Определение по дело №378/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение № 20/01.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 323 по описа за 2011 г. на същия съд е прекратено производството по делото, като е върната исковата молба на Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х. против М. Е. О. и наследниците на Х. Е. Х. (Х. К.), родена на 07.01.1930 г. в С., гражданка на Р Т. – Ш. К., Г. К. (К.), А. К. (Д.) и И. К., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти.

Недоволни от така постановеното определение са останали частните жалбодатели Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х., които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. В жалбата се сочи, че в Р. Т. се издавало удостоверение за смърт и решение на съд, в което се посочвали наследниците по закон на починалото лице, поради което искането на първоинстанционния съд за представяне на нарочно удостоверение било неизпълнимо от обективна гледна точка. Твърди се, че били представени документи, които съдържали исканите от съда данни. Х. Е. Х. и наследниците й по закон били турски граждани и като такива не можели да представят доказателства за смъртта на наследодателката си в Република България. Отразената в удостоверение за наследници № 1/07.06.2011 г., изд. от Кметство С., О., рождена дата не била абсолютно достоверна, тъй като вероятно кмета на С. се позовал на представените документи от Р Т. от първия ответник и допуснал грешка в месеца на раждане като посочил 07.01.1930 г. вместо 01.07.1930 г. Х. Е. Х. приела фамилното име на съпруга си, който бил роден с в Бекташ, както и тяхното първо дете Ш.. Единственото доказателство, което можело да установи дали сочената като наследодателка на ответниците Х. Е. Х. е едно и също лице било поисканата с исковата молба съдебна поръчка. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд като постанови съдебен акт, с който да отмени прекратяването на делото и връщането на исковата молба, като задължи районния съд да извърши процедурите по поисканата съдебна поръчка.

Ответникът М. Е. О. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частните жалбодатели констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за делба на недвижими имот от Х. С. М., К. С. Халибря и П. С. Х., като наследници на С. Е. О. против М. Е. О. и наследниците на Х. Е. Х. – Ш. К., Г. К., А. К. и И. К.. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците да представят доказателства за смъртта на Х. Е. Х. и удостоверение за нейните наследници с оглед пасивната легитимация на ответниците Ш. К., Г. К., А. К. и И. К.. В дадения им срок ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба, а именно като не са представили удостоверение за наследниците на Х. Е. Х., поради което обосновано и правилно Момчилградският районен съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Видно от представеното удостоверение за наследници № 1/07.06.2011 г.Х. Е. Х. е родена на 07.01.1930 г. с постоянен адрес в Р Т. В удостоверението за наследници не е посочено, че същата е починала, както се твърди от ищците. Като доказателства към исковата молба са представени решение № 2000/115 на І Правен съд – гр.Бурса, Р Турция, удостоверение за смърт № 2000-000224, както и извлечение от семейния регистър на Община Османгази, махала “Шехрекюстю”, от които обаче не може да се направи недвусмислен извод, че посочените документи касаят Х. Е. Х. В случай, че посочените документи се отнасят за Х. Х., то същите е следвало да бъдат предоставени на длъжностното лице по гражданско състояние по реда на чл.69 и сл. от ЗГР, за съставяне на акт за гражданско състояние съгласно разпоредбата на чл.72, ал.3 от ЗГР. След като не е съставен акт за смърт по посочения ред, то очевидно не би могло да бъде представено и удостоверение за наследници. В тази връзка следва да се посочи, че от данните по делото не се установява Х. Е. Х. да е загубила българското си гражданство, нито има такова твърдение в исковата молба.

Що се отнася до искането за извършване на съдебна поръчка, то очевидно е, че с това доказателствено искане не може да бъде съставен акт за смърт и удостоверение за наследници на Х. Е. Х. по реда на чл.69 и сл. от ЗГР, както бе посочено по-горе.

Ето защо нередовностите на исковата молба, свързани с пасивната легитимация по предявения иск с правно основание чл.34 от ЗС не са били отстранени от ищците и обосновано исковата молба е била върната, а производството по делото прекратено.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на Х. С. М., К. С. Х. и П. С. Х. против определение № 20/01.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 323 по описа за 2011 г. на същия съд.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. С. М. от Г., У.К. П. В. № . вх.””, ., ап., с ЕГН *, К. С. Х. от Г., У.П. № , с ЕГН * и П. С. Х. от Г., У.А.” №, с ЕГН * против определение № 20/01.08.2011 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 323 по описа за 2011 г. на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при наличие предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове:1. 2.