Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260050 26.10.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………...........……………........................……………...... състав
на двадесет и първи октомври .………………………..… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р* К*.……….…………………………………..….………
прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 802......... по описа за 2020 год., ………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 260000/07.08.2020
г., постановено по гр.д. № 499/2020 година, РС Хасково е признал за установено, че Ж.О.Ж.
*** не дължи на „Електроразпределение
Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 888,11 лв., представляваща коригирана
стойност на електрическа енергия в размер на 4 746 кВч, доставена до имот
на ищеца, находящ се в с.Д*, обл. Х* за обект на потребление с ИТН 160**, за
която сума е издадена фактура № **********/13.02.2020.
Със същото решение съдът е осъдил
ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив да заплати на Ж.О.Ж. *** сумата
от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Предпоставките за корекция на неотчетена и незаплатена стойност на ел.енергия за минал период били регламентирани в ПИККЕ. В съответствие с разпоредбите на ПИККЕ бил съставен протокола, констатиращ неизправност в измервателното устройство и извършена корекция на сметка за минал период. Ирелевантно било, че времевия обхват на корекцията включвал и период преди приемането на ПИККЕ. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. На следващо място твърди,че макар и електромерите да са собственост на дружеството, то той нямал задължение за извършване на ежеминутни, ежеседмични и дори ежемесечни проверки на електромерите. С оглед на това неправилен бил изводът на съда, че черпел права от бездействието си. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор. Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото разноски, пред
въззивната инстанция, в размер на 350 лв., съгласно договор за правна помощ от 17.09.2020
г.
РС Хасково е сезиран с иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Ж.О.Ж.
*** против „ Електроразпределение Юг“
ЕАД гр. Пловдив, да бъде прието за установено, че не дължи на „Електроразпределение
Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 888,11 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическа енергия в размер на 4 746 кВч,
доставена до имот на ищеца, находящ се в с.Д*, обл. Х* за обект на потребление
с ИТН 1607***, за която сума е издадена фактура № **********/13.02.2020.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. . Действително доставчикът не може ежеминутно да контролира всяка една измервателна точка, но доколкото ежемесечно се отчита потребената ел.енергия, то той би могъл в този период от време и да осъществи проверка на изправността на измервателното устройство. В конкретния случай периодът,за който е извършена корекцията е тримесечен, без да има данни, че именно през целият този период от време устройството е отчитало неправилно потребената ел.енергия.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 07.08.2020 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 499 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.О.Ж. ***, ЕГН ********** сумата от 350 лв. направени по
делото, пред въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.