№ 17626
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110159634 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба и уточняваща такава от 07.11.2024 г., подадени от
„Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, с която
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2,19 лева с включен ДДС, представляваща
получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание такси, по
Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера **********, ********** и
********** за периода 28.12.2021 г. - 27.01.2022 г.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги
съгласно Договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1
България“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № ********* с период на
фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., както
следва: за мобилна услуга № **********, съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в
размер на 11,49 лв. без ДДС; за мобилна услуга № **********, съдържаща месечни
абонаментни такси (МАТ) в размер на 11,49 лв. без ДДС и за мобилна услуга № **********,
съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 11,49 лв. без ДДС. Твърди, че е
заплатил сумата по фактура № ********* през м. 02.2022 г., както и че е надплатил сума,
представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 2,19 лв. с включен
ДДС (1,83 лв. без ДДС). Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 2,19 лв. с включен ДДС, платена без основание от ищеца
в полза на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1
България“ ЕАД, с който оспорва иска. Не оспорва сключването между него и „Минолби“
ЕООД Договор № ********* с Приложение от 03.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца,
че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. В тази връзка излага
твърдение, че между „А1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е налице предоговаряне на
1
тарифния план за услугите, което било отразено в представената по делото фактура №
*********, като преди предоговарянето таксите за услугите били уговорени съгласно
представеното Приложение № 1 от 14.10.2019 г. за Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас, Приложение № 1 от 14.10.2019 г.
за Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен
план за гласова мобилна телефонна услугаи Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в
процесната фактура № 442069162г. за мобилни услуги с № **********, ********** и
********** всички суми били начислени правилно, като било съобразено предоговарянето
на тарифния план за услугата. Оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил цената на
процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от
изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на
2161 услуги. Посочва, че от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък
от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките
2161 услуги - предмет на процесния договор, а услугите са ползвани от лица, които не са
служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД. В тази връзка
посочватвърди, че процесната сума била заплатена в брой от такова лице в качеството му на
ползвател на услугата и ако се установявало нещо неправомерно начислено във процесната
фактура, то би следвало да се възстанови на платилото я лице, а не на „Минолби“ ЕООД, тъй
като по този начин ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на лицето,
платило цената на фактурата. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура,
включително и претендираната сума. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване още с
проекто-доклада по делото е прието, че следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1.
наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД в качеството му на мобилен
оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни
услуги, предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера **********,
********** и **********; 2. във връзка с Договор № *********, ведно с приложения към
него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни
номера **********, ********** и ********** ответното дружество е издало фактура №
********* с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г.
Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е
платена. Плащането по фактурата е отделено като безспорно обстоятелство между страните.
Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което
безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че
процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А1 България“ ЕАД от трето за спора лице
в качеството му на ползвател на услугата, а не от „МИНОЛБИ“ ЕООД, съдът намира за
неоснователно.
Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно
последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от
трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „МИНОЛБИ“
2
ЕООД към ответника.
Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално
трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната
фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. Ищецът твърди
да е платил сума в по-голям размер от уговореното. Ответникът твърди да е издал фактурата
в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно правоотношение. В
тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата
такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че
се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по
тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието на
промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не
е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл.
От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено
пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което предявеният иск се
явява основателен и като такъв – следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150 лв. От
страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно.
В тази връзка следва да се отбележи, че по образуваните пред настоящия състав дела
по искове на „МИНОЛБИ“ ЕООД, съдът, съобразявайки естеството на правните спорове,
вида и обема на предоставената защита, както и практиката на СЕС, е намалявал
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до сумата от 150 лв. Толкова се и
претендира в настоящото производство, с оглед на което съдът намира, че този размер
съответства на обема на предоставената правна защита, а възражението за прекомерност се
явява неоснователно. Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 2,19 лв. с включен ДДС,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на
ответника.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „МИНОЛБИ“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4