срок. Оспорената  заповед е съобщена по реда на чл.61 от АПК на 14.02.202г., поради което срокът по чл.149, ал.1 от АПК за обжалването й изтича на 28.02.2022 г., поради което искането за нейното спиране е подадено в срок.

 

 

Същото е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на акта и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно.

Според  чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди друго.

Специалният закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението се спира, ако то
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

В настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на малолетното дете В.Й.С., който следва да  обитава общинския имот заедно със своите родители Й.С. и И.Н.

Служебно задължение на административните органи и съда е да следят за най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж. съображенията в определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и др.).

От представените по делото писмени доказателства се установява, че оспорващият е баща на малолетното дето Васил, родено на ***г., което страда от кардиологични заболявания и е претърпяло операция и медицински процедури в клиника в Австрия през периода 19.11.2020г. – 30.12.2020г.

По изложените съображения следва да се приеме, че за жалбоподателя и останалите членове от нейговото домакинство, и преди всичко за малолетния В., ще настъпят значителни, основно неимуществени, вреди и затруднения, което обстоятелство съставлява основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт.

При тези факти е доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Накърняването му по хипотеза би породило вреди със степен на значимост, съизмерима с квалификацията по чл. 166, ал. 2 АПК. От друга страна, трудността да бъдат поправени вредите е последица от съдържанието на засегнатите от евентуалното незабавно изпълнение права. Не е налице и важен обществен интерес, който да бъде защитен с предварителното изпълнение. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, респ. неговото влизане в сила.

Затова и фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде запазено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-353/10.02.2022 г. на кмета на Община Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

 

            СЪДИЯ: